Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
27.05.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и трети
април 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 5245 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„КРЕДИТ ИНС” ООД София твърди в исковата
си молба, че е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона
за кредитните институции и притежава удостоверение за дейността си от Българска
народна банка (БНБ) с №BGR0Q288, както и удостоверение №360363
за Администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита
на личните данни. Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" ООД била
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен
документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди също, че ответникът К.С.К. кандидатствал за
получаване, на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,
одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички
изисквания за предоставяне финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от К.С.К. данни, служител на ищеца се
свързал с него на посочения телефон, ответникът потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията
на дружеството кредит в размер на 350.00лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС"
ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит
„Екстра" № 74171/22.01.2018г. и желаната сума му била преведена чрез
системата е-pay
и получена от същия на каса на партньорски
офис на „Изипей" АД, срещу представена от К.С.К. лична карта.
Ищецът сочи, че съобразно съдебната практика електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ /чл.З ал.1 ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл.2 ал.1 и
2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна
информации, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторства. Видно от данните посочени в заявката на
ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и
единствено с К.С.К., която лично предоставил на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката
за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице
не би следвало да притежава тези данни. Ищецът сочи, че Законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис /чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За
обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация,
която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Ищецът
счита, че доказателствената сила на подписания електронен документ е такава,
каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя договора сключен между
страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променяло характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото
съдържание. Въвеждането на лични
данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията
на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на
това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на
чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни
подписани от страните, документи и съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка се позовава на
решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, гр.д.№ 868/2012г.
Ищецът заявява, че съгласно формата за кандидатстване К.С.К.
е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което кредитодателя имал сключен договор. С оглед формата за
кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита
от ищеца, с което на основание чл.4 от договора се задължил към ежемесечната му
вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставена
услуга.
„КРЕДИТ ИНС” ООД имало сключен договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД рег.номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на дружество
гарант се задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно
сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучaтeл при подаване на заявката му за отпускане на кредит и
същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължил да събира от
името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант”
от кредитополучателя. В чл.1 ал.З било предвидено, че дружеството гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният
е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми
включително по съдебен ред в срок от 2
години от датата на предсрочната им изискуемост.
На длъжника била предоставена преддоговорна информация,
като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит,
като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС" ООД
поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият
размер на задължението - 500.96 лв. било платимо ведно с главницата на три
месечни вноски със следните падежи: 22.02.2018г., 22.03.2018г., 22.04.2018г.
Към дата 14.06.2018г. Кредитополучателят не погасил нито
една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
22.02.2018г., 22.03.2018г., 22.04.2018г. Служители на дружеството неколкократно
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани
са смс-и и осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване
на падежните дати, но К.С.К. не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова.
Ищецът счита, че
по правилата на чл.86 ЗЗД ответникът К.С.К. му дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване
на заявлението възлизала на 9.84лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника К.С.К., че дължи на ищеца „КРЕДИТ
ИНС" ООД, следните суми:
сумата от 350.00 лв. главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"№74171/22.01.2018г.,
сумата от 31.50 лв. договорна лихва за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г.,
сумата от 119.46 лв. договорна такса „Гарант” за периода
22.01.2018г. - 14.06.2018г.,
сумата от 9.84 лв. законна лихва за забава за периода
23.02.2018г. - 14.06.2018г.,
законна лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Претендира
направените в настоящото и заповедното производства разноски.
Ответникът
К.С.К., чрез назначения от съда особен представител представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който заема становище, че оспорва изцяло предявения иск.
Оспорва, че между ответника и ищеца съществува твърдяното
в исковата молба облигационно правоотношение, като заявява, че ответникът не е
сключвал Договор за потребителски кредит №74171/22.01.2018г., не е потвърждавал
процесния договор и не е усвоявал заемната сума. Счита, че представеният с
исковата молба договор не го е обвързал, поради това, че същият не е изразявал
по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложените по смисъла на чл.18, ал. 1, т. 3 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Прави възражение за нищожност на договора, поради
противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Сочи, че на ответникът не е била предоставена преддоговорна информация
съгласно чл.5, ал.1 от ЗПК и чл.18, ал.1 от ЗПФУР. Счита договорът за
недействителен и на основание чл.22 във връзка с чл.11, т.7, т.9, т.10, т.11 и
т.12 ЗПК - липсват изискванията за форма и съдържание, както и липсва изрично
посочване на размера на годишния процент на разходите, а също и подписан
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и посочване притежава ли
кредитополучателят право на отказ от договора, в това число и срокове и условия
за упражняването му; към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение нямало данни изискуемостта на процесните суми да е
настъпила, както и да е надлежно оповестена.
Нито представената заявка, нито Договора за потребителски
кредит № 74171/22.01.2018 г., носели подписи на ответника, нито имало данни
изявленията на страните да са разменени чрез средства за комуникация от разстояние,
а още по малко същите да са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, поради което представените въобще не съставлявали доказателства
по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК. Липсвали всякакви данни за облигационна връзка
между страните. За сключването на договора потребителят следвало да изрази по
ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение съдържащо минимално изискуемите реквизити по смисъла на
закона, какво в настоящия случай липсвало. В този смисъл сочи, че дори и
да се приеме, че сумата от 500 лв. е получена от страна на ответника, то
договорът е нищожен съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за
сключването му. Позовава се на съдебна практика в този смисъл - решение №849/17.03.2017г. на РС Пловдив, гр.дело №461 по
описа за 2016 година; решение №3322/17.09.2015г. на РС Пловдив по гр.дело
№16954 по описа за 2015г, решение от 27.12.2016г. на РС Провадия по гр.дело №584 по описа за 2016 година.
Счита, че след като договорът е нищожен, то същият не е породил правно действие и даденото по него е
при начална липса
на основание, поради което предявените искове за установяване на
процесиите вземания
на основание на договора са неоснователни. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира направените разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №3127/2018г. по описа на
РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал
заповед за изпълнение от 19.06.2018г., с
която е разпоредил длъжникът К.С.К. да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС” ООД София следните суми: сумата
от 350,00лв. главница по Договор за потребителски кредит „Екстра"№74171/22.01.2018г., сумата от 31,50 лв. договорна
лихва за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 119,46 лв. договорна
такса „Гарант” за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 9,84 лв. лихва
за забава за периода 23.02.2018г. - 14.06.2018г., както и законна лихва върху
главницата от 18.06.2018г. до окончателното плащане, и разноски по делото – 25,00лв. държавна такса и 300,00лв.
адвокатско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
По
делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи:
Заявка №74171 от 20.01.2018г. съдържаща информация за кандидата, информация за
кредита и лични данни за клиента; разписка за извършено плащане в полза на
ответника от 22.01.2018г.; договор за потребителски кредит „Екстра” от
22.01.2018г.; Общи условия на „КРЕДИТ
ИНС” ООД.
По
делото е представена и в оригинал разписка от 22.01.2018г. за изплатена в брой
на ответника К.С.К. сума в размер на 350лв.
Ищецът черпи правата си от договор за предоставяне на потребителски
кредит „Екстра” от 22.01.2018г., за който твърди, че е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние. Следователно, за да се
приеме, че е сключен такъв договор и същия е произвел действие между страните,
следва да се установи, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Съгласно
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя.
В настоящия случай по делото са представени разпечатки от
електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация,
но липсват доказателства, както че ответникът е автор на електронната заявка,
така и че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл.10 ЗПФУР. Съгласно
чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните
съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на
посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между страните е
постигнато съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит „Екстра“ №74171 от 22.01.2018г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че макар и да са налице безспорни доказателства, че ответникът е
получил сумата от 350,00лв. предоставена от ищеца чрез „Изипей” АД, ищецът не проведе пълно и главно доказване, че сумата е
получена на договорно основание по силата на твърдения Договор за потребителски
кредит „Екстра”, съответно при условията, съдържащи се в него.
При
така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец
иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КРЕДИТ ИНС” ООД София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цар
Борис ІІІ №19 вх.В ет.1 ап.6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев, ЕИК *********
против К.С.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Е.Е.,
АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на К.С.К. съществуването на вземането на
„КРЕДИТ ИНС” ООД София за следните суми: сумата
от 350,00лв. главница по Договор за потребителски кредит „Екстра"№74171/22.01.2018г., сумата от 31,50 лв. договорна
лихва за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 119,46 лв. договорна
такса „Гарант” за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 9,84 лв. лихва
за забава за периода 23.02.2018г. - 14.06.2018г., както и законна лихва върху
главницата от 18.06.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена
в полза на „КРЕДИТ ИНС” ООД
София, с п.а. против К.С.К., с
п.а. заповед от 19.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.дело №3127/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: