Определение по дело №113/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 166
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20231700500113
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Б. П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Б. П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500113 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 24344/06.12.2022 г. от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ 16, ет.
8, чрез пълномощника адв. С. У., срещу Решение № 1240/21.11.2022 г. по гр.д. № 2676/2022
г. на Районен съд – П. , с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 5.6 от Договор
за паричен заем № 445970, сключен между Б. Д. Б., ЕГН **********, с Д., общ. П., и „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ 16, ет. 8, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 648,24 лв. на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
като невалидна, и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ 16, ет. 8, срещу Б. Д. Б., ЕГН **********, с Д., общ. П., насрещни искове за
осъждането й да му заплати по Договор за кредит № 445970 и приложения към него
Погасителен план, приложение и ОУ, а именно главница в размер на 600,00 лв., ведно със
законната лихва за забава от подаване на насрещния иск – 30.06.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, и възнаградителна лихва 110,87 лв. за периода 09.12.2021 г. до датата
на предсрочната изискуемост, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, е осъден да
заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на
50,00 лв. за държавна такса, и на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата 360,00
лв. с оглед изхода на иска и 360,00 лв. с оглед отхвърляне на насрещния иск,
представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по
делото.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в
решението съдът не се е произнесъл по всички възражения на дружеството, обсъдил е само
част от долказателствата и е дал неясни, противоречиви и неконкретни указания в доклада
си като не е посочено за кои факти и обстоятелства страните носят доказателствена тежест и
не са представили доказателства, респ. направили доказателствени искания. Излага се, че
насрещният иск се основава на неизпълнение на кредитополучателя на задълженията за
главница и възнаградителна лихва по договора за кредит, а не на нищожна клауза, поради
което дори клаузата, предмет на предявения срещу дружеството иск да е нищожна, тази
нищожност не влече нищожност на целия договор. Предвид изложеното, с оглед липсата на
възражения от страна на ответницата по насрещния иск, че е усвоила сумата по кредита и че
е погасила претендираните суми, същият е следвало да бъде уважен. По горните
съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, предявените срещу
дружеството искове да бъдат отхвърлени, а насрещните искове – уважени, ведно с
произтичащите от това последици относно разноските, както и за присъждане на сторените
разноски за производството по делото.
Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
жалбоподателят да се снабди с друго такова от „Изипей“ АД, с което да установят, че
дружеството е отпуснало паричният заем в размер на 600,00 лв. като сумата е преведена на
08.12.2021 г. по сметка на Б. Д. Б..
Въззиваемата страна, в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
По направеното в жалбата доказателствено искане:
Съдът, с оглед изрично наведените оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото, констатира, че
първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на предявените искове с
насрещната искова молба и не е разпределил доказателствената тежест по тях. С оглед
изложеното, допуснатите от първоинстанционният съд нарушения на съдопроизводствените
правила ще следва да бъдат коригирани в настоящото въззивно производство, като
съобразно ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС /т. 2/, въззивният съд следва да даде указания на
страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и
укаже на страните възможността да предприемат съответните процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради неточност на доклада и дадените указания.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на жалбоподателя за издаване на
2
съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с исканата информация, следва да
бъде уважено, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. от
10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на страните, че насрещните искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗДПФУР и чл. 9 от ЗПК.
УКАЗВА, че в тежест на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД като ищец по насрещните искове е да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение с Б. Д. Б. по договор за
кредит, сключен от разстояние, по който е предоставил на кредитополучателя уговорената
сума срещу възнаграждение за ползването й за посочения срок в претендирания размер,
настъпване на изискуемостта на вземанията и техния размер.
ОБЯВЯВА за безспорно, че страните са постигнали съгласие от разстояние със
съдържанието на договор за кредит № 445970/08.12.2021 г., неразделна част от който са
Приложение № 1 и погасителен план, представени с исковата молба.
УКАЗВА на страните по делото, че до края на първото съдебно заседание могат да
предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства за
обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест, посочени по -горе и които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради неточност на доклада и дадените
указания.
УКАЗВА на страните, че ако в посочения по - горе срок не изпълнят указанията губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на жалбоподателя съдебно удостоверение, след заплащане на
държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/, по силата на което да се снабди с информация от
„Изипей“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ 16, дали сумата в размер
на 600,00 лв. по Договор за паричен заем № 445970 е преведена на 08.12.2021 г. в полза на
Б. Д. Б..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4