РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. гр. Хасково, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102524 по описа за 2021 година
Предявен е от ТП на НОИ-Хасково против ИВ. Н. Д., от гр.Хасково и
„Глориес“ ЕООД - гр. Кърджали, представлявано от ИВ. Н. Д., иск с правно
основание чл.74, ал.3, вр. ал.1 от КТ - за обявяване на недействителност на
трудов договор.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата И. Д. подала при
ищеца 2 бр. удостоверения Приложение №9 с данни относно правото на
парично обезщетение по два броя болнични листа с причина „общо
заболяване“, с периоди на временна неработоспособност по болничните
листове от 11.11.2020 г. до 25.12.2020г. и от 14.06.2021г. до 03.07.2021г.
Относно правото и размера на обезщетението на ответницата, ищецът в
качеството си на контролен орган по смисъла на чл.107 от КСО извършил
проверка относно осигуряването на Д. по сключен трудов договор от
24.08.2020г. между нея и осигурителя „Глориес“ ЕООД, както и относно
подаването на правилна информация в регистъра на осигурените лица.
Контролният орган установил, че ответницата Д. получавала пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 15.04.2018г. Съгласно чл.4, ал.6 от
КСО, лицата по ал.3, т. 1, 2, 4-6, на които е отпусната пенсия, се осигурявали
1
по свое желание, като самоосигуряващите се лица, на които била отпусната
пенсия и които продължавали да упражняват трудова дейност, следвало да
посочат желанието си за прекъсване или прекратяване на осигуряването си в
т. 15 на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“. Установило се, че
за периода от 10.02.2020г. до 31.07.2020г. Д. имала подадени данни в
Персонален регистър само със здравно осигуряване като самоосигуряващо се
лице, а за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2020г. нямало подадени данни за
нея като самоосигуряващо се лице. Установено било, че за периода от
10.02.2020г. до 31.12.2020г. ответницата Д. заявила, че не желаела да се
осигурява за ДОО, а в информационната система на НОИ за този период
нямало данни за внесени осигурителни вноски в приход на ДОО за
самоосигуряващото се лице. Видно от представен Трудов договор №
2/24.08.2020г., сключен между ответника „Глориес“ ЕООД, представлявано
от ИВ. Н. Д., в качеството на работодател и ответницата ИВ. Н. Д. в
качеството на работник, последната била назначена на длъжност „скулптор“
на непълно работно време - 4 часа, считано от 24.08.2020г. със срок на
договора 23.08.2021г. Трудовият договор бил саморъчно подписан от едно и
също лице, а именно - ИВ. Н. Д., от една страна като собственик на
дружеството и от друга страна като работник. Съгласно Заповед
№2/24.08.2021г. трудовият договор бил прекратен, считано от 24.08.2021г.,
като заповедта била подписана отново от едно и също лице - от една страна
като работодател и от друга страна като работник. В Регистъра на Трудовите
договори трудовият договор на Д. бил регистриран на 24.08.2020г. за
длъжност „скулптор“, с дата на прекратяване 24.08.2021г. Ищецът поддържа,
че така сключеният трудов договор е недействителен на няколко
самостоятелни основания. На първо място се сочи, че трудовият договор е
нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет на същия
- обективна липса на трудово отношение. Излагат се съображения за
субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.26 - 33 от ЗЗД в случая. Сочи
се, че едноличният собственик на дружеството не можел да сключва сам със
себе си трудов договор, доколкото липсвала правната възможност в
трудовите правоотношения едно и също лице да бъде едновременно и
работодател, и служител. Разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, въпреки че
уреждала сключване на договор между едноличния собственик и
дружеството, касаела единствено случаите, свързани с управлението на
2
самото дружество и неговата търговска дейност, но не и трудовите договори.
Порокът „невъзможен предмет“ при договаряне сам със себе си в трудовото
право идвал и от самия характер на трудовия договор и невъзможността едно
лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява
работодателската власт спрямо самия себе си и се излагат съображения в тази
насока. На второ място, в условията на евентуалност, се поддържа, че
трудовият договор е недействителен поради противоречие със закона на
основание чл.74, ал.1 от КТ вр. с чл. 38, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка ищецът
излага доводи, че представителят не може да договаря от името на
представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това, но в
конкретния случай не било представено съгласие от страна на дружеството,
липсвала и изрична хипотеза в учредителния му акт, че управителят може да
сключва договор сам със себе си. В този смисъл разпоредбата на чл. 147, ал. 3
от ТЗ следвало да се разглежда в контекста на забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД
и да се прилага само при наличие на изрично писмено съгласие от страна на
представлявания. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.74, ал.2 от КТ да обяви сключения между ответниците
Трудов договор №2 от 24.08.2020г. за недействителен поради невъзможен
предмет на същия по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД - обективна липса на трудово
отношение, а при условията на евентуалност - да го обяви за недействителен
на основание противоречие със закона.
Ответниците подават общ отговор в срока по чл.131 от ГПК с
твърдения за недопустимост на така предявения иск, поради липса на правен
интерес. Оспорват иска и като неоснователен. В съдебно заседание се
поддържа подадения отговор. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На първо място съдът счита, че следва да даде отговор на въпроса
допустим ли е предявения иск за обявяване недействителността на трудов
договор № 2/24.08.2020г., сключен между двамата ответници по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен
орган или друг компетентен орган сметне, че даден трудов договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1 на същия текст, той
3
е длъжен незабавно да сезира съда. ТП на НОИ-Хасково попада в кръга на
понятието „компетентен орган“, с оглед функциите, които са възложени и
изпълнява в обществените отношения, поради което съдът намира, че
предявеният иск е допустим и следва да го разгледа по същество.
По делото няма спор, че ответницата ИВ. Н. Д. е едноличен собственик
на капитала и управител на втория ответник „Глориес“ ЕООД-гр.Кърджали.
Не се спори още, че между тях е бил сключен Трудов договор №
2/24.08.2020г., по силата на който ответницата И.Д. в качеството си на
работник е приела да изпълнява длъжността „скулптор“, при условията не
непълно работно време - 4 часа и със срок на договора до 23.08.2021г.
Няма спор още, че със Заповед № 002 от 24.08.2021г. трудовите
правоотношения между двамата ответници са били прекратени. И в двата
случая са били изготвени и депозирани Уведомления по смисъла на чл.62,
ал.5 от КТ.
Представени бяха като писмени доказателства по делото и Разчетно -
платежни ведомости на „Глориес“ ЕООД за периода от м. август 2020г. до м.
август 2021г., от които съдът установи, че на ответницата И.Д. са правени
удръжки от трудовото възнаграждение само за дължимия данък върху дохода.
По делото съдът прие като доказателство и Декларация от
24.08.2020г., подписана от ответницата И.Д., уреждаща отношения между
нея и работодателя й, както и Регистър на всички трудови договори,
сключвани от това лице, които данни се намират в НОИ.
Други доказателства, които биха допринесли за правилното
изясняване на спора, не се представиха.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира
предявения иск за неоснователен.
Основният спорен въпрос в настоящия казус е дали са налице
предпоставките на нормата на чл.74, ал.1 от КТ, т.е. дали процесният трудов
договор противоречи на закона или на колективен трудов договор.
В исковата молба се претендира процесният трудов договор да е
сключен в противоречие със закона, като основен довод на ищеца е, че
първата ответница е договаряла сама със себе си, поради което договорът има
невъзможен предмет, тъй като това договаряне не е довело до възникване на
трудово правоотношение, т.е. липсва такова. В тази насока ищецът счита, че
4
следва да намери субсидиарно приложение нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Съдът не споделя тези доводи, поради следните съображения:
За да изпълни своето предназначение, трудовият договор трябва да
отговаря на определени основни законови изисквания за неговото сключване
и съдържание. Всяко отклонение от тях означава, че той е обременен с
недостатъци и страда от пороци, които не му позволяват да произведе
желаните правни последици. Кодексът на труда в своята норма на чл.74, ал.1
категорично е посочил, че недействителен е този трудов договор, който е в
противоречие със закона или с КТД. За да е налице противоречие със закона,
каквито доводи се навеждат в исковата молба, следва трудовият договор да е
сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона. В случая е
нужно да се изследва в нарушение на кои императивни норми, независимо от
ранга на нормативния акт, е бил сключен процесният Трудов договор №
2/24.08.2020г.
Основното оплакване е, че е налице договаряне сам със себе си.
Доказателствата по делото обаче оборват тези оплаквания. Трудовият договор
е сключен между два различни правни субекта. От една страна е работникът
/служител/, а от друга - юридическото лице. Според съда липсва законова
забрана едноличният собственик на капитала на дружеството - работодател,
който е и управител на същото дружество, да сключи сам със себе си в
качеството на физическо лице трудов договор. В този смисъл съдът счита, че
няма пречка управителят на дружеството да може да упражнява и своето
право на труд в същото това дружество. Отношенията по този повод следва
да се уреждат именно на основание нормите на Кодекса на труда, докато
отношенията между управителя и юридическото лице - съобразно нормите на
Търговския закон.
Ето защо, следва да се отговори дали трудовият договор отговаря
на всички условия за действителност, като съдът счита, че следва да се даде
положителен отговор. Видно от доказателствата е, че същият е сключен в
писмена форма, носи подписите и на двете страни и с него са уговорени
всички задължителни реквизити на трудовия договор, като още веднъж следва
да се посочи, че по договора са договаряли два различни правни субекта.
Предвид казаното, съдът намира, че процесният трудов договор не е
недействителен и не е налице порокът, който се твърди от ищеца, а именно
5
невъзможен предмет. От друга страна, липсват твърдения или доказателства
този договор да е сключен в нарушение на Колективен трудов договор.
При анализиране на всички доказателства по делото съдът счита,
че не е налице предпоставката и на чл.38, ал.1 от ЗЗД, касаеща противоречие
със закона. Както и по-горе съдът посочи, няма пречка собственикът на
капитала на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност
/ЕООД/ и управител да сключва договор със себе си. Действително, според
нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, това може да се случи само след дадено
съгласие от страна на представлявания, но според съда искането на такова
съгласие в конкретния случай изключва здравия човешки разум, както и този
на закона. Какво всъщност е следвало според ищеца да се случи. Ответницата
Д. да даде съгласие на себе си да сключи трудов договор със себе си. Според
съда е достатъчно, че е сключен такъв договор, поради което е явно, че е
налице воля за това. Освен това, видно от оспорения трудов договор е, че
същият е сключен за определена трудова функция - „скулптор“, която
функция е различна от правата и задълженията, които има управителят на
търговското дружество.
Изложените фактически твърдения в исковата молба досежно това,
че са били допуснати нарушения при здравното осигуряване от страна на
ответницата Д. или от Търговското дружество, съдът намира за такива, които
са неотносими към основния спор, с който е сезиран съда, а именно
недействителността на трудовия договор. Тези и свързаните с тях въпроси и
последици, съдът счита, че са предмет на друг правен въпрос, а именно за
дължимост или не на обезщетения, свързани със здравното осигуряване на
лицето, поради което не намира за необходимо да излага мотиви в тази
насока.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът счита, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от ТП на НОИ-Хасково
иск с правно основание чл.74, ал.3 вр. ал.1 от КТ, като присъди на
ответниците направените по делото разноски в общ размер на 650 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ – Хасково, със седалище и
адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Георги Кирков“ № 30, против ИВ. Н.
Д., ЕГН **********, от ********* и „Глориес„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Кърджали, ул.“Републиканска“ № 33,
иск с правно основание чл.74, ал.3 вр. ал.1 от КТ, за признаване за
недействителен Трудов договор № 2/24.08.2020г., сключен между „Глориес“
ЕООД и ИВ. Н. Д., в нарушение на нормите на чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.38, ал.1
от ЗЗД, като – неоснователен.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково, със седалище и адрес на
управление – гр.Хасково, ул.“Георги Кирков“ № 30, да заплати на ИВ. Н. Д.,
ЕГН **********, от ********* и „Глориес„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Кърджали, ул.“Републиканска“ № 33,
направените по делото разноски в размер на 650 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
7