Решение по дело №37277/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16293
Дата: 29 август 2024 г. (в сила от 29 август 2024 г.)
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20241110137277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 16293
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.ПЛ. Г.
при участието на секретаря Н. М. Б.-Я.
като разгледа докладваното от Н.ПЛ. Г.Гражданско дело № 20241110137277
по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от С. Д. А., ЕГН **********, срещу
Л. В. А., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за защита
на молителката, при твърдения за извършен от ответника акт на домашно насилие на дата
17.06.2024 г., изразяващ се в отправяне на заплахи, включително и заплахи за убийство.
Молителката твърди, че ответникът започнал да без основание я обвинява, че има любовник
и тогава започнало физическото насилие. Изтъква, че била издадена Ограничителна Заповед,
като ответникът я молил да се съберат отново и молителката приела, но към края на 2023 г.
отношенията им отново се влошили. Поддържа, че ответникът я е обиждал с думите „Курво
ти ме остави да вляза във входа“. Заявява, че ответникът бил задържан няколко часа след
проявения акт на домашно насилие, но по – късно бил освободен. Молителката твърди, че
ответникът постоянно й звънял по телефона да я проверява, като по този начин я е тормозел
психически.
Ответника се явява лично в откритото съдебно заседание, като заявява, че е бил пред
жилището на молителката на дата 17.06. и е заявил, че ако не го допусне до дома им ще я
набие и ако не му остави ключ ще разбие вратата, за да си вземе дрехите, след което я
счупил. Посочва, че в този момент молителката била вътре, извикала полиция и пред тях
започнала да вика, че ответникът „иска да я убие“. Сочи, че е счупил бравата, но не е успял
да влезне, тъй като пристигнала полицията. Заявява, че й казал думите: „Курво, ти ме остави
1
да спя във входа“. Твърди, че сутринта когато молителката тръгнала за работа, той я попитал
„Ти защо ме остави да нощувам във входа ?“, „довечера ще те бия“.
На 21.06.2024 г. г. е издадена Заповед за незабавна защита № 215 от дата 21.06.2024 г. по
реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответника са наложени предвидените в чл. 5, т. 1, т. 3, пр.
1-во и 2-ро, както и по т. 6. от ЗЗДН мерки за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
По делото е отделено като безспорно, че ответникът е съпруг на молителката, както и че
на дата 17.06.2024 г. ответникът е бил изгонен от молителката от общия им дом, след което е
тръгнал да се връща, но молителката не го е пуснала и затова е останал пред жилището пред
вратата, както и че сутринта, когато молителката е тръгвала за работа и е отключила вратата
ответника е отправил запитване защо го е оставила да нощува пред вратата, като й е казал,
че ще я набие.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу съпруга на
молителката, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да
отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.
По делото е представена Докладна записка от дата 01.07.2014 г. относно извършена
проверка по преписка УРИ 338300-6353/21.06.2024 г., в която е отбелязано, че на 25.06.2024
г. посетил ап. .....“, където установил молителката, живуща на адреса. Видно от снетото
сведение на молителката, нейния съпруг – Л. А. (ответник) в момента се намира в Н.Сл.С,
след като е бил задържан в 08 РУ – СДВР и в последствие настанен в следствения арест на
дата 22.06.2024 г. и към настоящия момент се намира в следствения арест.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на дата 31.07.2024 г. излага обстоятелства,
които представляват признание на факт за извършено от него спрямо молителката домашно
насилие на процесната дата, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК, същото следва да се
преценява от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото. По делото не са представени
доказателства във връзка с процесния акт на насилие, както и Декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, но съдът, съобразявайки поведението на ответника в проведеното ОСЗ, който заявява,
че е счупил бравата на вратата, наричал е молителката - „Курва“ и че „ще я бие“, което
напълно съответства на изложените от молителката обстоятелства в молбата и съдът приема
изложените от ответника факти за верни. В подкрепа на изложеното в молбата, че ответника
е бил задържан за дейсвията си е и депозираната по делото докладна записка (л. 19 от
2
делото). С оглед на горното съдът намира, че поведението на ответника на процесната дата
попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване.
В случая се касае за ескалация на отношенията в поведението на ответника, което е довело
до вербална агресия по повод конфликт от битов характер. На процесната дата общуването
между страните е излязло извън рамките на добрия тон, разбирателството и взаимното
доверие.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме молбата за защита за изцяло доказана.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна
на ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под
формата на психическо и емоционално такова.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Молбата за защита следва да се уважи.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН)
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, т. ал. 1, т. 1, т. 3 пр. 1-во и 2-ро и т. 6 от ЗЗДН мерки за защита по
отношение на молителката. Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 и пр. 2 следва да бъдат
наложени за срок от 6 (шест) месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като
от този срок следва да се приспадне срока на действие на Заповедта за незабавна защита с №
215 от дата 21.06.2024 г., съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката и пострадалото лице от деянието, счита, че на ответника следва
да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя не представя
доказателства за извършени разноски.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. т. 22 от
3
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Л. В. А., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Д. А., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Л. В. А., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното със С. Д. А., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.....
за срок от 6 (шест) месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този
срок, като ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 215 от дата 21.06.2024 г., на основание
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗЗДН Л. В. А., ЕГН
**********, да не доближава С. Д. А., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 10 месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този
срок, като ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 215 от дата 21.06.2024 г., на основание
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Л. В. А., ЕГН **********, да
не доближава жилището, което обитава С. Д. А., ЕГН **********, находящо се на адрес:
гр......, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 10 (десет) месеца, считано от
постановяване на съдебното решение, като от този срок, като ПРИСПАДА срока на
действие на ЗНЗ № 215 от дата 21.06.2024 г., на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН Л. В. А., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. .....,
тел.: ....и ...., e-mail: ....
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Л. В. А., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Л. В. А., ЕГН ********** глоба в размер на
300.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Л. В. А., ЕГН **********да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5