Присъда по дело №95/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 15
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Дело: 20241840200095
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Ихтиман, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Боряна Кр. И. Гащарова
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Боряна Кр. И. Гащарова Наказателно дело от
общ характер № 20241840200095 по описа за 2024 година
Въз основа на доказателствата и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК подсъдимия С. С. С., роден на
23.12.1988 г. в гр. *, живущ в гр. *, *, българин, български гражданин,
неженен, средно образование, неосъждан, безработен, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН за това, че за периода от месец октомври 2022 г. до месец
септември 2023 г., вклчително, в с. *, Община Ихтиман, обл. Софийска, след
като е бил осъден с решение № 259126 от 29.10.2019 г. по гр. дело №
8611/2019 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на
29.10.2019 г., да изплаща месечна издръжка на свой низходящ – малолетната
си дъщеря П. С. С., родена на 15.05.2016 г, в размер на по 150 (сто и петдесет)
лева месечно, чрез нейната майка и законен представител- Н. П. И.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 12 (дванадесет) месечни вноски, като дължимата
сума възлиза на стойност 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като преди
постановяване на присъдата от първата инстанция, е изпълнил задължението
си изцяло и не са настъпили вредни последици за пострадалото лице, поради
което и на основание чл. 183, ал. 3, вр. ал. 1 от НК НЕ ГО НАКАЗВА за
извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, КАТО ПРИЗНАВА, на
основание чл. 304 от НПК, подсъдимия С. С. С., със снета по-горе
самоличност, ЗА НЕВИНОВЕН за това, че е извършил престъплението за
периода от месец април 2022 г. до месец септември 2022г., включително, като
1
го оправдава в тази част на повдигнатото обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С. С. С., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР-* сумата от
257,40 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната
фаза на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С. С. С., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на РС-Ихтиман сумата от
120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени разноски по делото в
съдебна фаза на процеса, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да
заплати сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд-*.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по н.о.х.д № 95/2024 г. по описа на РС-Ихтиман, НО, 2-ри
състав.
РП-Самоков, ТО-Ихтиман е внесла в РС-Ихтиман обвинителен акт, с
който е повдигнала обвинение против С. С. С., за това, че в с. *, община
Ихтиман, обл. Софийска, след като е осъден с решение № 259126 от
29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
влязло в законна сила на 29.10.2019 г., да изплаща издръжка на свой низходящ
– малолетната си дъщеря П. С. С. до настъпване на законова причина за
изменянето или прекратяването , чрез нейната майка и законен представител
Н. П. И., съзнателно не е изпълнил задължението в размер на две и повече
месечни вноски, считано от месец април 2022 г. до месец септември 2023 г.
включително – 18 /осемнадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева
всяка от тях, равняваща се на 2 700 /две хиляди и седемстотин/ лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Самоков, ТО-Ихтиман
поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано, като с
оглед обстоятелството, че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка преди
приключване на съдебното следствие, намира, че спрямо него следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не му бъде
налагано наказание.
Повереникът на частния обвинител счита, че по делото е доказано
извършеното деяния, установени са видът и размерът на незаплатените
месечни издръжки, като поддържа, че с оглед на показанията на неговата
доверителка спрямо подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК.
Частният обвинител поддържа казаното от повереника си.
Защитникът пледира, че са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 от
НК и моли съда да не бъде налагано предвиденото в закона наказание спряло
подсъдимия. Излага, че от представените писмени доказателства, се
установява, че подсъдимият е погасил вцялост задълженията си за издръжка
към малолетната си дъщеря.
Подсъдимият моли да не бъде наказван, като уверява съда, че ще
заплаща определената издръжка за в бъдеще.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С. С. С. е роден на 23.12.1988 г. в гр. *, живущ в гр. *, ж.к.
„*, българин, български гражданин, неженен, средно образование, неосъждан,
безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият С. С. С. и свидетелката Н. П. И. са живели на съпружески
начала в периода от 2015 г. до началото на месец април 2018 г. Двамата имат
едно дете – П. С. С., ЕГН **********.
След настъпване на фактическата раздяла между двамата, свидетелката
Н. И. се е преместила да живее в с. *, Софийска област, заедно с малолетната
им дъщеря- П. С. С..
С решение № 259126 от 29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по описа
на Районен съд-*, влязло в законна сила на 29.10.2019 г., било утвърдено
постигнато между подсъдимия С. и свидетелката Н. И. споразумение по чл.
1
127, ал. 1 от Семейния кодекс, като подсъдимият С. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си - П. С. С., чрез нейната майка и законен
представител- свидетелката Н. И., в размер на 150 лева, считано от
12.02.2019г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание съдебното решение бил издаден изпълнителен лист от
13.02.2020 г. по гр.д. № 8611/2019 г. по описа на Районен съд-* и било
образувано изпълнително производство срещу подсъдимия за заплащане на
дължимите издръжки, изпл. дело с № 565/2020 г. по описа н ДСИ при РС- *.
По изпълнителното дело била извършена справка за трудови договори
на подсъдимия С. и било установено трудово правоотношение с „*“ ЕООД,
поради което до работодателя било изпратено запорно съобщение, получено
на 22.06.2020 г. Във връзка с наложените запори по изпълнителното дело
постъпвали суми за издръжка до 09.03.2022 г., като последната получена сума
била в размер на 122,72 лв.
На 03.02.2022 г. трудовото правоотношение между подсъдимия и „*“
ЕООД е било прекратено по желание на работника.
Свидетелката В. Ц. С., майка на подсъдимия, е извършила общо пет
парични превода по банкова сметка на св. Н. И.. Преводите били извършени
на дати и в размер, както следва: 03.08.2022 г. – 200,00 лв.; 15.09.2022 г. –
200,00 лв.; 11.04.2023 г. – 100,00 лв.; 01.06.2023г. – 100,00 лв. и 15.09.2023 г. –
300,00 лв. В платежните нареждания като основание било посочено
единствено „Превод“, а в платежното от 12.09.2023 г. било посочено „Превод
за Петето“.
Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че общия размер на дължимата издръжка от
подсъдимия С. за детето П. С. С. възлиза на 2700 лева. Това съставлява общо
18 месечни вноски, всяка по 150 лева, дължими за инкриминирания период от
месец април 2022 г. до месец септември 2023 г., като вещото лице при
експертното си изследване не е взело предвид направените парични преводи
от страна на свидетелката С. в общ размер на 900 лева.
От прието по делото платежно нареждане с дата 03.07.2024 г. се
установява, че подсъдимият е превел по изпълнително дело сумата в размер на
1800 лева.
От приложеното свидетелство за съдимост, се установява че
подсъдимият С. не е осъждан. Видно от справка, изготвена от служител на 05
РУ-СДВР същият не е криминално проявен.
Установената фактическа обстановка съдът приема въз основа на
следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите: Н. П. И., Й. Н. И., П. С. И. и В. Ц. С., от
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, както
и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства-
решение № 259126 от 29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по описа на
Районен съд-*, заверен препис от изпълнително дело с № 565/2020 г. по описа
н ДСИ при РС- *, 5 бр. платежни нареждания, справка от НАП, справка НОИ,
справка от КАТ за собственост на МПС, справка за съдимост и др.
В приобщения по делото доказателствен материал няма противоречие
относно обстоятелствата, че подсъдимият е баща на малолетното дете- П. С.
2
С., че с решение № 259126 от 29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по
описа на Районен съд-*, влязло в законна сила на 29.10.2019 г., е утвърдено
споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, с което подсъдимият С. е
осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка и
законен представител- свидетелката Н. И., в размер на 150 лева, считано от
12.02.2019 г., че до 09.03.2022 г., били удържани ежемесечно от трудовите му
доходи определената сума за издръжка, като последната удържана сума по
изпълнителното дело е била в размер на 122,72 лв., както и че на 07.07.2024 г.
е преведена сумата в размер на 1800 лева от подсъдимия за заплащане на
издръжка.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на
свидетелите Н. П. И. и В. Ц. С., които дават подробни сведения относно
елементи от обективна страна на престъплението, а именно родствената
връзка между подсъдимия и издържаното лице, както и постъпилите
плащания от него страна.
При извършения анализ на показанията на свидетелите Н. И. и С.
настоящият съдебен състав счита, че извършените преводи в общ размер на
900 лева с платежни нареждания от 03.08.2022 г., 15.09.2022 г., 11.04.2023 г.,
01.06.2023г. и 15.09.2023 г., следва да се приемат за напарени плащания за
издръжка в полза на дъщерята на подсъдимия, поради следните съображения:
плащането за издръжка би могло да бъде осъществено както от задълженото
лице, така и от трето лице, като в принципен план отношенията между
задълженото лице и третото лице са ирелевантни към надлежността на
извършеното плащане. Свидетелката С. посочва, че синът и, подсъдимият С. е
отправил молба към нея, когато има възможност да извършва преводи за
издръжка на дъщеря му. Извършените плащания не съвпадат с лични
празници на детето или официални такива, като Коледа, Нова година и
прочие, за да се приеме, че същите представляват подарък, освен един,
превода, който съвпада с Деня на детето първи юни. Свидетелката С. не е била
лично задължена към свидетелката И. или внучката си по договорно или
извън договорно правоотношение, за да се приеме, че е погасила, с тези
плащания, личен дълг. Макар че в процесните платежни нареждания не е
посочено основание за преводите, освен в последното, както и, че от
показанията на двете свидетелки, се установява, че те не са били уточнили по
между си на какво основание са преведените суми и двете приемат, че това са
плащания за издръжка на малолетното дете и следва сумата в размер на 900
лева да се приспадне от общото незаплатените издръжки от подсъдимия.
Следва да се отбележи, че ако се приеме противното, че средствата не са
преведени за заплащане на дължимата от подсъдимия издръжка, същите
следва да се приемат за извършени без основание, доколкото такова не е
вписано в платежните нареждания и отношенията между свидетелките И. и С.
да се отнесат на плоскостта на неоснователно обогатяване по гражданско
правен ред.
Съдът намира, че приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
е отговорила пълни и изчерпателно на поставените въпроси, като преценката
дали сумата в общ размер на 900 лева, по направените 5 броя парични преводи
от свидетелката С., следва да се приспадне от общото задължение на
подсъдимия, изчислено в размер на 2700 лв., е правна. За извършване на
аритметичното изчисление съдът не се нуждае от специални знания.
Предвид обстоятелството, че всички доказателствени източници са
3
еднопосочни, взаимнодопълващи се и не са налице вътрешни противоречия
или противоречия между различните доказателствени източници, съдът счита,
че по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
не се налага тяхното по-подробно обсъждане по отделно.
От правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, отнасящо се за периода от месец
октомври 2022 г. до месец септември 2023 г., включително, като за периода от
месец април 2022 г. до месец септември 2022г., включително, съдът намира, че
по делото е установено, че подсъдимият е заплатил издръжка на малолетното
си дете, чрез преводи осъществени от свидетелката С., респективно следва да
бъде признат за невиновен.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице.
От обективна страна по делото е установено, че по силата на решение №
259126 от 29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по описа на Районен съд-*,
влязло в законна сила на 29.10.2019 г., подсъдимият е бил осъден да издържа
свой низходящ – детето си П. С.., като заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева. Установено е, че той не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно 12 (дванадесет) месечни вноски, като
дължимата сума възлиза на стойност 1800 (хиляда и осемстотин) лева,
отнасящи се за периода от месец октомври 2022 г. до месец септември 2023 г.,
включително, като за периода от месец април 2022 г. до месец септември
2022г., включително, съдът намира, че по делото е установено, че
подсъдимият е заплатил издръжката на малолетното си дете, чрез преводи
осъществени от свидетелката С. и общ размер на 900 лева.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на
посоченото престъпление е необходимо да се установи, че неизпълнението на
алиментното задължение е съзнателно. Последното индицира на субективната
страна на инкриминираното посегателство, като за доказването му е
необходимо да се установи обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи
заплащането на месечната издръжка. В тази връзка по делото липсват данни
през инкриминирания период подсъдимият да е бил препятстван по обективни
причини.
Посочените от свидетелката С. обстоятелства, че подсъдимият е полагал
грижи за своите дядо и баща, поради заболяване, освен, че останаха
недоказани, колкото и хуманни да са не сочат на обективна невъзможност той
да изпълнява алиментния си дълг. Следва да се отбележи, че дори да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката С. в тази част, тя посочва, че
подсъдимият е започнал да полага грижи за баща си през месец декември 2023
г., което е след инкриминирания период, а полаганите грижи за дядо му са
спорадични, три дни седмично. Посочените причини, както и липсата на
трудов доход не представляват непреодолима пречка за изпълнението на
4
паричното задължение. Следва да се отбележи, че по делото не беше
установено подсъдимия, след като по негово желание е напуснал работа, да е
направил какъвто и да било опит да си потърси нова работа, същият не е
регистриран в Бюрото по труда, не кандидатства за асистент на дядо си или
баща си, няма данни да страда от заболявания и е в трудоспособна възраст.
Съдът намира, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни
признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, като за периода от месец
октомври 2022 г. до месец септември 2023 г., включително, в с. *, община
Ихтиман, обл. Софийска, след като е бил осъден с решение № 259126 от
29.10.2019 г. по гр. дело № 8611/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
влязло в законна сила на 29.10.2019 г., да изплаща месечна издръжка на свой
низходящ – малолетната си дъщеря П. С. С., родена на 15.05.2016 г, в размер
на по 150 (сто и петдесет) лева месечно, чрез нейната майка и законен
представител- Н. П. И., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 (дванадесет) месечни
вноски, като дължимата сума възлиза на стойност 1800 (хиляда и осемстотин)
лева.
От субективна страна подсъдимият С. е извършил деянията при форма
на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, за посочения
период. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици – неизпълнение на задължения за издръжка, съзнавал е
общественоопасания им характер и пряко е целял същия. Изводите за
умишлената форма на вина почиват на приложените по делото писмени
доказателства, видно от които съдебното решение, с което е одобрено
постигнатото между подсъдимия и свидетелката И. споразумение, с което е
уговорена дължимата издръжката е влязло в сила и е известно на подсъдимия.
Съдът намира, че деянието не е осъществено както от обективна страна,
така и от субективна страна през периода от месец април 2022 г. до месец
септември 2022г., включително, като го оправдава в тази част на повдигнатото
обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като паричните суми за издръжка са
преведени по сметка на свидетелката И. от майката на подсъдимия, по негова
молба. Подсъдимият е знаел за направените преводи от своята майка и е имал
субективната увереност, че по този начин е изпълнил задължението си.
По наказанието:
При определяне на наказанието, съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до постановяване на присъдата от
първоинстанционния съд, подсъдимият С. е изпълнил задължението си за
заплащане на процесните суми за издръжка, като е представил пред
настоящата съдебна инстанция доказателства, че е заплатил по изпл. дело с №
565/2020 г. по описа н ДСИ при РС- * сумата в размер на 1800 лева, за която
съдът го е признал за виновен.
По делото не са налице доказателства за настъпили други вредни
последици и разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК не е била прилагана спрямо
него, с оглед на което на подсъдимият С. не следва да бъде определяно и
налагано наказание, поради отпадане на наказуемостта за конкретните
престъпни деяния.

С оглед изхода на делото на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва
да заплати сторените по делото разноски в размер 257,40 лева,
5
представляващи направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса
и сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени разноски по
делото в съдебна фаза на процеса.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни