Решение по дело №2336/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2045
Дата: 29 ноември 2018 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183100502336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Варна, …………………2018г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    М. ХРИСТОВА

Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                  

при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  2336 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадени две въззивни жалби, както следва:

1) въззивна жалба с вх. № 61306/20.09.2018г. от Л.И.И. с ЕГН:********** срещу решение № 3621/03.08.2018г. по гр.д. № 19042/2017г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 144 СК против майка му М. Д.Г., ЕГН **********,  за увеличаване на присъдената в негова полза с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС издръжка, от 100 лева на 600 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2017г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

2 ) въззивна жалба с вх. № 55248/21.08.2018г. от М.Д.Г. с ЕГН ********** срещу решение № 3621/03.08.2018г. по гр.д. № 19042/2017г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея насрещен иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 144 СК против пълнолетния й син Л.И.И.,  за прекратяване на присъдената в полза на сина й с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС месечна издръжка от 100 лева.

Във въззивната жалба на Л.И.И. с вх. № 61306/20.09.2018г., се навеждат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в частта в която е ВРС е приел, че не са налице основания за увеличаване на издръжката. Навеждат се доводи, че се касае за издръжка на пълнолетно лице, което се обучава редовна форма във ВУЗ и че Л.И.И. нямал доходи и възможности сам да се издържа, а потребностите му от първоначално определената издръжка, драстично са нараснали. В тази връзка се твърди, че майка му М. Д.Г., дълги години е живяла и работила в Дания, същата имала финансови възможности да дава издръжка на своя син без затруднения. С новия СК бил определен минимален размер на месечната издръжка, който от 01.01.2018г. възлизал на 130.00 лева, а определената месечна издръжка била под този минимум и се явявала недостатъчна за задоволяване на нуждите на ищеца. Моли, решението на ВРС, в частта в която е отхвърлен предявения иск за увеличение на издръжката, да бъде отменено, като бъде присъдена в полза на ищеца сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 61306/20.09.2018г. от М. Д.Г., която счита, решението на ВРС за правилно и законосъобразно, в частта в която ВРС е приел, че не са налице основания за увеличаване на издръжката. Намира, че не са налице предпоставките на чл. 150 от СК за увеличение на определената издръжка. Твърди още, че не са налице въобще основания за присъждане дори на първоначална издръжка по чл. 144 от СК. Заявява, че докато била в Кралство Дания не е осъществявала трудова дейност, а е учила. В момента издържала второ дете и била регистрирана като безработна в РБ. Посочва, че правно ирелевантен е фактът какви доходи имал съпруга й, тъй като последният не бил задължен по СК да дава издръжка на чуждо дете.

Във въззивната  жалба на М.Д.Г. с вх. № 55248/21.08.2018г., се навеждат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в частта в която ВРС е приел, че не са налице основания за прекратяване на издръжката. Твърди, че решението на ВРС от 2015г., с което е определена първоначалната издръжка, е постановено въз основа на едно предположение, че въззивницата имала достатъчно възможности без особени затруднения да плаща издръжка. В тази връзка навежда твърдения, че има друго непълнолетно дете, което да издържа, представляващо ново обстоятелство относно наличието на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. Твърди още, че е безработна и е регистрирана в Бюрото по труда, а докато била в Кралство Дания е учила, без да е работила. Оспорва се извода на ВРС, че е ноторно известно, че доходите в Кралство Дания са високи. Намира, че са налице предпоставките на чл. 150, във вр. с чл. 144 от СК и моли ВОС да постанови решението, с което да отмени първоинстанционния акт и да постанови нов, с които да прекрати издръжката, присъдена в полза на Л.И.И. в размер на 100.00лева, начиная от завеждането на насрещния иск, като присъди разноските за двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 55248/21.08.2018 от Л.И.И., с която счита, решението на ВРС за правилно и законосъобразно в частта, в която ВРС е приел, че не са налице основания за прекратяване на издръжката. Твърди се, че не са настъпили нови обстоятелства, налагащи освобождаване на родителя от отговорност да дава издръжка на своя учащ низходящ. Посочва, че фактът, че майка му има второ дете, не е основание за освобождаване на издръжка към първородното си дете. Посочва, че майка му е датски гражданин и е реализирала доходи в държава от ЕС със значително по-висок стандарт от РБ. Заявява, че е студент, редовна форма на обучение, поради което имал нужда от средства, с които да завърши образованието си и да се реализира като специалист. Навежда доводи, че майка му може без затруднения да му изплаща издръжка, като регистрацията й като безработна в РБ не опровергавал този факт. Моли ВОС да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ВРС, в частта в която е отхвърлен предявения насрещен иск.

По предмета на така предявените искове:

Л.И.И., ЕГН ********** е предявил иск срещу майка си М. Д.Г.-Х., ЕГН **********, с който се претендира увеличаване на присъдената в негова полза с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС издръжка от 100 лева на 600 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2017г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът сочи, че е син на ответницата. Към момента е пълнолетен учащ се в 4 курс в ТУ Варна. С решение по гр.д. № 11951/ 2014г. по описа на ВРС е определена издръжка дължима от майка му в размер на 100лв. Оттогава е изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили нуждите на правоимащото дете и икономическата обстановка в страната. Понастоящем определената с него издръжка е под законоустановения минимум. Моли за положително произнасяне по предявения иск. 

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Сочи, че ответницата не е в състояние да предоставя издръжка без особени затруднения, тъй като има малолетно дете за което да се грижи, не работи и няма други доходи. На тези основания предявява насрещен иск за прекратяване на определената на ищеца издръжка. 

От първоначалния ищец е постъпил писмен отговор, с който оспорва насрещния иск. Сочи, че не е налице изменение на обстоятелствата в сравнение с тези взети предвид при постановяване на решението, с което е присъдена издръжката, чието прекратяване се иска. Твърди, че ищцата по насрещния иск разполага с достатъчно средства, тъй като 17г. е живяла и работила в Кралство Дания и има спестявания.

ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че с решение № 2058/04.05.2015г. по гр.д. 11951/2014г. на ВРС М. Д.Г. е осъдена да заплаща на пълнолетния си син Л.И.И. месечна издръжка в размер на 100.00 лева. Няма спор, че понастоящем Л.И.И. е студент 4-ти курс, редовна форма на обучение, в Технически унивеситет-Варна.  Не се спори също, че М. Д.Г. гражданин на Кралство Дания е живяла продължителен период в тази държава, като в момента живее в гр. Дряново, Област Габрово, заедно със съпруга си и малолетното им дете, родено на ***г, видно от представеното удостоверение за раждане и кръщение. По делото се установява, че Марияна Д.Г. е регистрирана като безработна на 08.01.2018г., видно от служебна бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта. Марияна Д.Г. притежава един недвижим имот, находящ се в гр. Дряново, Област Габрово.

По иска на Л.И.И. с правно основание чл. 150, вр. с чл. 144 от СК за увеличаване на присъдената издръжка:

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК), при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като същевременно издръжката не трябва да създава особени затруднения за издържащия. Настоящият съдебен състав намира, че след постановяване на решението на ВРС на 04.05.2015г., с което е присъдена първоначалната издръжка, не са налице трайни съществени изменения нито в нуждите на Л.И.И., нито във възможността М. Д.Г. да заплаща по-голяма издръжка. Обстоятелствата, които са били взети предвид от ВРС към 17.04.2015г. при присъждане на първоначалната издръжка са били следните: Л.И.И. е бил на 20 годишна възраст, студент 1-ви курс редовна форма на обучение в ТУ-Варна, не е бил трудово ангажиран, като не е разполагал с имущество, от което да се издържа. Същите тези обстоятелства са налице и към настоящия момент. Фактът, че Л.И.И. в момента е на 23 години, 4-ти курс в ТУ-Варна и че е по думите му – е „принуден да живее“ при баща си, поради липса на средства за наем, респ., че „желае да живее самостоятелно“, само по себе си, не води до такова изменение на обстоятелствата, което да има за последица увеличаване размера на първоначалната издръжка. Разходите за облекло, обувки, храна, за електричество, отопление, вода и стоки от първа и необходимост, които се описват в исковата молба, са съществували и към момента на присъждане на първоначалната издръжка, като фактът, че са изминали 3 години от този момент не е основание за увеличаване на издръжката. Същевременно, по делото не се събраха доказателства, че финансовите възможности на М. Д.Г. са се увеличили след 2015г., а тъкмо обратното – М. Д.Г., към настоящия момент е безработна и трябва да се грижи за второ си малолетно дете, което е на 6 години.

По горните съображения, искът на Л.И.И. за увеличаване на присъдената издръжка, следва да се отхвърли. В същия смисъл е и решението на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.

По иска на Марияна Д.Г. с правно основание чл. 150, вр. с чл. 144 от СК за прекратяване на присъдената издръжка:

Задължението на родителя да изплаща издръжка по 144 от СК на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. Трябва да се установи, освен че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице – в този смисъл Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.

По делото се установиха нови обстоятелства, че М. Д.Г. е безработна към настоящия момент и че има малолетно дете, което е на 6-годишна възраст, за което е длъжна да се грижи. Без значение е, че детето е родено през 2011г., тоест преди присъждане на първоначалната издръжка през 2015г. тъй като този факт не е бил доведен до знанието на съда, респективно същият не е бил взет предвид при изследване на предпоставките на чл. 144 от СК за присъждане на първоначална издръжка. Нещо повече, ВРС изрично в мотивите си, като основание за наличие на предпоставките за присъждане на издръжка е приел, че Л.И.И. е единствено дете без данни М. Д.Г. да има задължение да се грижи за други лица. Като се вземе предвид, че М. Д.Г. няма никакви доходи от трудова дейност, няма имущество, от което да се издържа и че същата следва да се грижи за малолетното си дете, то издръжката на пълнолетния й син, безспорно ще й създава затруднения, поради което такава вече не е целесъобразно да се дължи. В този смисъл е и съдебната практика, която посочва, че когато родителят дължи издръжка на непълнолетно лице (в случая малолетно) и обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК и за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст - Решение № 305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.

По горните съображения и като се вземе предвид, че М. Д.Г. обективно не разполага със средства над необходимите за собственото й съществуване и на нейното малолетно дете, настоящият съдебен състав намира, че са налице нови обстоятелства, изключващи задължението за издръжка към пълнолетния й син. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на М. Д.Г. за прекратяване на издръжката, като на негово място бъде постановено ново решение, с което присъдената с Решение № 2058/04.05.2015г. по гр.д. 11951/2014г. на ВРС издръжка да бъде прекратена.

            По разноските:

            Предвид изхода на спора по насрещния иск, Л.И.И. следва да бъде осъден да заплати на М. Д.Г. направените от нея разноски пред двете инстанции в размер на 690.00 лева, от които 326.00 лева (300.00 лева адвокатски хонорар и 126.00 лева д.т. пред ВРС) пред първата инстанция и 364.00 лева (300.00 лева адвокатски хонорар и 64.00 лева д.т. пред ВОС) пред въззивната инстанция.

Водим от горното, на основание чл. 150 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 3621/03.08.2018г. по гр.д.19042/2017г. на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Д.Г.-Х., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 144 СК против пълнолетния й син Л.И.И., ЕГН **********,  за прекратяване на присъдената в полза на ответника с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС месечна издръжка от 100 лева, като вместо него постановява:

ПРЕКРАТЯВА присъдената с Решение № 2058/04.05.2015г. по гр.д. 11951/2014г. на ВРС месечна издръжка, с която М. Д.Г. е осъдена да заплаща на пълнолетното си учащо във висше учебно заведение дете Л.И.И., ЕГН **********, в размер на 100.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2014г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 вр. чл. 144 СК, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 3621/03.08.2018г. по гр.д.19042/2017г. на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от пълнолетния Л.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 144 СК против майка му М. Д.Г.-Х., ЕГН **********,  за увеличаване на присъдената в полза на ищеца с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 11951 / 2014г. по описа на ВРС издръжка, от 100 лева на 600 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2017г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

            ОСЪЖДА Л.И.И., ЕГН ********** да заплати на М. Д.Г.-Х., ЕГН ********** сумата от 690.00 лева, представляващи разноски пред двете инстанции, от които 326.00 лева (300.00 лева адвокатски хонорар и 126.00 лева д.т. пред ВРС) пред първата инстанция и 364.00 лева (300.00 лева адвокатски хонорар и 64.00 лева д.т. пред ВОС) пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: