РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501469 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на Х. О. М.
– ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Петров, срещу Решение
№126/03.06.2025г., постановено по гр.д.№933/22г. на Районен съд Айтос, в частта, с
което въззивникът е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Х. Х. А.,
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от побой,
нанесен на 23.06.2020 г., вследствие на който ищецът е получил мозъчно сътресение и
импресионна фрактура на лява париетална кост на черепа, ведно със законната лихва за
забава от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и 1466,52 лв. – деловодни
разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен, евентуално – да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Според въззивника доказателствата са обсъдени едностранчиво – съдът е взел предвид
само представените от ищеца, но не и тези на ответника. Съдът е отказал да приобщи
НЧХД №195/94г., преобразувано в НЧХД №195/24г. и представения протокол за
доброволно предаване и е оневинил ищеца, който е нанесъл побой на ответника, на
който ответникът е отвърнал.
Въззивникът обсъжда показанията на свидетелите Х. Х. и св. Х. А., като
формира извод, че съдът ги е кредитирал превратно и не е установил, че св.Х. А. дава
неверни показания, за да оневини съпруга си - излага подробни съображения в тази
връзка.
С посочване и цитиране на съдебна практика, въззивникът излага твърдения и
1
съображения, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, в каквато насока съдът
не е взел отношение.
На последно място въззивникът излага съображения за нарушаване на
критерия за справедливост, регламентиран от чл.52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението, като го намира за завишен, съпоставено с размера на обезщетението,
присъждан в предходни дела между страните и съпрузите им.
Въззиваемият – ищец Х. Х. А., чрез адв. Михов представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. В него излага съображения за потвърждаване
на решението. Намира, че доказателствата, за които въззивникът твърди че на се
приети от районния съд не установяват конкретни факти и обстоятелства по делото.
Въззиваемият излага съображения по оплакването на въззивника за превратно
тълкуване на свидетелските показания от АРС, като го намира за неоснователно –
излага съображения. На последно място въззиваемият оспорва твърденията на
въззивника за наличие на съпричиняване, като счита, че не са въведени по надлежния
ред възражения в тази връзка, а и такова не е налице, т.к. ищецът не е започнал
нападение срещу ответника.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства – Присъда №9 от 15.07.2024 г. по НЧХД №195/2024 г. на Районен съд–
Айтос, епикриза и медицински протоколи на ЛКК, показанията на свидетелите Х. И.
Х., Х. М. А. – съпруга на ищеца и Ш. Х. М. – съпруга на ответника, (отчитайки
заинтересоваността на двете свидетелки и участието на едната в побоя), извършената
съдебно – медицинска експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на съдебното решение в тази им част. Съдът е установил
осъществен на 22.06.2020 г. между ищеца Х.А., ответникът Х.М. и съпругата му Ш.М.
скандал, прераснал в побой. В този ден ищецът Х.А. и съпругата Х.А. му отишли при
ответника Х.М. и инициирали спор. В отговор на това, ответникът извадил чук и
ударил с него ищеца по главата. От удара на ищеца било причинено счупване на свода
на черепа, без открита вътречерепна травма и мозъчно сътресение, което съдебно –
медицинската експертиза определя като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – лека телесна повреда.
Последвала размяна на удари, като ищецът, с помощта на дървен кол, а
съпругата му – с дървена пръчка нанесли побой на ответника, в резултат на което при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, му причинили средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост – престъпление по чл. 132,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което Д.ие били
признати за виновни с Присъда №9/15.07.2024г. по НЧХД №195/2024 г., потвърдена с
Решение №36 от 31.01.2025 г. по ВНЧХД №1318/2024 г. на Окръжен съд Бургас.
В следствие на удара, ищецът бил лекуван болнично в продължение на три
дни, след което бил изписан. В болницата, така и след това ищецът имал главоболие,
гадило му се, повръщал. След изписването дълго му се виел свят, изпитвал дразнение
от дневна светлина, сънливост, отпадналост, страх и обида. Според съдебно –
медицинската експертиза, възстановителният процес е бил за срок 20-30 денонощия.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че по
отношение на основния извод за извършено от ответника виновно противоправно
деяние, от което в причинно – следствена връзка на ищеца са причинени
неимуществени вреди, изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат
2
споделени на осн. чл.272 ГПК.
По отношение размера на обезщетението, въззивният съд намира
първоинстанционното решение за частично неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разясненията, дадени н раздел II от ППВС №4/23.12.1968г., по
отношение размера на обезщетението, който следва да бъде присъден в полза на
ищеца, следва да се вземат предвид вида и характера на причинените болки и
страдания, допълнителното влошаване състянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., периода за отстраняване на последиците
от увреждането, вида, характера и продължителността на създадените неудобства.
Бургаският окръжен съд намира, че от представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация и извършената съдебно – медицинска
експертиза, в резултат на удара, ищецът е получил мозъчно сътресение без открита
вътрешночерепна травма, и счупване с хлътване (импресионна фрактура) на лявата
теменна (париетална) кост, съставляващи лека телесна повреда, с период на
възстановяване 20 – 30 дни, с болнично лечение 3 дни. През това време ищецът е
претърпял обичайните вреди за тези увреждания изпитвал е болки, гадило му се е,
повръщал е, нуждаел се е от чужда помощ. Не се доказва ищецът да е претърпял
някакви по-особени вреди. Следва да се има предвид, че след понесения от него удар,
ищецът е отговорил със силна физическа отбрана, изразяваща се в нанасяне на
интензивни удари с кол на ответника, събарянето му на земята, което в крайна сметка
е довело до причиняване на последния на средна телесна повреда. Това сочи, че
състоянието на ищеца след удара не е било толкова безпомощно, колкото се твърди,
след като е бил в състояние да отвърне на нападението и да превиши пределите на
неизбежната отбрана.
Като се вземе предвид посоченото, характера на телесната повреда,
продължителността на оздравителния процес, липсата на необходимост от
продължителен болничен престой, възрастта на ищеца, който към момента на деянието
е бил на 46 г., че справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на 2000 лв. Искът над този размер, до
присъдените от АРС 4000.00 лева следва да бъде отхвърлен.
В допълнение, по оплакването на въззивника за наличие на съпричиняване
на вредите, понесени от ищеца следва да се каже: в отговора на исковата молба не е
направено категорично възражение за съпричиняване. Но доколкото са изложени
фактически твърдения, че уврежданията на ищеца са възникнали от други
травматични събития, както и изложението на фактите и обстоятелствата, че ищецът и
съпругата ми са инициирали конфликта, довел до удара, нанесен от ответника,
въззивната инстанция намира, че такова възражение е направено. Възражението е
неоснователно. Както самият ответник признава, (и се установява от доказателствата
по делото) ищците са инициирали вербален конфликт. Адекватният отговор на
ответника би бил вербална защита. Пристъпвайки към физическа саморазправа, чрез
използване на чук и то чрез удар по главата, ответникът е инициирал прерастване на
конфликта от вербален във физически. Не може да се приеме, че чрез вербална атака,
ищецът предизвикат ответника да го удари с чук по главата и така е съпричинил
вредите, причинени от този удар.
Всяка от страните следва да понесе разноските на насрещната страна,
съразмерно.
Ищецът е направил следните разноски: 250 лева – държавна такса, 300 лева
– възнаграждение за експертиза, 1800 лева – адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство (относно размера на което няма възражения за
прекомерност) и 1200 лева - адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Срещу размера на последното е направено възражение за прекомерност. Въззивната
инстанция намира възражението за основателно. Първоинстанционният съд е уважил
иска в размер на 4000.00 лева. В отхвърлителните части решението не е обжалвано от
ищеца, следователно за този размер е влязло в сила и предмет въззивното
производство, това е максималният размер, за който делото е висящо. Във въззивното
3
производство е проведено едно съдебно заседание, не са събирани доказателства. Ето
защо като се вземат за база размерите, посочени в Наредба №1/2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа, размерът на възнаграждението на ищеца за
въззивното производство следва да бъде намален до 700.00 лева на осн. чл.7, ал.2, т.2.
При тези данни, в полза на ищеца се следват съразмерно 1016.67 лева.
Ответникът е направил следните разноски: 2200 лева – адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство и 80.00 лева – държавна такса
за въззивно обжалване. Съразмерно му се следват 1520 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №126/03.06.2025г., постановено по гр.д.№933/22г. на
Районен съд Айтос, в частта, с което предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен над сумата от 2000.00 лева, до присъдения размер от 4000.00 лева, както и в
частта, относно съдебно – деловодните разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Х. Х. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Х. О. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
да му заплати сумата 2000.00 (две хиляди лева) – разликата между присъдените от
Айтоски районен съд 4000.000 лева и присъдените от Бургаски окръжен съд 2000.00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от побой, нанесен на
23.06.2020 г., вследствие на който ищецът е получил мозъчно сътресение и
импресионна фрактура на лява париетална кост на черепа, ведно със законната лихва за
забава от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане,
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. О. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати на Х. Х. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, сумата от 1016.67 лв. – деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Х. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: **********, да заплати на Х. О. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 1520.00 лева – деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4