№ 221
гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20235200500180 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателя П. Г., редовно призован.
Не се явява представител за ответното дружество „Айгер инженеринг“
ООД, редовно призовано.
От адв. П., като пълномощник на ответника е постъпила писмена молба с
която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява ,че няма
доказателствени искания. Моли да се даде ход на устните състезания.
Изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 2 от 06.01.2023г по гр.дело № 617 от 2021 г по описа на РС
– Панагюрище, съдът е приел за установено, по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, по отношение на П. И. Г. ЕГН:
********** и адрес: гр. Панагюрище, ж.к. Оптикоелектрон II, бл. 14, вх. А,
ет. 3, ап. 5, че „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление гр. Пловдив, район Сверен, ул. „Васил Левски“ № 246 е
носител на парично вземане в размер на сумата от 3823,20 лв. -
представляваща обезщетение за неспазване срока на предизвестието при
прекратяване на трудов договор № 20 от 04.02.2019г. сключен между
страните, прекратен на основание дисциплинарно уволнение обективирано в
Заповед № 1596 от 14.07.2020г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба - 26.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 404/2021 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, която
сума може да бъде заплатена по банкова сметка
IBAN:BG77STSA93001523715153.
ОСЪДИЛ е на основание 78, ал. 1 КТ, П. И. Г. ЕГН: ********** и адрес:
гр. Панагюрище, ж.к. Оптикоелектрон II, бл. 14, вх. А, ет. 3, ап. 5 да заплати
на търговско дружество Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Сверен, ул. „Васил
Левски“ № 246 сума в размер на 376,47 лева - разноски в заповедното и
производство и 976,47 лв. - разноски направени исковото производство.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от П. И. Г., чрез пълномощникът си адв.С. М.. Твърди се, че в исковият
процес по чл.422 от ГПК е след проведено заповедно производство по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 404 от 2021г по описа на РС Панагюрище поради
постъпило от доверителя му възражение против издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В същата тази заповед за изпълнение, а и в подаденото заявлението по чл.410
от ГПК заявителят-ищец не бил изложил в пълнота всички обстоятелства
относно вземането - основание, правопораждащ юридически факт, формиране
на размера на заявеното вземане.
В заявлението по чл.410 от ГПК заявителят следвало да изложи в
пълнота всички горепосочени обстоятелства относно вземането си, като в
противен случай заповедното производство е опорочено, а заявителят при
предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК няма правна
възможност да ги конкретизира, допълва и тепърва посочва.
Твърди се ,че с решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на правото,
2
за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените
от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на
вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането било недопустимо
кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на
вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи
факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. В този смисъл сочи съдебно практика. С оглед на
гореизложеното счита ,че съдът е постановил недопустим съдебен акт.
Относно неправилността на решението на първо място счита ,че
първата инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните
правила като е дал ход на насроченото на 16.12.2022г първо открито съдебно
заседание. По този начин не само било засегнато правото на защита на
доверителя му, но и довело до невъзможност да конкретизира направените с
отговора на исковата молба възражения за съдебно прихващане. Твърди ,че на
16.12.2022г. уведомил по електронен път състава на съда за това, че е
възпрепятстван да се яви и вземе участие в съдебното заседание поради
насрочено от 13.30 часа съдебно заседание по гражданско дело № 1303 от
2021 г по описа на Районен съд Пазарджик.
Като не уважил това искане били изправени пред хипотезата на
нарушаване на правото на защита съгласно Конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи по отношение на правото на справедлив
процес и осигуряване на ефективни средства за защита, поради което счита,
че допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
които са нарушили правото на защита на доверителя му, изразяващи се в
даване ход на делото на 16.12.2022г и произтичащите от това последици-
неприемане за съвместно разглеждане на направените възражения за
прихващане и съответно неангажираните в тяхна подкрепа на доказателства.
На следващо място неправилно било прието, че направените с отговора
на исковата молба възражения за съдебна компенсация са
неиндивидуализирани в достатъчна степен, поради което и са дадени
неправилни указания - годината на неползвания платен годишен отпуски и
конкретните дни на положен извънреден труд. В отговора на исковата молба
изрично били посочили, че сумата от 1656.72 лева, представляващо
3
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 26 дни по 63.72 лева на
ден. Посочване на конкретната година не е необходимо и доколкото трудовия
договор е от 04.02.2019г, а прекратяването на трудовото правоотношение е от
14.07.2020г съответно това е и периода на претендираните неползвани дни
като платен годишен отпуск. Установяването на конкретните дни по години е
въпрос по същество на спора и подлежи на установяване в производството по
делото. Също в отговора направили и възражение за съдебно прихващане със
сумата от 462.30 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд през месец април 2020г за десет дни по 2 часа над
установения осем часов работен ден и два съботни дни по 8 часа всеки.
Изложени са твърдения и относно формирането на възнаграждението за
извънреден труд.
С оглед на горното дадените с Определение № 357 от 30.09.2022г
указания за конкретизация на възраженията за прихващане са неправилни,
поради което неправилно е не приемането за разглеждане на възраженията за
прихващане съответно и ангажиране на доказателства за тяхното
установяване, които не се изчерпват единствено и само чрез експертиза.
Искането е да се обезсили като недопустимо решението и се прекратите
производството по делото, евентуално да се отмени като неправилно като се
извърши съдебна компенсация между предявените искове по чл.422 от ГПК
със сумата от 1656.72 лева, представляващо обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 26 дни по 63.72 лева на ден и със сумата от 462.30 лева.
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през месец
април 2020г за десет дни по 2 часа над установения осем часов работен ден и
два съботни дни по 8 часа всеки, поради което се отхвърлят предявените
против П. И. Г. установителни искове по чл.422 от ГПК. Претендират се
съдебни разноски. Направени са доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П. И.
Г., чрез пълномощника на въззивника адв. С. М. с твърдение ,че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните от
жалбоподателя пороци. При постановяване на решението си Районен съд-
Панагюрище бил интерпретирал последователно и логично събраните
доказателства, съотнесъл е повдигнатите от ищеца претенции към
релевантните правни норми, обсъдил е подробно онези ответникови
4
възражения, които са били редовни, като в резултат на събраните
доказателства е достигнал до обоснования и правилен извод, че ищцовите
претенции са основателни. Излагат се подробни съображения във връзка с
възраженията направени във въззивната жалба.
Искането е да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди решението,
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
С Определение № 155 от 22.03.2023 год. въззивния съд се е произнесъл
по допустимостта на въззивната жалба, отговорът на въззивната жалба и
направените доказателствени искания, като не е приел за съвместно
разглеждане с предявения иск възраженията за съдебно прихващане със
следните суми: 1656.72 лв., представляващо обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 26 дни по 63.72 лв. и 462.30 лв. – възнаграждение за
положен извънреден труд през м.април 2020 г. за 10 дни по 2 часа над
установения 8-часов работен ден и два съботни дни по 8 часа всеки. Оставил
е без уважение всички доказателствени искания, направени
във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и искането за
изготвяне на нов доклад с ново разпределяне на доказателствената тежест.
Насрочил е делото в открито съдебно заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения от адв.П. списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 20.05.2023 год..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,00
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6