Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
П. Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15495
по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.06.2018
год., постановено по гр.дело №25448/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, е
признато за установено по предявения от П.П.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 292.93 лв., представляваща 1/4 част от допълнително начислено с
фактура №********** от 12.04.2017 год. задължение /колекция/ за цена на
електрическа енергия за периода от 06.01.2017 год. до 05.04.2017 год. за имот с
клиентски №300125032796, находящ се в гр.Етрополе, ул******** и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 50 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че между страните по делото
било безспорно съществуването на договор за доставка на електрическа енергия,
че корекцията на сметки била извършена математически вярно и при спазване на
методиката, установена в ПИКЕЕ, а издадената фактура била по утвърдените от
КЕВР цени и тарифни зони, валидни за потребителя /ищеца/. СРС бил приел, че в
Общите условия на ответника било предвидено в съответствие с чл. 98а, ал. 2, т.
6 ЗЕ какъв е редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки – чл. 17, ал. 2, като в полза на ответника се било породило правото да
извърши такава корекция поради действието на ПИКЕЕ – чл. 48 – 51, че се касаело
до хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, защото било налице точен
измерител, какъвто бил еталонният уред, с който бил замерен процесният
електромер в деня на проверката. Неправилно обаче първоинстанционният съд бил
приел, че не е установено, че с известието по товарителницата и известието за
доставяне от 19.04.2017 год., получено същия ден от съпругата на ищеца, са били
изпратени именно приложението към фактурата и писмо-справка от ответника,
съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Не било указано, че
не са представени доказателства за това обстоятелство. Представеното известие
за доставяне доказвало изпращането именно на писмото и фактурата. Отделно от
това на клиента било изпратено уведомително писмо за извършената корекция на
сметки, към което била приложена и самата фактура, а и ищецът не твърдял, нито
доказвал, че между страните била водена някаква друга кореспонденция.
Следователно установено било, че ищецът бил уведомен за извършената корекция на
сметки. Той бил уведомен и за съставения констативен протокол. Отговорността на
клиентите за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия била
обективна по своя характер, като не изисквало доказване на вина, период на
грешно измерване и количеството реално доставена, но неизмерена електрическа
енергия. В този смисъл без значение било възражението на ищеца, че не бил имал
ключ за електромерното табло, че не знаел кой е неговия електромер и че
ответникът бил длъжен да следи за изправността на измервателната система.
Касаело се за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от непълното
измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване и схемата,
който нормативен акт бил специален по отношение на ЗЗД. Приетите въз основа на
законова делегация ПИКЕЕ въвеждали обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия. В
частност условията на чл. 48 ПИКЕЕ били спазени и за ответника било валидно възникнало
вземане за заплащане на процесната сума. ЗЗП не се прилагал при наличието на
законова разпоредба, която предвиждала обективна отговорност. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата П.П.П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че СРС изчерпателно бил разпределил доказателствената тежест, а доколкото
известието за доставяне било подписано от съпругата на ищеца, то ответникът
трябвало да докаже истинността му. Ответникът не бил предвидил в Общите условия
ред за уведомяване на потребителите, т.е. не бил изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. С решение №1500 от 06.02.2016 год. по адм.дело
№2385/2016 год. по описа на ВАС, 5-членен състав, били отменени нормите на
ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – 51. Процесната проверка била извършена на
05.04.2017 год., към който момент ответникът нямал право да извършва проверки
по реда на ПИКЕЕ, а съставеният констативен протокол не пораждал правните
последици по чл. 47 и сл. ПИКЕЕ. Обективната отговорност в правото била
изключение, като в частност не била налице специална разпоредба, предвиждаща
обективна отговорност и следвало да се прилага общото правило на чл. 82 ЗЗД.
Действително ВКС бил приел, че е въведена обективна отговорност, но това
разрешение било релевантно единствено за периода на действие на ПИКЕЕ. При
приемането на ПИКЕЕ ДКЕВР била надхвърлила законовата делегация на ЗЕ. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
С определение на
СРС от 03.09.2018 год., постановено по горепосоченото дело, е оставено без
разглеждане искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските.
Ищецът е упражнил
право на частна жалба срещу така постановения съдебен акт, като поддържа, че неправилно
СРС бил приел, че по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Били представени 2 бр. списъци, поради което били налице предпоставките по чл.
248 ГПК и първоинстанционният съд бил длъжен да разгледа искането по същество. Внесъл
бил следващата се държавна такса, като имало основание и за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА. Не се нуждаело от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката. Ето защо
моли обжалваното определение да бъде отменено, а искането по чл. 248 ГПК –
уважено.
Ответникът по жалбата „Ч.Е.Б.“ АД не изразява
становище по частната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е по делото,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, че в процесен недвижим имот, от който
ищецът притежава 1/4 ид.ч. /в качеството си наследник по закон на П. П. В./, е
била доставяна електрическа енергия от страна на ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 292.93 лв. /1/4
част от 1 171.75 лв./, която е била начислена от ответното дружество с
фактура №********** от 12.04.2017 год. като корекция на сметки въз основа на
констативен протокол №1017091 05.04.2017 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
С нормата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ, бр.54/2012
год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е
делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 год.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива
правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила
на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
На следващо
място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело №
9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по
адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50
и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение/.
.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване
на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в
съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на
ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила
от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно
настоящият съдебен състав приема, че при наличието на законова възможност за
корекция на сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши
същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на
някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ, когато при проверката на измервателната система се установи промяна на
схемата на свързване, корекцията по ал. 1 на същата разпоредба се извършва само
въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ, съставен в
присъствието на органите на полицията и подписан от тях. Както вече бе посочено
по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила относно
изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. Тази очевидна
празнота в уредбата не може да се отрази върху законоустановената възможност за
извършване на корекция. В случая тя трябва да се запълни от клаузите на
обвързващите страните общи условия, отнасящи се до извършването на проверки и
начина за обективиране на резултатите от тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които е доказано,
че са били публикувани и са влезли в сила, продавачът, въз основа представени
от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58 от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД,
които също е доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, в случаите,
когато по силата на тези общи условия се съставя констативен протокол /а такъв
се съставя съгласно чл. 25, ал. 2, при проверка, при която е установено неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия/, той се подписва от
представителя на електроразпределителното дружество и потребителя. Ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не присъства при
съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го изпраща на
потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите условия. Към
посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола се наслагва
и изискването в ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите на полицията
и да е подписан от тях.
При това
положение съдът намира, че с оглед последователността на действията, посочени в
Общите условия, първо следва да бъде потърсен клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението
на това задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Б.Т.Т., които при
преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият е служител на
ответника/ подлежат на кредитиране като ясни, последователни и неопровергани от
останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №1017691 от 05.04.2017 год. е подписан от представител
на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, двама свидетели, които не са служители на посоченото
дружество, както и на ответното дружество, както и от полицейски служител, като
от същия е видно, че при извършената проверка е установено, че липсва пломбата
на щита на ел.таблото; нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на
електромера; развити са винтовете на пластината, свързваща токова и напреженова
бобини на фаза S /втора/
и на фаза T /трета/ и пластините са дръпнати в
крайно дясно положение; прекъсната е ел.връзката между токова и напреженова
бобини на фаза S /втора/
и на фаза T /трета/; с еталонен уред е измерена
грешката, с която електромерът отчита консумираната през него електрическа
енергия, като същата е – 49.64 %; установена е промяна в схемата на свързване
на измервателната система на електрическата енергия. Следователно протоколът е
съставен в съответствие с изискванията на Общите условия, поради което и следва
да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено именно от
обекта на ищеца и че същото е измервало потребената от нея електрическа
енергия. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че протоколът е бил
изпратен на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка /доколкото протоколът
не е подписан от него/, който противно на приетото от СРС, въззивният съд
приема, че е бил надлежно получен от П.П. на 19.04.2017 год. – видно от
съдържанието на приетото като доказателство по делото известие за доставяне /л.
45 от първоинстанционното дело/.
Както вече бе
посочено нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до промяна на схемата за
свързване. Тъй като посочените в нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ външни
въздействия сочат на видимо вмешателство върху уреда за търговско измерване,
наличните данни за такова, удостоверени с присъствието и подписа на служител на
полицията /както е в частност/, придават на констативния протокол качеството на
официален документ, който да бъде ползван като доказателство в евентуално
бъдещо наказателно производство, при установен автор на противоправното деяние.
Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване, в резултат
на която не е отчетено или е неточно отчетена електрическа енергия, е видима и
тази промяна е удостоверена с официален документ, с нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този документ се извършва корекцията и не
е необходима последваща проверка от надлежен орган по метрология – виж Решение
№ 104 от 16.08.2016 год. на ВКС по т.дело № 1671/2015 год., І т. о., ТК.
Констатацията за
промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционно производство първоначална
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. От същото се установява също така, че няма данни за
друга проверка на средството за търговско измерване за период 90 дни преди 05.04.2017
год., както и че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават
условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване.
Безспорно е по
делото, че корекцията в представеното по делото предложение за корекция на
сметка за период от 90 дни /при наличие на точен измерител/ е извършено
правилно при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а“ ПИКЕЕ, като
е остойностено на 1 171.75 лв. съобразно действащите за периода цени на
електрическата енегрия. В този смисъл СГС приема, че констатациите в протокола
за проверка се подкрепят от доказателствата по делото.
По делото не се спори,
че предложението за корекция на сметка е било надлежно връчено на ищеца. Същият
е получил и издадената от ответното дружество фактура за стойността на
корекцията, която е представена като приложение към исковата молба.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за недължимост на процесната сума, основано на
неизпълнено от ответника задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ – за приемане на
Общи условия, в които е установен редът за уведомяване на потребителя за
извършената корекция. В Общите условия е предвидено изрично връчване на
констативния протокол за корекцията на потребителя – чл. 17, ал. 2 и 18.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на
потребителя, но тя в частност е реално обезпечена от ответника, тъй като ищецът
е бил надлежно уведомен за корекцията по горепосочения ред. А дори и при
липсата на уведомяване за ищеца съществува гарантираната правна възможност да
заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в констативния протокол в
рамките на исковия процес.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено /в т.ч. и в частта му за присъдените на ищеца разноски,
поради което и подадената от него частна жалба се явява без предмет/, а
предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/
направените разноски в първоинстанционното производство за депозит за свидетел
в размер на 50 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. и сумата
от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 22.06.2018 год.,
постановено по гр.дело №25448/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от П.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 292.93 лв.,
представляваща 1/4 част от начислена на основание констативен протокол №1017091
от 05.04.2017 год. за обект с клиентски №300125032796, находящ се в
гр.Етрополе, ул********, за която е издадена фактура №********** от 12.04.2017
год.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за депозит за свидетел в размер на 50 лв., за възнаграждение за
вещо лице в размер на 150 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №15495/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав, че решението от 22.06.2018 год., постановено по гр.дело
№25448/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, следва да бъде отменено, а
предявеният от П.П.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отхвърлен.
За ответника
„Ч.Е.Б.“ АД по принцип не е възникнало
потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена електрическа енергия от ищеца
П.П.П., поради следните съображения:
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на
чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на
ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на
ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.
Следователно считам, че правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.
В изпълнение на новата разпоредба на
чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на потребителите“ в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези
правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били са действащи към момента на
извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и
извършването на корекцията на сметка на ищеца.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни
актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с
нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общи
административни актове, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не са нито
подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето правно
естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва задължително
да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, каквото
изискване не е било установено в предходните редакции на закона и в заварените
от новата уредба общи условия на ответното дружество /които са приети като
доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007
год. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР и за
които не се спори по делото, че са били публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи
условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е
регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на
нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени
и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно
общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана
със ЗЕ/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил
законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респ., че не е
осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на
клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което
релевираната отрицателна установителна претенция по 124, ал. 1 ГПК се явява
основателна и подлежи на уважаване, както и като краен резултат е приел
първоинстанционният съд. Ето защо обжалваното решение на СРС следваше да бъде
потвърдено.
СЪДИЯ: