№ 690
гр. П., 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102519 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против Г. Й. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№34 ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 твърди, че на 10.05.2021г е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за
вземанията си ответника.Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.
№1603/2021г и издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен интерес на ищеца от предявяването на
настоящия установителен иск. Твърди се , че ищецът в качеството на краен снабдител
съгласно разпоредбите на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период са общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-
013/10.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се, че съгласно чл.35, ал.1 от общите
условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Твърди се, че общите условия са
публикувани в сайта на дружеството . Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия
ищцовото дружество е поело задължение е да снабдява с електрическа енергия следния
обект на ответника – обект с ИТН 3116251, находящ се в град П., ул.“С.“№8, ет.4, ап.14 като
за Г. Й. К. е открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на обекта.
Ответникът ос своя страна съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването н електрическа енергия в сроковете и
1
по начините, определение в чл.18, ал.1 и ал.2 от общите условия. Съгласно чл.27, ал.1 от
общите условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия ищецът е доставил на обекта на ответника за периода
от 23.09.2019г до 22.12.2019г електроенергия на обща стойност 223.93 лв. , която до този
момент ответникът не е заплатил. Поради забава на заплащането на горепосочената
главница ответникът дължи лихва за забава в общ размер от 30.96 лв. за периода от
12.11.2019г до 09.05.2021г. Законната лихва за забава се дължи по всяка една фактура
отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство .Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.Съгласно чл.11 от
действащите между страните общи условия ответникът е следвало да уведоми писмено
ищцовото дружество в 30 дневен срок за всяка промяна , свързана с подадените от него
лични данни, адресна регистрация, данни на фирмата, промени в собствеността, промени по
начина на ползване на обекта, наложени временни ограничение върху ползването на обекта.
Тъй като тези задължения не се изпълнение от Г.К., издадените фактури на името на
предходния собственик. Твърди се, че Г. Й. К. е подал заявление до ищеца за разсрочване
на процесните задължения, което действие се явява признание на тези задължения както по
основание, така и по размер. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми:
сума в размер на 223.93 лв. , представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.09.2019г. до 22.12.2019г., сумата в размер
на 30.96 лв. законна лихва за забава за периода от 12.11.2019г. до 09.05.2021г , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение -10.05.2021г до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е постъпил
писмен отговор , с който оспорва предявения иск по основание. Сочи се, че не е възниквало
договорно отношение между страните, тъй като не е сключен индивидуален договор.
Липсва подпис на ответника, удостоверяващ съгласие с общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД , съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗД и чл.147а от ЗЗП и липсва
предявяване от ищцовото дружество на общите условия. Липсва подписан от служител на
ищеца екземпляр на общите условия.Твърди се, че писменото потвърждение на общите
условия съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗД е задължително условие от фактическия състав на
сключване на сделката, а такова липсва. Съгласно чл.298 от ТЗ общите условия, установено
занапред от търговеца стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги
приема.Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените
от търговеца общи условя обвързват другата страна само ако са и били предадени при
сключването. Фактът, че по делото са приложени общите условия в никакъв начин не
доказва съгласие на ответника с тези общи условия. Така от една страна липсва писмено
съгласие на ответника с общите условия на ищеца, а от друга- липсват доказателства, че
2
изобщо тези общи условия са му били предявени преди включването му в
електроразпределителната мрежа на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
заявеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1603/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 10.05.2021 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Издадена е заповед №885/12.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Й. К. с ЕГН ********** / ответник по
настоящото дело / да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 223.93 лв. ,лихва
за забава в размер на 30.96лв. за периода от 12.11.2019г. до 09.05.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-10.05.2021г до
окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, както и в т. 12 от
заявлението е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 23.09.2019г. до 22.11.2019г. по партида с
клиентски номер №**********, отнасяща се до обект на потребление: гр.П., ул.“С.“№8,
ап.14 с ИТН 3116251.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №3556 от 29.06.2021г заповедния съд е указал на
заявителя / ищеца по делото/ на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 14.07.2021г
и на 16.07.2021г/ тоест в едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по
заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с
предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното :
От представените по делото писмени доказателства / нотариален акт за продажба на
недвижим имот на лист 68 от делото и справка №805092/13.07.2021г от Служба по
вписвания –П. на лист 4 от делото/ се установява, че ответникът е собственик на жилище/
апартамент/ в град П., ул.“С.“№8, ет.4, ап.14. Няма спор по делото, че жилището е
електроснабдено и е индивидуализирано като обект на потребление с ИТН 3116251. Няма
спор, че за ответница е открит клиентски номер **********. На този клиентски номер и за
обект на потребление с ИТН 3116251 ищцовото дружество е издало три броя фактури за
3
потребена електроенергия и всяка от фактурите е придружена с детайлна информация както
следва: фактура №**********/31.10.2019г за отчетен период 23.09.2019г-22.10.2019г. на
стойност 79.91лв. за изразходвана 380кВтч електрическа енергия със срок на плащане на
задължението 11.11.2019г, фактура №**********/30.11.2019г на стойност 133.99лв. с ДДС
за изразходвана електрическа енергия 640 кВтч8 със срок за плащане до 10.12.2019г. и
фактура №**********/31.12.2019г за отчетен период 23.11.2019 до 22.12.2019г на стойност
10.03лв. с ДДС за потребена електрическа енергия 46 кВтч със срок за плащане 10.01.2020г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с
чл.415, ал.1 от ГПК искове както следва : главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за
установяване вземане , представляващо дължима и неплатена цена на потребена през
периода 23.09.2019г до 22.12.2019г електрическа енергия в размер на 223.93 лв. и акцесорен
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на
30.96лв. за периода от 12.11.2019г до 09.05.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на
изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Следва да се установи размера на това
вземане, както и правопораждащия го факт. В тежест на ищеца е да установи
облигационната обвързаност между него и ответника, както и че същият е изправна страна
по правоотношението/ изпълнил е точно задълженията си, произтичащи от това
правоотношение/. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения
възникналото между страните правоотношение намира своята правна опора в разпоредбите
на Закона за енергетиката.
От ноторно известните Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, публикувани във вестник „Дневник“ от
27.05.2008г. се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 от ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на
договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл.98а, ал.4 от
ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия влизат в тридесет дневен срок след публикуването им, а в последващ период от 30
дни потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо когато потребителят не се е възползвал от
горепосочената правна възможност , следва да намерят приложение установените в чл.298,
ал.1т.2 от ТЗ последици, а именно общите условия на ищеца- краен снабдител стават
4
задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода.При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ищеца услуги /
на основание чл.98а, ал.5 от ЗЕ/ то следва в отношенията между тях да се прилагат Общите
условия.
Съгласно чл.91, ал.1 във вр. с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ , които са приложими в
разглеждания случай, сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от
комисията цени, по свободно договоран ицени между страни и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия , като страни по тях са крайния снабдител на
електрическа енергия и крайния клиент/ битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ
доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на
електроенергия за битови или небитови нужди за обекти , присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези условия,
предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени.
Съгласно пар.1т.41б на ДР на ЗЕ „ потребител на енергийни услуги „ е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
Изхождайки от гореизложеното съдът приема, че ищецът е краен снабдител на
територията, в чийто обхват попада процесния имот, за който се претендира заплащане на
стойност за доставена електроенергия.
Съгласно чл.1,т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“АД/
одобрени с решение на ДКЕВР№ОУ-14 от 10.05.2008г/ клиент, имащ качеството на
физическо лице, какъвто не настоящия случай може да бъде потребител на електрическа
енергия за битови нужди – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“АД съгласно
действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си.
Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот. Не бе спорно по делото,че
този имот е бил присъединен към електропреносната мрежа през исковия период. Поради
това и индивидуален договор не е бил сключен и не е било необходимо сключването му.
Ето защо съдът приема, че страните са били във валидни облигационни отношения по
доставка на електроенергия. Поради двустранния характер на правоотношението и за двете
страни са възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е
следвало да предостави тези услуги, а насрещната страна по правоотношението, а именно –
ответникът е следвало да заплати тяхната стойност в 10 дневен срок от датата на
фактуриране на дължимата сума / така чл.18, ал.2 от Общите условия/ като фактът, че
фактурите не са връчени на ответника не го освобождават от задължението да плати.
Изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните съгласно чл.18, ал.2 от общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваната о тях
електроенергия в 10 дневен срок след фактурирането. Дължимостта им не зависи от
получаване на специална покана от кредитора ищец. Безспорно е, че 10 дневния период по
5
всяка фактура е изтекъл и сумите се дължат. Продажбата на електрическа енергия по своята
правна същност е търговска сделка по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1
от ТЗ с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване на
стоката или на документите ,които му дават право да я получи, а продавачът се задължава
да предаде стоката. Ответникът не направи никакви възражения за извършени от него
плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Дължимите суми
по фактурите в общ размер от 223.93лв., представляващи стойността на доставената в
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.09.2019г до 22.12.2019г не са
били заплатени , поради което ищецът е начислил лихва за забава в размер на 30.96лв. за
периода 12.11.2019 до 09.05.2021г.
Предвид изложеното съдът счита ,че към момента на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към момента на подаване на исковата
молба , въз основа на която е образувано настоящото дело, а и към настоящия момент/
момента на постановяване на съдебния акт/ съществува вземане на ищеца към ответника за
сумата от 223.93 лв.,незаплатена цена на доставена ел.енергия за периода 23.09.2019г до
22.12.2019г по партида с клиентски номер ********** за обект на потребление с ИТН
3116251, находящ се в град П., ул.“С.“№8, ет.4, ап.14, който обект е собственост на
ответника.
Предвид уважаването на главния иск и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ОУ
основателен е и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава.
Задължението за заплащането на доставената и потребена ел. енергия за всеки от отчетните
периоди по обсъдените по-горе фактури, включени в процесния период, за които е уважен
главния иск , е с определен ден за изпълнение, посочен във всяка от фактурите и длъжникът
изпада в забава за всяко едно от задълженията, посочени в съответната фактура от деня
следващ деня на падежа. Падежът на първата фактура е 11.11.2019г. При това положение
ответникът изпада в забава,считано от 12.11.2019г. която дата е фиксирана като начален
период в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба. Като краен период на забавата
ищецът е посочил 09.05.2021г / преди датата на подаване на заявлението, подадено на
10.05.2019г./ Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 30.96 лв./ изчислена при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК/, представляваща сбора от обезщетенията за
забава, изчислени в размер на законната лихва върху дължимите суми по всяка една от
процесните фактури.
Следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за следните суми: главница в размер на 223.93лв., представляваща
незаплатена цена на доставена за периода 23.09.2019г – 22.12.2019г електрическа енергия
по партида с клиентски номер ********** за обект на потребление, находящ се в град П.,
ул.“С.“№8, ет.4, ап.14, с ИТН 3116251 и сумата от 30.96лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода 12.11.2019г до 09.05.2021г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
6
сумата, за които суми издадена Заповед №885/12.05.2021г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1603/2021г по описа на РС-П..
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да запали на ищеца сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство ,
както и сумата от 525лв. разноски в настоящото производство/ от които ДТ-75лв., за особен
представител -300лв. и за юрисконсултско възнаграждение-150лв./
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на Г. Й. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№34, ет.6, ап.18,че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37,
представлявано от М. М. М.-Д. и П. Ф. Я. за следните суми: главница в размер на 223.93лв.,
представляваща незаплатена цена на доставена за периода 23.09.2019г – 22.12.2019г
електрическа енергия по партида с клиентски номер ********** за обект на потребление,
находящ се в град П., ул.“С.“№8, ет.4, ап.14, с ИТН 3116251 и сумата от 30.96лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 12.11.2019г до 09.05.2021г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, за които суми издадена Заповед №885/12.05.2021г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1603/2021г по описа на
РС-П..
ОСЪЖДА Г. Й. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№34, ет.6, ап.18 да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37, представлявано от М. М. М.-Д. и П. Ф.
Я. сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата то 525 лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7