№ 1929
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от И. А. К. и Л. А. К. срещу
решение № 3814/01.03.2024г., постановено по гр. д. № 8506/2023г. на СРС, 47
с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено
между страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. К., ЕГН: ********** и Л. А. К., ЕГН: **********,
дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, в условията на
разделна отговорност, при квоти, съответно по 1/6 от следните суми: сумата
от 564,39 лева (от които по 94,07 лева за И. А. К. и Л. А. К.), представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,08 лева (от които по 6,51 лева за И. А.
К. и Л. А. К.), представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законната лихва от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 87,50
лева (от които по 14,58 лева за И. А. К. и Л. А. К.), представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г. върху уважената
част от претендираната цена за доставена топлинна енергия, за които на
07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 59652/2021 г. по описа на Софийски районен съд, І-
1
во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове изцяло отхвърлени.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Третото лице помагач не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
2
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представения пред СРС договор за продажба на жилище рег. №
99/1984г. топлоснабденият имот е бил придобит от А. А. К. и П.И. К. в режим
на съпружеска имуществена общност. П. К. е починала на 22.09.1999г., като за
свои наследници е оставила тримата ответници по делото. Така след смъртта
й съпружеската имуществена общност е прекратена, като притежаваната от
нея 1/2 част от имота, е преминала в собственост на тримата ответници при
равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Ето защо, тримата
ответници са собственици на имота при квоти по 1/6 идеални части за двамата
жалбоподатели и 4/6 за А. К..
По делото не е представена молба декларация за откриване на партида
на А. К., каквито са оплакванията във въззивната жалба. Няма доказателства
А. К. или трето лице да са вещни ползватели на имота. Действително
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие
3
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване
и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се
касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици
или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по
договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за
същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от
етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, че ответниците са се разпоредили с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в полза
само на някого от тях, или на трето за спора лице, е учредено право на
ползване върху същия. Не е представена и декларация за откриване на партида
само на някой от съсобствениците.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
4
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и
жалбоподателите съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на въззивниците в
тази връзка.
Жалбоподателите не оспорват, че до имота е доставено твърдяното
количество енергия и нейната стойност.
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника
за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от приложените по настоящето дело общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за
изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана. Неотносими към настоящия спор са
възраженията на жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Посочения от жалбоподателя момент на начална изискуемост на задължението
се отнася до общите условия на „Топлофикация София“ от 2014г., а не до
приложените общи условия на „Топлофикация София“, от 2016г., приложими
за процесния период.
Други оплаквания във въззивните жалби не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в тях.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
5
на 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 3814/01.03.2024г.,
постановено по гр. д. № 8506/2023г. на СРС, 47 с-в.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН: ********** и Л. А. К. ЕГН: ********** да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100
лв.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6