Р Е Ш Е Н И Е
24.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
16 юни 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1322 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба, подадена от ,,Констант – ДК“ ЕООД, представлявано от Д.Ж.К. – управител, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица“ № 63, вх. Б, ет. 3, ап. 23, със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Благоевград 2700, ул. ,,Даме Груев“ № 1, ет. 1, офис 3 Д.К. (,,Констант – ДК“ ЕООД) против Наказателно постановление № 465855-F507030/01.10.2019 г. издадено от и.д. Директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в хода на делото по същество.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като взе предвид доводите на страните, както и доказателствата по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2019 г. бил съставен АУАН № F507030 от Б.К. – ст. инспектор по приходите в НАП при ТД гр. София в присъствието на свидетелите Р.С. и Анета-Д., за това че: на 16.08.2019 г. в ТД НАП София при обобщаване и анализиране на документи получени по електронен път и депозирани в деловодството на ТД на НАП София с вх. № 53-00-3302#2/15.08.2019 г. и с вх. № 53-00-3302#5/16.08.2019 г. по искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22001018006183-041-001/15.08.2019 г., свързани с ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД във връзка с извършвана ревизия на ,,Констант-ДК“ ЕООД, възложена със заповед за възлагане на ревизия, е установено следното: с договор за паричен заем от 05.10.2018 г. сключен между ,,Диана Стил-ДГ“ в качеството му на заемодател и ,,Констант-ДК“ ЕООД в качеството му на заемател е уговорено предоставяне на заем в размер на 50 000 лв.. От страна на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД е представена Удостоверителна бележка от 05.04.2019 г. за предоставена сума от ,,Констант-ДК“ ЕООД в размер на 12 000 лв. на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД като погасителна сума съгласно договора за заем. Съгласно договора за паричен заем, предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши на 05.10.2018 г. при подписването на договора, платени в брой. Заемателят се задължава да върне на заемодателя заетата сума най-късно до 6 месеца по реда и условията на договора. В хода на ревизията са събрани документи – удостоверителна бележка от 05.04.2019 г. за предоставена сума от Д.К., управител на ,,Констант-ДК“ ЕООД в размер на 12 000 лв. на Диана Г. – управител на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД като погасителна сума съгласно договора за заем, установяваща връщането на заемната сума чрез извършени плащания в брой в размер на 12 000 лв. В акта е посочено, че нарушението е извършено на 05.04.2019 г. в гр. Дупница и по този начин дружеството-жалбоподател не е спазило изискванията на закона като е извършило плащане в брой в размер на 12 000 лв., с което ,,Констант-ДК“ ЕООД е нарушило чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на ,,Констант-ДК“ ЕООД имуществена санкция в размер на 6 000 лв.
По делото са разпитани свидетелите Б.К. – актосъставител, Р.С. и А.Ч. – свидетели по съставянето на акта, които потвърждават констатациите отразени в АУАН. По делото са приети като доказателства следните документи: удостоверителна бележка от 05.04.2019 г.; декларация от Диана Георгиев – управител на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД от 15.08.2019 г.; договор за паричен заем от 05.10.2018 г. за сумата от 50 000 лв.; удостоверителни бележки – 5 бр.; аналитичен регистър на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД, сметка 501 от 01.01.-31.12.2018 г.; искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; заповед за възлагане на ревизия от 10.10.2018 г.; възражение от ,,Констант-ДК“ ЕООД по чл. 44 от ЗАНН; договор за паричен заем от 05.10.2018 г., от 07.10.2018 г., , от 08.10.2018 г., от 09.10.2018г., от 10.10.2018 г., сключени между ,,Диана стил-ДГ“ ЕООД и ,,Констант-ДК“ ЕООД за предоставяне на паричен заем в размер на по 10 000 лв. по всеки от сключените договори; договор за паричен заем от 04.10.2018 г. за сумата от 8 500 лв.; договор за паричен заем от 05.10.2018 г. за сумата от 9 200 лв.; договор за паричен заем от 05.10.2018 г. за сумата от 9 750 лв.; договор за паричен заем от 07.10.2018 г. за сумата от 8 300 лв.; договор за паричен заем от 08.10.2018 г. за сумата от 8 600 лв. и договор за паричен заем от 09.10.2018 г. за сумата от 5 650 лв. и разходни касови ордери към всеки от тях; Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД т 04.10.2018 г. за предоставяне на заемни средства на ,,Констант-ДК“ ЕООД до 50 000 лв. при спазване на правните норми на ЗСч, на ЗКПО и на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от Н.Ш. от която се установява следното: сумите по договорите в размер на 50 000 лв. са получени от Д.К. в качеството й на управител на ,,Констант – ДК“ ЕООД с ПКО, както следва: ПКО № 12/09.10.2018 г. – 8 600 лв.; ПКО № 148/10.10.2018 г. – 5650 лв.; ПКО № 5/04.10.2018 г. – 8500 лв.; ПКО № 10/08.10.2018 г. – 8300 лв.; ПКО № 8/07.10.2018 г. – 9750 лв. и ПКО № 6/05.10.2018 г. – 9 200 лв. и тяхното осчетоводяване в счетоводството на ,,Констант-ДК“ ЕООД е извършено при спазване на изискванията на Закона за счетоводството; основанието за осчетоводяването на ПКО е протоколно решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. При проверката на счетоводните документи вещото лице не е установило счетоводни записи и осчетоводяване в счетоводствата на двете дружества страни по договора за заем от 05.10.2018 г. на следните документи приложени по делото: РКО № 322/05.10.2018 г., издаден от ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД на стойност 50 000 лв. и сумата в размер на 12 000 лв., посочена в удостоверителна бележка от 05.04.2019 г.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин от приложените и събрани гласни и писмени доказателства, че с действията си дружеството-жалбоподател е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на 05.04.2019 г. в гр. Дупница, ,,Констант-ДК“ ЕООД, представлявано от Д.К. е извършило плащане в размер от 12 000 лева на ,,Диана Стил-ДГ“ ЕООД, представляваща възстановяване на получен паричен заем по договор от 05.10.2018 г., за което е издадена удостоверителна бележка от 05.04.2019 г. – Приложение 2 към договор за паричен заем, с което е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. В тази връзка настоящият съдебен състав прецени като неоснователни и възраженията по същество, касаещи характера на извършеното предаване на парична сума.
Възражението на жалбоподателя, че договорът за заем е извън приложното поле на ЗОПБ, съдът намира за неоснователно. Вярно е, че договорът за заем е реален, но това не може да обоснове извода, че парите при договора за заем не се използват като платежно средство и съответно - с връщането на заетата парична сума не се извършва плащане по смисъла на ЗОПБ. При договора за заем задължението е не да се върнат същите вещи, които са получени, а да се върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тоест заемателят чрез предаване на заемодателя на парична сума изпълнява задължението си по договора да върне заета сума пари, а не да върне точно определена вещ. При липса на легално определение за "плащане", както вече се посочи, следва да се вземат предвид разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК. Това Тълкувателно решение касае периодичните плащания по смисъла на и съгласно него под такова плащане следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Това кореспондира с регламентираното в задължение и следователно предадените по договор за заем пари следва да се третират като платежно средство, респективно-предаването на парична сума по такъв договор следва да има характера на "плащане" по смисъла на ЗОПБ.
На следващо място следва да бъде посочено, че по силата на нарушената разпоредба законодателят не е ограничил плащанията само до такива, произтичащи от търговски сделки, доколкото целта на закона е не контрол върху приходите и/или печалбата на търговците и евентуално дължими такси и налози, а цялостен обзор и контрол върху парични потоци в гражданския оборот. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира възраженията в тази насока за неоснователни и не може да бъде прието, че плащането по договор за заем следва да бъде изключено от приложното поле на ЗОПБ.
По делото е без значение и това дали заемът е бил надлежно осчетоводен, както и дали касовата наличност е била редовна, тъй като дружеството не е наказано за ненадлежно осчетоводяване или нередовна касова наличност, а за това, че е платило неправомерно в брой парична сума в размер на 12000 лева.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина, спадат причините и мотивите за неговото извършване.
За извършеното административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, в санкционната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е предвидено, че на юридически лица се налага имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане. В настоящия случай, доколкото размерът на извършеното плащане е 12 000 лева, правилно и законосъобразно размерът на наложената от АНО имуществена санкция е определен на 6000 лева, което представлява точно 50 на сто от размера на направеното плащане. Санкцията в случая е фиксирана, поради което съдът не може да я изменя.
Съдът намира за неоснователни и направените възражения за прекомерност и несъразмерност на наложената санкция. Действително, в практиката на Съда на Европейския съюз се разглеждат случаи, в които съдът е отменил наложени административни наказания поради прекомерност и несъразмерност на наложената санкция, но при всеки случай се изхожда от конкретните особености. В конкретния случай съдът взе предвид, че санкцията е определена съобразно размера на плащането в брой и не е обявен за противоконституционен или за противоречащ на ратифицирани международни договори, както и на източници на правото на ЕС. Завишеният размер на санкцията се свързва с изключителната значимост на регулираните обществени отношения, специфичния субект – юридически лица, както и с провеждане на мерките срещу изпиране на пари и борбата срещу укриване на приходи и избягване плащането на данъчни задължения.
Съдът намира, че процесното деяние не разкрива белезите на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а напротив, разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Въведените от закона лимити целят да ограничат прехвърлянето на парични средства в наличност без да е налице възможност за реално проследяване на движението на средствата. Целта на ограничението е въвеждане на отчетност и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната администрация. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ е една от въведените мерки срещу изпирането на пари. В процесния случай липсват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да редуцират драстично обществената опасност на деянието.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дупница сумата в размер на 220 лв., представляващ разноски направени от бюджета на съдебната власт за назначаване на експертиза.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 465855-F507030/01.10.2019 г. издадено от и.д. Директор на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/ на ,,Констант – ДК“ ЕООД,
представлявано от Д.Ж.К. – управител, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица“ № 63, вх. Б, ет. 3, ап. 23 е
наложена имуществена санкция в размер на 6
000 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ,,Констант – ДК“ ЕООД, представлявано от Д.Ж.К. – управител, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица“ № 63, вх. Б, ет. 3, ап. 23, да заплати на ТД на НАП - София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултското възнаграждение.
ОСЪЖДА ,,Констант – ДК“ ЕООД, представлявано от Д.Ж.К. – управител, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. ,,Бистрица“ № 63, вх. Б, ет. 3, ап. 23, да заплати по сметка на Районен съд Дупница сумата в размер на 220 лв., представляващ разноски направени от бюджета на съдебната власт за назначаване на експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд
Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.