Определение по гр. дело №56960/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2025 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20231110156960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44841
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110156960 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
******/02.11.2023 г. и молба с вх. № ******/31.01.2024 г., подадени от ищеца А. В. А. срещу
ответниците В. В. А. /брат на ищеца/, С. Й. В. и Н. С. П., с която ищецът е предявил
следните искове в условията на обективно съединение:
1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу В. В. А. и С.
Й. В. за установяване нищожността на сключения между ответниците договор за дарение на
½ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 6*********, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № Х, дело № ****/02.11.2022 г. на В. А., нотариус с рег. № ****, с район на
действие СРС, поради липса на съгласие;
2. в условията на евентуалност спрямо горния иск - конститутивен иск с правно
основание чл. 31 ЗЗД срещу В. В. А. и С. Й. В. за унищожаване на сключения между
ответниците договор за дарение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, поради
това, че същият е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си;
3. в условията на евентуалност спрямо горните искове - установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу С. Й. В. и Н. С. П. за установяване нищожността на
следните сключени между ответниците сделки: договор за дарение на 1/100 от 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № Х, на М. Д., нотариус с рег. № ****, с район на действие СРС, и договор за покупко-
продажба на ***** от 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № Х г., на М.Д., нотариус с
рег. № ****, с район на действие СРС, поради заобикаляне на закона, по-конкретно на
1
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на евентуалност - установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори
поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожността на сключените
договори поради привидност.
4. в случай че един от горните искове бъде уважен - конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за съдебна делба на съсобствен между ищеца и
ответника В. В. А. недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
6*********, находящ се в гр. Х.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и тримата ответници са ангажирали отговори на
исковата молба, с които считат исковата молба за нередовна и заявяват възражение за
недопустимост на предявените искове за установяване нищожност, респ. унищожаемост на
процесните договори за дарение и на договора за покупко-продажба поради липса на правен
интерес у ищеца.
С определение №****/29.01.2025г. като е приел, че възражението за недопустимост
на предявените искове е основателно, съдът е прекратил производството по делото.
С постановено по реда на инстанционния контрол определение № ****/10.10.2025г.
по в.ч.гр.д. № ****2025г. горецитираното определение на настоящия съдебен състав е
отменено, в частта, с която производството е прекратено по предявените от ищеца А. В. А.
срещу ответниците В. В. А., С. Й. В. и Н. С. П. установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и по иска за
делба с правно основание чл.34 от ЗС. Прекратителното определение е потвърдено с в
частта по предявения от А. В. А. иск по чл. 31 ЗЗД, като делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действие.
Като съобрази мотивите към отменителното определение, настоящият съдебен състав
не намира основание за отделяне на исковете за нищожност в отделно исково производство
от иска за делба. С оглед цената им исковете са родово посъдни на районния съд.
Изискването на чл. 210 ГПК обективно съединените искове да подлежат на разглеждане по
реда на едно и също производство търпи изключения в случаите като процесния, при които
особеното исково производство не съдържа отклонения от общите правила за разглеждането
на делата.
Възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба поради наличието на
неясно и противоречиво изложение на обстоятелствата в нея, съдът счита за неоснователно
с оглед на предприетите уточнения от страна на ищеца в изпълнение на дадените му
указания по реда на чл. ***, ал. 2 ГПК. Тъй като от съдържанието на съобщенията, с които
на ответниците са връчени преписите от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК,
обаче, не е видно дали същите са били придружени от уточнителните молби, съдът намира,
че с цел избягване на всякакво съмнение на ответниците следва да се предостави
възможност изрично да заявят становище по този върпос.
2
На следващо място съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе по искането на
ищеца за освобождаване му от задължението за заплащане на държавна такса по
предявените искове. За да се произнесе по това искане, обективирано в молба с вх. №
*****/02.11.2023г., съдът съобрази на първо място, че под страх от наказателна отговорност
ищецът е декларирал, че домакинството му е тричленно и реализира месечен доход от 1380
лв. от заплата и пенсия за инвалидност, като дължи издръжка на непълнолетно дете и прави
разходи за лекарства от 200 лв. От друга страна, размерът на дължимата се държавна такса
по предявените установителни искове е в общ размер 403.26 лв., поради което съдът приема,
че заплащането й ще коства съществени материални затруднения на ищеца, при което
молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК е основателна в тази й част. Не е налице основание за
освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса по иска за делба,
обаче, с оглед на обстоятелството, че същата не се дължи при образуване на производството,
а едва при приключването му, когато за извършване на дължимата се преценка по чл. 83, ал.
2 ГПК следва да се определи размера й и същият да се съпостави с имущественото
състояние на ищеца към този момент.
По направените доказателствени и други искания:
Представените с исковата молба и отговора от ответника Н. С. П. документи са
относими към предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Поисканите от същия ответник гласни доказателствени средства чрез разпита на
нотариус В. А. са за установяване на факти и обстоятелства, които съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса следва да се установят от насрещната
страна в процеса. Доколкото на настоящия етап тази страна не сочи доказателства ще й
следват съответни указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Едва след изтичане срока за изпълнение
на тези указания съдът ще може да прецени доколко поисканите от ответника гласни
доказателства са необходими за правилното разрешаване на повдигнатия правен спор и
доколкото събирането им може да представлява необоснована трудност. Ето защо и на
основание чл. 140 ал. 2 ГПК съдът ще отложи произнасянето си по така формулираното
доказателствено искане за първото по делото заседание.
Следва служебно да се изиска информация за това дали и с какъв акт е приключило
цитираното от ищеца производство за поставяне на първия от ответниците под запрещение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на всеки от ответниците чрез процесуалните им представители в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда да заяви дали е получил
преписи от уточненителните молби с вх. № ******/02.11.2023 г. и вх. № ******/31.01.2024 г.
При бездействие съдът ще приеме, че уточнителните молби са били редовно връчени, заедно
3
с преписа от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца А. В. А. от задължението за
заплащане на държавна такса по предявените установителни искове за нищожност на
договори, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от държавна такса
по иска за делба.
ПРИЕМА представените с исковата молба, както и представените с отговора от
ответника Н. П. писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото заседание
произнасянето си по искането на ответника Н. П. за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпита на нотариус Валентина А..
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Софийски градски съд за това между кои страни се води
и на какъв етап се намира производството по гр.д. № 649/2023г. по негови опис, като в
случай, че е постановен краен съдебен акт, да се изиска препис от същия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.12.2025 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилите отговори.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Предмет на делото са предявени от ищеца А. В. А. срещу ответниците В. В. А. /брат
на ищеца/, С. Й. В. и Н. С. П. в условията на обективно съединение:
1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу В. В. А. и С. Й.
В. за установяване нищожността на сключения между ответниците договор за дарение на ½
идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 6*********, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № Х, дело № ****/02.11.2022 г. на В. А., нотариус с рег. № ****, с район на
действие СРС, поради липса на съгласие;
2. в условията на евентуалност спрямо горния иск - установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу С. Й. В. и Н. С. П. за установяване нищожността на
следните сключени между ответниците сделки: договор за дарение на 1/100 от 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № Х, на М. Д., нотариус с рег. № ****, с район на действие СРС, и договор за покупко-
продажба на ***** от 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № Х г., на М.Д., нотариус с
рег. № ****, с район на действие СРС, поради заобикаляне на закона, по-конкретно на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на евентуалност - установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори
поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожността на сключените
договори поради привидност.
4
3. в случай че един от горните искове бъде уважен - конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за съдебна делба на съсобствен между ищеца и
ответника В. В. А. недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
6*********, находящ се в гр. Х.
В исковата молба и нейните уточнения са изложени твърдения, че ищецът и първият
ответник са братя и съсобственици на основание наследяване от баща им В. А. Л. и майка
им Л. Б. Л. на недвижим имот апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 6*********, находящ се в гр. Х, ведно с припадащите се 0,956% ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Изложено е, че всеки
от двамата братя бил собственик на по 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Сочи
се, че ищецът и неговият брат - ответникът А., продължили да живеят в процесния имот,
наследен от техните родители, като в хода на времето поради заболяване здравословното
състояние на ответника В. А., който прекарал като дете вирусен енцефалит, се влошило.
Въпреки това, ответникът В. А. започнал да употребява алкохол, напуснал общия имот и
дарил своята собствена 1/2 идеална част от процесния наследствен имот на втория ответник
С. В. с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № Х, дело №
****/02.11.2022 г. на В. А., нотариус с рег. № ****, с район на действие СРС. Изложено е, че
извършеното дарение на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е нищожно поради липсата на
съгласие у ответника А.. Сочи се, че по-късно на 20.04.2023 г. ответникът В. се разпоредил с
дарената му от ответника А. 1/2 идеална част от процесния имот чрез две последователни
сделки - договор за дарение и договор за покупко-продажба, в полза на третия ответник П.
по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № Х, на М. Д., нотариус с рег. №
****, с район на действие СРС, и Нотариален акт за продажба на идеални части от
недвижим имот Х г., на М. Д., нотариус с рег. № ****, с район на действие СРС. Ищецът
поддържа, че с договора за дарение на ответника П. била дарена 1/100 от собствената на
ответника В. 1/2 идеална част от имота, а с договора за покупко-продажба на ответника П.
били продадени ***** от процесната 1/2 идеална част. Според ищеца сочените сделки не са
породили вещно-прехвърлителен ефект поради нищожността на договора за дарение от
02.11.2022 г. В условията на евентуалност - ако договорът за дарение от 02.11.2022 г. не бъде
установен за нищожен, договорът за дарение и договорът за покупко-продажба от 20.04.2023
г. се оспорват от ищеца като нищожни поради заобикаляне на закона, по-конкретно на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на евентуалност като нищожни поради
накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - като нищожни поради
привидност. Иска от съда да прогласи разпоредителните сделки с притежаваната от брат му
В. А. иделана част от имота за нищожни, като допусне имота за делба при квоти по ½ ид.ч.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата
молба, с които считат исковата молба за нередовна и заявяват възражение за недопустимост
на предявените искове за установяване нищожност, респ. унищожаемост на процесните
договори за дарение и на договора за покупко-продажба поради липса на правен интерес у
ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че влошеното здравословно състояние на ответника
5
В. А. намира отражение върху способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си. В тази връзка изтъкват, че решението на ТЕЛК засягало само физически
увреждания и че към момента на разпореждането с идеалните части от делбения имот В. А.
не е бил поставен под запрещение. Считат, че нотариалният акт се ползва с обвързваща
доказателствена сила и по отношение на констатацията на нотариуса, че участниците в
сделката разбират свойството и значението на волеизаявленията си. Твърдят, че дарението
било знак на признателност към ответника С. В., който подслонил В. А. и поел грижите за
него след като брат му го прогонил от делбения имот. Способността на В. А. да разбира
свойството и значението на постъплите му към момента на дарението на притежаваните от
същия идеални части от имота се потвърждавала и от последващото му поведение. В тази
връзка излагат, че на 20.04.2023г. същият направил по надлежния ред отказ от вещното си
право на ползване върху имота.Твърдят, че дори и при установяване нищожност на първата
от прехвърлителните сделки, това не рефлектирало върху валидността на последващте, а
само върху вещно-прехврлителния им ефект. По отношение на твърдяното заобикаляне на
забраната по чл. 33 ЗС се позовават на приетото в Тълкувателно решение Х.
Ответникът В. В. А. излага твърдения, че желанието на брат му А. да го изгони от
делбеното жилище датирало отдавна. Признава, че здравословното му състояние е влошено,
което довело и до загуба на работоспособност, но в тази връзка изтъква, че брат му по
никакъв начин не откликвал на нуждите му от помощ, дистанцирал се трайно от него и дори
не го уведомил за смъртта на родителите му. Твърди, че в този период финансово и
емоционално намирал подкрепа само у ответника С. В., при когото пребивавал през по-
голямата част от годината и което именно го мотивирало с ясно съзнаване в знак на
признателност да извърши дарението в негова полза.
Ответникът Н. С. П. твърди недобросъвестност в поведението на ищеца. В тази
връзка излага, че преди завеждане на делото поканил А. А. на преговори, в които същият
участвал лично, но вместо да спази обещанието си за отправяне на контра-оферта за
изкупуване на идеалната му част от имота инициирал настоящето производство, с което
насочвал иска си за делба срещу брат му. Излага, че това било продиктувано от намерението
на ищеца да придобие изключителното право на собственост върху имота с оглед влошеното
материално и здравословно състояние на брат му обстоятелството, че същият нямал съпруга
и низходящи, поради което А. А. се явявал негов единствен наследник по закон. Въпреки
отправените многократни покани ищецът лишавал Н. П. от правото да позлва имота и дори
учредил вещно право на ползване в полза на дъщеря си.
По предявените искове за прогласяване на нищожността на договорите за дарение и
покупко-продажба в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърдените пороци на атакуваните сделки, а именно, че същите са нищожни
поради липсата на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
симулативност,
В тежест на ответниците по предявените искове за нищожност е да установят
възраженията си, заявени с отговорите на исковата молба.
6
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по
делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството
си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в
делбената маса имоти на твърдяното от правно основание, в т.ч. размера на притежавания от
съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдените пороци на
атакуваните сделки.
Безспорни между страните са обстоятелствата, че иищецът и неговият брат
ответникът В. В. А. са били собственици на делбения имот при сочените в исковата молба
равни квоти в съсобствеността на основание наследствено правоприемство от покойните им
родители, както и че на 02.11.2022г. ответникът В. В. А. се е разпоредил с притежаваната от
него иделана част от имото с договор за дарение в полза на ответника С. Й. В., който от своя
страна с две разпоредителни сделки, осъществени на 06.10.2023 г. прехвърлил правото на
собственост в полза на ответника Н. С. П..
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди
съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно
чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по
спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7