Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.07.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11951 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.04.2019г., гр.д.26777/18г., СРС, 74
с-в осъжда по
предявените искове с правно основание чл.229 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, З.
„А.“ АД да заплати на частен съдебен изпълнител М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ сумата 6 143.82 лв. - обезщетение и разноски
платени на 08.03.2017г. на основание влязло в сила на 18.11.2016г. решение от
04.04.2014г., СРС, 36 с-в, гр.д.5027/13г. за реализиране на професионалната
отговорност на ЧСИ по застрахователна полица
№ 1110013210000199507 от 07.03.2011г. за застраховане от застрахователни
рискове на професионалната му отговорност, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 25.04.2018г. до окончателното изплащане, сумата 189.91 лв.
- мораторна лихва за периода 04.01.2018г. - 24.04.2018г. и сумата 945.75 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете З. „А.“ АД. Счита, че исковете са погасени с изтичане на 5-годишна
давност, считано от застрахователното събитие, а не от плащането, извършено от
делинквента в полза на пострадалия. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът частен съдебен изпълнител – М.П.М. оспорва жалбата.
Третото лице помагач
на ответника – „Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. Пред настоящата инстанция не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
Във връзка с оплакванията по жалбата, съдът приема
следното:
Застрахователна полица № 1110013210000199507 от 07.03.2011г.,
издадена от ответника З. „А.“ АД, покрива застрахователни рискове, свързани с
професионалната отговорност на ищеца - частен съдебен изпълнител М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ, като орган на изпълнителното производство по ГПК
вр. чл.25 от ЗЧСИ.
С влязло в сила на 18.11.2016г. решение от
04.04.2014г., СРС, 36 с-в, гр.д.5027/13г. по иск с правно основание чл.74, ал.1
от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД, настоящият ищец е осъден да заплати на пострадалото
лице сумата 2 035.81 лв.
- обезщетение за извършен на 24.06.2011г. незаконосъобразен превод на същата
сума в полза на взискателя по изп.д.20107860401036, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 297.48 лв. - мораторна лихва и сумата 1 301.48 лв. - разноски. По
реда на чл.248, ал.1 ГПК и на инстанционния контрол в тежест на настоящия ищец
са възложени допълнителни разноски.
Сегашните насрещни страни, предвид качеството им на
подпомагана страна - застрахования и подпомагаща страна –застрахователя, по
приключилото дело, са обвързани помежду си от мотивите на влязлото в сила решение
– чл.223, ал.2, изр.1 ГПК и отделно са обвързани с насрещната страна от
установителното действие на решението – чл.223, ал.1 ГПК.
Общата дължима сума от 3 634.77 лв., настоящият ищец
изплаща на пострадалия на 08.03.2017г.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на исковете по давност. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г.) за застрахователните договори, сключени преди влизане
в сила на този кодекс е приложима част ІV на КЗ (от 2006г., отм.), освен при
различна уговорка между страните, каквато в случая няма. Изключение от това
общо правило предвижда § 31 ПЗР на КЗ, според който за давността, започнала да
тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл.378,
ал.1 – ал.6, ал.8 и чл.379 КЗ. За разлика от общия принцип за действие на новия
материалноправен закон само за в бъдеще, посоченото изключение за посочените и изчерпателно
изброени правни норми от новия КЗ, предвижда ретроактивното им действие и спрямо
заварените случаи. Сред тях е и хипотезата на започнала да тече погасителна давност
по застрахователни договори, сключени при действието на КЗ/отм./ - чл.378, ал.5 КЗ. Последната разпоредба предвижда, регресните и суброгационни искове и
исковете на причинителя на вредата по чл.435 КЗ срещу застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10 – т.13, раздел II, буква „А“,
приложение № 1 да се погасяват в срок от 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от застрахователя по имуществена застраховка или от
причинителя на вредата.
В случая, правото на платилия застрахован ищец спрямо ответника,
като застраховател по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, следва
да се погасява с общата 5-годишна давност, считано от датата на извършеното
плащане от делинквента, когато възниква регресното право. След като плащането от
ищеца е извършено на 08.03.2017г., предявените на 25.04.2018г. искове по
чл.229 КЗ/отм./ не са погасени по давност.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи
служебна проверка за правилност на решението в останалата част, т.к. в
произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това решението следва
да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
установява реализирани разноски от 1 250 лв. – платено в рой адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.04.2019г., гр.д.26777/18г., СРС, 74 с-в.
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД, *** да заплати на частен съдебен изпълнител М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ, с адрес: гр.София, ул. „********
сумата 1 250 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на ответника – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.