Решение по дело №3/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 3
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20227130700003
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 31.01.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                               ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 3/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 123/18.10.2021г., постановено по н.а.х.д. № 506/2021г., Ловешки районен съд, първи състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 3013571, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на С.М.К. с ЕГН ********** ***, като законен представител на „Фризомат“ ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – С.М.К., страна по н.а.х.д. № 506/2021г. по описа на Ловешки РС.

В жалбата се излагат твърдения, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните и материалноправните норми. Касаторът счита, че не са отчетени изложените от него пред РС възражения. Въведените с касационната жалба оплаквания преповтарят тези от жалбата пред първостепенния съд.   Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба с доводи по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 18.08.2019г. в 14:42 ч. в област Ловеч, на ПП І-4, при км. 38+600, с посока на движение гр. София, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км/ч, с МПС лек автомобил „Пежо 308 1.6 ХДИ“ с рег. № ********било извършено нарушение за скорост – управление със 131 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) „ARH CAM S1“ с № 11743с0. За нарушението, на 15.09.2019г. бил съставен електронен фиш серия К № 3013571 на С.М.К. – в качеството му на законен представител на „Фризомат“ ООД, чиято собственост е автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 131 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч с отчетен толеранс минус 3%.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения, както и че електронният фиш притежава изискуемите по закон реквизити и че е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К. – в качеството му на законен представител на „Фризомат“ ООД (юридическото лице - собственик на автомобила), е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация друго лице, което да го е управлявало на процесната дата.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. В него се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, според която за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 km/h до 50 km/h наказанието е глоба в размер на 400 лв.

По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани пред РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил правилни мотиви, включително и досежно обстоятелството, че посоченият в ЕФ номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е фабричният номер на средството за измерване, поради което не могат да се приемат възраженията в жалбата относно различие при посочване вида на техническото средство и негодност на използваното АТС.

Въззивният съд е изложил достатъчно ясни и конкретни мотиви и относно това коя е установената превишена скорост, и след приспадане от нея на максимално допустимата грешка, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (толеранс), а именно 3% и отразяване в ЕФ на коригираната по този начин установена скорост, какво е превишението спрямо тази коригирана установена стойност и каква е максимално разрешената скорост, която е следвало да съблюдава водача на МПС. В приложения към ЕФ снимков материал, засечената от автоматизираното техническо средство скорост от 135 км/ч изрично е посочена. От тази скорост от 135 км/ч, документирана върху снимката, са приспаднати 3%, като е получена установената стойност на скоростта от 131 км/ч. Като се извади от установената скорост 131 км/ч разрешената скорост от 90 км/ч, се получава превишена стойност на скоростта от 41 км/ч, която информация изцяло е отразена в ЕФ. Още в началото на ЕФ е записано, че при максимално разрешена за извън населеното място скорост 90 км/ч, установена с АТС и отчетен толеранс от минус 3%, от МПС-то е извършено нарушение за скорост, като разрешената скорост е 90 км/ч, установената (ясно се разбира, че след приспадане на толеранса от минус 3%) стойност на скоростта е 131 км/ч и превишената стойност на скоростта е 41 км/ч.

Настоящият съдебен състав също е на мнение, че няма законодателно приравняване между ЕФ и НП. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ЕФ, както правилно е отбелязал и РС.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. ЕФ е съставен на 15.09.2019г., което е в рамките на предвидените в правната норма тримесечен срок от откриване на нарушителя (18.08.2019г.) и в рамките на една година от извършване на нарушението (18.08.2019г.).

На следващо място, предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове касаят образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и последващото издаване на НП. От своя страна производство по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП. Общият срок за административнонаказателно преследване, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, очевидно в процесния случай не е изтекъл. Приложимите давностни срокове по чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 са във връзка с чл.11 от ЗАНН, съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т. д. №1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, а именно три години от извършване на нарушението, респективно четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая нарушението е извършено на 18.08.2019г., срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 години и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 15.09.2019г. (съгласно представената справка), когато давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на 01.04.2021г. Следователно, към датата на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.

Дори и приемайки за начален момент за изчисляване на давността датата на извършване на нарушението – 18.08.2019г., то към настоящия момент не е изтекла още обикновената давност, която е три години и изтича в този случай на 18.08.2022г. Поради това в разглеждания случай не е изтекла обикновената погасителна давност.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 18.10.2021г., постановено по н.а.х.д. № 506/2021г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                          2.