Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260067……. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 24.02. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 806 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
І.
Развитие на съдебното производство .
Районен съд Пазарджик
е сезиран с искова молба, подадена от И.Д.Д.,ЕГН
********** и от Р.А.Д., ЕГН **********,***,
против Е.К. Д., ЕГН **********,***, Г.Д.Д., ЕГН **********,***,и против „Капа Проджект“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,
Автомагистрала „Тракия „ 1-ви километър , административна сграда № 1
,представлявано от С.Л.М.. В хода на
съдебното производство ответника Е.К. Д. е починала , като по отношение на тази
страна производството по делото е прекратено.
С Решение № 260140/ 12. 10 .2020г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 4068/2019г. по описа
на същия съд, предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъдени са ищците
да заплатят в полза на ответниците сторените съдебно –деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ищците в първоинстанционното производство . Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на
обжалването решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила .Искането е да се
отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК са постъпили писмени
отговори от противните страни по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави
в сила . Правни се искане за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Какви са твърденията и какво искане е направено в
исковата молба на ищците.
В исковата молба
ищците твърдят,че са собственици на следния
недвижим имот – масивна жилищна сграда , представляваща “вила „ , със застроена площ от
53 кв. м. ,построена в УПИ ІІІ-31,32 , в
кв. 3 , по плана на курорт „Ч. „ , в землището на с. С. , община Б., целия с
площ от 4259, 60 кв. м.
В исковата молба ищците
твърдят,че са
собственици на процесната вилна сграда въз основа на учредено право на строеж
от бащата на ищеца Д.Г. Д., починал на 15. 01. 2014г. Твърди се ,че правото на строеж е учредено въз основа
на Декларация по чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ . В исковата молба се твърди
,че правото на строеж е учредено през 1996г. , като строежа е
реализиран от ищците през 1997г. Твърди се ,че от построяването
на вилата през 1997г. до настоящия момент само ищците владеят имота, като свой
собствен ,непрекъснато и необезпокоявано от никого. Никой не е
предявявал претенции към имота . Ответниците нямат достъп до имота . Само
ищците имат ключ за входната врата на вилата .Твърди се,че в имота има
построени още две вилни сгради със застроена площ от 68 кв. м. и 83 кв. м. , които не са предмет
на исковата претенция .Твърди се ,че на 15. 08. 2019г., с нот. акт за покупко-
продажба № 80/ 15. 08. 2019г. Е.К. Д. е
продала на сина си , ответника Г.Д.Д.
, 1/3 ид. част от УПИ и от трите вилни сгради. Твърди се ,че по този начин ответницата се е разпоредила с
тяхна собственост по отношение на вилната сграда от 53 кв. м. , тъй като никой
не може да прехвърля права , които не притежава.От своя страна Г.Д.Д. е продал закупения имот на търговското
дружество „Капа – Проджект „ ЕООД.
Искането , което е
направено в исковата молба е да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че ищците са
собственици на гореописаната вилна сграда въз основа на валидно учредено право
на строеж от бащата на ищеца Д.Г. Д..
При условията на алтернативност се прави искане ищците да бъдат признати
за собственици на вилната сграда въз основа на давностно владение , продължило
повече от 10 години .
ІІ. По искането на ищците да бъдат признати за
собственици въз основа на валидно учредено
и реализирано право на строеж.
Искането е неоснователно.
По делото е
представена Декларация по чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ
от 04. 05. 1996г. , с която бащата на ищеца И.Д.Д.,
Д.Г. Д. е дал съгласието си,сина му И.Д.Д. да построи в имота, в м. „Ч. „
вила сграда. Декларацията е
заверена от кмета на Община Б.. По
делото е безспорно установено ,че
вилната сграда е построена в завършен вид. Това обстоятелство се
установява от представената скица на имота с дата 13.09. 2019г. и от
Констативен акт № 6/ 26. 08. 2013г. на Община Б.. В Констативния акт е посочено
,че строежа е реализиран , като вилната
сграда е построена в завършен вид ,със
застроена площ от 52,73 кв. м.
Въззивната
инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това
,че Декларацията по чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ
, от 04. 05. 1996г. , не е учредила в
полза на ищците валидно право на строеж.
Към момента на подаване на декларацията в Градски
народен съвет гр. Б. , разрешенията за
строеж в чужд имот са регламентирани от
ЗТСУ ( отм.), ред. ДВ. бр. 36/1979г. Според нормата на чл. 56 ал. 2 от ЗТСУ(
отм.) съпруга ,роднините
на собственика по права линия неограничено , по съребрена линия до втора степен включително ,
могат да извършват строеж в чуждия имот с нотариално заверено заявление
на собственика , подадено до
съответния специализиран орган на общинската администрация и вписано в нот.
книги. Представената по делото Декларация по чл. 56 ал. 2 от ЗТСУ е заверена от Кмета на Община Б.,в
качеството му на нот. орган по заверка
на подписите на страните,но не е
вписана в нот. книги. Според съдебната
практика на ВКС( виж Р. № 183 /18. 06 2012г. по гр. д.№ 88/2012г.
на ІІ-ро гр. отд. На ВКС ; Р. № 27 /01. 06 2010г. по гр. д.№ 2072/2008г. на
ІV-то гр. отд. На ВКС ; Р. № 122 /07. 11 2017г. по гр. д.№ 5333/2016г. на І-во
гр. отд. На ВКС ;)
заявлението по чл. 56 ал. 2 от
ЗТСУ( отм. ) ще прояви своето конститутивно действие, което означава ,че лицето , в чиято полза е учредено
право на строеж ще може да стане собственик на сградата, след нейното
построяване ,само ако заявлението е надлежно вписано в нот. книги. Ако
заявлението ,с което е учредено право на строеж не е надлежно вписано в нот. книги ,лицето което е построило
сградата няма да стане неин собственик
след построяването. Собственик на сградата ще стане собственика
на земята по силата на приращението по чл. 92 от ЗС. Настоящият казус е
точно такъв. След построяването на вилната сграда ищците не са станали нейни
собственици по силата на учредено право
на строеж .Собственик на сградата е станал собственика на земята , а именно наследодателя
Д.Г. Д..
На
второ място , по делото не е установено ,че ищците са построили вилната сграда
от 53 кв. м. , каквито са твърденията в исковата молба .
В исковата молба
ищците твърдят,че са построили сградата в
периода 1996г.- 1997г.
В подкрепа на
твърденията си ищците представят Виза от 01. 07. 1976г. , с която е разрешено проектиране за узаконяване на вилите в м. „Ч. „. Скицата е
презаверена от административния орган на
19. 06. 1996г. Визата е издадена на
името на наследодателя Д.Г. Д.. Представено е също така и Разрешение за строеж
№ 8/ 14. 10. 1996г.Разрешението за строеж е издадено на името на И.Д.Д. и също
е за узаконяване на вила . Представен
е с исковата молба Акт за
узаконяване на вила № 2/ 22. 10.
1997г. ,издаден на името на ищеца И.Д.Д.. Тези три документа водят съда до
извода ,че вилата , която е предмет на исковата молба не е построена в периода 1996-1997г. Вилата е
построена преди този период , а в
периода 1996г.- 1997г. ищеца И.Д.Д. е предприел административни
процедури за узаконяване на вилата на негово име.
В подкрепа на
извода на съда за това ,че вилната сграда не е построена от ищците по делото е
и представения по делото Констативен
акт № 6/ 26. 08. 2013г. на Община Б.. В констативния акт е записано ,че
собственик на вилната сграда от 52,73 кв. м. е лицето Д.Г. Д. , който е изпълнител на строежа.
В подкрепа на
извода на съда за това ,че вилната сграда не е построена от ищците по делото са
и представените по делото експедиционни
бележки и фактури за закупени строителни
материали в периода 1989-90г. От
заключението на приетата по делото СГЕ е установено ,че подписите за получател на стоката
описана във фактурите не са
положени от ищеца И.Д.Д..
Съдът счита
,че от събраните по делото гласни доказателства също е установено
,че новата вила от 53 кв. м. не е построена от ищците , а от наследодателя Д.Г.
Д..В този смисъл са обясненията на св.М. А. Д. , която установява ,че и
трите вили са построени от Д.и Е. , като Д.е наемал майсторите и е снабдявал с
материали. Съпругата Е. пък е готвела на
майсторите. Свидетелят А. Д. А. е обяснил пред съда ,че преди да се пенсионира
Д.е работил на каскадата ,като новата вила са я строили общо
. Повечето време Д.е водил
майсторите и е докарвал материалите за
вилите. Свидетелката Б. Г. Д. е
установила пред съда ,че преди да се пенсионира Д.е работил на каскадата
Белмекен- С. , като шофьор на бетоновоз . Новата вила е започнала да се строи
през 1993- 1994г. За построяването на новата вила Д.е закупувал дървен материал от горското в Б., както и
строителен материал ,за да построи новата вила за децата си . Строежът на
новата вила е продължил няколко години, като Д.е наемал майсторите за строежа ,тъй като ги познава ,работил е с
тях.
Съдът дава вяра на
посочените свидетели относно факта
на построяването на новата вилна сграда ,
като преценява обясненията им с оглед на
всички други данни по делото( чл.172 от ГПК). Обясненията на посочените
свидетели кореспондират с описаните по-горе
писмени доказателства за изпълнителя на
новата вилна сграда ,за собственика на сградата,за нейното
узаконяване и за закупуването на строителни материали за изграждането й.
По същите причини
съдът не дава вяра на обясненията на св. Ю. Б.
И. и на св. Г. М. Ф. които са установили
пред съда ,че новата вила е построена от ищеца И.Д.Д., който е закупил
строителните материали за вилата и е наемал работници за построяването й .
ІІІ. По искането на ищците да бъдат признати за
собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност повече от 10
години ,считано от 1997г. до настоящия момент. Какво
е нужно да се установи в съдебното
производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност? Нужно е да се установи едновременното(
кумулативното ) наличие на три обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява
фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е
владяно ;
По
отношение на владението следва да се установи следното:
-да
се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС(
animus i korpus), а когато страната се позовава на добросъвестно владение и
признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост
на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-несъмнителност( сигурност)
на владението ;
-владението
трябва да е спокойно( да не е опорочено ),което означава да не е установено с насилие ;
-владението
трябва да е явно ( да не е установено тайно или по
скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се
доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени
средства
Според
утвърдената съдебна практика на ВС и
на ВКС(
виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на
ОСГК на ВКС) ,за да се придобият по давност
идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и против волята на другите
съсобственици .
Да
владееш за себе си означава :
-да
измениш основанието на владението , като от държател на частите на съсобствениците
се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение
на съсобственика към вещта.Освен упражняването на фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се
обективира и променено отношение към вещта-да владееш за себе си , като че ли
си собственик на вещта .
Да
владееш против волята на съсобственика
означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш
пред съсобственика промененото си отношение към вещта ;
-
това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да
достигне до знанието на съсобственика ;
-
трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
По
делото липсват доказателства ищците да са владяли процесната вила самостоятелно,
с намерение за своене на имота и против
волята на другите съсобственици .Няма
данни по делото за нито един от елементите на придобивната давност –
нито за самостоятелно упражняване на фактическа власт в определен период от време(след 1997г. до настоящия момент , както се твърди в
исковата молба ) ,нито
за субективния признак на владението – намерението да се държи вещта
като своя.Няма данни по делото ищците да са
изменили основанието на владението ,
като от държатели на частите на съсобствениците
са се превърнали
в техни владелци, да са променили субективното си отношение
към имота .По делото липсват доказателства ищците чрез недвусмислени и
категорични правни и фактически
действия да са манифестирали пред
другите съсобственици промененото
си отношение към вещта и това променено поведение и отношение на съсобственика
към вещта да е достигнало до знанието на
останалите съсобственици. По делото
липсват доказателства ищците да са отблъснали владението на останалите
съсобственици .
Разпитаните свидетели по делото
еднозначно установяват факта,че трите вили са се ползвали общо от родителите и децата.Недоказани са останали твърденията в исковата молба за
това ,че новата вила се е ползвала само от ищците ,като другите собственици не
са имали ключ от вилата. По делото е
установено ,че ключа от новата вила се е намирал на разположение и на
трите семейства , като е бил закачен на една дъска ,на една от стените на старата вила . Свидетелите установят ,че бащата Д.Д. и
майката Е. Д. често са ползвали бойлера в новата вила , тъй като е бил на ток,а
Д.Д. е ползвал и гаража в нова вила , където е складирал свои
инструменти и материали. В този смисъл са обясненията на св. М. Д. , А.
Д., Н. Б. и М. Б. .
Обясненията
на свидетелите С. Ж.и Ю.И. за това ,че
родителите не са имали достъп до новата вила не следва да се ценят , тъй като противоречат
на обясненията на другата група свидетели , които са по –достоверни и
обективни.
Представената
по делото Данъчна декларация № 12002/
06. 04 1998г. не може да бъде ценена ,като документ , установяващ собственост
върху имота .
По
изложените съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд
, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъдят
жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба Г.Д.Д. сумата 500 лв. , представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция и в полза
на ответника по въззивната жалба „Капа Проджект“ ЕООД сумата 500 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за един
адвокат пред въззивната инстанция.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260140/ 12. 10 .2020г. на районен съд
Пазарджик ,постановено по гр. д. №
4068/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***,да заплатят
в полза на Г.Д.Д., ЕГН **********,***,
сумата
500 лв. , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***,да заплатят
в полза на„Капа Проджект“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. София ,
Автомагистрала „Тракия „ 1-ви километър , административна сграда № 1
,представлявано от С.Л.М., сумата 500
лв. , представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: