Р E Ш Е Н И Е
№ 316
гр.Плевен, 15.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №193
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнение към нея от Р.М.Р. *** против Заповед за прилагане на ПАМ
№18-0297-000141/19.10.2018г. на Началник РУ-Луковит при ОД на МВР-Ловеч, с
която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171
т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.
Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като не е нарушил виновно чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Твърди се още, че
актът, въз основа на който е издадена заповедта, и който му е връчен, е
нечетлив и по този начин е лишен от възможността да се установи единство между
него и заповедта за ПАМ.В заключение се моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият се не се явява, не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
За ответника в съдебно заседание не се явява
представител.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 23.01.2020г. лично на
оспорващия, а жалбата е подадена на 27.01.2020г. по пощата, т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН фабричен №233971 от 19.10.2018г., съставен от Г.Й.
– мл.автоконтрольор към РУ Луковит при ОД на МВР-Ловеч, на Р.М.Р. е вменено
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП за това, че на 14.10.2018г. в 02:40часа в гр.Луковит,
ул.”Възраждане” срещу №82 с посока на движение от гр.София към гр.Плевен,
управлява л.а. *****(черен) с рег.№*****, собственост на И.П.С. от с.Дисевица
като нарушава: водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
за установяване употребата на алкохол в кръвта; Издаден талон за медицинско
изследване №0042226, като лицето отказва да получи талона за изследване. АУАН е
подписан с възражение „Имам възражение. Съгласен бях с кръвната проба. Нямах
възражение да дам проба за кръв”.
Във връзка с горното, на 19.10.2018г. от Началник РУП
към ОД на МВР-Ловеч, РУ-Луковит, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0297-000141,
с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В
заповедта е посочено като фактическо основание, че на 14.10.2018г. около
02:40часа в гр.Луковит на ул.”Възраждане” срещу №82 с посока на движение от
гр.София към гр.Плевен, управлява л.а. *****(черен) с рег.№*****, собственост
на И.П.С. от с.Дисевица, като нарушава: 1.Водачът отказва да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест за установяване употребата на алкохол в кръвта;
Издаден талон за медицинско изследване №0042226, като лицето отказва да получи
талона за изследване. Посочено е още, че отказът за проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнението на
предписание за изследване с доказателствен материал и за медицинско изследване за
вземане на биологична проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта представлява нарушение на чл.174 ал.3
предл.1 от ЗДвП.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
Установява се още, от приложена на л.7 от адм.дело
№52/20202г. на Адм.съд Ловеч докладна записка, че при спиране за проверка на
л.а., управляван от Р., в него са били още четири лица, които заявили, че се
прибират към с.Рупци от заведение. Установява се, че при проверката водачът на
автомобила е показвал признаци на употреба на алкохол, при което са направени
три неуспешни опита за установяване алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер №ARBB 0098, а при съставяне на талон за изследване №0042226 водачът отказал
да го подпише. В докладната записка е отразено също, че след отказа да подпише
талона едно от лицата се качило на шофьорското място и заедно с другите лице,
вкл.Р.,***, като по този начин осуетили полицейска проверка.
По делото е приложен и талон за изследване №0042226,
издаден на Р., който последният отказал да подпише, като отказът е удостоверен
с подписа на длъжностно лице.
По делото е приложено и Постановление от 30.11.2018г.
за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при РП-Луковит за
престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Установява се също, че въз основа на АУАН фабричен
№233971 от 19.10.2018г. е издадено НП №18-0297-000453 от 18.12.2018г. на
Началник РУ Луковит при ОД на МВР Ловеч, с което за нарушение на чл.174 ал.3
предл.1 от ЗДвП на Р. е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24месеца. Наказателното постановление е връчено на Р.
на 05.02.2020г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.02.2020г.,
видно от писмо вх.№1635/16.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е приложена Заповед №295з-805/25.04.2017г, с която Началниците на РУ при
ОД на МВР Ловеч са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 т.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно
описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се
посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на
процесната ПАМ, като същият е посочен и в заповедта. Актът е подписан от
нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй
като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка
следва да се посочи, че не е доказано твърдението в жалбата, че на Р. е връчен
нечетлив екземпляр от АУАН. На първо място такова възражение не е направено, и
на второ място, АУАН е връчен лично на нарушителя и последният е разбрал какво
нарушение му се вменява, видно от възражението, направено в акта. Ето защо не е
нарушено правото му на защита.
В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното
производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това
процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило
правата и законните интереси на Р.. Поради специфичната функция на мярката,
изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване
на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е
задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му
не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на
издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването
на Р. за започване на производството не
влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага
своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е
предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсилогично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното
производство в тази хипотеза по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е необходимо водачът
да е отказал по един от всичките алтернативно изброени в нормата начини да бъде
проверен за алкохол.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че Р. е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест за
установяване употреба на алкохол, както и е отказал да получи издаден талон за
медицинско изследване. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, а и жалбоподателят не
спори за това, че на 14.10.2018г. е управлявал МПС и при проверка е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол, което представлява нарушение на чл.174 ал.3
предл. 1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН. Този акт е редовно съставен и
има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в акта фактически
обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно отказа на проверка за
употреба на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на оспорената заповед. Т.е. налице са материалноправните предпоставки
за прилагане на процесната мярка. В тази връзка следва да се посочи, че от
страна на Р. не се отрича отразеното в докладната записка, а именно че са се
връщали от заведение, и че е показвал признаци на употреба на алкохол, като
направените три невалидни проби за употреба на алкохол сочат именно на отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство, за да се установи дали е
употребявал алкохол. В подкрепа на изложеното е и фактът, че Р. е отказал да
получи издаден талон за медицинско изследване.
За пълнота следва да се посочи, че ПАМ по своя
характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден
специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер –
да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като
тази мярка не съставлява административно наказание.
В разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай
от данните по делото не се установява въпросът с отговорността на Р. към
настоящия момент да е решен. Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1
от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на неговото издаване и към 19.10.2018г. са били налице
предпоставките за прилагане на ПАМ, като с изтичането на 18месеца на практика
се прекратява действието на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Изтичането на 18месеца, респ. решаването на
въпросът с отговорността след издаване на обжалваната заповед не заличава с
обратна сила основанието за налагането на ПАМ и съответно не води до
незаконосъобразност на издадената заповед по чл.171 т.1
б."б" ЗДвП поради липса на материалноправна предпоставка,
а има за последица прекратяване действието на ограничението по приложената
временна ПАМ.
По изложените по-горе съображения жалбата на Р. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Р. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0297-000141/19.10.2018г. на Началник РУ-Луковит при ОД на
МВР-Ловеч.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5
изр.второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/