РЕШЕНИЕ
№ 1803
Стара Загора, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | РАЙНА ТОДОРОВА |
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20247240701108 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р. П. Д. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, вх. Б, ап.16, подадена чрез пълномощника й адв. А. К. А. от АК - Пловдив, срещу Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Р. Д. срещу Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, по изпълнително дело № *********/ 2023г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с решението разпореждане на публичния изпълнител, по съображения за тяхната необоснованост и за постановяването им при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Жалбоподателката оспорва като неправилен и необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публичното вземане по изп. дело № *********/ 2023г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. Поддържа, че без съмнение публичното вземане, произтичащо от НП №[рег. номер] от 22.04.2021г. на Директора на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП - Пловдив, а именно наложено наказание „глоба” в размер [рег. номер]., е погасено по давност, тъй като регламентираният в ДОПК давностен срок не е приложим по отношение на глобата като административно наказание, а по въпросите за давността приложение следва да намерят разпоредбите на ЗАНН. По съображения, основани на разрешението, дадено в ТР № 2/ 2017г. от 12.04.2017г. на ВАС, счита, че ако и разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗАНН да изключва приложението на чл.82, ал.3 от ЗАНН, то приложението на чл.72, ал.2 от ЗАНН не се изключва, съответно не се изключва двугодишния срок за погасяване на вземането за глоба по давност. Поддържа се в жалбата, че не е налице прекъсване на давността, респективно започване на нов двугодишен срок, считано от издаването на съобщение за доброволно изпълнение, тъй като липсват данни, че същото е било надлежно връчено на Р. Д.. Направено е искане за отмяна на оспореното Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител и за отписване на погасеното по давност задължение.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на процесното публично вземане – предмет на изп. дело № *********/ 2023г., не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, съотв. че това вземане не е погасено по давност. Излага подробни съображения, че с оглед предприетите и извършени действия по принудителното събиране на задължението, които прекъсват изпълнителската давност, за това публично задължение давността не е изтекла.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С. С. за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-048-0029590/ 14.02.2023г., жалбоподателката в настоящото производство – Р. П. Д., на основание чл.221 от ДОПК е уведомена, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, срещу нея е образувано изпълнително дело № *********/ 2023г., за принудително събиране на публично вземане за глоба в размер на 9 078.50 лева по влязло в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0014220/ 23.02.2023г., издадено от ст. публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело № *********/ 2023г. в размер на 9 078.50 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в ТБ/доставчик на платежни услуги П. ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА в размер на 9 078.50 лева и в ТБ/доставчик на платежни услуги ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в размер на 9 078.50 лева. На основание чл.202, ал.1 от ДОПК са изпратени запорни съобщения, като от доказателствата по делото се установява, че запорите са наложени на 23.02.2023г.
С вх. № [рег. номер]-000-0623642/ 06.11.2024г. в ТД на НАП – Пловдив е постъпило възражение от Р. П. Д. за изтекла погасителна давност за вземането за глоба по влязло в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г., с искане задължението да бъде отписано и изпълнителното производство – прекратено.
С Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № *********/ 2023г. за задължението на Р. П. Д. по влязло в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив (глоба в размер на 9 078.50 лева). Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН за публичното вземане за глоба, наложена с наказателното постановление, е започнал да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление. С оглед предприетите изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, прекъсващи давността, е направен извод, че двугодишната давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН по отношение на публичното вземане, не е изтекла.
С подадена от Р. Д. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, разпореждането на публичния изпълнител е оспорено по административен ред с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, като бъде разпоредено отписване на погасеното по давност публично вземане.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Р. Д. срещу Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Въз основа на представените по преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият орган е приел, че по изп. дело № *********/ 2023г. по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателката Р. Д. е налице изискуемо публично вземане по влязло в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, което не е погасено по давност. В мотивната част на решението са потвърдени фактическите констатации на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г., относно датата на влизане в сила на наказателното постановление, от което произтича подлежащото на принудително изпълнение публично държавно вземане, респ. относно датата, на която е започнала да тече давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Прието е, че давността е прекъсната с предприетите от публичния изпълнител действия по образуване на изпълнителното дело, обективирани в съобщението за доброволно изпълнение, като е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която давност, към датата на издаване на Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г., както и към момента на произнасянето на Директора на ТД на НАП-Пловдив по жалбата на Р. Д. против това разпореждането, не е изтекла. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с оспореното разпореждане на публичния изпълнител е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публичното вземане по изп. дело № *********/ 2023г. за задължението на Р. Д. за глоба, наложена с НП № [рег. номер] от 22.04.2021г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК и в предвидената от закона форма.
По съответствието на обжалваното решение с материалния закон:
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г., издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което на Р. П. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 9 078.50 лева, е влязло в сила на 22.07.2021г. Считано от тази дата е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Видно от Съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-048-0029590/ 14.02.2023г., към 14.02.2023г., в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора е налице образувано срещу Р. Д. изпълнително дело № *********/ 2023г. за принудително събиране на публичното вземане за глоба по влязлото в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г., като с образуването на изпълнителното производство, по аргумент от чл.82, ал.4 от ЗАНН се изключва приложението на абсолютната тригодишна давност по чл.82, ал.2 от ЗАНН. Противно на приетото от решаващия административен орган, с предприетите от публичния изпълнител действия по образуване на изпълнителното дело и изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-048-0029590/ 14.02.2023г., не се прекъсва давностния срок по чл. чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021г. на ВАС по тълк. дело № 8/ 2019г., ОСС, І и ІІ колегия (задължително за съдилищата и за правоприлагащите органи), образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не прекъсват давността. В мотивите на посоченото ТР е прието, че при образуване на изпълнително производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по принудително изпълнение, а привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение. По отношение на съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК е прието, че законодателят изрично е изключил изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от действията по принудително изпълнение, като същото има три функции – 1. Да информира длъжника за образуването на изпълнително дело, взискателя по него, изпълнителното основание и размера на задължението; 2. Да даде възможност на длъжника да изпълни доброволно задължението и 3. Да укаже на длъжника, че при липса на доброволно изпълнение ще се пристъпи към принудително изпълнение, като нито една от тези три функции не представлява същинско действие по удовлетворяване на вземането. Изпращането на съобщението по своята същност е подготовка за започването на същинския изпълнителен процес, изразяващ се в предприемане на действия по принудително изпълнение чрез предвидените в чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК изпълнителни способи. В този смисъл неправилно в обжалваното решение е прието, че на 14.02.2023г. е прекъснат давностния срок по чл. чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН по отношение наложеното с Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив наказание глоба и че считано от 14.02.2023г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок за събиране на това публично държавно вземане.
Съдът приема обаче, че в рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, от страна на надлежните органи са предприети действия спрямо Р. Д. за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, а именно наложени запори с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0014220/ 23.02.2023г., издадено от ст. публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в ТБ/доставчик на платежни услуги П. ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА в размер на 9 078.50 лева и в ТБ/доставчик на платежни услуги ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в размер на 9 078.50 лева. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане (чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК) или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК). Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство (т.е след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК), не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки (очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на чл.221, ал.1 от ДОПК), принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021г. на ВАС по тълк. дело № 8/ 2019г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана, които са изрично посочените принудителни действия, които може да предприеме публичният изпълнител. В случая запорите са наложени с ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0014220/ 23.02.2023г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, в условията на образувано изпълнително производство по изп. дело № *********/ 2023г., поради което наложените запори представляват действия по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител („за налагане на обезпечителни мерки“), нито от посоченото правно основание за неговото издаване (чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК), нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка (чл. 206 от ДОПК) е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение – наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Ето защо в случая наложените запори нямат сочения от процесуалния представител на ответника правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, а представляват действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанието, които са породили правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. Започналата да тече, считано от 24.02.2023г. нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, към момента на издаване на Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, съотв. към момента на постановяване на потвърждаващото го Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, не е изтекла, поради което правилно и законосъобразно е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № *********/ 2023г. за задължението на Р. Д. за глоба по посоченото по-горе наказателно постановление. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл евентуално настъпилите след издаването на обжалваното Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив правопогасяващи факти (вкл. изтичане на новата двугодишна погасителна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН по отношение на публичното вземане, произтичащо от Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г.), не представлява основание за отмяна на оспорения акт, като няма процесуална пречка длъжникът по изпълнението да направи ново искане за отписване на задължението по давност, ако до изтичането на давностния срок по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН не са били предприети нови изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че при прилагането на чл.82, ал.3 от ЗАНН следва да се счита, че задължението й за глоба по влязлото в сила наказателно постановление, е погасено по давност, поради изтичане на законово регламентирания тригодишен абсолютен давностен срок. Действително, съгласно чл.82, ал.3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Но в нормата на ал.4 на чл.82 от ЗАНН е регламентирано, че разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. В случая за вземането за глоба по влязло в сила Наказателно постановление №[рег. номер] от 22.04.2021г., е налице образувано срещу длъжника Р. Д. производството по принудително събиране на публичното вземане по изп. дело № *********/ 2023г., поради което по силата на чл. 82, ал.4 от ЗАНН, е изключена кратката абсолютна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН. След като за това публично задължение за глоба по влязлото в сила наказателно постановление, е налице образувано изпълнително производство, по отношение на абсолютната давност се прилага правилото по чл.171, ал.2 от ДОПК - с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
С оглед на гореизложеното жалбата на Р. Д. срещу Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателката Р. Д. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. Д. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.., вх..., ап..., срещу Решение № 305/ 02.12.2024г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Р. Д. срещу Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0008627/ 15.11.2024г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по изпълнително дело № *********/ 2023г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. П. Д. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет..., вх.., ап.... да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
Съдия: | |