№ 19813
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110125402 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Т..” ЕАД е предявил срещу Н. С. С. кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сумата 2413, 53 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 276, 17 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата 88, 91 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 18, 87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 10639/2025 г., по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът „Т..” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10639/2025 г, по описа
на СРС, 151 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
1
оспорва предявения иск. Твърди, че е била поискана комисия или специалист, който да
изчисли правилното отчитане на топлинна енергия и да бъде сключен нов договор с ищеца.
Счита, че начисляваните суми не отговарят на ползваното количество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт № .. г. за дарение на недвижим имот, с който
ответницата Н. С. С. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот –
апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „М..“, БЛ.. вх. Б, ет. 7. Прието е и заявление-
декларация от 04.10.2010 г. от ответницата до ищцовото дружество, с което е поискала да
бъде открита партида за имота на нейно име. Предвид установеното по несъмнен начин по
делото качество собственик на процесния имот съдът намира, че именно ответницата следва
да отговаря за задълженията за реално потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е
имало 5 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход на
отопление и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтиране на такъв уред.
Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител, а фигурират
в изравнителните сметки, които са били предоставени на вещото лице. За щранг-лирата в
банята топлинната енергия е била изчислена на база инсталирана мощност, умножена по
2
максимален специфичен разход на сградата, съобразно т. 6.5. от Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение към
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на апартамента съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. Съгласно заключението в имота
през процесния период е имало монтиран един водомер за топла вода, чиито показания са
били отчетени и през двата процесни отоплителни периода. Констатациите на вещото лице
се потвърждават и от представените от третото лице-помагач документи за отчет с подпис за
клиент (л. 77 и л. 78). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал
метрологична проверка през 42 месеца и през 33 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил
сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради
което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил
върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално
потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 2413,
54 лв., колкото е и претенцията на ищеца, поради което искът за главница за топлинна
енергия се явява изцяло основателен. Възраженията на ответника за начина, по който е била
изчислявана топлинната енергия, са неоснователни предвид заключението на вещото лице и
изрично заявеното от него при изслушване на заключението в откритото съдебно заседание,
че по отношение на процесния апартамент не е била начислявана допълнително топлинна
енергия за т.нар. „транзитни щрангове“.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга от 88, 91 лв., поради което искът за главница за дялово
разпределение също се явява изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
3
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се
твърди плащане от страна на ответника, поради което претенцията за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия подлежи изцяло на
уважаване.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 105, 95 лв., от които
55, 95 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство – разноски в общ размер от 455, 95 лв., от които 55, 95 лв. държавна такса, 300
лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с
уважената част от исковете, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 105, 23 лв. и разноски за исковото производство в
размер на 452, 87 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., вх. Б,
дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата 2413, 53 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
София, жк „М.. 1“, БЛ.. вх. 2, ет. 7, АП.., абонатен номер .., за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 276, 17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за период от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., както и сумата 88, 91 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10639/2025 г., по описа на
СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 18, 87 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 14.02.2025 г.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., вх. Б, да
заплати на Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 105, 23 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 452, 87 лв., съразмерно с уважената част от
4
предявените срещу нея искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5