Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42
гр. Габрово,07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в открито
заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
Валентина Генжова
Галина Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното
от съдията Косева в.гр.д.№ 3 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решениие №424/13.11.2019г. по гр.д.№1871/2018г. Габровският районен съд е признал за
установено, че Л.П.К., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “В И К” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети
март” № 6, представлявано от управителя В.Г.В., с пълномощник адвокат М.А.,
сумата 654,08 лв. /шестстотин
петдесет и четири лева и осем стотинки/ главница за предоставени
ВиК услуги в периода 22.02.2016г. - 21.03.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018г. по ч.г.д. № 716/2018г. на РС –
Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със същото решение е
признато за установено, че Л.П.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, дължи на “В И К” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от управителя В.Г.В.,
с пълномощник адвокат М.А., сумата 46,33 лв.
/четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ мораторна лихва върху главницата
за периода 31.05.2016г. - 31.03.2018г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018г. по ч.г.д. № 716/2018г. на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Присъдени са и разноски по исковото и заповедното производство.
В законният срок решението е обжалвано от адв. Н. Х.- служебен защитник на Л.К., като
неправилно. В жалбата се излагат следните основни възражения: Количеството вода,
начислявана служебно, било за двама ползватели, а от материалите по делото-
разпита на свидетелите, било видно, че ползвателя бил само един- г-н Л.К.. Това възражение не било предявено, но съдът
бил длъжен да го забележи. По този
начин К. бил ощетен погрешно с 105 куб.
м. вода повече от дължимото. Налице били
грешки в изчисляването на количеството
вода за времето от 22.02.2016г.- 21.11.2016г.
били отчетени общо 52 куб.м. вода, а за месеците от 21.11.2016г.-
20.02.2018г. са начислени 210 куб.м.- с прогресивно нарастващи разходи от 1
кубик на тримесечие. В повечето време в
жилището не живеел никой и половината от
определеното количество вода не било
потребено и не е трябвало да бъде начислявано.
Това не били нововъзникнали/ новоустановени факти, но съдът следвало да
ги отчете- че е определяно неточно количество на евентуален разход.
Претендирано е обжалваното решение
изцяло да се отмени или задължението на Л. К. да се преизчисли; да се отмени решението в частта, в която Л. К. е осъден за заплати равностойността на
277 куб.м. вода и да се осъди същия да
заплати само 152 куб.м. вода, съгласно
приложените тарифи или да се отмени
изцяло решението.
Въззивната инстанция, като взе предвид
доказателствата по делото, обсъди становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Пред първата
инстанция е предявен иск по чл. 422 ГПК- след проведено производство по чл. 410 ГПК /ч.гр.д. №
716/2018г. по описа на РС – Габрово/ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2068/17.04.2018г., с която е разпоредено длъжника
Л. К. ***да заплати на ВиК ООД-Габрово сумите: 654,08 лева общ размер на
неиздължената главница за предоставени ВиК услуги в периода 22.02.2016г. -
21.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 16.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането; 46,33 лева- мораторна лихва за периода
31.05.2016г. - 31.03.2018г.; 28,00 лв. заплатени държавни и банкови такси –
разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.
5 от ГПК, поради което ищеца е предявил искове за установяване на вземанията си.
За да уважи
претенцията РС- Габрово е изложил следните съображения:
През процесният период Л. К. е
бил единствен собственик на апартамента, за който се дължи заплащане на ВиК
услуги- с кл. № *****, отчетени в представения карнетен лист. В
началото на процесния период потреблението в процесния обект е отчитано и
фактурирано съгласно показанието на намиращия се в апартамента водомер, а
впоследствие е начисляван служебен разход, който намира своето основание в
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. На потребителя е
направено предписание да бъде подменен водомера, като е уведомен за
последиците/ санкциите от неспазването на това задължение. Водомера не е бил подменен. В
съответствие с чл. 39, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. е
начисляван служебен разход за процесния водоснабден обект. Начислените
количества са определени съгласно чл. 39 ал. 5 т. 1 пр. 2-ро от наредбата и е
съобразено правилото на ал. 6, позволяващо завишаване с 1 куб.м. на всяко
тримесечие. За всеки от отчетните процесни периоди ищецът е издал фактури,
които сами
по себе си не са основание за плащане на отразените в тях задължения, но по
силата на съществуващото облигационно отношение с оператора, потребителят на
ВиК услуги е обвързан както от разпоредбите на Наредба 4/14.09.2004г., така и от общите условия на дружеството-
оператор по смисъла на чл. 2 от наредбата. Налице е съвпадение между
количествата вода, отразени в представените карнетни листове и тези, за които
са начислени претендираните от ищеца суми за процесния период. По делото не се
твърди и не се представят доказателства за оспорване на издадените фактури. Общият
размер на начислените с фактурите суми за предоставени ВиК услуги възлиза на 654,08 лева. Въз основа на гореизложеното
ищецът е доказал по основание и размер наличието на вземанията си за главница в
горепосочения размер, като предвид основателността на главния иск, основателен
се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението
на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД. Размерът на мораторните
лихви за забава за периода 31.05.2016г. - 31.03.2018г. се установява от представеното
извлечение от сметка, което не е оспорено от ответната страна и отразява
подробно изчислените мораторни лихви в общ размер на 46,33 лева,
като тези лихви са начислени за периода от датата, следваща
падежа за плащане по всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Решението
е правилно и законосъобразно, базирано на подробен анализ на доказателствата по
делото.
Категорично е
установено, че Л. К. през периода 22.02.2016г.- 21.03.2018г. е бил собственик
на жилището /апартамент/, находящо се в гр. Габрово, ул. "С.К." №**, ап.**.
За процесният
период не са заплатени ВиК услуги за това жилище, което е водоснабдено и
ползвано от Л. К. / дори да се приеме, че е живеел там периодично/. От
приложеният по делото карнетен лист, в който срещу по- голяма част от
вписванията стои подпис на абоната за
отчетените количества вода, е видно, че
жилището е било обитавано- както е посочила и св. Н. К. /инкасатор във ВиК-
Габрово/, в с.з. на 14.10.2019г. пред ГРС, от двама ползуватели- там е живеел "мъж със съпругата си".
В тази връзка
неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че следвало да се начислява
потребено количество вода само за 1 позувател. Твърденията, че само Л. К. е
живеел в процесното жилище са оборени от доказателствата по делото- показанията
на горепосочената свидетелка. Няма доказателства, писмени или гласни, че само
той е обитавал жилището- дори св. И.К. не твърди това, а сочи само, че брат му, който имал и друго
жилище, определено време е живеел в апартамента на ул. "С.К.", но не
и, че е живеел там сам.
Не се спори, че
на 21.07.2016г.
на абоната е било издадено предписание за периодична проверка на водомера, до
21.11.2016г.- в карнетния лист е вписан код 11, означаващ неизправен водомер
или такъв подлежащ на проверка. След 21.03.2017г. в карнетния лист е вписан код
1, означаващ "без водомер". Тъй като предписанието не е изпълнено от
аботана- след като в предписания от
инкасатора тримесечен срок не е извършена проверка на водомера, ВиК ООД-
Габрово правомерно и в съответствие с чл. 39, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г., е начислявало служебен разход за процесния водоснабден
обект. Начислените количества са определени съгласно чл. 39 ал. 5 т. 1 пр. 2-ро
от наредбата и е съобразено правилото на ал. 6, позволяващо завишаване с 1
куб.м. на всяко тримесечие. В тази
връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба за "грешки в изчисляването на количеството вода за времето от 22.02.2016г.-
21.11.2016г., тъй като били отчетени
общо 52 куб.м. вода, а за месеците от 21.11.2016г.- 20.02.2018г. са начислени
210 куб.м.- с прогресивно нарастващи разходи от 1 кубик на
тримесечие". Не е налице грешка или
неправилно изчисление, а прилагане на горепосочената разпоредба от Наредба № 4
от 14.09.2004г.
Следва
да се отбележи също, че е налице съвпадение
между количествата вода, отразени в представеният карнетен лист и тези, за които са начислени претендираните
от ВиК ООД- Габрово суми за процесния период, като по делото не се твърди и не
се представят доказателства за оспорване на издадените фактури.
Общият размер на начислените с фактурите суми за
предоставени ВиК услуги възлиза на 654,08 лева.
В тежест на длъжника е да докаже погасяването на задълженията чрез плащане,
което не е направено по делото- а и не се твърди сумите да са били заплатени. С
оглед на това основателна се явява и претенцията за заплащане на
мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, както
законосъобразно е приел и районният съд,
по правилото на чл. 86 от ЗЗД. Размерът на мораторните лихви за забава за
периода 31.05.2016г. - 31.03.2018г. е установен от представеното извлечение от
сметка, което не е оспорено и отразява подробно изчислените мораторни лихви в
общ размер на 46,33 лева, като тези лихви са начислени за
периода от датата, следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На
основание гореизложеното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Разноски:
С оглед изхода на делото жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на другата страна направените пред въззивният
съд разноски. Същите са в размер на адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, посочено в размер на сумата 360 лева с ДДС. Направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 7 ал.2
т.1 от Наредба №1/2004г. минималният размер на възнаграждението е 300 лева. В съответствие с практиката на ВКС върху
възнаграждението следва да бъде начислен ДДС 20 %, предвид данните за
регистрация на упълномощения от ответника адвокат по ЗДДС, или като краен
резултат на следва да се присъдят разноски в размер на 360 лева- адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решениие №424/13.11.2019г. по
гр.д.№1871/2018г. на Габровският районен
съд.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на “В
И К” ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6,
представлявано от управителя В.Г.В., направените
разноски в настоящото производство в размер на сумата 360 лева - адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: