РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. гр. Хасково, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640103461 по описа за 2024 година
Предявени са от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1463, район „Триадица“ , бул. „Витоша“ №89Б,
представляван от изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., със съдебен адрес гр.Стара
Загора, бул.“*****“ №**, юрк. Е.А.Ж., против С. Й. Д., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Хасково, ул. „**************“ №**, обективно кумулативно съединени
искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 47 от 18.01.2024г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№
128/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
************** по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19“ от 27.08.2020г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 4 500
лева. Твърди се, че кредитът е изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване на същия
съгласно чл. 4. от договора и погасителния план е 20.08.2025г. Изложено е, че
кредитополучателят се задължил да изпълни задълженията си по посочените в чл. 5 от
договора условия, а в чл.21 били посочени случаите, при които банката имала право
едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника, да обяви задълженията му
за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Твърди
се, че по кредита имало неплатени от страна на ответника общо 5 месечни погасителни
вноски с общ размер на 618,33 лева, с падеж както следва: 20.07.2023г. – 118,33 лв.;
20.08.2023г. – 125,00 лв.; 20.09.2023г. – 125,00 лв.; 20.10.2023г. -125,00 лв.; 20.11.2023г. –
125,00 лв., поради което и на основание чл. 21.1.1 от Договора, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер на 23.11.2023г. Сочи се, че банката е уведомила
кредитополучателя за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за
доброволно изпълнение Изх. № ИД-27723-2023/20.11.2023г., получена лично на 23.11.2023г.
Поддържа, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен
1
като предсрочно изискуем на 23.11.2023г., с получаване на поканата за доброволно
изпълнение от длъжника. Поради това, на 16.01.2024г. ищецът подал заявление по 417 от
ГПК в Районен съд Хасково, с което поискал издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Й. Д.. Въз основа на същото били издадени
Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение от 18.01.2024г. и Изпълнителен лист №
536 от 13.05.2024г. по ч. гр. д. № 128/2024г. по описа на РС Хасково, за претендираните
суми. Последствие, било образувано изпълнително дело № 20248740400862 по описа на
ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие - ОС Хасково, по което препис от
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК бил връчен от ЧСИ Самуил Пеев на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Със съобщение от 18.11.2024г. на Районен съд – Хасково, получено от ищеца на 03.12.2024г.,
същият бил уведомен, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като му било указано в едномесечен срок да предяви иск относно
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Предвид изложеното, банката - ищец моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответника дължи следните суми: 3 243,33 лева - представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *********** сключен по „Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID - 19“ от 27.08.2020г.; 6,64 лева - обезщетение за забава върху
просрочените плащания за периода от 20.07.2023г. до 22.11.2023г.; 63,54 лева - обезщетение
за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 23.11.2023г. до 15.01.2024г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; за които суми е издадена Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по 417 ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр. д. № 128/2024г. на Районен съд -
Хасково. Претендира и разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, който счита исковете за допустими, но неоснователни,
тъй като на ответника не бил даден подходящ срок да изпълни задължението си преди
кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем. Посочва, че банката е изпратила писмена
покана до ответника на 20.11.2023г., която е получена от нея на 23.11.2023г. и веднага още на
същият ден ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, без да са налице
доказателства ответницата да е била уведомявана доброволно да изпълни задълженията си
преди тази дата. Излага, че действително чл. 21.1.1 от договора за кредит позволявал на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем без да изпраща предварително изрично
съобщение за това, но посочената клауза била несправедлива и неравноправна по смисъла
на ЗЗП, поради което особеният представител я оспорва с аргумента, че създава
неравновесие в правата и задълженията на страните, тъй като не дава на длъжника
възможност да поправи просрочията си преди обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита му. Счита, че в конкретният случай банката е действала недобросъвестно, като не е
дала подходящ срок за погасяване на просрочията, което можело да се квалифицира като
злоупотреба с право по чл. 8 ЗЗД. Въпреки, че липсвала такава изрична законова разпоредба,
наложената съдебна практика в България приемала необходимостта от предварително
уведомяване на длъжника преди обявяване на кредита му за предсрочно изискуем, както и
даването на подходящ срок за доброволно изпълнение на задълженията му, какъвто в
практиката се възприемал най - малко 14-дневен срок. В конкретният случай такава
възможност за изпълнение не била дадена на ответницата, което безспорно довело до
нарушаване на правото на защита. По изложените съображения се иска отхвърляне на
исковите претенции, а в условията на евентуалност се иска претендираното обезщетение за
забава да бъде изчислено от момента на изтичане на 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от банката-ищец заявление е образувано ч. гр. д. № 128/2024г. по описа
2
на РС-Хасково по реда на чл.417 от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 47/18.01.2024г. срещу длъжника С. Й.
Д. за сумите: 3243,33 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№**********, сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на
хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ на
27.08.2020г. между страните; 6,64лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания
за периода от 20.07.2023г. до 22.11.2023г.; 63,54 лв. – обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 23.11.2023г. до 15.01.2024г. вкл.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.01.2024г. до
окончателното изплащане и направените разноски. Въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение е издаден изпълнителен лист на 22.01.2024г. С Разпореждане №70/04.04.2024г.
по ч. гр. д. № 128/2024г. по описа на РС-Хасково съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 47/18.01.2024г., като се впише че Договор за потребителски
кредит е с №********, а не с № **************. С това Разпореждане е обезсилен
издадения изпълнителен лист от 22.01.2024г. по ч.гр.д.№ 128/2024г. по описа на РС-Хасково
и е постановено издаването на нов с коректно изписан номер на договора за потребителски
кредит, което е изпълнено на 13.05.2024г. с издаването на Изпълнителен лист №536 от
посочената дата.
С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит №*********,
сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“, сключен на 27.08.2020г.
между страните. От него се установява, че банката-ищец „Обединена българска банка“ АД,
се е задължила да отпусне на кредитополучателя кредит, а ответника като кредитополучател
се задължила да ползва кредита и да го върне в срок. Според условията на договора Общия
размер на кредита и валута е 4500 лева; Срокът на договора е: до изтичане на 60 месеца от
датата на първо усвояване по кредита, съгласно погасителен план; Крайната дата на
усвояване: съгласно уговореното в т.13 - където е посочено, че кредитът се усвоява
еднократно в срок до 3 /три/ работни дни след получаване на потвърждение от ББР, че
кредитът е включен в портфейлната гаранция, но не по късно от крайния срок за усвояване
на кредити, определен в Програмата и посочен в Приложение № 1. Съгласно т.4.1 от
договора, страните са уговорили гратисен период на издължаване на главницата до изтичане
на 24 месеца от датата на първото усвояване по същия, след изтичане на който главницата се
издължава на равни месечни погасителни вноски с последна изравнителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора /Приложение №1/. В т.4.1. е уговорено, че
погасителният план по т.4.1. се изготвя при допускането, че датата на сключване на договора
за кредит съвпада с датата на усвояване на кредита, а в случай, на реализиране на условието
по т.12.2, се генерира нов погасителен план към датата на усвояване. По силата на т.6.1. от
сключения договор, банката не начислява лихвен процент по редовен дълг, а съгласно т.6.2.
при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10% /десет процента/ годишно.
По силата на сключения договор за банков кредит кредитополучателят не дължи заплащане
на такси и комисиони, а размерът на годишния процент на разходите към датата на
сключване на договора е определен съгласно ЗПК, в размер на 0,94%. Общата дължима
сума, изчислена към датата на сключване на договора е в размер на 4650,00 лева. В клаузата
на т.21 от договора за потребителски кредит е предвидено, че банката има право
едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг, при наличие на което и да е от следните основания: 1. ако
длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена
погасителна вноска, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или
условията по договора; 2. ако кредитополучателят е предоставил неверни данни или
документи с невярно съдържание, или е декларирал неверни обстоятелства, които са
мотивирали банката да сключи договора за кредит, предоставя неверни данни по време на
действие на договора или не предоставя на банката поискана от нея информация по чл.61 от
3
ЗКИ; 3. ако срещу кредитополучателя е открито производство по несъстоятелност в
качеството му на едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско
дружество; 4. ако кредитополучателят не изпълнява свои парични задължения по други
кредити към банката; 5 ако спрямо кредитополучателя бъде насочено принудително
изпълнение от страна на трети лица и/или бъдат наложени ограничения /в т.ч, запори,
възбрани и др./ върху имуществото му. В т.21.2. е уреден начинът и реда на събиране на
изискуемите суми от страна на банката, при неизпълнение на коя да е от клаузите на
договора от страна на кредитополучателя, както и в случаите на предсрочна изискуемост.
Неразделна част от договора за кредит е Погасителен план - Приложение № 1, в
който са посочени дължимите от ответника месечни вноски по кредита с дата на първа
вноска след изтичане на гратисния период –20.09.2022г. и дата на последна вноска –
20.08.2025 г., като месечните погасителни вноски са равни, всяка в размер на 125,00 лева.
Приложено по делото е Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение от
“Обединена Българска Банка“ АД с изх. № ИД-27783/20.11.2023г. до кредитополучателя С.
Й. Д., изпратено от банката –ищец на посочения в договора адрес на кредитополучателя –
гр.Хасково, ул. ул. „**************“ №**, с което поради нередовно погасяване на вноските
банката е отправила изявление, че обявява целия кредит за предсрочно изискуем, като е
предоставен едномесечен срок на длъжника за изпълнение на дължимите суми по кредита,
считано от получаване на поканата, след изтичане на който срок банката ще пристъпи към
принудително изпълнение. Уведомителното писмо е връчено лично на кредитополучателя С.
Д., на 23.11.2023г., което се установява от приложената обратна разписка към товарителница
№ **********/20.11.2023г. на доставчика на куриерски услуги „Европът“ АД.
По издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство №20248740400862 по описа на ЧСИ Самуил Пеев,
рег.№874 в КЧСИ, с район на действие - ОС-Хасково. До длъжника С. Й. Д. е изпратена
покана за доброволно изпълнение по и.д., ведно с издадената заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчителят е извършил три посещения на
адреса на кредитополучателя в гр.Хасково, ул. ул. „**************“ №**, а именно - на
04.08.2024г., 16.08.2024 г. и 03.09.2024г., след което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1
ГПК на адреса. В двуседмичния срок никой не се явил да получи книжата.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.
Експертизата сочи, че сумата по кредита е усвоена на 11.09.2020г., когато по
разплащателната сметка на ответника е постъпила сумата от 4500 лв. Вещото лице
констатира, че на 16.09.2020г. сумата от 4 450 лв. е изтеглена касово. Същото сочи, че по
кредита са постъпили суми в общ размер на 1263,15 лева, с които са погасени: главница за
1256,67 лева по настъпили редовни падежи до 20.06.2023г. и частично сумата от 6,70 от
редовна вноска от 20.07.2023г.; както и начислени лихви за забава върху просрочени
плащания в размер на 6,48 лева. Съответно вещото лице е посочило и дължимите суми по
кредита към 16.01.2024г. По отношение на главницата: 618,33 лева – дължими суми за
главница по погасителни вноски с редовно настъпил падеж към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 23.11.2023г. и 2 625,00 лева – дължима остатъчна главница след
датата на предсрочната изискуемост на кредита или – общо дължима главница към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 16.01.2024г. – в размер на 3243,33 лева. По
отношение на лихвата за забава вещото лице е посочило, че същата, начислена върху
забавените плащания по редовно падежирали вноски до датата на твърдяната предсрочната
изискуемост - 23.11.2023г. е в размер на 6,64 лева, а начислена върху забавените плащания
върху забавените плащания по редовни падежи до 16.01.2024г. е в размер на 63,54 лева.
Вещото лице е посочило и съответната лихва за забава до 16.01.2024г. и във втори вариант
по искане на ответната страна - при съобразяване на 14 дневен срок за доброволно плащане
след датата на предсрочна изискуемост, а именно – до 07.12.2023г. /когато изтича този срок/
- в размер на 0,64 лв и 49,43 лева за периода от 07.12.2023г. до 16.01.2024г., или общо
дължими лихви за забава при този вариант – 59,61 лева.
4
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на
издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, поради следните
съображения:
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума. Следва също да установи, че са били налице
предпоставките, даващи право на кредитодателя да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявил това на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Безспорно се установи по делото, че между страните са съществували договорни
взаимоотношения, по силата на които ответникът е поел задължение в качеството си на
кредитополучател по договор за банков кредит да възстанови предоставента му в заем сума
при конкретно договорените условия и в съответните срокове, визирани в договора. Като
потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то
в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за
потребителски кредит императивни законови изисквания, както и че клаузите на договора,
касаещи основните му параметри са индивидуално договорени. По повод съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца съдът не констатира
нарушение на императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Видно от приетото по делото и кредитирано от съда заключение на вещото лице по
назначената съдебно - счетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен на 11.09.2020г., като
впоследствие по същия се налице постъпили суми, с които са погасени главница по редовно
падежирали вноски за 1256, 67 лева и лихва за забава за 6,48 лева. Видно от заключението на
вещото лице и това, че е от страна на ответника са налице просрочени задължения за
заплащане на пет месечни погасителни вноски с редовно настъпили падежи от 20.07.2023г.
до 23.11.2023г., с падежи: 20.07.2023 г. – /частично/, 20.08.2023 г., 20.09.2023 г., 20.10.2023 г.
и 20.11.2023г., с общ размер на задълженията - 618,33 лева.
Тъй като ищецът претендира и дължимата до изтичане срока на договора главница,
следва да се установи в действителност дали е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка, съдебната практика е трайна и
непротиворечива, че уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост не
настъпва автоматично с неплащане на падежа на съответната погасителна вноска или
погасителни вноски. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая
съдът счита, че първата предпоставка е налице, с оглед безспорно установеното по делото
неплащане на задължения на кредитополучателя на горепосочените редовно падежирали
погасителни вноски, съобразно установеното в заключението на вещото лице. По отношение
на втората предпоставка следва да се посочи, че и нейното наличие е безспорно установено
по делото. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
5
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост,
уговорени в договора или предвидени в закона. В настоящия случай тези предпоставки
несъмнено са били уговорени в сключения между страните кредит с клаузата на т.21.1.1 и
несъмнено ищецът е изпълнил условието да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК. Действително изявлението на кредитодателя за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането по процесния договор е достигнало до кредитополучателя, чрез
изпращането и личното получаване от негова страна на Уведомително писмо - покана за
доброволно изпълнение с изх. № ИД-27783/20.11.2023г., с което поради нередовно
погасяване на вноските банката е отправила изявление, че обявява целия кредит за
предсрочно изискуем и е предоставила едномесечен срок на длъжника за доброволно
изпълнение, считано от получаване на поканата, след изтичане на който срок, банката е
заявила, че ще пристъпи към принудително изпълнение. Липсва спор и безспорно е
установено по делото, че уведомителното писмо е връчено лично и на кредитополучателя С.
Д., на 23.11.2023г., което се установява от приложената обратна разписка към товарителница
№ **********/20.11.2023г. Предвид на това, съдът счита, че от доказателствата по делото се
установи по безспорен начин при наличието и на двете предпоставки за това, че в случая е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради неплащане на пет поредни месечни
погасителни вноски, поради което е налице основание за кредитодателя да събере
вземанията си принудително.
Неоснователно в тази връзка се явява възражението на назначения особен
представител на ответника. Видно от съдържанието на Уведомително писмо - покана за
доброволно изпълнение е, че кредитополучателят е надлежно уведомен за дължимите от
него суми по кредита и му е предоставен срок от един месец, считано от датата на
получаването – 23.11.2023г., след който кредиторът ще пристъпи към принудително
изпълнение на дължимите суми. Действително, след получаване на волеизявлението за
изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните могат
да предоговорят условията по договора, като законодателно е предвидена възможност за
договаряне между кредитора и потребителя, преди пристъпване към принудително
изпълнение в нормата на чл.46, ал.4 ЗКНИП чрез предприемане на различни мерки,
включително промяна на сроковете и условията на договора за кредит. Неоснователен е и
доводът на особения представител, че уговарянето на условия, при които кредиторът има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, представлява неравноправно договаряне,
тъй като същото е допустимо от закона - чл.432 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, и постигнатата
уговорка в тази насока не попада в нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП. Неоснователни
са и доводите, че клаузата на т.21.1 противоречи на изискванията за добросъвестност и
създава неравноправие в задълженията и правата на страните, доколкото предсрочната
изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно
неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по
кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за
неизпълнението чрез загубване на преимуществото на уговорения срок, което по никакъв
начин не нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. Включената в условията на договора
клауза на чл.21.1 предвижда възможност кредиторът едностранно да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, в случай че
длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена
погасителна вноска. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
6
от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от
длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи
настъпването й. От дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК произтича извод, че предсрочната изискуемост не би
могла да настъпи по начина, предвиден в т.21.1 - като последица единствено от забавата в
плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване
на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на т.21.1 обаче не
прави самата клауза неравноправна и нищожна, а освен това в случая от доказателствата по
делото се установява категорично, че след като е констатирала преустановяване на
плащанията по кредита по отношение на повече от една погасителна вноски , банката -
кредитор е изпратила нарочно уведомление до ответника - кредитополучател, че поради
неплащане на главница в размер на 3250 лева и лихва 10,40 лева, счита целия кредит за
предсрочно изискуем. Изявлението е получено лично от ответника на 23.11.2023 г. - факт,
който не е оспорен в процеса, като в уведомлението е посочен изрично размера на
непогасения дълг към датата на отправянето му (20.11.3023г.). Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза ответника е преустановил плащанията по кредита към
20.07.2023г и по тази причина в заявлението по чл.417 ГПК банката - кредитор е посочила
като основание за настъпване на предсрочната изискуемост неплащането на пет
погасителни вноски с падеж 20.07.2023 г. – /частично/, 20.08.2023 г., 20.09.2023 г., 20.10.2023
г. и 20.11.2023г. Данните в заключението и в заявлението сочат, че към 23.11.2023 г., когато е
връчено изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, обективните предпоставки
за превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Предсрочната изискуемост има гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Приема се, че с волеизявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава,
поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер
на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на изявлението на
банката до ответника на 23.11.2023 г. кредитът е станал предсрочно изискуем, включително
за вноските с ненастъпил към тази дата падеж. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на 16.01.2024 г., т. е. след настъпване на предсрочната
изискуемост, поради което и с оглед т.18 от цитираното тълкувателно решение са налице
предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
От депозираното експертно заключение се установяват конкретните суми, останали
неизплатени към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК и съответно
към датата на приключване на съдебните прения. Съдът кредитира изцяло депозираното по
делото експертно заключение, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено,
поради което счита, че следва да се присъдят съответните суми, така както са изчислени от
вещото лице. Ето защо, при тези данни по делото съдът намира иска за заплащане на
претендираната главница за основателен и доказан.
7
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 128
по описа за 2027 г. на Районен съд - Хасково – 16.01.2024 г., до окончателното й изплащане.
На следващо място, при неизпълнение в срок на парично задължение на основание
чл.86 ЗЗД неизправния длъжник дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
като с оглед събраните доказателства съдът намира, че ответникът дължи заплащане и на
обезщетение за забава на просрочените плащания, а именно – лихва за забава върху
просрочените плащания на редовно падежирали погасителни вноски считано от 20.07.2023г.
до датата, предхождаща настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – 22.11.2023
г., както и лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 23.11.2023г. до датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 15.01.2024г., чиито размери съдебно-
счетоводната експертизата е изчислила съответно на 6,64 лева и 63,54 лева, съответстващи и
на претендираните такива. Неоснователен е довода на особения представител на ответника,
че обезщетението за забава следва да се начисли считано от изтичане на дадения срок за
доброволно изпълнение. Както се посочи по-горе, съгласно мотивната част към т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение
веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и
поставя длъжника в забава веднага, т.е. от деня на настъпване на предсрочната изискуемост,
в случая - 23.11.2025г. Даденият срок за доброволно изпълнение на просроченото
задължение няма отношение към забавата на длъжника, тъй като същия вече е изпаднал в
такава. Видно от съдържанието на отправеното писмо-уведомление, по волята на кредитора
предсрочната изискуемост е настъпила с узнаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, а не с изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, т.е. дори и по време
на този даден едномесечен срок за доброволно изпълнение, длъжникът е вече в забава. Този
даден от кредитора срок за доброволно изпълнение има отношение към възможността на
длъжника да предприеме действия за предотвратяване на последиците на предсрочната
изискуемост, да погаси задълженията или да инициира и предложи предприемане на
различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на договора за кредит, но
няма отношение към момента на проявление на предсрочната изискуемост, от който се
счита в забава. Ето защо, обезщетенията за забавено плащане на задълженията на главница
следва да се присъдят именно от датата, считано от която предсрочната изискуемост е
проявила действие - 23.11.2023г., към която вещото лице е направило изчисления в първия
вариант на заключението си и съответно тази претенция следва да бъде уважена именно в
този размер.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват
задълженията на ответника, произтичащи от сключения договор за кредит, като следва да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 3 243,33 лева - представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 20R-L455659 сключен между страните по „Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID - 19“ от 27.08.2020г.; 6,64 лева - обезщетение за забава върху
просрочените плащания за периода от 20.07.2023г. до 22.11.2023г.; 63,54 лева - обезщетение
за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 23.11.2023г. до 15.01.2024г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; за които суми е издадена Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по 417 ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр. д. № 128/2024г. на Районен съд -
Хасково.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство.
8
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
116,27 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е
заплатил държавна такса в размер на 163,46 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на
400 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт, както и депозит за особен представител на
ответника в размер на 631,35 лв. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37
ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът
определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100
лв. за исковото производство. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в
размер на 116,27 лв., както и тези, направени в хода на настоящото производство, които
възлизат на 1294,81 лв. Съдът не споделя доводите за прекомерност на определеното
възнаграждение за особен представител. възнаграждението е определено от съда и съдът
намира, че то отговаря на фактическата и правна сложност на делото, защитавания
материален интерес и извършена работа, а освен това възражението се прави едва с
писмената защита, поради което се явява преклудирано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, по отношение на С. Й. Д., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Хасково, ул. „**************“ №**, че дължи на „Обединена
българска банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., следните
суми: 3 243,33 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
20R-L455659 сключен между С. Й. Д. и „Обединена българска банка“ АД по „Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID - 19“ от 27.08.2020г.; 6,64 лева - представляваща
обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.07.2023г. до
22.11.2023г.; 63,54 лева - представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 23.11.2023г. до 15.01.2024г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; за които
суми е издадена Заповед № 47 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по 417 ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр. д. № 128/2024г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул. „**************“
№**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., сумата от 116,27 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 128/2024г. по описа на РС-Хасково, за
които е издадена Заповед № 47 от 18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК; както и сумата от 1294,81 лв. – разноски в исковото
производство, от които: 163,46 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв – възнаграждение за
вещо лице, 100 лв – юрисконсултско възнаграждение и 631,35 лв – възнаграждение за
особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
9
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
10