Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 27.07.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 310 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 252/2020 от 04.06.2020 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, с което на Ц.А.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 844 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата бездимни тютюневи изделия „Heets” – 590 кутии (пункт І).

 Жалбоподателят Ц.А.А. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, тъй като процесните цигари не били укрити, били с български акцизен бандерол и указателните табели касаели само пренасяните цигари при влизане в Република България. Твърди, че не бил налице субективния елемент от състава на нарушението, тъй като й било известно, че не следва да декларира процесните цигари, тъй като за тях акцизът бил заплатен.

 В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ц.А., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.02.2020 година, около 16.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер РВ 43 24 КХ, управляван от българския гражданин Митко Илиев Илиев. В автомобила пътуват още четири лица, между които и жалбоподателя Ц.А..

Преди започване на митническата проверка всички пътуващи в автомобила, включително и жалбоподателят, са поканени устно от митническия служител – свидетелят А.Н.А., да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Никой, включително и жалбоподателят, декларират нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила и на багажа на пътуващите в автомобила, която започва на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” и приключва на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, при която проверка в личния багаж на жалбоподателя А. са открити укрити недекларирани процесните тютюневи изделия, всички с български акцизен бандерол. Установява се че са на жалбоподателя А. предвид изявлението й в тази насока (в този смисъл са и изявленията й, направени в Жалбата). Другите пътуващи в автомобила не възразяват по отношение заявената собственост на процесните тютюневи изделия от страна на Ц.А.. Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 107 от 16.02.2020 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя А. е поискано Писмено обяснение, в което тя сочи, че тютюневите изделия закупила за подаръци в Турция.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 191/16.02.2020 година, в който жалбоподателят А. посочва, че няма възражения против констатациите в Акта.

Описаните по–горе тютюневи изделия са иззети с Разписка № 0176614 от същата дата.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 16.02.2020 година, тютюневите изделия са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 3 422 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

       Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска издава процесното НП № 252/2020 на 04.06.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ

. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 09.06.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на качеството и името на получателя му, а именно че е получено лично от  адресата – Ц.А..

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят А. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е направила опит да пренесе тютюневи изделия (акцизни стоки) през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 844 лв. (минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 3373 от 28.05.2020 година. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 20.07.2020 година, свидетели А.Н.А. и И.Т.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.Н.А. и И.Т.П., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на А. и П. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят А. е направила опит да пренесе тютюневи изделия (акцизни стоки) без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят А. е направила опит да пренесе тютюневи изделия (акцизни стоки) през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Факт е, че в НП е посочено, че на МП има указателни табели, касаещи нормите на безмитен внос на стоки, което обстоятелство е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като нарушението касае износ.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.02.2020 година актосъставителят А.Н.А. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2020 година. Лицето, подписало НП – Момчил Веселинов Диканаров, заема към момента на издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

      Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие – бездимни цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 3 422 лв. - общо за цялото количество, според представеното Становище, в което е материализирано това заключение, ведно с Искане с рег.№ 32-82491/13.03.2020 година. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от Комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗТД-1000-257/18.04.2019 година, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД-1000-329/30.05.2019 година, последните две на С.Д. Директор на Териториална дирекция Южна морска, издадена във връзка със Заповед № ЗАМ-632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от Митницата, на основание чл. 29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че посочената официална цена за конкретната процесна търговска марка електронни (бездимни) цигари (нагреваеми тютюневи изделия), регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в Агенция „Митници” от 07.08.2017 година, а преди това до 06.08.2017 година воден от Министерството на финансите, съгласно чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е налична и установена – 5.80 лв. за 20 къса. Съобразно така посочената единична продажна цена за процесната марка електронни цигари и съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 3 422 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последните не се оспорват от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна продажна цена, Съдът извърши единствено служебно справки в Публичния регистър относно цената на процесните нагреваеми тютюневи изделия, воден от 07.08.2017 година от Агенция „Митници”, достъпен на интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради това, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4, т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е. официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на Агенция „Митници”, респ. МФ за цените на тютюневите изделия.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в  Публичния регистър относно цените на тютюневи изделия, воден от Агенция „Митници” е посочена цена на нагреваемо тютюнево изделие, което по съществото си представлява вид бездимно тютюнево изделие, при чиято употреба не протича процес на горене на съдържащия се в него тютюн, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол, съгласно чл. 12а от ЗАДС.

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който направи опит да пренесе през държавната граница тютюневи изделия (акцизни стоки) без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

       От показанията на свидетеля А.Н.А. (митническият служител, осъществил митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 16.02.2020 година при излизането си от Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, жалбоподателят А. фактически е направила опит да носи, т.е. фактически е направила опит да пренесе през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер и количество,  а именно процесните електронни цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. Същите, установи се, тя не е обявила и декларирала в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в личния й багаж, находящ се в багажника на автомобила – место, изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролния орган и извършената от него митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за изнасянето на тези стоки от митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от нейна страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетеля А.А.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от този компетентен орган, последица именно поради отсъствието на знание у него за тези стоки, извеждани от митническата територия на Република България. Разпитаният по делото свидетел А.А. е формирал непосредствени възприятия относно разкриването на електронните цигари и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточнява точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното пренасяне през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда), което изпълнително деяние е останало недовършено поради независещи от нарушителя причини, а от фактическа страна изразило се в опита да се пренесе през държавната граница, при излизане от страната, на стоки, по вид конкретно – електронни цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат извън митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка преди реалното излизане от страната. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на износ/излизане от страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на митническата територия, т.е. на местото, където са позиционирани митническите служители. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят А., възникнало за нея още със започването на формалностите по митническия контрол, но същото тя не е изпълнила, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките в чанти, представляващи нейн личен багаж, в багажника на автомобила, в който е пътувала е категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях (в този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът не възприема наведеното твърдение в Жалбата за липса на укриване на процесните стоки). Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят А., излизайки от страна не е изпълнила задължението си, във връзка с преминаването през митническия контрол и не е декларирала носените от нея акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие тя е консумирала от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „пренася”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са тютюневи изделия – електронни цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 590 броя кутии електронни цигари, изнасяни от страната за трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя А., нещо повече, тя дори не е обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на електронните цигари, е било дължимо деклариране от една страна, тъй като стоките са тютюневи изделия и от друга страна, тъй като са с търговски характер – по аргумент на обратното от чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92, който има директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС, относно дефиницията на нетърговски стоки: „„Нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.”. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническия служител да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки (в този ред на мисли и съобразно изложеното без каквото и да е било значение е фактът, че в указателните табли на МП не е посочено, че при износ цигарите в търговски количества подлежат на деклариране). В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки – електронни цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „е” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 12а от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 590 броя кутии електронни цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари). Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в пренасяне на електронни цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя А.. Последната е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в чанти, представляващи личен багаж, находящи се в багажника на автомобила, в който е пътувала, както и предвид факта, че е заявила, че електронните цигари са нейни, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от нейна страна към момента на преминаването на границата за излизането й от Република България. Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от съставомерните формите на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото извеждане на стоките - в случая електронни цигари, от митническата територия на страната от излизащо от нея лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното изнасяне - извеждане от страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят А. следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

       Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на бездимните тютюневи изделия. Т.е. жалбоподателят А. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят А. е бездействала при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е знаела действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране й е било известно, предвид факта, че това е ноторно известно. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.. Фактът, че за процесните електронни цигари е заплатен акциз и че са били облепени с български акцизен бандерол, с нищо не променя горните изводи на Съда.

       В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - пренася. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя А. по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - пренесла/пренася, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, т.е. да е преминала линията на митнически контрол, а в случай жалбоподателят А. е спряна на линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало недовършено по независещи от нея причини.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – електронни цигари.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет –електронни цигари, те и акцизна стока, в количеството си – 590 броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем износ, както и начинът на пренасянето им, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняваните публични, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят А. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното оборване.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

Административното наказание по пункт ІІ от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираните стоки съобразно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество на контрабандно пренесените стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че А. не е възпрепятствала проверката, респ. не е правила опити за осуетяването й. Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 200% от продажната цена на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 6 844 лв. съгласно Становището на митническите органи, приложено в АНП. Така наложеното с обжалваното НП наказание в пункт ІІ Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

       НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението (пункт І). Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

 По разноските:

 По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая не е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО.  Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, според която норма за защита в производствата по ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв., заключава, че за настоящото производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 80 лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с развитието на производството – работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание.

Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото НП.  

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 252/2020 от 04.06.2020 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, с което на Ц.А.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 844 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата бездимни тютюневи изделия „Heets” – 590 кутии (пункт І).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Ц.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)