№ 5054
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206658 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Д. Търкаланов“ № 9, срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-019789 от 06.10.2022 г., издадено от
началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, с което
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ла. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 26.06.2022 г., около
10.30 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, като водач на собствения
си лек автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № СВ 8201 СС, е
управлявал автомобила със служебно прекратена регистрация.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като
в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение и е
налице неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран не е осъществено от
субективна страна, тъй като той не е уведомяван по никакъв начин за това, че
е изтекла застраховката на автомобила и за това, че същият е дерегистриран.
1
Ето защо се поддържа, че в случая липсва субективна страна на деянието.
Изложени са съображения за това, че когато липсва надлежно уведомяване на
собственика на МПС за неговата служебна дерегистрация, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Отделно от това са изложени
съображения в подкрепа на твърдението, че е налице неправилна правна
квалификация на деянието.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но с писмена молба от 23.10.2023 г. е изразил становище, че
поддържа жалбата по изложените съображения и моли атакуваното НП да
бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2022 г., около 10.30 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен
път“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „Рено“, модел
„Мастер“, с рег. № СВ 8201 СС, жалбоподателят Д. Д. Т., ЕГН: **********, е
управлявал личния си автомобил, за който към този момент липсвала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът на автомобила бил спрян за
проверка от служители при СДВР, ОПП, които извършили справка АИС –
КАТ относно регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС и
установили, че регистрацията на автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, с
рег. № СВ 8201 СС е служебно прекратена на 01.02.2022 г., поради липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадено уведомление за
това от Гаранционен фонд. Поради това на водача и жалбоподател по
настоящото дело, от страна на мл. автоконтрольор Ангел Величков е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA,
бланков № 666574, с който е прието, че е извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на този АУАН е издадено
НП № 22-4332-019789 от СДВР, ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, на Д. Д. Т., ЕГН: ********** е наложена глова в размер на сумата от
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
2
Постановлението е връчено на Т. на 26.04.2023 г., като в същото се съдържат
указания относно възможността за обжалване в 14-дневен срок пред
Софийски районен съд (СРС). На 03.05.2023 г. чрез СДВР е подадена жалба
до СРС от Д. Д. Т., по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: НП НП № 22-4332-019789 от СДВР, ОПП
издадено от началник група в СДВР, ОПП; справка картон на водача; заповед
№ 513з-4536 от 31.05.2022 г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-13180
от 2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи; заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; пр. пр. №
37177/2022 г. по описа на СРС.
Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля Ангел
Величков, които се оценяват от съда като достоверни, тъй като не съдържат
вътрешни противоречия, с оглед на което не се опровергават на собствено
основание, нито съдържат противоречия с други доказателства по делото.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти,
с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в
случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по
делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
3
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваното с нея НП следва да се отмени.
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че на
26.06.2022 г. жалбоподателят Д. Д. Т. е осъществил състава на
административното нарушение от обективна страна.
Не така стои въпросът с реализирането на състава на нарушението от
субективна страна.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.“.
Видно от този законов текст е, че в случаи като конкретния, при които
регистрацията на МПС е била служебно прекратена, за административния
орган възниква задължението да уведоми собственика на МПС за
прекратяването на регистрацията. Смисълът на това задължение е в две
насоки – от една страна, да се уведоми собственика с оглед да поднови
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (в случай, че
дерегистрацията е поради липса на такава застраховка), а от друга страна, да
се уведоми с оглед да преустанови управлението на дерегистрираното МПС.
Възможно е, освен чрез нарочно уведомление, собственикът на МПС да се
уведоми и по друг начин за настъпилата служебна дерегистрация, но при
всички случаи, за да се формира несъмнен извод в тази насока е необходимо
да има доказателства, осигуряващи достатъчна яснота относно датата на
4
узнаване факта на дерегистрацията. Узнаването има решаващо значение
относно въпроса за субективната страна на административното нарушение
по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което не може да е осъществено при липса на
доказателства за знание относно факта на служебното прекратяване на
регистрацията. Именно това виждане е възприето и в Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „Уведомяването на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
защото законът е възложил на административния орган задължението да
уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24
от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на
деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на
предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици. Действително собственикът на
моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно
средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води
и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за
незнание на факт от обективната действителност - за извършеното
5
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство,
което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в
който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.
Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е
отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично
записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното
превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има
правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на
всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно
чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство.“.
В конкретния случай по делото липсват доказателства за това,
нарушителят да е бил уведомен или да е узнал по какъвто и да е начин за
факта на служебно прекратяване на регистрацията на управляваното от него
МПС. При това положение се явява налице хипотезата, разгледана в
горепосоченото тълкувателно постановление, съгласно диспозитива на което
„Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.“.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че деянието,
описано в атакуваното НП, макар да се доказва, че е осъществено от
обективна страна, се явява несъставомерно, тъй като не са реализирани
6
признаците на нарушението от субективна страна.
При това положение, обжалваното понастоящем НП следва да се отмени.
Жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените във връзка с
производството по делото разноски, но съответно за това искане не е
направено, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна няма право на разноски, поради което не следва да
се присъждат исканите разноски.
По горните мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019789 от
06.10.2022 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“
(ОПП) при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Д. Т. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Д. Търкаланов“ № 9 е наложена глоба в
размер на сумата от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ла. 3, пр. 1
от ЗДвП, за това, че на 26.06.2022 г., около 10.30 часа, в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“, като водач на собствения си лек автомобил, марка
„Рено“, модел „Мастер“, с рег. № СВ 8201 СС, е управлявал автомобила със
служебно прекратена регистрация.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7