Определение по дело №564/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 731
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20235300500564
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500564 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна от Т. И. Д., в качеството му на ищец по гр.д.№ 544/2019г. на
Районен съд- гр.Карлово, против определение № 260038/29.11.2022г., с което
производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Министър на
околната среда и водите и Национален парк „Централен Балкан“ и е заличен като
представител на Държавата в процеса Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като на негово място е включен Министъра на земеделието.
Частни жалби против посоченото определение са подадени и от Министъра на
околната среда и водите и Дирекция Национален парк „Централен Балкан“. В трите части
жалби са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението, с оглед на предмета на спор по делото. По- конкретно се твърди, че вторият
и третият ответник оспорвали собствеността и владението на ищеца върху имота и за него
бил налице правен интерес да осъди всички правни субекти, упражняващи фактическата
власт върху процесните имоти, да му предадат владението. Твърди се и това, че
разпоредбите на чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 6 от ЗГ са приложими само при
оспорване процедурата по възстановяване на земеделските имоти. Процесните имоти не
били част от ДПФ или от ДГФ, тъй като същите попадали в територията на Национален
парк „Централен Балкан“, която била със статут на защитена територия по смисъла на чл. 5,
т. 2 от ЗЗТ.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 544/2019г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по
искова молба от Т. и И. Д.и против Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и против Министъра на околната среда и
водите и Национален парк „Централен Балкан“, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове по чл.108 от ЗС за това ответниците да бъдат осъдени да
предават на ищците, в качеството им на собственици, владението върху пет броя земеделски
имоти в землището на гр.Калофер, местността „Параджика“.
От страна на Министъра на околната среда и водите и Дирекция Национален парк
1
„Централен Балкан“ последователно се поддържа, че процесните имоти са държавна
собственост, защото попадат в национален парк. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи- държавна собственост, независимо
от това дали попадат в национални паркове или не. В случай, че тези имоти действително са
държавна собственост на основание чл.24, ал.4, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.5, чл.8 и
Приложение № 1 от Закона за защитените територии, в какъвто смисъл следва да се
разбират твърденията на ответниците в първоинстанционото производство, то по отношение
на тях е приложима разпоредбата на чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба, по
дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява
пред съда от министъра на земеделието. Следователно правилно районният съдия е заменил
Министъра на регионалното развитие и благоустройството с Министъра на земеделието като
процесуален представител на Държавата. Доводът на жалбоподателите, че разпоредбата на
чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ е приложима само при оспорване процедурата по възстановяване на
земеделските имоти не може да бъде възприет, защото няма никакво основание за
стеснително тълкуване на посочената разпоредба, а и предмет на спор по делото е именно
валидността на извършената земеделска реституция, от която индиректно претендира да
черпи право на собственост жалбоподателят Т. Д. / той е купувач по нотариален акт, но при
изповядване на договора за покупко- продажба продавачът се е легитимирал като
собственик с решение на ПК- гр.Карлово/.
Несъмнено Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ притежава
правосубектност, като това изрично следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на дирекциите на националните паркове. Дирекцията обаче не
може да бъде владелец на процесните имоти, защото това би означавало да заяви претенция
за самостоятелна право на собственост, отричайки собствеността на Държавата / владелецът
държи веща за себе си, като своя собствена, а не за другиму/. Съгласно чл.2, ал.1 от
Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове,
„дирекциите на националните паркове са административни структури към министъра на
околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика за управление
и опазване на поверените им защитени територии“, т.е. дирекциите на националните
паркове разполагат с чисто административни функции спрямо поверените им земи.
Провеждането на държавна политика по опазване на защитени територии предполага
присъствието на служители на дирекциите и на министерството в тези територии, но това
присъствие не може да се възприеме, като проява на установено владение по смисъла на ЗС.
Именно поради това още по- категорично не може Министъра на околната среда и водите да
се възприЕ. като владелец на процесните имоти. С оглед на правомощието на Дирекция
Национален парк „Централен Балкан“ по управление на включените в парка защитени
територии, тя би могла да се разглежда като процесуален субституент, но като се има
предвид, че Държавата участва пряко като ответник в производството по
първоинстанционното дело, то е напълно излишно участието и на нейни процесуални
субституенти. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното определение на
РС- гр.Карлово ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260038/29.11.2022г., постановено по гр.д. №
544/2019г. на РС- гр.Карлово.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3