№ 58
гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.ОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Административно
наказателно дело № 20254410200111 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Н. К. от гр.Летница против Наказателно
постановление №25-0293-000083/07.03.2025г. на Началник Група в ОДМВР –
Плевен, РУ Левски, с което на жалбоподателя е наложено на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата е наведен довод, че наказателното
постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата Началник Група в ОДМВР – Плевен, РУ Левски
изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Наведени са доводи, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган
в рамките на неговите правомощия, съдържа всички задължителни реквизити.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.М. И. – АК-Ловеч, който поддържа жалбата. Излага
аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на НП поради липсата на пълно и точно
1
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, които са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Счита нарушението
за недоказано от събраните по делото доказателства. Навежда довод за
некомпетентност на актосъставителя за издава актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Моли наказателното постановление да
бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от
него разноски.
Ответникът по жалбата Началник Група в ОДМВР – Плевен, РУ Левски,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 27.02.2025г., около 16,00ч. свидетелите М. А. А. и И. В. Д. –
служители на РУ – Левски, се намирали в гр.Левски, в близост до кръстовище,
образувано от ул.“Хан Аспарух“ и ул.“Васил Априлов“, където изпълнявали
служебните си задължения по контрол ЗДвП. По същото време
жалбоподателят А. Н. К. управлявал в гр.Левски собствения си лек автомобил
*** с рег.№***. На кръстовището, образувано от ул.“Хан Аспарух“ и
ул.“Васил Априлов“, с посока на движение към улица „Малчика“, при
управление на автомобила А. К. извършил маневра, при която рязко подал газ,
повишил оборотите на двигателя и предните задвижващи колела на
автомобила превъртяли, автомобилът загубил сцепление с пътната настилка
излязъл за кратко извън контрол на водача. Свидетелите М. А. А. и И. В. Д.
наблюдавали движението управлявания от жалбоподателя автомобил, поради
което го последвали с патрулния автомобила и спрели същия за проверка.
Свидетелят М. А. А. съставил АУАН сер.GA №3223527/27.02.2025г., за
това, че на 27.02.2025г., в 16,02 ч., в гр.Левски, в кръстовище, образувано от
ул.“Хан Аспарух“ и ул.“Васил Априлов“, с посока на движение към улица
„Малчика“, при управление на лек автомобил *** с рег.№***, негова
собственост А. К. на път, предназначен за превоз на пътници и товари, не го
използва по предназначение, като на суха пътна настилка, умишлено рязко
повишава оборотите на двигателя и превърта предните задвижващи колела на
2
автомобила, с което губи сцепление с пътната настилка и извежда автомобила
извън контрол, с което виновно нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП.
Въз основа на АУАН сер.GA №3223527/27.02.2025г. Началник Група в
ОДМВР – Плевен, РУ Левски М.Х.М. издал обжалваното Наказателно
постановление №25-0293-000083/07.03.2025г., с което на жалбоподателя било
наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В наказателното
постановление е описана фактическа обстановка, идентична с тази в
издадения АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите М. А. А. и И. В. Д.; писмените доказателства – АУАН сер.GA
№3223527/27.02.2025г., Наказателно постановление №25-0293-
000083/07.03.2025г., Ежедневна форма за отчет за 27.02.2025г., Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, Заповед рег.№316з-1334/21.03.2025г. на
Директор ОД МВР Плевен, Заповед №8121з-1656/07.12.2021г. на гл. секретар
МВР, справка за нарушител/водач.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са съставени в предписаната от закона писмена
форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съобразно
представените Заповед рег.№316з-1334/21.03.2025г. на Директор ОД МВР
Плевен и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод, че актът е съставен
от некомпетентно лице. Видно от представената Заповед рег.№316з-
1334/21.03.2025г. на Директор ОД МВР Плевен актосъставителят М. А. А. е
определен като полицейски служител, който има право да осъществява
контролна дейност по ЗДвП и да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Обстоятелството, че липсват доказателства за
това да е изпълнена заповедта на министъра на вътрешните работи за
провеждане на обучение и полагане на писмен и практически изпит конкретно
на актосъставителя М. А. А., като полицейски орган, определен да съставя
АУАН не води до извод за неговата некомпетентност. Видно от Заповед рег.
№316з-1334/21.03.2025г. на Директор ОД МВР Плевен, в която ст. полицай
при РУ Левски М. А. А. е определен поименно като лице, на което е
оправомощено да съставя актове за установяване на административни
3
нарушения, същата заповед е издаден на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на МВР и на основание проведен изпит с
държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ на ОД МВР
Плевен.
Не се установиха съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да са накърнили правото
на защита на санкционираното лице.
Не се установява липса на който и да било от минимално необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН или такова тяхно описание, което да не
позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят
по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган.
В АУАН и НП са описани всички елементи от обективната страна на
вмененото нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, съгласно който на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно, че: управлява
процесното МПС като не използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и
конкретните действия, квалифицирани като използване на пътя не по
предназначението му – на суха пътна настилка умишлено рязко повишаване
оборотите на двигателя, превъртане на предните задвижващи колела на
автомобила, довело до загуба на сцепление с пътната настилка, преднамерено
извеждане на автомобила извън контрол.
Правилно е приложен материалният закон. Описаните в АУАН и НП
факти съставляват нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Целта на цитираната разпоредба, забраняваща на водача на моторно
превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, е санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез
извършването на определени маневри, създаващи опасност за участниците в
движението, характерни за спортни състезания, които следва да се извършват
само на определените за това места и не съответстват на предназначението на
пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на хора и товари.
Т.нар. „дрифт“ няма легална дефиниция, но има значение на съзнателно,
контролирано опасно шофиране, чрез поднасяне задната част на автомобила,
посредством определени маневри, при които задните колела приплъзват и
отклоняват траекторията си. По своето естество представлява такова
забранено използване на пътя, отворен за обществено ползване, за цели,
4
различни от превоз на хора и товари.
Именно такива факти са описани в акта и издаденото въз основа на него
наказателно постановление - умишлено рязко повишаване оборотите на
двигателя, превъртане на предните задвижващи колела на автомобила, довело
до загуба на сцепление с пътната настилка, преднамерено извеждане на
автомобила извън контрол, с което обективно се застрашават живота и
здравето на останалите участници в движението.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. А. А. и И. В.
Д., като безпротиворечиви и изхождащи от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото, а дават показания за възприетото от тях по време на
изпълнение на служебните им задължения. Обстоятелството, че свидетелят М.
А. не си спомня конкретни факти относно процесното нарушение, съдът
отдаде на изминалия период от време от събитието, за което дава показания,
еднотипността при изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят А.
потвърждава изложеното в съставения от него АУАН и описва практиката при
съставяне на такива. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото
същата не беше оборена от жалбоподателя с надлежни доказателства в
съдебното производство, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства. Същите се потвърждават и от показанията на свидетеля И. В.
Д., който подробно разказва за непосредствено възприетото от него относно
движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не е основание за
некредитиране показанията на свидетеля Д. и изключването им от
доказателствения материал обстоятелството, че същият, като полицейски
служител на РУ Левски, не фигурира в ежедневната форма за отчет за
процесната дата 27.02.2025г. Установява се от показанията му, че същият е
изпълнявал служебните си задължения на процесната дата заедно с
актосъставителя М. А., че непосредствено е възприел управлението на
автомобила, което го прави свидетел очевидец на нарушението –
обстоятелство релевантно за ценене на показанията му в процеса по
установяване на фактите от съда.
Поради изложените съображения съдът прие за установено по делото
извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание на глоба в размер на
5
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Поради изложените доводи обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0293-
000083/07.03.2025г. на Началник Група в ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което
на А. Н. К., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6