№ 631
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК. Настоящото
разглеждане на делото е след като с постановено решение № 16/02.02.2022г., по гр.д. №
1544/2021г. на ВКС е отменено решение № 1043/06.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 2031/20г.
на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК103533691, срещу решение № 2576/23.06.2020г., постановено по гр.д. № 20165/19г. на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Х.К. П. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 7 508,64 лв., представляваща начислена без правно основание стойност
на електроенергия за обект на потребление находящ се в с.Близнаци, община Аврен, с кл.№
********** и аб.№ ********** за периода от 07.03.2018г. до 06.03.2019г., за която сума е издадена
фактура № **********/29.11.2019г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в
резултат на което решението е необосновано. Твърди, че начислената сума в размер на 7 508,64 лв.
представлява стойност на реално потребено количество електроенергия, което не е отчетено при
реалните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При това
положение е налице хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия на основание договорното правоотношение между
страните. Правото на оператора да извършва корекция на сметки се основава и на констатациите на
метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ. Невъзможността за установяване на
началния момент на възникване на грешката при отчитането на потребената електроенергия е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията
на СТИ. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за
всички съдебни инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена
1
като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, при изпълнение
на задължителните указания дадени с решение № 16/02.02.2022г., по гр.д. № 1544/2021г. на ВКС и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и
по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред ВРС е образувано по
предявен от Х.К. П., срещу “Енерго-про продажби”АД отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношениата между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 7 508,64лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия за периода 07.03.2018г. до
06.03.2019г. В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия в посочения обект.
Оспорва дължимостта на посочената сума, тъй като в обекта не е доставено и не е потребено
начисленото количество ел.енергия за посочения период, а също така не са спазени
предпоставките и процедурата по извършване на проверката и корекцията.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, оспорва иска. Излага
подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия. Релевира доводи, че начислената
сума е цена на реално доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание
сключен между страните договор за доставка на ел.енергия при общи условия. При техническа
проверка на СТИ, обективирана в констативен протокол са извършени технически замервания и е
установено натрупано количество в скрит регистър. При извършената от БИМ метрологична
експертиза на демонтирания електромер е установена външна намеса в тарифното схема на
електромера; констатирано е наличие на преминала електроенергия в регистър, който не е
визуализиран на дисплея.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: По делото е безспорно,
че ищецът е потребител на ел.енергия за процесния обект.
От констативен протокол от 06.03.2019г. е видно, че на посочената дата е извършена
проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в процесния
обект. Констатирани са показанията и е извършена подмяна на електромера.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, за което е съставен КП №
2701/19.11.2019г., в който е отразено, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на
електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа, която не е
визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето, но не съответства на техническите изисквания.
Със становище от 25.11.2019г. е одобрено начисляване на допълнително количество
електроенергия в размер на 38709 кВтч за периода от 07.03.2018г. до 06.03.2019г, въз основа на
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
електроенергия. По партидата на абоната е начислено допълнително количество електроенергия за
посочения период, за стойността на което на 29.11.2019 е издадена процесната фактура за сумата
от 7 508,64 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че СТИ е от
одобрен тип; към датата на извършване на контролната проверка, е било в срок на метрологична
годност; налице е вмешателство в параметризацията на СТИ, като практически не е възможно да се
определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергията по трета
тарифа; абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи.
От приетото при новото въззивно разглеждане на делето, заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че промените в тарифната схема на СТИ са го
преобразували в тройнотарифен електромер; по делото няма данни електромерът да е бил
монтиран на друг обект на потребление преди монтирането му в обекта на ищеца; липсват данни
за отваряне на електромера преди монтирането му в обекта на ищеца, както и към момента на
извършване на проверката от БИМ и извършване на експертизата от вещото лице;
препрограмирането на настройките на електромера би могло да се получи чрез оптичния
интерфейс, заложен на корпуса му, като комуникацията се извършва между измервателния прибор
2
и компютър чрез двупосочна инфрачервена връзка; датата на последната параметризация на СТИ е
21.10.2015г. Вещото лице посочва, че в регистър Т3 може да се натрупва енергия през деня и през
нощта, което изключва възможността натрупаните киловатчасове да бъдат приравнени към една от
регламентираните 2 тарифи; съобразно техническите параметри и характеристики на СТИ, е
допустимо преминаването на отчетеното в срития регистър количество електроенергия за
периода, за който е начислена; тази хипотеза обаче противоречи на заложената в електромера
програма. Според вещото лице софтуерното въздействие е довело да натрупване на енергия в Т3,
като същото е осъществено чрез софтуерна манипулация посредством смарт устройство и оптична
сонда, като тази манипулация е довела до промяна на тарифната схема, като на 21.10.2015г. е
активирана тарифа Т3; манипулацията е резултат на целенасочено човешко поведение. Чрез
използван външен софтуерен продукт през инфрачервеният порт на СТИ е извършена
комуникация с вътрешния софтуер на устройството като са зададени часовете и дните от
седмицата, в които потребената енергия да се записва в регистър Т3. Посочва се, че натрупването
на енергията е ставало в един от регистрите, като натрупаното количество енергия в Т3 е в размер
на 038709,7 кВтч.Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във време на
интервала от монтирането на СТИ в обекта до датата на демонтажа. Осъществена е софтуерна
намеса, насочена към разпределяне на действително потребената енергия и върху невизуализирана
тарифа. Според експерта, след като енергията е преминала през електромера, съгласно
констататциите на БИМ то това означава, че същата е доставена, респективно потребена от
абоната. Съобразно техническите параметри и характеристики на СТИ, потреблението в обекта
може да достигне до 115632 кВч за 365 дни, а начислената допълнително енергия може да бъде
доставена в едногодишен период; Въззивното дружество притежава софтуер само за изчитане на
процесния електромер, като използваната програма може само да разчита данни. Електромерът е
монтиран на 14.10.2015г., с нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, поради което и следва да се
счита, че натрупването на електроенергия вТ3 е започнало след тази дата, т.е. в продължение на 4
години. Начисления размер на предполагаемото потребено количество електроенергия и
неотчетено в месечните отчети за период от една година назад от извършване на проверката е
11469 кВтч, с левова равностойност 2224,58лв.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия, както и че имотът, където е
монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел.мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната електроенергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от ПИКЕЕ/отм/ възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период от време в
случаите на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в чл.83, ал.1,
т.6, вр. Ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от
КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, реда и
начините за преизчисляване на количеството електроенергия при установяване на неизмерена,
неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006г., в сила от 01.07.2007г., крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между
краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператор на
електроразпределителна мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, се уреждат с правилата за търговия
с електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и приетите
въз основа на законова делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електрическа енергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерване или неточно измерване и предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
3
процедура въвежда обективни парвила за измерване на доставената, но неизмерена електрическа
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и
реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя при оспорване на на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването
им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия обаче
правото на достовчика на електрическа енергия да извърши едностранна корекция не е
предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до измерване или
неточно мерене на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение. В конкретния случай са приожими
разпоредбите на чл.48-чл.50 от ПИКЕЕ, които са били действащи през процесния период, като
приложение следва да намери и правилото на чл.183 ЗЗД и общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В решение №21/01.03.2017г. по гр.д. №50417/2016г. На ВКС е прието, че е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за електроенергия за минал
период за времето преди изменението на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2,т.6 от ЗЕ/обн.ДВбр.54/2012г/
и преди приеманетона ПИКЕЕ от 2013г., когато доставената енергия е погрешно отчетена и
заплатена в по-нисък размер. Това разрешение поради принципното му сходство следва да намери
приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48-чл.51
и липсва специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и заплащане на част от потребената
електроенергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно
въздействие върху СТИ. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношението
между електроразпределителното дружество и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договора за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължениието на купувача да плати цената на продадената стока.
Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при липса на
специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на ВАС по
дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Поради липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на
електрическата енергия поради грешка в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на
ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят
ответникът, чиято е доказателствената тежест е установил наличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ, вр. Чл.183 ЗЗД. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по
предвидения ред, като за това е съставен протокол. В тази връзка следва да се отбележи, че
корекцията на сметката не се основава единствено на констатациите, вписани в протокола за
извършената проверка, а и на тези ,отразени в протокола от метрологичната експертиза.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка с
констативния протокол от проверката и със заключенията на вещите лица по допуснатите пред
първоинстонционния и въззивния съд СТЕ е установено, че са налице измерени количества
електрическа енергия от 38709 кВТч в невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър,
с оглед на което и е налице хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ. От данните по делото се установява, че
електромерът е монтиран нов електромер с нулеви показания по Т1 и Т2, няма данни електромерът
да е монтиран на друг обект преди монтажа в обекта на ищеца, преминал е метрологична проверка
преди монтажа на 14.10.2015г., поради което и натрупването на електроенергия в Т3 е станало в
периода след монтажа на електромера до проверката. Електроенергията е преминала през СТИ,
отчетена е, поради което и следва да се приеме, че е потребена от абоната.
4
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 7508,64лв. Установено е количеството
на реално потребената, но останала неотчетена и незаплатена поради неправомерно софтуерно
въздействие върху СТИ електрическа енергия по процесния договор за продажба на електрическа
енергия. Установено е, че противоправното софтуерно въздействие е резултат от човешко
действие, а не на техническа повреда. Предвид това, че от доказателствата по делото не се
установява ответното дружество да разполага със програма и парола за достъп, чрез които да
осъществи такова въздействие върху СТИ, а и доколкото реализираната цел -–скриване и
неотчитане на доставена електроенергия е в ползва купувача, не може да се приеме, че
неправомерното въздействие е осъществено от дружеството.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката за електрическа енергия
за минал период са неоснователни, както бе посочено по-горе, основанието за коригиране на
сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове и са задължителни за страните.
Съдът намира за неоснователни и доводите, че коригирането на сметката на потребителите за
електроенергия само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената електрическа
енергия от СТИ, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, е недопустимо. Въпросът за виновно поведениена потребителя
би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно
задължение, а настоящият случай не е такъв.
В случая е налице измерена по реда и условията на ПИКЕЕ електрическа енергия в
невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, в резултат на софтуерна намеса в
измервателната схема на електромера, в резултат на която намеса действително потребената
електроенргия се разпределя и върху невизуализираната тарифа – в този смисъл е и протоколът от
извършената от БИМ метрологична експертиза, който протокол съставлява официален
удостоверяващ документ, съгласно чл.179 ГПК. Съдържащите се в него факти не са опровергани
от ищеца по надлежния процесуален ред, поради което и протоколът за извършената от от БИМ
метрологична експертиза се ползва с материална доказателствена сила относно засвидетелстваните
в него факти.
От анализа на всички приети по делото доказателства следва да се приеме за установено, че е
осъществена намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала
електроческа енергия по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Тези обстоятелства,
обсъдени във връзка със заключението на вещите лица, според което извършената софтуерна
намеса датира след монтажа, сочат на изводите, че начисленото допълнително количество
електроенергия е действително потребено от обекта на ищеца в периода след монтажа на
електромера.
По тези съображения, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 7508,64лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид несъвпадането на изводите на
настоящият съдебен въззивен състав, с тези до които е стигнал първоинстонционният съд,
обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго, с което искът се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, ал.3 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените пред първата и
настоящата инстанция разноски, както и тези сторени пред ВКС на основание член 294, ал. 2 от
ГПК.
Ответникът /въззивник/ е сторил следните разноски: 1842 лева пред първата инстанция, от
които 1692лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за възнаграждение за вещо лице;
1692лв. адвокатско възнаграждение и 150,17лв. държавна такса – по предходното въззивно гр.д.
№2031/2020г.; съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен при настоящото разглеждане на
делото се претендира сумата от 1692лв. адвокатски хонорар и 180,17лв. държавни такси пред ВКС,
и 1692лв. адвокатско възнаграждение и 400лв. депозит за възнаграждение на вещо лице за
настоящото разглеждане на делото.
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна по чл.78, ал.5 ГПК,
поради което и претендираните от въззивника размери на адвокатското възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство следва да се редуцира до минимума, предвиден в
Наредба №4/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. същото следва да
5
се определи в размер на 847лв. за всяко разглеждане на делото в съответната инстанция.
Като резултат въззиваемият Х. К. П. следва де бъде осъден да заплати на въззивника сума в
размер на 4268лв., представляващи сторени в производството разноски за всички инстанции.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2576/23.06.2020г., постановено по гр.д. № 20165/19г. по описа на
ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. П., ЕГН **********, срещу „Енерго-про продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Х.
К. П., ЕГН ********** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********,
сумата от 7508,64лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура
№**********/29.11.2019г., за периода 07.03.2018г. – 06.03.2019г.
ОСЪЖДА Х. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г, сумата от 4268лв., представляваща разноски за производството пред РС Варна,
ВОС и ВКС на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6