РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Б. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20201210101493 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ , представлявано от А. А., изпълнителен директор, чрез
процесуален представител Р. С. - юрисконсулт срещу Й. Б. М., ЕГН **********, от с. К., ул.
"Х.А." № .
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с Б.Л. М., по силата на
което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.общ. Л., ж.к. Л., бл. , вх. , ап.. Заявява, че по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ Б. Л.М. бил клиент на топлинна енергия, тъй като същият бил собственик на процесния
имот. Поддържа, че Б. Л. М. не бил заплатил стойността в размер на 570,46 лв. на доставена
и ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. за процесния
топлоснабден имот. Сочи, че Б. Л. М. дължал заплащането и на следните суми: 94,06 лв. -
законна лихва за забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода
15.09.2016 г. -12.03.2019 г., сума за дялово разпределение за периода февруари 2016 г. –
април 2017 г. в размер на 22,50 лв. и сумата от 5,19 лв. лихва върху дяловото разпределение
за периода 31.03.2016г. - 12.03.2019 г. Излага, че клиентът Б. Л. М. е починал на
13.07.2017г., като е оставил за свой наследник ответникът Й. Б. М. (син). Смята, че в
качеството му на наследник на починалия клиент ответникът дължи гореописаните суми.
С определение № 4/11.01.2021г. постановено по настоящето дело е уважено искането на
ищеца за конституиране на ФДР - „Н. И.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
като трето лице-негов помагач в процеса.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. ответникът В проведеното на
28.05.2021г. открито съдебно заседание ответникът заявява, че признава претендираните от
ищеца вземания, като в тази връзка не оспорва основанието и размера на предявените
1
искови претенции. Заявява, че в най-кратък срок ще заплатил претендираните суми по
сметка на ищцовото дружество.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните осъдителни искови претенции:
1. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН – за претенциите,
касаещи осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, както следва: 570,46
лв., представляваща стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за периода
01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. и 22,50 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за процесния топлоснабден имот за периода
от месец февруари 2016г. до месец април 2017г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2020г., до окончателното
погасяване.
2. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН – за претенциите, касаещи осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми, както следва: 94,06 лв. - законна лихва за
забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. -12.03.2019
г. и 5,19 лв. – законна лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.03.2016г.
- 12.03.2019 г.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на исковете се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при
анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответникът с изявлението си, направено в проведеното на 28.05.2021г.
открито съдебно заседание, е направил изрично признание на предявените от ищеца срещу
него искови претенции. На тази извод насочва и изричното изявление на ответника, че в
най-кратък срок ще заплатил претендираните суми по сметка на ищцовото дружество.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото са
вземания, произтичащи от наличието на валидно облигационно правоотношение за доставка
на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. (т. е. материални субективни
облигационни права). В този контекст правата, признатите от ответника Й. Б. М., не
противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по
смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовите претенции следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите, съгласно
списъка по чл. 80 ГПК, разноски в размер на общо 150 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд –
гр. Б., Гражданско отделение, Осми състав
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Б. М., ЕГН **********, от с. К. да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от А. А., изпълнителен директор,
следните суми:
- 570,46 лв. /петстотин и седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки/ –
представляваща стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2015
г. - 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2020г., до
окончателното погасяване.
- 22,50 лв. /двадесет и два лева и петдесет стотинки/ – представляваща сума за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. за периода от месец февруари
2016г. до месец април 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2020г., до окончателното погасяване.
- 94,06 лв. /деветдесет и четири лева и шест стотинки/ – представляваща законна лихва за
забава върху доставената и ползваната топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. -12.03.2019
г.
- 5,19 лв. /пет лева и деветнадесет стотинки/ – представляваща законна лихва за забава
върху дяловото разпределение за периода 31.03.2016г. - 12.03.2019 г.
- 150 лв. /сто и петдесет лева/ – представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
ФДР - „Н. И.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр. Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3