Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
05.02.2021 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Захаринка Петракиева и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2527 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от Д.К.Т. ***, ЕГН
**********, против НП № 20-0938-004020/24.11.2020г. на *** Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Н.М. от ***,
който излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата – ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован,
не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира
следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
На 06.09.2020г.
жалбоподателят Д.К.Т. *** лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ ***, собственост
на В.В.И., с ЕГН **********.***, с посока на движение към ул. „Българска
авиация“, свидетелите Б.Д.К. и М.Г.Г. – длъжностни лица при Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, спрели жалбоподателя за проверка. По време на проверката
свидетелите К. и Г. установили, че ж-лят Т. управлява горепосоченото МПС, без
да е регистрирано по надлежния ред. В хода на проверката от направена справка с
ОДЧ при Първо РУ-Плевен длъжностните лица констатирали още, че цитираното МПС –
лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ ***, собственост на В.В.И., с ЕГН **********
– е със служебно прекратена регистрация на 24.06.2020г. в 15:24 часа, във вр. с
чл.143, ал.10 от ЗДвП. За констатираното длъжностните лица приели нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и съставили на жалбоподателя Д.Т. АУАН Серия „GA“ бл. № 295120/06.09.2020г.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без
възражения. В законоустановения тридневен срок не е било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Б.Д.К. и М.Г.Г., както и издадения въз
основа на снетите обяснения АУАН Серия „GA“ бл. № 295120/06.09.2020г. на л.5; справка
за нарушител-водач на л.6-8; обяснение на л.9; Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 27.10.2020г. на РП-Плевен на л.11; НП №
20-0938-004020/24.11.2020г. на л.13; и Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР на л.14-15 от делото.
По повод извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП материалите във връзка с
издаденият АУАН са били изпратени в РП – гр. Плевен за образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 27.10.2020г. РП – гр.
Плевен е постановила отказ да се образува наказателно производство.
Въз основа на издадения АУАН и
постановлението за отказ да се образува наказателно производство от РП-Плевен
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят
е административно наказан за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица
съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в
нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е
описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е
разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват
да се индивидуализира жалбоподателя.
По същество с НП № 20-0938-004020/24.11.2020г.
на *** сектор към ОД МВР-Плевен, Сектор “ПП”-Плевен на жалбоподателя Д.К.Т. е
вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 06.09.2020г.,
съобразно който: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата”, т.е. на
жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в управление на МПС което не е
регистрирано по надлежния ред.
Впрочем описаната по-горе
фактическа обстановка не се и оспорва от жалбоподателя. По делото не се спори,
че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС на процесната дата, както и че автомобилът
е бил със служебно прекратена регистрация. При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и
точно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга
страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе
си е писмено доказателствено средство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
В хода на наказателното
производство са били изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Видно от
приложеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 27.10.2020г. на РП-Плевен, съобразно разпоредена и извършена
проверка от органите на полицията е постъпила информация, че собственик на
лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *** е лицето В.В.И., с ЕГН **********,
което живее и работи в ***. Установено е, че същият е предоставил лекия
автомобил за ползване с договор за наем от 01.07.2020г. на „***“ ЕООД. Били са
снети обяснения от Д.В. – пълномощник на дружеството, който е заявил, че не е
бил уведомяван, че въпросният автомобил е с прекратена регистрация и на
06.09.2020г. същия автомобил бил управляван от жалбоподателя Д.Т., който в
обясненията си също заявил, че не е знаел, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация.
Поради това на 04.06.2020г. на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на въпросното МПС била служебно
прекратена. Както беше посочено по-горе правната квалификация на нарушението е
правилно определена и не следва да се приеме че това е разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, която създава задължение на
новия собственик да пререгистрира автомобила си в определен срок. Ж-лят обаче
не е нито собственик, нито ползвател на автомобила. Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП обаче следва да се вземе предвид
при преценка на субективната
страна на административното нарушение. Съгласно
тази разпоредба служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните
органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния.
В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента
на проверката жалб. Т. не е бил
собственик на управлявания от него автомобил , тъй като не е имал
сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП.
Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с
регистрационни номера и притежавал съответните документи.Към момента на
твърдяното нарушение 06.09.2020г. Т. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на тази
разпоредба, поради което по силата на чл. 145 ал.2 ЗДвП няма задължение в едномесечен
срок от придобиването да
регистрира на свое име закупения от него автомобил. Липсват доказателства собственикът В.И. да е
уведомил пълномощник на ползвателя на
автомобила „***” ЕООД, че
автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба
указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно
собственикът И. не изпълнил това
си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията
на 24.06.2020 г., без това обстоятелство да е известно на жалбоподателя на
06.09.2020г., който дори не е бил ползвател, а само водач. Към момента на
проверката 06.09.2020г. автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като
ж-лят е разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика или
ползвателя на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в
информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това
обстоятелство изключва субективния
елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо
ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване
след като са регистрирани.Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод,
че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение –арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно
обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза
прокурора е застъпил и в постановлението за отказ
да се образува ДП на 27.10.2019 година. При тези доводи, след като
процесното нарушение не е извършено
виновно от Д.Т., то неправилно за него е ангажирана административно наказателната отговорност,
поради което НП подлежи на отмяна, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004020/24.11.2020г. на *** Сектор към
ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя Д.К.Т.
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200,00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: