№ 349
гр. Видин, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101172 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.34 от ЗС.
Делото е във фаза по допускане на делбата.
Делото е образувано по искова молба на С. Б. И. от гр. Видин против О. О. Г. от гр.
******, с която е предявен иск за делба на недвижим имот.
Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици с права по ½ ид.ч. на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10971.502.762.2.6, представляващ апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх. А на
жилищна сграда с идентификатор 10971.502.762.2, построена в поземлен имот с
идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр. ******, ж.к. ******, с административен адрес:
гр. ******, ж.к. ********* с площ от 58.40 кв.м., ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с
1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Посочва се, че след покупката на жилището до 17.06.2020г. са живели заедно в имота.
След тази дата трайно в имота останала ответницата, която отказала достъп на ищеца до
имота и го лишила три години от ползването. Ищецът правил опити за разговори с нея за
предоставяне на достъп, но същите били неуспешни, поради това бил принуден да изпрати
покана по Телепоща.
Иска се от съда да допусне до делба и извърши делба на имота с права по ½ ид.ч. за
всеки от съделителите.
Направил е искане, съдът да постанови ответницата да му заплати сума от 135.00
лева, представляваща ½ от месечния пазарен наем като обезщетение за ползване на имота за
периода от 17.06.2020г. до 17.06.2023г., в който той е бил лишен от ползването на
1
съсобствения имот, както и да бъде постановено същият размер на обезщетение да бъде
заплатен на ищеца и до окончателното приключване на делото по извършване на делбата.
Ответницата в законния месечен срок е подала отговор на исковата молба, с който е
заявила, че не възразява процесния имот да бъде допуснат до делба при посочените квоти.
Оспорила е претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване като
процесуално недопустима, а по същество като неоснователна. Навела е доводи, че страните
са живели в жилището до 17.06.2020г., когато ищецът го е напуснал. При напускането,
същият е притежавал ключ от апартамента, като никога не е правил опити да го ползва,
нито се е свързвал с ответницата с искане да ползва жилището. През цялото време ищецът е
имал достъп до имота и не е бил лишаван от възможността да го ползва. Ответницата
твърди, че през това време е била в чужбина, върнала се е тази година през м.август, като
никога не е отдавала апартамента под наем. Жилището е празно и не се ползва нито от
ищеца, нито от ответницата. Оспорила е представеното по делото писмено доказателства –
телеграма по телепоща, че не е получавала такова и същото не е стигало до нея. Оспорила е
претенцията и поради това, че същата е недължима, тъй като липсва покана.
Оспорила е претенцията за заплащане на сумата от 150.00 лева месечно докато трае
делбеното дело като частично недопустима, а по същество като неоснователна със
съображения, изложени по-горе, а именно, че не ползва имота и не е лишавала ищеца от
ползването му.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и приета е съдебна
експертиза относно пазарния наем на имота.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
58, том II, рег. № 3430, дело № 183/2018г. на нотариус Н. А., е че на 18.04.2018г. страните
са придобили процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10971.502.762.2.6, представляващ апартамент № 6, находящ се на втори
етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор 10971.502.762.2, построена в поземлен
имот с идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр. ******, ж.к. ******, с
административен адрес: гр. ******, ж.к. ********* с площ от 58.40 кв.м., ведно с изба № 6
от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
В нотариалния акт не е посочено какви са придобитите от всеки един от
съсобствениците идеални части от имота и поради това съдът приема, че същите са
съсобственици с права по ½ ид.ч. от процесния имот.
По искането за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В разпоредбата на чл. 344 ал. 2 ГПК изрично се предвижда възможност съдът да се
произнесе по искането за плащането на суми срещу ползването до приключването на
делбеното производство, като привременна мярка, която цели уреждане на отношенията по
2
време на висящността на делбения процес, включително чрез периодично плащане на
обезщетение. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на
обезщетение се основава на изложените при предявяването му факта и обстоятелства, както
и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално
претендирано обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от
време, същото следва да се квалифицира, като самостоятелна искова претенция - осъдителни
искове, свързани с облигационни отношения между съделителите по повод ползването на
съсобствената вещ, предмет на делбеното производство, могат да се предявяват при
условията на обективно съединяване само във втората фаза на делбеното производство по
реда на чл. 346 ГПК, след като решението по допускане на делбата влезе в сила.
Ако с искането се претендира периодично плащане на суми срещу ползването на
съсобственото имущество занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се
приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344
ал. 2 ГПК. Това искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за
минало време, която може да се предяви само по реда на чл. 346 ГПК - във втората фаза на
делбата. В случая ищецът е предявил претенция за плащане на обезщетение за лишаване от
ползване на притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот в размер на 135.00 лева
месечно до приключване на делото за делба. Във връзка с това, са разпитани четирима
свидетели, които установяват, че страните не живеят заедно в процесния имот от
13.06.2020г. Тогава ищецът е напуснал жилището. От свидетелските показания се
установява, че ответницата е останала да живее в жилището до м. октомври 2020г. когато е
заминала за чужбина. Разпитаните свидетели Й. П. – съжител на ответницата и О. Г. – баща
на ответницата установяват също, че след като ищецът се изнесъл от жилището патронникът
на процесния имот бил сменен от ответницата поради повреда. И двамата свидетелите
посочват, че на ищеца не е бил предаден нов ключ поради това, че не могли да установят
контакт с него. Тези свидетели посочват, че ответницата е дала ключ от апартамента на
нейната сестра, за да го наглежда.
Във връзка с ползването на процесния имот, са събрани и писмени доказателства за
ел.енергия и вода, от които се установява, че в имота има консумация на ел.енергия и вода,
което безспорно означава, че имота се ползва от ответницата. В тази връзка, съдът не
кредитира показанията на свидетелите П. и Г. в частта, в която същите посочват, че имота не
се ползвал. Съдът не кредитира и показанията им в частта, в която същите установяват, че
ищецът не бил открит за предаване на ключ от жилището след смяна на патронника.
От приетата по делото експертиза се установява, че месечният пазарен наем на имота
е 270.00 лева.
При така събраните доказателства съдът приема, че искането на ищеца за
постановяване на привременна мярка за заплащане на обезщетение за еднолично ползване
на делбения имот от ответницата, е основателно. Същата ще следва да бъде осъдена да
заплаща на ищеца обезщетение, равняващо се на ½ ид.ч. от месечния пазарен наем в размер
на 135.00 лева месечно, считано от постановяване на решението/ което в тази му част има
3
характер на определение/ до окончателното извършване на делбата.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между С. Б. И. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ******, ж.к. ********* и О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к.
********* на следния недвижим имот, притежаван от съделителите , а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.762.2.6, представляващ
апартамент № 6, находящ се на втори етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор
10971.502.762.2, построена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр.
******, ж.к. ******, с административен адрес: гр. ******, ж.к. ********* с площ от 58.40
кв.м., ведно с изба № 6 от 3.27 кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с права по ½ ид.ч. за всяка от страните.
ОСЪЖДА О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* да заплаща
на С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* сумата от по 135.00 лева
месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот,
съответстващо на притежаваната от ищеца идеална част от имота, считано от влизане в сила
на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имащо характер на
определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4