№ 1297
гр. С., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Петър Милев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100500255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд, действащ чрез
процесуалния си представител, срещу частта от решение № 20055177 от 27.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 24015/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 с-в, с която е
осъден Гаранционен фонд да заплати на П. Н. Ш. сумата в размер на 1 080 /хиляда и
осемдесет/ лева, представляваща допълнителните разходи за силна храна /усилена диета/ за
периода от 25.04.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на сторените
разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.
В установения от закона срок, въззиваемият П. Н. Ш., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Вещото лице по СМЕ сочи, че относно лечението на травматични увреждания като
тези, които се били причинени на ищцата вследствие на процесното ПТП, е препоръчително
за възстановяването й да консумира храни с високо съдържание на калций, витамини Д 3, К
1, протеини, магнезий, цинк и други. Сочи, че периодът на възстановяване на ищцата е
около 6 месеца, а осредненият разход за силна храна на ден е 6 лв.
Легална дефиниция на понятието "силна храна" липсва. "Силна храна" означава
приемане на по - калорична и по - витаминозна храна, която засилва защитните сили на
организма и би могла да ускори оздравителния процес. Следва да бъде взето предвид, че в
случая се касае до фрактура на възрастен човек, при който с оглед тази възраст, е намален
калцият в костите.
Приемането на такава храна се установява от разпита на свидетеля Л., чиито
показания въззивната инстанция кредитира изцяло, тъй като възприятията на свидетеля са
резултат от непосредствено наблюдение. В показанията си свидетелят сочи, че ищцата е
следвало да спазва строга диета с повече протеини за по – бързо възстановяване на костите.
Изразходвала много средства, най – вече за храна. Споделяла й, че за храна започнала да
разходва около 1000 лв. на месец. Свидетелката я е придружавала на пазар и я е виждала да
си пазарува храна – телешко, по - различни сирена от преди инцидента и други.
Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че
липсват доказателства ищцата да е закупувала „силна храна”. Напротив, разпитаната по
делото свидетелка установява закупуването й, както и видът храна, която е закупувала, а
СМЕ – необходимостта от приемането на такава храна, в случай на получените от ищцата
травматични увреждания.
Според заключението на ССЕ разходите за храна, изчислени за процесния период
от 6 месеца възлизат на 1080 лв., тоест толкова, колкото е определил и СРС. Следва да се
има предвид, че свидетелят сочи дори по – висок разход за храна, закупувана от ищцата -
1000 лв. на месец. Правилно СРС е приел средната стойност на СМЕ и ССЕ от 6 лв. на ден.
В случаите, в които искът е доказан по основание, съдът може да определи
2
неговия размер, арг. и от чл. 162 от ГПК /в този смисъл и определение № 742/28.12.2015г. по
т. д. № 618/2015 г. на ВКС и др./
Действително свидетелят и експертизата не сочат за какъв период от време е
следвало да бъде приемана тази „силна храна”. Доколкото обаче, видно от СМЕ тя е
следвало да се приема за периода на възстановяването й, а от експертиза се установява, че
този период продължава 6 месеца, то правилно искът е уважен за посочения период.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемия не е претендирал разноски във въззивното производство и не представя
доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20055177 от 27.08.2022г.,
постановено по гр. д. № 24015/2020г. на Софийски районен съд, 59 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3