№ 162293
гр. София, 23.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110152581 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК.
В своя уточнителна молба с вх. № 352182/07.12.2023 г. заявителят чрез адв.
Л. Р. заявява, че указанията на съда не били правилни и необходими, тъй като
съгласно практиката на ВКС фактурите били доказателство за наличие на
задължения, което означавало, че същите можело да се смятат за източник на
задължения.
Забележката на адв. Р. е неоснователна - цитираната от нея практика
правилно признава фактурата за доказателство за възникване на задължения,
но това не означава, че самата фактура е основанието, от което възникват
задълженията. В правната теория е установено, че доказателството е факт от
обективната действителност, който установява друг факт. В случая това е
точно така - фактурите са доказателство за наличие на договор за мобилна
телефония, който е същинското основание за възникване на задълженията.
Фактурите към този договор имат констативно значение. Те нямат никакво
значение в заповедното производство, тъй като в същото не се събират
доказателства.
Задължително е обаче в заповедното производство задълженията за
телефония да се индивидуализират с четири белега - за кой номер (или
идентификатор на абонат) се претендира плащане; за кой период се
претендира плащането; за какъв вид услуга се претендира плащането и в
какъв размер. Ако не разполага с тези четири елемента, длъжникът не може
ефективно да осъществи правата си - да възрази например, че се претендират
1
от него плащания за номер, който не е ползвал, или за период, след като
договорът е бил прекратен. Ако не осигури тази информация на длъжника,
съдът се превръща в „гумен печат“ на кредиторовите изявления. Поради това
настоящият съдебен състав неизменно и винаги ще изисква посочване на
горните четири обстоятелства в заявленията за издаване на заповеди за
изпълнение, както правят поне други 10 състава на Софийския районен съд.
Ако адв. Р. продължава системно и въпреки настоящото и предходното
разпореждане да подава заявления без описание на горните четири елемента,
съдът, тъй като няма друг инструмент да защити бързината на процеса и да се
лиши от съмнителното „удоволствие“ да дава указания, за да гарантира
правата на насрещната страна в производството, на правен професионалист,
на който обяснява смисъла на тези указания и процесуалното им значение
вече във втори акт, няма друго дисциплиниращо средство освен да налага
глоби по чл. 89 ГПК. Съдът има право да използва всички дадени му в ГПК
средства, за да обезпечи бърз процес без изрични процесуални отклонения -
така е посочено и в практиката на Върховния касационен съд - Определение
№ 390/28.07.2017 г. по гр. дело № 1405/2017 г., IV ГО, съдия-докладчик Б.
Процесуалният мързел на друг съдебен състав не може да е основание да не се
облекчава работата на съда, който дава законосъобразни указания (с оглед на
принципа по-горе).
Поради това настоящият съдебен състав неизменно и неотклонно ще дава по
всяко последващо заявление за издаване на заповед за изпълнение същите
указания и ще налага глобите, за които е отправил предупреждение. При
липса на други институционални средства за обезпечаване на нормална,
качествена и срочна работа на съда, и заявители, които опортюнистично искат
да пишат възможно по-малко, друг изход да се запази законността,
срочността на производството, и някакъв (ако е останал) авторитет на съда
няма.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. Р. да отмени Разпроеждане
№ 144324/16.11.2023 г. по настоящото дело с предупреждение, че при
продължаващо подаване на нередовни заявления, ще налага глоба.
2
Да се връчи препис от разпореждането на адв. Р..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3