РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202962 по описа за 2025 година
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. И. К. - ЕГН ********** против НП № 25-0439-000139 от
01.04.2025 г. на Началник 3 РПУ - ОД на МВР – В., с което на въззивника е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв., за
нарушение чл. 98ал.1т.1 от ЗДвП, на осн. чл.180 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и като процесуално
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се приема, че още при съставянето на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са отразени
правилно обстоятелствата по нарушението, не е била изяснена фактическата
обстановка и се оспорва извършването на нарушението. Приема се, че АУАН е
съставен изцяло въз основа на обясненията на актосъставителя, че не са
преценени обясненията на нарушителя от АНО, визира се допуснато
съществено процесуално нарушение, касаещо правото на защита на
нарушителя, оспорва се размерът на наложеното административно наказание
и в заключение се иска отмяна на НП.
1
В съдебно заседание възз.К. не се представлява, депозирани са писмени
бележки от процесуален представител.
Въззиваемата страна не се представлява в с.з, депозирани са писмени
бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.01.2025г. полицейски служители извършили проверка по спазване
ЗДвП на ул.”М. Т.” в гр.В.. Там установили паркиран лек автомобил с ДК№
**, който пречел на движението. На место бил съставен и срещу
жалбоподателя, за това, че на процесното място и на процесната дата е
паркирал неправилно и е създал пречки за движението, като уведомлението
било поставено на предното панорамно стъкло на процесния автомобил. В
законоустановения ред въззивникът обжалвал съставения фиш, поради което
срещу него бил съставен АУАН от за нарушение на чл.98 ал.1 от ЗДвП. АУАН
бил надлежно връчен на нарушителя, който след запознаване със
съдържанието му го подписал, не вписал възражение.
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Л., актосъставител.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства и с приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствата: материалите по АНП – АУАН, заповед за компетентност и
др., както и от гласните доказателства- показанията на св.Л. и Б..
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните
правни изводи.
По приложението на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34
ЗАНН, като лицето, съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни
2
съгласно приложената и приета по делото заповед.
Формално неконкретизирането на приложението на съответната
нарушена норма, при пълнота на фактите, не би било основание за отмяна на
НП.
В конкретния случай съдът намира, че АНО се е произнесъл при
непълнота на доказателствата и в нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна,
като следва да се посочат изрично и обстоятелствата, при които е извършено
това нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават.
Посочена е като нарушена нормата на чл.98 ал.1т.1 от ЗДвП, съгласно
която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.Както е посочено по-горе,
факти, че се създава опасност за движението, че има пречка за движението или
че се закрива пътен знак или сигнал в НП, а и в АУАН липсват.
Още на пръв поглед при прочитане на съдържанието на
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление се установява, че в случая, и АУАН, и издаденото наказателно
постановление не съдържат реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 98, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата съдържа в себе си четири отделни
хипотези на нарушения, запретявайки престоят и паркирането 1. - на място,
където превозното средство създава опасност или 2. - е пречка за движението
или закрива от другите участници в движението 3. - пътен знак или 4. -
сигнал. В случая очевидно липсва каквато и да конкретика относно
възприетата цифрова квалификация, което наред с възприетото словесно
изписване на нарушението води до невъзможност да се изведе едно
конкретно, прецизно, точно и ясно административно „обвинение“. Подобно
съдържание на обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателното постановление води до невъзможност за организиране на
адекватна защита, тъй като остава неясен фактическия състав, срещу който
жалбоподателя се защитава. Няма как на съда да не му направи впечатление,
че липсва също така каквато и да е конкретика в какво се изразява тази
3
опасност, която създава процесното МПС за движението, като видно от
приложения снимков материал се установява, че автомобила е бил паркиран
вдясно в пътното платно, при липсата на забранителни знаци или маркировка,
като не се установяват, а дори не се и навеждат от страна на административно
– наказващия орган конкретни факти да е било създадено затруднение или
пречка за участници в движението по пътищата. Следва да обобщи, че тези
пропуски в съдържанието на АУАН и наказателното постановление не са
просто формални и незначителни, а в случая пряко нарушават правото на
защита на санкционираното лице, поради което и водят до опорочаване на
наказателното постановление до степен, изискваща неговата безусловна
отмяна. Поради тази причина, Наказателно постановление № 24 – 0436 –
000565 от 02.09.2024 г., издадено от Началник сектор във Второ РУ към ОД на
МВР гр. В., следва да бъде отменено.
В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление липсва конкретно и ясно посочване на фактите,
от които е направен извод за опасността за движението, създадена от
паркирания автомобил на въззивника. Самият факт на паркиране на платното
за движение не е достатъчен, за да се обоснове безспорен извод, че
автомобилът е създавал опасност и е пречел на движението, доколкото такова
паркиране принципно се допуска от чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Изводът, че
автомобилът е паркиран на място, където създава опасност или пречка за
движението на останалите ППС, следва да е обоснован с конкретни данни,
срещу които привлеченото към отговорност лице осъществява защитата си и
които подлежат на преценка от съда. Такива данни в документите по
административнонаказателното производство не се съдържат. Излагането на
тези данни е от съществено значение както за реализиране на правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, така и за преценката на съда за
обективната съставомерност, поради което липсата им следва да се определи
като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното
постановление само на това основание.
Съдът не вижда необходимост да обсъжда останалите възражения на
жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление,
предвид изразената по – горе мотивирана позиция за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
4
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от
2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), предвижда административно наказание
"глоба" в размер на 20 лв. за водач, който е паркирал неправилно.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на
настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна
сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение,
които възлизат в размер на 500 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на
цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за
заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в
пълен размер, като следва да се обсъди въпросът за тяхната прекомерност, тъй
като е налице възражение от насрещната страна. Видно от съдържанието на
договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лева. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на ОД МВР-В.и съдът дължи произнасяне по този въпрос.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от
2022 г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
5
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400 лв.. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 20.00 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 . Съдът
намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 500 лева е
прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност по делото.
По делото реално е проведено едно съдебно заседание, на което защитник не е
присъствал, а е депозирал писмени бележки. Делото не се отличава със
значителна фактическа и правна сложност. Затова дължимото адвокатско
възнаграждение се определя от съда в минималния размер определен от
наредбата 400.00 лева, която сума не е никак ниска и съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Поради това и ОД МВР-Варна
следва да заплати на възз. сумата от 400. 00 лв. , представляваща съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, вр. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0439-000139 от 01.04.2025 г. на Началник 3 РПУ -
ОД на МВР – В., с което на К. И. К. - ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв., за нарушение чл. 98
ал.1т.1 от ЗДвП, на осн. чл.180 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП.
Осъжда ОД на МВР- гр. В. да заплати на К. И. К. - ЕГН **********
парична сума в размер на 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
6
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7