№ 2121
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. И.Н.,
срещу разпореждане №17021 от 21.07.2022г. на Районен съд- Пловдив по
ч.гр.д. №9475/2022г. по описа на ПРС, 19-тш гр.с-в, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника С.Д. Д., ЕГН **********, за сумите от
745,01 лв.- главница, заплатена от „Ай тръст“ ЕООД на „Кредисимо“
ЕАД в изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство от
02.05.2018г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит от 02.05.2018г.;
162,27 лв.- договорно възнаграждение за периода 19.06.2018г.-20.04.2019г.
и 483,89 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г. до датата
на подаване на заявлението в съда, които вземания са били прехвърлени
на заявителя от „Ай тръст“ ЕООД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска
отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми.
1
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Д. Д., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД договор
за потребителски кредит от 02.05.2018г., и сключен между длъжника и
„Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от
02.05.2018г., които вземания са придобити от заявителя съгласно
Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 23.08.2021г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД. За да откаже
издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните
вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована
вероятност договорите за потребителски кредит и за предоставяне на
поръчителство да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3, изр.1 от ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не
може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая
съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва
да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на
ЗПК.
От приложения по делото договор за потребителски кредит от
02.05.2018г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и общи
условия към него, е видно, че е предвидено задължение на длъжника да
предостави обезпечение, като сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в
изпълнение на така поетото задължение е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, по
силата на който „Ай тръст“ ЕООД е поело задължението да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, а длъжникът да му
заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките
между страните се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го
приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като размерът на
същото не е бил взет предвид при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита, посочен в договора за потребителски кредит.
2
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази
на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният
договор за кредит формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10
от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на
разходите. Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства
на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения,
доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на
възнаграждение по договора за поръчителство. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е било
включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са
пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляването му, в резултат на което последният не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези уговорки са във
вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, поради което съставляват и неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от
ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.
При това положение и съгласно чл.23 от ЗПК за длъжника, като
кредитополучател, е възникнало задължението да върне на заемодателя
само чистата стойност на кредита и той не дължи лихви и други
разходи по кредита. В случая заявителят, въпреки предоставената му от
първоинстанционния съд възможност и оставянето на заявлението без
движение, е отказал да посочи какви плащания са били извършени от
длъжника по договора, поради което е поставил съда в невъзможност да
изпълни в пълен обем задълженията си по чл.7, ал.3, изр.1 и чл.411, ал.2,
т.2 и т.3 от ГПК, като приложи императивната разпоредба на чл.23 от
ЗПК.
При това положение и предвид обоснованата вероятност за
3
наличието не неравноправни клаузи и за нищожност на договора, то
съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за претендираните със заявлението
вземания не следва да се издава заповед за изпълнение и заявлението
следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността
да предяви иск за вземанията съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №17021 от 21.07.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №9475/2022г. по описа на ПРС, 19-тш гр.с-в,
с което е отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника С.Д. Д., ЕГН **********, за сумите от 745,01 лв.-
главница, заплатена от „Ай тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД в
изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство от 02.05.2018г.
за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Кредисимо“
ЕАД договор за потребителски кредит от 02.05.2018г.; 162,27 лв.-
договорно възнаграждение за периода 19.06.2018г.-20.04.2019г. и 483,89
лв.- обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, които вземания са били прехвърлени на
заявителя от „Ай тръст“ ЕООД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4