Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
гр. Пловдив, 2 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №286 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.Г.В., ЕГН **********,***, представляван от адвокат С.К.- пълномощник, обжалва Заповед №20-0432-000223 от 13.12.2020г. на началника на Първо районно управление (I-во РУ) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “БМВ 525 Д“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца“; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- П.И.Т.- началник на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. По делото е приета молба-становище (лист 11) от ответника, за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 6, 24) е връчена на жалбоподателя В. на 17.12.2020г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 6а, 24а). От своя страна, жалбата (лист 4) е подадена чрез началника на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив на 29.12.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2020г. около 17:40ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на (б)ул. “Македония“ до №95 от служители на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят В. управлява лек автомобил, марка “БМВ 525 Д“, с Рег.№****, лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 18), с №********* от 19.11.2020г., както и според нарочна справка (лист 35).
На жалбоподателя В. е направена проверка с полеви тест “DRAGER DRUGCHEK – 3000”, с LOT №ARNJ-0921, при което е отчетена употреба на АМР (амфетамин) от негова страна. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От С.М.Б.- младши автоконтрольор в I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №0066218 (лист 268), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, В. записва в същия “Не приемам”. Според отразеното в талона за изследване, В. е уведомен, че в срок до 40 мин от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 13.12.2020г. в 18:55ч. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-360 от 19.01.2021г. (лист 25), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по досъдебно производство (ДП) с №921 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г., представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1 за резултатите от извършеното изследване на взетите от жалбоподателя проби.
Освен посоченото, С.М.Б.съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№700553 от 13.12.2020г. (лист 7, 23), с който деянието на В., изразяващо се в управление на автомобил след употребата на упойващо вещество АМР (амфетамин), установена с техническо средство, представляващо полеви тест “DRAGER DRUGCHEK – 3000”, с LOT №ARNJ-0921, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя В. са иззети СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) №*********; контролен талон (КТ) с №6524397, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели с №****.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя В. без вписване на възражения от негова страна. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на В. е издаден Талон за изследване с №0066218.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 34) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 8-10) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР (при ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка I.2 от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121К-902 от 30.03.2015г. (лист 33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед П.И.Т., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжност “НАЧАЛНИК I СТЕПЕН НА Първо РУ – Пловдив“, считано от 30.03.2015г. (лист 33а).
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-360 от 19.01.2021г., изготвена от експерти при ВМА, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взетите от жалбоподателя проби. Като резултат в посочената експертиза се посочва, че в представената за анализ кръвна проба не се доказа присъствие на амфетаминов тип стимуланти (лист 25а). Пак според експертизата (лист 26а), част ІV Заключение, От извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето А.Г.В., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични вещества.
В тази връзка, следва да се посочи, че според приетото по делото заверено копие на постановление за прекратяване на наказателно производство то 05.02.2021г. (лист 36), издадено от прокурор при Районна прокуратура- Пловдив, ДП с №921 по описа на описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г., образувано против жалбоподателя В. за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс НК), ДП с №921/2020г. се прекратява, тъй като деянието не е извършено.
При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2020г. (лист 17а) с адвокат С.К. е заплатена в брой сумата от 300,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в общ размер от 13,50 лева (лист 16).
При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0432-000223 от 13.12.2020г. на началника на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на А.Г.В., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “БМВ 525 Д“, собственост на А.Г.В., за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на А.Г.В., ЕГН **********, сумата от общо 313,50 (триста и тринадесет цяло и петдесет стотни) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/