Решение по в. гр. дело №537/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 382
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Лилия Ненова
Дело: 20204100500537
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 38227.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова

Лилия Ненова
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500537 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следващите във вр. с чл. 247, ал. 4 от ГПК.
С Решение № 514 от 28.05.2020 г., постановено по гр.дело № 909/2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в производство по чл. 247, ал. 1 от ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 428/04.11.2019 г., постановено по
същото гражданско дело, като на страница 3, ред 27 началната дата на периода на
получаване на сумата от 510 (петстотин и десет) евро, вместо „07.02.2015 г.“ да се чете
„19.03.2013 г.“, а на страница 3, ред 18, 22 и 29 бащиното име на ответника вместо
„СТАФАНОВ“ да се чете „СТЕФАНОВ“.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. С. Т. , в която се заема становище
за неправилност на съдебния акт. Според жалбоподателя ГОРС не е изпълнил дадените от
въззивната инстанция указания, тъй като не бил отразил коректно поправката на очевидната
фактическа грешка. В тази насока изтъква, че на страница 3, ред 27 на Решение №
428/04.11.2019 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС е записана датата „07.02.2014 г.“, а не
„07.02.2015 г.“. С тези съображения моли за отмяна на атакуваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – К. Х. .
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.

1
Великотърновският окръжен съд, като прецени материалите по делото и
съобрази доводите и възраженията във въззивната жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.дело № 909/2019 г. по описа на ГОРС е образувано по иск на К.
Х. срещу Т. С. Т. за заплащане на сумата от 510 евро, представляваща неизпълнено
задължение за връщане на заем и евентуално съединен иск за връщане на същата сума като
дадена без основание. С Решение № 428/04.11.2019 г. Горнооряховският районен съд е
отхвърлил иска за заплащане на сумата като неизпълнено задължение за връщане на заем,
ведно със законна лихва от 02.04.2019 г., до окончателното изплащане и е уважил
евентуалния иск като е осъдил ответника да плати на ищеца сумата от 510 евро, получена в
периода от 07.02.2014 г. до 05.01.2015 г. без основание, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 17.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски по
делото в размер на 350 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Т., въз основа на която е
образувано в.гр.дело № 1148/2019 г. по описа на ВТОС. С протоколно определение от
15.05.2020 г. въззивното производство е прекратено и делото е върнато на ГОРС за
провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК и постановяване на решение за поправка на
очевидна фактическа грешка предвид направената от въззивния съд констатация за
несъответствие на мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение досежно
началната дата на периода, в рамките на който първостепенния съд е приел, че процесната
сума е получена без основание (19.03.2013 г. в мотивите, 07.02.2014 г. в диспозитива).
С обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 514 от 28.05.2020 г. по
гр.дело № 909/2019 г. Горнооряховския съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 428/04.11.2019 г., постановено по същото граждански дело, като е
постановил на страница 3, ред 27 началната дата на периода на получаване на сумата от 510
(петстотин и десет) евро, вместо „07.02.2015 г.“ да се чете „19.03.2013 г.“, а на страница 3,
ред 18, 22 и 29 бащиното име на ответника вместо „С“ да се чете „С“.
При тези факти, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, без ограничения във времето, съдът
по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснати в решението
очевидни фактически грешки, каквито представляват всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Такива грешки са погрешното посочване имената на страните, на границите на
спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми,
неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите и т.н. Не
представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 247,
ал. 1 от ГПК грешката, която съдът е допуснал при формирането на своята воля (в този
смисъл Определение № 295 от 9.06.2009 г. по ч.гр.дело № 328/2009 г. на III ГО на ВКС,
Решение № 34/14.02.2012 г. по гр.дело № 684/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение №
164/24.04.2015 г. по гр.дело № 5934/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 27/11.03.2016 г. по
гр.дело № 3502/2015 г. на ІІ ГО на ВКС).
Производството по чл. 247, ал. 1 от ГПК приключва с решение, което подлежи на
2
обжалване по реда, по който се обжалва основното решение, за чиято поправка се касае. По
повод на подадена въззивна жалба против решение за поправка на очевидна фактическа
грешка въззивният съд проверява дали постановеното от първостепенния съд решение по
чл. 247 от ГПК е валидно и допустимо, а след това и дали е правилно, тоест има ли наистина
допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво
се изразява тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд (в този смисъл
Решение № 321/26.09.2012 г. по гр.дело № 54/2012 г. I ГО на ВКС).
Настоящият съдебен състав, след извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна
проверка, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, като
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност и постановено в допустимо производство при
съответствие със съдопроизводствените правила. По отношение правилността на решението,
въззивният съд намира следното:
Видно от мотивите на Решение № 428/04.11.2019 г. на ГОРС, съдът е приел за
начална дата на периода на получаване на процесната сума в размер на 510 евро 19.03.2013
г., като е достигнал до извод за основателност на предявения евентуален иск в пълния
претендиран размер и за целия исков период. В диспозитива на решението обаче съдът е
посочил, че исковата сума е получена от ответника в периода от 07.02.2014 г. до 05.01.2015
г. По този начин първостепенният съд е допуснал несъответствие между формираната от
него воля в мотивите на решението по съществото на спора и външното изразяване на тази
воля в диспозитива на съдебния акт, което несъмнено представлява очевидна фактическа
грешка, поправима по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение за поправка на очевидна фактическа грешка обаче ГОРС е постановил
началната дата на периода на получаване на сумата от 510 евро, посочена в диспозитива на
Решение № 428/04.11.2019 г. по гр.дело № 909/2019г. на ГОРС, да се чете „19.03.2013 г.“
вместо „07.02.2015 г.“. Ето защо допусната очевидна фактическа грешка досежно началната
дата на периода на получаване на процесната сума не е поправена правилно от
първоинстанционния съд, в какъвто смисъл е и възражението на жалбоподателя.
По отношение на допусната от ГОРС поправка на бащиното име на ответника в
диспозитива на обжалваното решение от „С“ на „С“, прието от първостепенния съд за
техническа грешка, не се въвеждат оплаквания от страна на жалбоподателя, независимо че
се претендира цялостна отмяна на обжалваното решение. В тази част обаче атакуваното
решение се явява правилно, доколкото видно от материалите по делото в случая
действително е налице допусната очевидна фактическа грешка при изписването на имената
на страна по делото.
Изложеното налага отмяна на обжалваното Решение № 514 от 28.05.2020 г. по
гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС, в частта с която е постановено посочената на страница 3,
ред 27 от Решение № 428/04.11.2019 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС дата „07.02.2015
г.“ да се чете „19.03.2013 г.“, вместо което да бъде постановена поправка на допусната
очевидна фактическа грешка по отношение на началната дата на периода на получаване на
сумата от 510 евро, посочена на страница 3, ред 27 от Решение № 428/04.11.2019 г. по
гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС, като вместо „07.02.2014 г.“ се чете „19.03.2013 г.“. В
останалата част Решение № 514 от 28.05.2020 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС следва да
бъде потвърдено.
Предвид обстоятелството, че решението, за чиято поправка се касае, с оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на
обжалване и настоящият съдебен акт.
3
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 514/28.05.2020 г. по гр.дело № 909/2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в частта, с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 428/04.11.2019 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС по
отношение на началната дата на периода на получаване на сумата от 510 евро, като на
страница 3, ред 27 вместо „07.02.2015 г.“ да се чете „19.03.2013 г.“, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
428/04.11.2019 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС като на страница 3, ред 27 началната
дата на периода на получаване на сумата от 510 (петстотин и десет) евро вместо „07.02.2014
г.“ да се чете „19.03.2013 г.“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514 от 28.05.2020 г. по гр.дело № 909/2019 г. на ГОРС
в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4