№ 70
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502744 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 265034/09.09.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 260094 от 20.08.2020г., постановено по гр.дело № 14807/2019г. на ВРС, 21-ви
състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу
А. М. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №155А, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 641,84 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за периода 24.11.2018г. -
21.02.2019г. по партида с кл. № ********** и аб. № **********, за обект находящ се в гр.
Варна, ул. „П.” № 155А, за което вземане е издадена фактура № **********/25.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 11,95
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2019г. до
13.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 4029/28.05.2019г., постановена по ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия, на основание чл.200, ал.1 от ЗЗД. Отправеното искане е да се
отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
1
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК от „Енерго- Про Продажби” АД срещу А. М. А. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 641,84 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за периода 24.11.2018г. -
21.02.2019г. по партида с кл. № ********** и аб. № **********, за обект находящ се в гр.
Варна, ул. „П.” № 155А, както и сумата от 11,95 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 07.03.2019г. до 13.05.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4029/28.05.2019г.,
постановена по ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на ел. енергия не е заплатил
задълженията си по реално потребена ел. енергия за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г. по
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект находящ се в
гр. Варна, ул. „П.” № 155А.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният
му особен представител. Счита предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен.
Намира, че липсва основание за плащане на процесната сума. Счита, че същата не е
правилно определена от ищеца по одобрени от КЕВР цени. Счита, че сумата съставлява
корекция на ел. енергия, като намира, че ПИКЕЕ отм. не дават възможност за осъществяване
на такава в процесния случай.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения положителен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 7898/2019г. по описа на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 4029/28.05.2019г. в полза на „Енерго- Про Продажби” АД срещу
А. М. А. за сумата от 641,84 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел.
енергия за периода 24.11.2018г. - 21.02.2019г. по партида с кл. № ********** и аб. №
**********, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „П.” № 155А, за което вземане е издадена
фактура № **********/25.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 11,95 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 07.03.2019г. до 13.05.2019г. Заповедта е връчена редовно на
длъжншка при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.7 от ГПК, което е обусловило правния интерес
на кредитора за предявяване на специалния установителен иск, по арг. от чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК.
От констативен протокол за техническа проверка №1105530 се установява, че на
21.02.2019г., на адреса на потребление на ответника, е извършена проверка на СТИ №1125
0110 0095 5692, като е констатирано неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, което е осъществено чрез мостов кабел. Посочено е, че е
възстановена правилната схема, а проверката е осъществена в присъствие на свидетели, вкл.
2
и представител на МВР.
Представена е справка от 22.02.2019г., с което е осъществено преизчисление на
консумираната на адреса на потребление ел. енергия, като за периода 24.11.2018г. -
21.02.2019г. същата е коригирана със стойност от 3247,2 квч.
Въз основа на справката е издадена фактура №**********/25.02.2019г. от ищеца, с
която е начислена сумата от 641,84 лева ел. енергия за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно техническа и счетоводна
експертиза на в.л. Димитър Куюмджиев и в.л. Даринка Павлова, от което се установява, че
корекцията е изготвена за 90 дни при средно дневно потребление в размер на 36 кВч, или от
по 4,5 кВч при 8-часово потребление за битов потребител, а изходящи предпазител на
абоната е АП-63А, при което максималната мощност, която може да бъде доставена възлиза
на 12 кВч. При тези съображения експертът прави извод, че техническите параметри на
присъединителната линия на абоната позволяват тази ел. енергия да бъде
доставена.Математически вярно е осъществено преизчисляването на стойността на
количеството ел. енергия по утвърдени от КЕВР цени са съответния период.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В процесния случай не се спори, че в периода, за който е извършена корекцията,
ответникът е бил потребител на ел. енергия за битови нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. От друга страна,
правото да претендира заплащане на консумираната енергия от крайния клиент е
предоставено на крайния снабдител /арг. от чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ/, поради което
въззивникът, в качеството си на оператор на разпределителната мрежа, не е материално
легитимиран да претендира начислената сума по извършената от него корекционна
процедура.
Същевременно, следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 1-47 и
чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване,
както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
3
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от
08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 21.02.2019г. Следователно, към тази дата липсва нормативна
уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, а в последствие е
отменена и възможността за извършването на корекционни процедури.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира предявения иск за доказан,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК отправеното искане
въззивникът следва да заплати на особения представител на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение на размер на 150 лв., определено по реда на чл.47, ал.6, изр. второ от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260094 от 20.08.2020г., постановено по гр.дело №
14807/2019г. на ВРС, 21-ви състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна срещу А. М. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №155А, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 641,84 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за
периода 24.11.2018г. - 21.02.2019г. по партида с кл. № ********** и аб. № **********, за
обект находящ се в гр. Варна, ул. „П.” № 155А, за което вземане е издадена фактура №
**********/25.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.05.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 11,95 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 07.03.2019г. до 13.05.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4029/28.05.2019г., постановена по
ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна да заплати на адв. Велина Кирилова Димова от АК - Варна сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5