№ 19489
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110121857 по описа за 2025 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Н. Л. П., Д. Л. П. и Стилян Л. П. срещу Д.З.И.Ж. с искане
ответникът да бъде осъден да заплати разделно на всеки от ищците сумата от 3581,65 лева –
дължимо обезщетение за заплатени от тях задължения за общия им наследодател Л.Д. П.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Ищците твърди, че на 12.03.2012 г. бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение № LD1207310376 между общия им наследодател
Л.Д. П. и О.Б.Б.. В изпълнение на този договор, между П. и О.Б.Б.А.Ж.Д., чийто
правоприемник бил ответникът, се сключил договор за Застраховка Ж.. След сключването на
тези два договора, П. изпълнявал задълженията си по тях добросъвестно, до смъртта си на
23.05.2017 г., когато бил наследен от ищците по делото – негови деца. Всички тези факти
били установени между страните със сила на пресъдено нещо с Решение № ІІ-55-188254 от
08.08.2019 г., постановено по гражданско дело № 51503 от 2018 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила. С това решение ответникът бил осъден да заплати на ищците сумата от 1620
лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договора за застраховка Ж. за
възстановяване на тази сума, платена от ищците по процесния договор за кредит. След
влизане в сила на това решение, ищците продължили да изпълняват задълженията по
договора за кредит, като за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2022 г. заплатили сумата от
общо 10744,91 лева. Тази сума те претендират от ответника на основание сключения между
тях застрахователен договор, разделена по 1/3 за всекиго от тях или сумата от 3581,65 лева.
Претендират разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите че Л. П. е сключил
договорите за кредит и за застраховка, че е починал на 23.05.2017 г., както и че ищците са
негови деца и наследници. Оспорват заплащането от страна на ищците на процесната сума,
правят възражение за изтекла погасителна давност. В последното по делото открито съдебно
заседание, страните са редовно призовани. Ищците не се явяват, изпращат представител,
чрез когото поддържат исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител,
подава писмено становище, чрез което също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира за установено следното: безспорни между страните са фактите, че Л. П. е сключил
договорите за кредит и за застраховка, че е починал на 23.05.2017 г., както и че ищците са
негови деца и наследници.
По делото е представена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че от
ищците са постъпвали суми за погасяване на сключения от П. договор за кредит, както
1
следва: от Н. Л. П. – 3375 лева, от Д. Л. П. – 3900 лева и от С. Л. П. – 4230 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно
чл. 242, ал. 1 от отменения КЗ, намираща приложение и след приемането на настоящия
кодекс, съгласно § 22 от преходните и заключителните му разпоредби когато застраховка Ж.
или З. е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо
лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по
застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно
събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило
задължението. За възникване на субективното притезателно право на едно физическо лице
да иска от застрахователя е необходимо да се установят следните факти: 1) сключване на
договор за застраховка Ж. или З. от страна на физическо лице; 2) възникване на задължение
за това физическо лице, на облигационно или друго основание; 3) настъпване на
застрахователното събитие; 4) изплащане на задължението от страна било на самото лице, в
случай, че настъпилото застрахователно събитие е засегнало здравето му, при покрит риск
З., било от страна на други лица, в случай, че застрахованото лице е починало, с което е
осъществено застрахователното събитие при покрит риск Ж.. Първите три факта са
безспорни от страните и се приемат за установени от настоящия състав. Четвъртият факт,
съдът намира за установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че ищците, в качеството на наследници на застрахованото лице, са продължили
и след неговата смърт да изпълняват задълженията по процесния договор за потребителски
кредит. Задължения, които по закон са преминали върху тях в момента, в който са приели
наследството на своя наследодател. За пълнота следва да се отбележи, че всички тези факти
са били приети за установени и с Решение № ІІ-55-188254 от 08.08.2019 г., влязло в законна
сила и уреждащо със сила на пресъдено нещо отношенията между страните съгласно чл.
298, ал. 1 ГПК. Поради изложеното се налага изводът, че предявените от ищците искове са
доказани по основание.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на
15.04.2025 г., а процесният период, за който са направени процесните плащания, е от
01.01.2019 г. до 31.03.2022 г. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че
вземанията, които ищците имат към застрахователя се погасяват с обикновената петгодишна
погасителна давност, уредена в чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата, на която са
погасявани съответните задължения на наследодателя, тъй като това е моментът, от който
ищците са имали възможност да упражнят правото си по чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.). Т.е.
погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.01.2019 г.
до 15.04.2020 г. включително. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, тези
задължения са за сумите: 1300 лева – за Н. Л. П., 1500 лева – за Д. Л. П. и 1560 лева – за С.
Л. П.. Т.е. заплатените от тях суми, които не са погасени по давност възлизат на: 2075 лева –
за Н. Л. П., 2400 лева – за Д. Л. П. и 2670 лева – за С. Л. П.. До тези размери предявените от
тях искове са основателни, като следва да бъдат отхвърлени за разликата до предявения
размер от 3581,65 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на всички страни. От ищците са
заплатени общо 849,80 лева – държавна такса и депозит за експертиза. В представения по
делото списък по чл. 80 ГПК не е посочено от кого конкретно са били заплащани тези суми,
поради което съдът счита, че са били заплащани от тях по равно, т.е. по 283,27 лева за всеки
от тях. Пълният размер на интереса възлиза на 3581,65 лева за всеки от тях. Съгласно
основателната част от исковете, на всеки следва да се заплатят сумите: 164,11 лева – за Н. Л.
П., 189,81 лева – за Д. Л. П. и 211,17 лева – за С. Л. П.. С оглед представения по делото
договор за правни услуги (л. 87 от делото) на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на адв. Е. Л.-Т. се дължи адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от
исковете, това възнаграждение възлиза на 585,14 лева. От ответника са сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя на 100 лева, които следва да се заплатят от ищците, както следва: 14,02 лева
– за Н. Л. П., 11 лева – за Д. Л. П. и 8,48 лева – за С. Л. П..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ОББ М.Ц. да заплати на Н. Л. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.
*** по иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР КЗ
сумата от 2075 лева – дължимо обезщетение за заплатени от ищеца вноски по
договор за потребителски кредит за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.04.2025 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 1300 лева – заплатени вноски за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ОББ М.Ц. да заплати на Д. Л. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.
*** по иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР КЗ
сумата от 2400 лева – дължимо обезщетение за заплатени от ищеца вноски по
договор за потребителски кредит за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.04.2025 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 1500 лева – заплатени вноски за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.
***, ОББ М.Ц. да заплати на С. Л. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.
*** по иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР КЗ
сумата от 2670 лева – дължимо обезщетение за заплатени от ищеца вноски по
договор за потребителски кредит за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.04.2025 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 1560 лева – заплатени вноски за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** да заплати на Н. Л. П., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 164,11 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** да заплати на Д. Л. П., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 189,81 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** да заплати на С. Л. П., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 211,17 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.З.И.Ж., ЕИК: *** да заплати на адв. Е. И. Л.-Т. от САК,
ЛНА ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 585,14 лева – дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН: ********** да заплати на Д.З.И.Ж., ЕИК: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14,02 лева – разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Л. П., ЕГН: ********** да заплати на Д.З.И.Ж., ЕИК: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 11 лева – разноски в производството,
съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С. Л. П., ЕГН: ********** да заплати на Д.З.И.Ж., ЕИК: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8,48 лева – разноски в
3
производството, съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4