№ 1119
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100502104 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 73972/28.08.2025г. от Г. П. Д.,
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Д. Д.,
срещу Решение № 3132/22.08.2025г., по гр.д. № 20253110104685 по описа за
2025г. на Варненски районен съд, 34 с-в, с коeто съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„К.“, ***, лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Д.
Д. Д., ЕГН **********, молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу
Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „А.Ф.“, ***, за извършени актове
на домашно насилие в периода 30.03.2025г.- 04.04.2025г., като неоснователна.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички твърдени актове на домашно насилие поотделно, както и че не
е извършил правилна преценка на доказателствата. Считат, че декларацията,
ведно със свидетелките показания на свидетелите на молителката установяват
1
актовете на насилие. Сочат, че свидетелките показания на свидетелите на
ответника не следва да се ценят поради заинтересоваността на същите от
изхода на спора, за което представят доказателства. Считат извода на съда, че
клиповете, заснети от молителката, са заснети без натиск от ответника, за
неоснователен, като представя допълнителни доказателства за това.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъде уважена подадената молба за защита.
Моли се и за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че решението на съда е правилно и
законосъобразно. Ценени са всички доказателства в тяхната съвкупност. От
всички тях и най-вече от представените пред първа инстанция видеофайлове,
изготвената по делото експертиза и приложената кореспонденция, се
установява, че не е налична между страните твърдяната от молителката
комуникация, придружена с крясъци и обиди. Не се доказва и качването на
видеофайлове в ТикТок да е ставало под принуда. Нелогичен в този смисъл се
явява доказаният по делото факт, че след фактическата раздяла на страните,
молителката продължава да търси ответника за съдействие за обработка и
качване на клиповете. Считат, че делото за домашно насилие е заведено с цел
ответникът да бъде принуден да сключи споразумение по бракоразводното
дело с клаузи, които не отговарят на интереса му. Сочи се, че от приетата по
делото пр. преписка № 6966/2025г. на ВРП, се установява, че срещу
молителката не е осъществено физическо насилие.
Съдът намира производството за редовно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на Г. П. Д., лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето Д. Д. Д., с която е отправено искане за налагане на
мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Д. Д. Д..
В сезиращата съда молба и уточняващата такава молителката сочи, че с
ответника са в граждански брак, от който имат едно дете – Д., роден на
01.04.2023г. Твърди, че през последните три месеца ответникът правел
системни скандали свързани с това, че трябва да работят повече. По изрично
искане и настояване на ответника и против волята на молителката правели
2
видеоклипове за Тик-ток, като всяко клипче се правело под негов строг
контрол – какво да говори, как да се държи.
Конкретно се излага, че на 30.03.2025г. били в дома на майката на
молителката, като ответникът организирал поредния скандал, наричайки Д.
некадърница, неграмотна, чучело, проста, олигофрен, чудовище. Казал още,
че молителката и детето му ядат само парите. Въпреки, че се били разбрали да
тръгнат от дома на родителя на молителката след като детето поспи на обяд,
ответникът й казал да тръгнат. Д. отказала, при което съпругът й започнал да
й крещи още по-силно, което позволило случващото се между двамата да бъде
възприето от родителите на молителката и детето, което започнало да плаче.
На 31.03.2025г., около обяд, докато снимали клип, ответникът се
развикал на детето, като му казал „Млъкни малко, ще те пребия“, от което
момчето се разплакало.
На 02.04.2025г., следобед, при снимане на клип, последвал поредния
скандал, иницииран от ответника и свързан с това, че всичко трябва да се каже
както той е пожелал. Твърди, че била сръчкана с пръст в ребрата, като заедно с
това обиждана с думите боклук, малоумна, проста, неграмотна. Казал още, че
ще освидетелства Д., че имал достатъчно пари, за да й вземе детето. Заканил
се и че ще я пребие.
На 03.04.2025г., твърди, че от сутринта съпругът й започнал да вика,
отново във връзка със заснемането на клипове, като отправял упреци към Д. и
детето, че му харчели само парите. Обиждал я с думите чучело, проста и
други. На същата дата вечерта около 20:00ч., ответникът продължил да
упреква молителката, че с детето му ядат само парите. Молителката
припаднала. След като се съвзела, ответникът й казал, че получила гърч.
Детето било до нея и плачело.
На 04.04.2025г. ответникът предизвикал поредния скандал. Молителката
му заявила, че ще я умори, при което той й отвърнал „Умри, един боклук по-
малко“. Отново я упреквал, че семейството няма пари и я карал да се извинява
за това.
С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЗДН.
Ответникът Д. Д. Д., оспорва молбата. Заявява, че никога на посочените
3
в молбата на молителката дати не е осъществявал актове на домашно насилие,
нито към нея, нито към общото дете на страните. Никога не е използвал
думите, които са посочени на посочените дати и по посочения начин. В
отговора излага твърдения, свързани с взаимоотношенията на страните, в това
число и емоционалното и психическото състояние на молителката, която през
годините е приемала медикамен "ксанакс".
Конкретно за твърдените актове на насилие поддържа, че на 30.03.2025г.,
около 11-11.30ч., ищцата лично му изпратила линкове към профилите, които
тя сама е създала в социалните мрежи в приложението Телеграм, от които и
последващо създадените такива ясно се виждало, че Г. е весела и прави
забавни коментари. Междувременно, докато си почивали от снимането на
видеа, двамата отишли на разходка с колелета из селото. По време на
разходката спрели до селския магазин, където видели залепена обява за
продажба на имот в селото. Г. лично се обадила за повече информация.
Двамата отишли до имота с велосипедите, за да направят предварителен
оглед. Оказало се, че се продават около 2дка дворно място със стара къща за
събаряне за 30 000 лева. Молителката настоявала за по[1]сериозен оглед, но
ответникът отказал, тъй като бил на мнение, че моментът е неподходящ за
закупуването на подобен имот. Твърди, че Г. реагирала с гняв и остро,
заявявайки, че иска да живее сред природата, далеч от шума на големия град.
Молителката провела два разговора от личния си телефон с номера от обявата
в 17:05ч. и 17:21ч. (***). Излага доводи, че ако счита, че молителката е
некадърната, неграмотна, чучело, проста и олигофрен, чудовище, никога не би
й помагал да снима видеата, които тя качва в личния си Тик – ток профил през
личния си телефон. Оспорва твърдението, че ответникът е искал семейството
да се прибира в гр. Варна на 30.03.2025г., както и, че са се прибрали на
30.03.2025г. В тази връзка поддържа, че на 29.03.2025г., заедно с Г. закупили
40 литра прясно мляко от ферма до гр. Долни чифлик, за да направи тя сирене.
Всичко това било по нейна инициатива. На същата дата, вечерта, Г.
подготвила млякото и го заквасила, а на 30.03. го осолила, като ответникът й
изпратил пари по Револют в 8:03ч., за да купи сол. Твърди, че между тях е
нямало никакви проблеми и скандали. Поддържа, че семейството се прибрало
в гр. Варна на 31.03.2025г., в 18:35ч., като са си тръгнали от с. Дъбравино в
17:48ч. Тези данни сочи, че е изкарал от локацията на телефона си през
посочените дни, поради което може да посочи по дати и часове къде точно се
4
е намирал в дните, в които са отправени всички обвинения за извършено
домашно насилие. На 31.03.2025г., около обяд, Г. била весела и щастлива,
което се виждало и от направените клипове, като отново правила забавни
коментари с нейни собствени думи, което счита, че ясно личало от записа
направен по нейно желание. Именно тя е качила клиповете през нейния
телефон, като поддържа, че самият той няма никакво отношение към
съдържанието на видеата, освен че помага при избора на въпросите, на които
изкуственият интелект ще отговаря (подбирани от коментари на потребители
в TikTok), както и при заснемането – като технически насочва представянето
на отговорите. Ответникът оспорва на посочената дата да е викал на детето
„млъкни малко ще те пребия“. На 01.04.2025г. детето на страните имало
рожден ден, като твърди и че на тази дата Г. имала качени видеа в профила си,
които са заснети от него по нейно желание. На 02.04.2025г., между 11-12ч.,
цялото семейство било в КАТ. На същата дата имало заснети видеа в 16:25ч. и
18:21ч., които ищцата е качвала в личния си профил в Тик ток. Оспорва да е
сръчквал Г. в ребрата, нито да е използвал описаните в уточняващата молба
обидни думи – боклук, малоумна, проста, неграмотница, ще те
освидетелствам, имам достатъчно пари, за да ти взема детето. Още по-малко
твърди да е отправял закани за физическа саморазправа – ще те пребия. На
03.04.2025г., в 6:00ч., работел на компютъра си. Молителката се събудила
около 7.45-50ч. сутринта. Детето все още спяло. Двамата решили да заснемат
видео. Заснели две кратки видеа – в 8:15ч. и 8:16ч. След това ответникът
отишъл до зала „Р Фитнес“, в която влиза в 8.30ч. На обяд тримата излезли на
разходка. Минали през „Първа Инвестиционна Банка“ на ул. „Генерал Колев“.
В 12:46ч. ответникът подал заявка за вноска през мобилното приложение и
влезли в банката, за да депозира сумата на гише. През това време Г. и детето
го изчакали отвън, на стълбите. На тази дата, в периода 19:09ч. – 20:31ч.
цялото семейство вечеря в пицария Акварел в кв. Левски. Вечерята минала
съвсем нормално. Отрича да е отправял обиди и упреци към молителката,
като не е използвал твърдените от нея думи. След връщането на семейството в
жилището, докато играел с детето в хола, чул тупване от коридора. Намерил
съпругата си да лежи в коридора. Силно се притеснил и започнал да я гали по
главата, викал я по име. Молителката дошла в съзнание, при което ответникът
й дал вода. Поискал да се обади на тел.112, за да дойде лекар и да я прегледа,
но Г. не се съгласила. Твърди, че бил притеснен за съпругата си. Оспорва да е
5
викал, че ще я умори. Оспорва и да й е викал „боклук“. Поддържа, че от този
ден страните са разделени и от тогава не живеят заедно. Въпреки това твърди,
че Г. търсела контакт с него, в това число и по повод заснеманите на клипове.
Оспорва да е извършвал актове на насилие спрямо съпругата и детето си.
Твърди, че образуваното дело представлява злоупотреба с право, като целта е
издадената заповед за защита да се ползва за друго дело, а така също и да
ограничи правото на ответника да вижда и да се грижи за сина си.
Контролиращата страна ДСП-Варна, в молба от 30.05.2025г., изразява
становище, че насилието, дори като еднократен акт от страна на единия
родител върху другия в присъствието на детето, може да остави трайни следи
върху психическото му здраве. В този смисъл считат, че в интерес на детето е
съдът да подкрепи молбата на майката срещу Д. Д., като по отношение на
детето се вземат предвид всички обстоятелства по делото и се прецени
доколко е удачно то да се лиши от контакт с баща си и за какъв период от
време, така че решението да не създава предпоставки за отчуждение. Изразена
е и позиция, че въпреки конфликта между родителите, последните следва да се
опитат да му създадат увереност, че принадлежи и на двамата си родители и
контактът му с тях ще е пълноценен.
При проверката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата.
Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.
По възраженията във въззивната жалба:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
6
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо молителката и пряко спрямо детето.
ЗЗДН и Правилника за прилагане на ЗЗДН не дават легална дефиниция
на термина: „психическо насилие“.
Пар 1. т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
дава дефиниция за "Психическо насилие" – това са всички действия, които
могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на
детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха,
дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение,
както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето,
което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес, т.е.
поведението следва да има конкретно негативно проявление в психиката на
жертвата. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие,
неговото достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява
използване на негативни думи – обиди и закани, агресивна интонация – викове
и крясъци, както и предизвикващи послания за определено поведение. Към
психическото насилие под формата на емоционално такова /като подвид на
психическото насилие според ЗЗДН, доколкото емоционалното не е посочено
като отделна форма на насилие/ спадат и преследването - дебнене, чакане в
жилището или работното място, редовно и нежелано обаждане или изпращане
на текстови съобщения или електронна поща, контрола над жертвата -
какво прави, с кого говори, какво чете, къде ходи, забрана на срещи с
приятели и роднини, ограничаване на излизанията, срещите и телефонните
7
разговори с други хора, както и поведението, насочено към сплашване -
заплахи, че ще я напусне, ще се самоубие, ще навреди на нея, на неин близък,
на домашни любимци; късане, чупене, увреждане на дома, колата или друга
собственост; игра с оръжие и опасни предмети.
В конкретния случай се твърди упражнено психическо насилие спрямо
молителката чрез крясъци и нанасяне на обиди: „некадърница, неграмотна,
чучело, проста, олигофрен, чудовище, боклук, малоумна, неграмотна“, както и
упражнено психическо насилие спрямо детето чрез думите: „Млъкни малко,
ще те пребия“ /заплаха/. Твърди се и насилие чрез принуда - принуждаване на
молителката да заснема видеоклипове за платформата ТикТок. Следва да се
подчертае, че не всички твърдения на молителката за посочените дати
обективират актове на насилие - обвинения, че му ядат парите,
„предизвикване на скандали“ и пр. не попадат в обхвата на защитата по ЗЗДН.
За доказване на твърденията в молбата е представената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. На същата декларация ЗЗДН придава особена
доказателствена сила, съгласно която дори и без наличие на други
доказателства, но само в случай, че на първо място декларира актове на
насилие, и на второ място не се опровергава от останалите доказателства по
делото, декларацията задължава съда да приеме, че актовете на домашно
насилие са осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на
доказателствената сила на декларацията, е на ответника.
В конкретния случай декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не се подкрепя
от останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на св. Е. Д. П. - майка на молителката, съдът не кредитира,
не само защото същата е близък роднина на молителката, /т.е. преценявайки ги
съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК/, но и поради факта, че нейните
показания не се покриват с твърденията на молителката. Съпоставяйки
твърдените актове на насилие и показанията на свидетелката, се откриват
разлики както във времето и мястото на извършването им, така и в
конкретното действие и контекста на същото. Съгласно твърденията на
молителката на 02.04.2025г., следобед, при снимане на клип, последвал
поредния скандал, при който тя била сръчкана с пръст в ребрата, като заедно с
това обиждана с думите боклук, малоумна, проста, неграмотна. Съгласно
показанията на свидетелката П., дъщеря й и съпругът й били на гости при тях
8
последните три дни на март. Предната вечер на последния ден на м. март.
седели на вечеря и свидетелката видяла как ответника сръгал в ребрата
молителката.
Показанията на св. С.Н.Н. - живеещ на семейни начала с майката на Г.,
също са показания на свидетел по чл. 172 от ГПК и също излизат извън
рамките на твърденията на молителката. Свидетелят сочи, че ответникът я е
псувал на майка - нещо, което молителката не твърди, а предвид подробните
описания на твърдените актове на психическо насилие, едва ли има как да е
пропуснала по невнимание.
Останалата част от доказателствения материал - показанията на другите
двама свидетели Ж.Г. Д. и С.Д. Д.- също такива по чл. 172 от ГПК, но най-вече
събраните електронни доказателства /видеоклипове/ и изготвената съдебна
експертиза, които се явяват доказателства без наличие на обвързаност с която
и да е от страните /родствена и емоционална/, установяват липса на актове на
насилие. В нито едно от приобщените електронни доказателства
/видеоклипове/, не се установяват викове и крясъци, нито се съдържат обиди.
/Такива не се съдържат и в неприобщените към доказателствения материал по
делото във въззивната инстанция видеоклипове./ От приложената към СТЕ
кореспонденция между страните не се установяват обидни думи или дори
остри думи, отправени от ответника към молителката. Използването на обиди
обикновено става характеристика на комуникацията между две лица. В
случай, че обидите бяха част от речника на ответника, то същите биха се
съдържали и в писмената комуникация между страните, а не само във
вербалната такава.
Не се доказва и упражнено психическо насилие спрямо детето чрез
думите: „Млъкни малко, ще те пребия“. Доказателства за това се съдържа
само в показанията на св. Е. Д. П. - майка на молителката, които съдът не
кредитира. Фактът, че детето се е разплакало сам по себе си също не означава
осъществен акт на насилие. Не е доказана причинно следствената връзка
между акта на насилие /думите на бащата/ и реакцията на детето
/разплакването/. Напротив: св. Е. Д. П. сочи, че първо детето се е разплакало и
след това бащата се е обърнал към него с посочените думи. Децата плачат
когато са разстроени, а това най-често се дължи на конфликта между
родителите им, като не е необходимо същият да е прераснал в насилие.
9
Отделно от това, за да е налице акт на насилие, вкл. психическо, е необходимо
за жертвата да са настъпили сериозни психически последици от категорията
на психологическа травма от рода на тревожност, депресия или пост-
травматичен стрес. Простото скарване, макар и с неподходящи думи, не може
да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, тъй като не е в
състояние да причини сериозни психически травми.
Що се отнася до твърденията на молителката за осъществена спрямо нея
"принуда“ да заснема видеоклипове за платформата ТикТок, съдът намира
следното:
Принудата по дефиниция е указване на давление върху някого с цел
същият да направи или претърпи нещо против неговата воля. Молителката не
навежда твърдения чрез какви думи или действия ответникът е осъществил
принуда върху нея с цел да я накара против волята си да заснема клипове. От
доказателствата по делото се установява, че липсват конкретни думи /заплахи,
емоционално изнудване и пр./ или действия /дърпане, бой и др./ на ответника,
чрез които молителката да е била заставяна насила да снима за платформата.
В клиповете са отразени доброволни нейни действия, съгласно които тя
комуникира с изкуствен интелект и общува с последователите си. От
разменената между страните кореспонденция е видно, че клиповете са
заснемани от нейния телефон, а в последствие са изпращани на неговия с цел
обработка - факт, който признава и самата молителка и се съдържа и в
показанията на св. Д.. Свидетелят сочи, че и след тяхната раздяла молителката
продължава да снима и да моли ответника за съдействие. В случай, че тя е
била принуждавана от него да снима против волята си, нямаше да продължава
да снима след тяхната раздяла. Видно от СТЕ в кореспонденцията между
ответника и молителката се установява следното съдържание: “За Мадарския
и за 5 G, Дай за мадарския ако искаш, Добре, Това за аденохронома е
интересно, но е за Пейтриън“. Посочената комуникация показва синхрон в
желанията на страните да генерират съдържание за ТикТок и стремеж към
постигане на взаимно съгласие по темите, които да се зададат на изкуствения
интелект /“дай“-„добре“/. Тази комуникация безспорно опровергава извода за
наличие на каквато и да било принуда.
За пълнота с оглед оплакванията на молителката следва да се посочи, че
опитите на ответника за „контрол“ над молителката какво и как да говори и
10
как да изглежда биха могли да се тълкуват и като опит за помощ от негова
страна и за допринасяне към общия проект - изграждане на образ на
молителката за социалните мрежи. Проблемът, че молителката се чувства
контролирана и това внася в нея напрежение, се решава по друг начин, а не
чрез съдебни дела. По реда на ЗЗДН се иска и съответно дава спешна и
понякога незабавна защита при осъществен действителен акт на насилие. Не
следва да се използва ЗЗДН за решаване на междуличностни конфликти, които
могат успешно на бъдат решени от психолог, както и за постигане на цели по
други заведени между страните производства.
Предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, Решение №
3132/22.08.2025г., по гр.д. № 20253110104685 по описа за 2025г. на Варненски
районен съд, 34 с-в, подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, в полза на
въззиваемата страна се следва присъждане на сторените от нея разноски за
производството. Представени са списък по чл. 80 от ГПК и доказателство
/представения договор за правна защита и съдействие/ за заплатено
адвокатско възнаграждение от страната на нейния процесуален представител в
размер на 1500лв. Направено е възражение за прекомерност, по което съдът
намира следното:
В НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) няма предвидени възнаграждения за дела по
ЗЗДН, поради което въпреки, че производството не е исково, съдът намира, че
следва да бъде приложена хипотезата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата и
минималното възнаграждение по този вид дела следва да бъде в размер на
1000лв.
По размера на възнаграждението, съдът съобрази задължителните за
националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на
правото на ЕС, дадени с решенията на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22
(ECLI:EU:С:2024:71), съгласно което при определянето и присъждането на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1
от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС - така и
определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК.
11
Същата наредба обаче може да се ползва като ориентир, без да се взима в
предвид задължителният й характер.
Относно размерите на адвокатските възнаграждения в посочената
хипотеза са относими конкретните действия на адвоката, действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.
Фактическата и правната сложност на делото пред въззивната инстанция е
близо до минималната за този вид дела. Адвокатът на въззиваемата страна е
подал отговор на въззивната жалба и се е явил в едно съдебно заседание. С
оглед цялостната преценка на конкретните действия на адвоката,
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитавания
интерес /неоценяем в пари/, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено на 1200лв.
Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителят Г. П. Д. не отговаря на нито едно от
условията на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, както и не е бил освободен от д.т., същият
дължи заплащане на сумата от 12.50 лв., представляваща държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл. 11 ал. 1 във вр. с чл. 3 от ЗЗДН и чл.
17 ал. 2 във вр. с чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3132/22.08.2025г., по гр.д. №
20253110104685 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 34 с-в.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „К.“, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „А.Ф.“, ***, сумата
от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
12
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „К.“, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и 50 ст./, представляваща
държавна такса за въззивното обжалване, съгласно чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание чл.
11 ал. 1 във вр. с чл. 3 от ЗЗДН и чл. 17 ал. 2 във вр. с чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13