РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100284 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. И. Г., с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адвокат М. Г., със съдебен адрес *** против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 чрез З.
Ни. Д. и А. Б. БАК - изп. директори.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, че Г. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ****,
като законен наследник на М. И. М., с ЕГН **********, починал на *** год. НЕ ДЪЛЖИ на
ответника, сумите както следва: сумата от 2 734,12 лв., ведно със законната лихва от
постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 90,00 лв. разноски по арбитражното производство и сумата от 50,00 лв. разноски по т.д.
№ 2438/2011 год. на СГС, за които на 29.07.2011 год. на основание Решение № 2534 /
08.10.2010 год. по арб.д. № 2534/2010 год. на арбитър Б. Г. е издаден изпълнителен лист по
т.д. № 2438/2011 год. на СГС в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********,
на основание изтекла на 26.06.2020 год. погасителна давност на вземането и липса на
активна легитимация на ответника по висящото изпълнително дело с № 618/2019 год. на
ЧСИ Ш.Д. Претендират се сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Твърди се, че ищецът е единствен наследник на брат си М. И. М.в, с ЕГН **********,
бивш жител на гр. Благоевград, починал на *** год. Сочи се, че приживе срещу него е било
1
образувано изпълнително дело с № 1007/2012 год. при ЧСИ - Б. Б., вписана с № 856 на
КЧСИ и с район на действие към СГС, което дело е било образувано на 28.09.2011 год. от
„Профи кредит България,, ЕООД, с ЕИК ********* по изпълнителен лист, издаден на
29.07.2011 год. по т.д. № 2438/2011 год. на основание Решение № 2534 от 08.10.2010 год. по
арбитражно дело № 2534/2010 год. на Арбитражен съд с арбитър Б. Г. и е прекратено по
молба на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД по реда на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК с
Постановление от ЧСИ, влязло в сила на 15.07.2019 год. Сочи се, че в последствие на
24.10.2019 год. на основание чл. 429, ал.1 от ГПК по молба на „Кредит инкасо инвестмънт
БГ“ ЕАД, явяващ се частен правоприемник на „Профи кредит България“ ЕООД на
основание сключен между двете дружества Договор за цесия от 16.08.2018 год., срещу
починалия на ищеца брат М. И. М. е било образувано изп. д. № 618 / 2019 год. при ЧСИ - Ш.
Д., вписан под № 796 на КЧСИ и с район на действие към ОС - Благоевград. Сочи се, че на
06.12.2023 год. за погасяване задължението на М. И. М.в полза на ЧСИ е удържана първата
сума от 21,76 лв. от банковата сметка на ищеца след наложен запор. Сочи, че едва на
21.12.2023 год. след удържането от заплатата на ищеца на следващата по- голяма сума в
размер на 471, 45 лв. разбрал, че има насочено изпълнение срещу неговото имущество.
Сочи, че на 17.01.2024 год. се снабдил с копие от изпълнителния лист, с който М. И. М.е
осъден да заплати в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ„ ЕООД следните суми: сумата
от 2 734,12 лв. ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 90,00 лв. разноски по арбитражното
производство и сумата от 50,00 лв. разноски по т.д. № 2438/2011 год. на СГС. Сочи, че
ответникът „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД е взискател по висящото към настоящия
момент Изп. Дело с № 618 / 2019 год. на ЧСИ - Ш. Д., което е образувано по издадения в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ,, ЕООД изпълнителен лист.
Първото изпълнително дело с № 1007 /2011 год. по описа на ЧСИ - Б. Б., вписана под
№ 856 на КЧСИ и с район на действие към СГС, се посочва, че е образувано на 28.09.2011
год. от взискателя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в чиято полза е издаден
изпълнителния лист, цитиран подробно по-горе. В хода на изпълнителното производство
съдия-изпълнителят е предприел поредица от действия, в частност - запори на банковите
сметки на М. М. в ЦКБ АД и Алианц България АД, като поради настъпилата негова смърт на
09.10.2013 год., ЧСИ е спрял делото с Постановление на ЧСИ от 17.07.2014 год., а след това
на 04.09.2014 год. го е възобновил. Твърди, че по това изпълнително дело лично като
законен наследник на длъжника ищецът не е получавал никакви документи - покана за
доброволно плащане или други съобщения. Сочи, че след като се запознал със съдържанието
на делото установил, че последното изпълнително действие по него е присъединяването на
Държавата като кредитор, което е станало на 26.09.2014 год. На 25.06.2019 год.
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД в качеството си на взискател е подал молба за
прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК - по молба на взискателя, и делото е
било прекратено от ЧСИ с постановление, влязло в сила на 15.07.2019год. Сочи, че за
периода от образуването на 28.09.2011 год. до прекратяването на 15.07.2019 год. на това
изпълнително дело не са били събрани суми за погасяване вземането по изпълнителния лист.
2
Посочва се, че на 24.10.2019 год. със същия изпълнителен титул /от 29.07.2011год./ е
образувано новото, второ по ред изпълнително дело с № 618/2019 год. по описа на ЧСИ -
Шукри Дервиш, вписан под № 896 на КЧСИ и с район на действие към ОС - Благоевград,
образувано от взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД на основание чл.
429, ал.1 ГПК в качеството му на частен правоприемник на кредитора по изпълнителния
лист „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против М. И. М.. Сочи, че с молбата си
взискателят е поискал заедно с поканата за доброволно изпълнение да се връчи на длъжника
и съобщението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането по
изпълнителния лист. Сочи, че след получаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело веднага на 24.10.2019 год. ЧСИ се е разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника
за образуване на изпълнителното дело, както и същият да се яви в кантората му в 3-дневен
срок. Посочва се, че с молбата си за образуване на делото взискателят е поискал опис на дв.
вещи, насрочен от ЧСИ за 04.12.2019 год., като на 31.10.2019 год. по делото е получено
съобщение от НАП за това, че длъжникът е с прекратена регистрация, считано от 13.10.2013
год. На 13.05.2021 год. ЧСИ е конституирал ищеца Г. И. Г. като длъжник по изпълнителното
дело в качеството му на единствен законен наследник на починалия М. И. М., като на
28.06.2021 год. по делото е конституирал Държавата в качеството й на присъединен
кредитор. След като е извършил справки за имуществото на конституирания длъжник Г. Г.,
на 09.07.2021 год. съдия- изпълнителят е наложил запор на МПС, а на 09.08.2021 год. и
запор банковата му сметка в ПИБ АД. Сочи, че със запорно съобщение от 05.06.2023 год.
ЧСИ е поискал да бъде наложен запор на банковата му сметка и в „Търговска банка Д“ АД.
Първото изпълнение по този запор е на 06.12.2023 год. в размер на 21,76 лв., и
последващото е на 21.12.2023 год. в размер на 471,45 лв.
Ищецът твърди, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД
посочените по-горе суми по изпълнителния лист, поради погасяване на изпълняемото право
заради изтекла обща петгодишна погасителна давност на вземането, както и защото цесията
не е породила действието си по отношение на третото лице - първоначален длъжник по
изпълнителния лист и по отношение на ищеца, поради което ответникът не е активно
легитимиран да иска изпълнение. Сочи, че погасителната давност е 5-годишна и започва да
тече считано от 26.06.2015 год. и изтича на 26.06.2020 год., ако не е била прекъсвана чрез
валидни изпълнителни действия предприети по двете изпълнителни дела. Счита, че от м.
септември 2014 год. по изп.д. № 1007/2012 год. до неговото прекратяване на 15.07.2019 год.
съдебният изпълнител не е извършвал действия по събиране на вземането. Сочи, че с
молбата за образуване на второто дело взискателят е поискал опис на движими вещи, който
е бил насрочен от съдията за 04.12.2019 год., но описът не се е състоял и не е бил извършен.
Твърди се, че всички останали изпълнителни действия на ЧСИ, представляващи
присъединяване на Държавата на 28.06.2021 год.; запор на МПС на 28.06.2021 год.; запор на
банкови сметки от 09.08.2021 год. и от 05.06.2023 год., са предприети след погасяване на
давността, като се твърди, че същите са незаконосъобразни, респ. невалидни както от гл. т.
на погасеното изпълняемо право, така и от гл.т. недопустимостта на изпълнителния процес.
3
Твърди се, че ответникът в настоящото производство и Взискател по висящото
изпълнително дело с № 618/2019 год. на ЧСИ Ш. Д. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ЕАД не е активно легитимиран да образува изпълнително производство срещу
длъжника, поради което не е титуляр на изпълняемото право по изпълнителния лист, като се
сочи, че прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо ищеца.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията
към нея е редовно връчен на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен
срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.
С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск и се иска като неоснователен
да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и сторените в производството разноски, както и
се прави възражение за прекомерност, в случай на уважаване на иска.
Твърди се в отговора на исковата молба, че между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна, и наследодателя на ищеца - М. И. М.
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит
№ **********, съгласно който за Михайлов е възникнало задължение срещу отпуснатата му
в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Сочи се, че
поради неспазване на поетия от наследодателя на ищеца ангажимент по сключения договор
за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение,
за което е образувано изп. дело № 20118560401007 по описа на ЧСИ Б.Б. по молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и е приведен в изпълнение изпълнителният лист,
вземанията по който Г. претендира да са погасени по давност. Впоследствие, след
прекратяването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б., изпълнителното производство
е продължено по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег. № 796 към КЧСИ, c район на действие Окръжен
съд - Благоевград, което изпълнително дело, до момента на депозиране исковата молба, било
висящо. По отношение на твърденията за изтекла в полза на ищеца погасителна давност, се
счита, че същите не се подкрепят от фактите по двете образувани срещу него, респ. срещу
наследодателя му изпълнителни дела, поради което и възразява срещу същите. Счита се, че
последните освен неясни и противоречащи с фактическата действителност, са и в
противовес с най-новата задължителна практика на ВКС. Сочи се, че възможността за
погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист суми е препятствана с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 20118560401007 на 29.12.2011г.,
с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Б.,
на която дата според ответник е прекъсната погасителната давност, съгласно Тълкувателно
Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС и именно от 29.12.2011г. е
започнал да тече нов погасителен период, който обаче също е бил прекъснат поради
следните обстоятелства. По отношение твърденията на ищеца, че вземането е погасено по
давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес се посочват
задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените
две решения - ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. В ТР № 2/2013 г. на
4
ОСГТК на 26.06.2015 г. по силата на което е прието, че задължителните указания, дадени с
ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени
реалности и промените в процесуалната уредба. Сочи се, че с оглед правилото, изведено от
ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от
предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва
да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед на гореизложеното се сочи, че по отношение на вземанията по листа от 2010г.,
които наследодателят на ищеца е бил осъден да заплати, независимо от извършването или не
на действия по изпълнителното дело, давността е започнала да тече след влизането в сила на
ТР № 2 и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност е именно
26.06.2015 г. Посочва се, че видно от извършените по изпълнително дело 20118560401007 по
описа на ЧСИ Б. действия преди прекратяването на същото през 2019 г., на дата 29.02.2012 г.
ЧСИ е наложила запор върху вземанията на първоначалния длъжник, а с постановление
17.07.2014 г. е спряла производството на осн. чл. 454 от ГПК- поради установяване
настъпилата смърт на длъжника. Твърди се, че на 04.09.2014 г. производството е
възобновено, след конституиране на Г. в качеството му на законен правоприемник на
починалия. Сочи се ,че на дата 11.09.2014 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца, а
на 15.09.2014 г., държавата, в лицето на НАП се е присъединила с публично вземане, което
има срещу длъжника. Сочи се, че съгласно съдебната практик и изброените изпълнителни
действия, доказващи, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б. Б. е било висящо считано
до 26.06.2015 г., сочи, че така претендираната давност е започнала да тече именно оттогава,
когато са извършени следните действия. Твърди, че след като давността е започнала да тече
най- рано на 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., ответното дружество е
прекъснало същата с депозиране на молба за образуване на изпълнително дело в кантората
на ЧСИ Ш.и Д. на 24.10.2019 г. Твърди се, че започналата след образуването на ново
изпълнително дело давност е била прекъсната с посочените в отговора на исковата молба
изпълнителни действия.
По отношение възражението на ищеца за ненадлежно конституиране на ответното
дружество, поради пороци в уведомяването на първоначалния длъжник се сочи, че без
значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Сочи се, че съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга. Ето защо се посочва, че и промяната в страните в
изпълнителното производство не заличава това изискуемо право, то продължава да
5
съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното
изпълнително дело. Посочва се, че при конституирането на нов взискател, на мястото на
стария, изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от
уважаване на иска по чл.439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно
прекратяване на изпълнението, т.е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е
инициирал това производство. Ето защо се сочи, че твърденията на страната са относими
единствено към действията на съдебния изпълнител по конституиране на друг взискател, но
не и към погасяване на самото право.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител адвокат Г., която поддържа се предявения иск, по
същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират
сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК. В последното съдебно заседание е
депозирано и писмено становище по същество на делото.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен
представител, не явява и процесуален представител. Депозирана е писмена молба, в която се
изразява становище. Изразява становище и по същество на делото. Претендират се
сторените в производството разноски, за което се представя списък с разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното :
Установява се от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници с изх.
№ 376/25.01.2024 година издадено от Община Благоевград, че М. И. М., ЕГН **********, е
починал на 09.10.2013 година, като е оставил за свой законен наследник Г. И. Г., ЕГН
********** – брат, ищец по делото.
Не се оспорва от ищеца, че въз основа на Решение № 2534 от 08.10.2010 год. по
арбитражно дело № 2534/2010 год. на Арбитражен съд с арбитър Б.а Г. е издаден
изпълнителен лист на 29.07.2011 год. по т.д. № 2438/2011 год. по описа на Софийски
градски съд, по силата на който М.И. М. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД сумата от 2734,12 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90,00 лева – разноски по
арбитражното производство и 50,00 лева разноски по настоящото производство.
Изпълнителният лист е издаден в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД.
Видно от приложеното по делото в цялост изпълнително дело № 1007/2011 година по
описа на частен съдия изпълнител Биляна Б. става ясно, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано настоящото изпълнително дело. Делото е образувано въз
основа на молба от „Профи Кредит България“ ЕООД от дата 28.09.2011 година, с която на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е направено искане за налагане на запор. По изпълнителното
дело е изготвена справка НБД Население на 31.10.2011 година; справка от Кадастър и
имотен регистър България, справка от НОИ. Изискани са през 2011 година информации от
6
различни банкови институции за открити банкови сметки на името на М. М. Изпратена е до
М. и покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 29.11.2011 година. От Алианц
България през 2012 година е постъпила информация, че на името на Ми. има открита
разплащателна сметка, както и такава информация е постъпила на 09.01.2012 година от
ЦКБ, в която се посочва, че на името на М. също има открита банкова сметка. До М. М. е
изпратено съобщение за присъединяване на публични вземания, а именно, че е присъединен
НАП по настоящото изпълнително дело като взискател. Писмото е получено от М. Ф. –
упълномощено лице на 17.02.2012 година.
На 29.02.2012 година е наложен запор, като е изпратено запорно съобщение до Алианц
Банк България АД, както и е наложен запор и в ЦКБ. От страна на Алианц Банк България
АД е получена информация с дата 07.03.2012 година, че не може да бъде наложен запор,
поради липса на авоар.
На 07.03.2012 година е постъпило писмо от ЦКБ, с което се уведомява ЧСИ, че
сметката е блокирана до размера на сумата посочена в запорното съобщение. На 16.07.2014
година е изготвена справка НБД Население, от която е видно, че М. И. М. е починал.
С писмо от 17.07.2014 година ЧСИ са уведомили Профи Кредит България ЕООД, че
длъжникът е починал и производството по делото е спряно на основание чл. 432, т. 3, във
вр. с чл. 229, ал. 1 т. 2 ГПК. С молба от 26.08.2014 година Профи Кредит България ЕООД са
направили искане за конституиране на наследник на починалия длъжник, с която на
основание чл. 18 ЗЧСИ е направено искане за предприемане на всички законни
принудителни действия за събиране на дължимата сума.
С постановление за възобновяване на изпълнителното производство от дата 04.09.2014
година производството е възобновено, като на мястото на починалия длъжник е
конституиран Г. И. Г. /брат на длъжника/.
От НАП са изискани справки за превозни средства, справка за актуално състояние на
всички трудови договори за Г. Г., като през 2014 година са наложени запори до голяма част
от банковите институции.
На 18.09.2014 година от Първа инвестиционна банка АД е постъпило писмо, с която
уведомява ЧСИ, че по сметката на Г. средствата са недостатъчни за покриване на посочената
по изпълнителното дело сума.
С писмо от 25.06.2019 година до ЧСИ Б. Б. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК са поискали от ЧСИ прекратяване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените запори, като им бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист, с оглед образуване на ново изпълнително дело. Към молбата е
приложено Приложение № 1а, информация за вземания към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.08.2018 година, по силата на който Профи Кредит България
ЕООД, като продавач, е прехвърлило вземанията си на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД,
като видно от приложеното извлечение е, че процесното вземане на М. И. М. е прехвърлено
на Кредит Инкасо Енвестмънтс БГ ЕАД.
7
С постановление за прекратяване от дата 08.07.2019 година ЧСИ е прекратил на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Видно от приложеното по делото в цялост изпълнително дело № 618/2019 година по
описа на частен съдия изпълнител Ш. Д. става ясно, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело. Делото е образувано въз основа на
молба от „Кредит Инкасо ИЕнвестмънтс БГ ЕАД от дата 24.10.2019 година срещу М. И. М.,
с която на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е направено искане за налагане на запор.
По изпълнителното дело на 24.10.2019 година е изискана справка за банкови сметки на
М. М. От НАП е постъпила информация на дата 31.10.2019 година, че М. М. е с прекратена
регистрация на 09.10.2013 година, поради смърт на физическото лице. От БНБ е представена
справка за банковите сметки на Михайлов. От Община Благоевград е представена справка за
наследници на М. М.от дата 06.04.2021 година, като от представеното удостоверение за
наследници става ясно, че единствен наследник на М. М. е Г. И. Г..
С молба от 13.05.2021 година на взискателя е поискано конституирането на мястото на
починалия длъжник неговия наследник Г. И. Г., като с резолюция на ЧСИ от дата 13.05.2021
година Г. е конституиран като длъжник. С Молбата взискателя е направил и искане за
извършване на справки и налагане на запори. До длъжника Г. Г. е изпратено запорно
съобщение с дата 08.06.2021 година, като същото е оформено при условията на отказ да го
получи. От ЧСИ са изискани съответните справки от НАП, за банкови сметки на Г. и от
ОДМВР - Благоевград.
На 28.06.2021 година до ОДМВР - Благоевград е изпратено съобщение за наложен
запор на лек автомобил марка и модел Хонда, с рег. № БЛ 1342 ПБ, собственост на Г., който
е уведомен за наложения запор с писмо от 12.07.2021 година на ЧСИ.
След получаване на справка от БНБ е изпратено запорно съобщение от дата 09.08.2021
година на банковата сметка на Г. в Първа инвестиционна банка АД.
С молба от 14.09.2022 година от взискателя до ЧСИ е направено искане за налагане на
запор на банковите сметки на Г.. От Търговска банка Д АД ЧСИ е уведомен за наложения
запор на 14.06.2023 година, като е посочено, че средствата постъпват от възнаграждение за
труд.
На 19.01.2024 година е постъпило искане от адвокат Г., с искане за извършване на
справка по изпълнителното дело.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, когато
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Целта на иска с
правно основание чл. 439 от ГПК е прекратяване на провежданото изпълнително
производство спрямо длъжника.
8
Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимост счита, че иска с
правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на
обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в
което е постановено изпълняемото решение. /чл. 439, ал.2 от ГПК/. Защитата по исков ред
чрез оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от ГПК е предоставена на
длъжника чрез правната възможност да предяви отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, чрез навеждане пред гражданския съд на правопогасителни,
правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Несъмнено е от закона и от
установената съдебна практика, че иска по чл. 439 от ГПК е процесуално допустим, когато е
основан на доводи за изтекла погасителна давност, като логично следствие от липсата на
процесуална възможност на съдебния изпълнител за преценка на това обстоятелство в
рамките на провежданото изпълнително производство. Съответно на предявения
отрицателен установителен иск, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото
производство по предявен иск по чл. 439 от ГПК, са носителят на оспореното материално
право- длъжникът като ищец и взискателят по изпълнителното дело, по което се провеждат
действия по удовлетворяване на признатото му материално право въз основа на издаденото
изпълнително основание, като ответник по иска. Не е налице и нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по настоящото дело, доколкото надлежно
легитимираните страни по оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от
ГПК са наследникът на починалия длъжник – Г. Г. и взискателят по изпълнителното дело
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, каквито са и страните по настоящото дело.
По основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК
съдът приема следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите на които основава доводите си, като следва да докаже относимите
правнорелевнатни факти с помощта на допустимите в ГПК доказателствени средства. За да
бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да докаже, че е
наследник на починалия наследодател М. М., че М. М. е бил осъден въз основа на несъдебно
изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист,
наличието на образувани въз основа на процесните ИЛ изпълнителни производства, както и
че вземанията по ИЛ са погасени по давност, текла в посочения в ИМ период. Ответника
следва до докаже своите възражения в отговора.
Първият спорен въпрос в настоящото производство е свързан с уведомяване на
длъжника от кредитора за извършената цесия, съгласно изискването на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
По делото беше доказано, че между ответника, като цедент и "Профи Кредит
България" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на процесното вземане на дата
08.08.2018 г., като основните доводи на ищеца са, че този договор няма действие спрямо
него, тъй като не е надлежно уведомен за цесията, съгласно изискването на чл. 99, ал.3 ЗЗД и
9
по аргумент от чл. 99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него. По отношение на
конкретно заявените от ищеца твърдения, че не е надлежно уведомен за цесията, съдът
съобрази, че по силата на общото правило на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането
има действие за длъжника от деня на съобщаването му от цедента или овластено от него
лице. Установеното изискване за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да го защити при ненадлежно изпълнение на задължението му. В
случай като настоящия, когато вземането е прехвърлено в хода на образувано изпълнително
производство, отчитайки спецификите и предназначението на изпълнителния процес като
форма на принудително удовлетворяване на изпълняемото право, предприетото от съдебния
изпълнител действие по конституиране на друг взискател съобразно разпоредбата на чл. 429,
ал.1 ГПК, е действие, което е неотносимо към материалните предпоставки за наличие на
правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси
принудително. Цедентът има право да замести цесионера по висящия изпълнителен процес
само на основание представения договор за цесия. Основателността на иска по чл. 439 ГПК
не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на
принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко
към наличието на самото изпълняемо право. Промяната в страните в изпълнителното
производство не заличава това право, то продължава да съществува и да е обект на
принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело. При
конституирането на нов взискател, на мястото на стария, изпълнителното дело е висящо
между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК е
отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, т. е.
прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това производство. С
оглед на това без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК е установяване на
надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва
да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му - в този смисъл са Решение № 209 от
28.11.2018г. по търг. дело № 2530/2017 г., І т. о. на ВКС, Решение № 7 от 03.01.2023г. по в. гр.
д. № 13098/2021 г. на СГС, Решение № 260774 от 30.05.2023г. на СГС по гр. д. № 13891/2020
г. и Решение по дело № 136 по описа за 2018 г. СГС. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол. В изпълнителното производство задължението се изпълнява
принудително чрез съдебния изпълнител, което изпълнение освобождава длъжника, при
което немислимо е той да изпълни в полза на предишния кредитор.
Както беше посочено по-горе, кой е кредитор на вземането е без значение по
отношение на неговата дължимост като материалноправно задължение и в този смисъл
правното основание за конституирането на цесионера, като взискател по изпълнителното
дело, е самият факт на сключен договор за прехвърляне на вземане. И в този смисъл,
доколкото задължението не е отречено, то съдебният изпълнител следва да извършва
действия, насочени към принудително събиране на вземането.
10
По отношение на възражението за давност :
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Б. Б., прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това,
дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
докладчик съдията Б. И., се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б.в, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015 г., откогато е
обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума
на ВС.
В конкретния случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г. и е било
висящо към тази дата, поради което петгодишната давност за вземанията по него е започнала
да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от
18.11.1980г.
В случая първоначалното изпълнително дело № 1007/2011 г. е образувано на 28.09.2011
г. и давност не е текла до 26.06.2015 г. 5-годишната погасителна давност е започнала да тече
на 26.06.2015 г. /постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. В решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви
настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на
един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени
със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена,
може да се присъединят кредитори и др.). В случая действително с молба на взискателя са
извършени изпълнителни действия спрямо длъжника Михаил Михайлов, но с оглед
констатирана смърт на същия на 09.10.2013г., Профи Кредит България ЕООД са поискали
11
конституирането на нов длъжник по делото, а именно неговия наследник Г. Г.. На 04.09.2014
година Г. е конституиран като длъжник на мястото на починалия наследодател, като по
молба на взискателя са изпратени запори до съответните банкови институции. Установи се,
че на 25.06.2019 година по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е по искано
прекратяване на изпълнителното производство и е поискано връщане на оригинала на
издадения изпълнителен лист. С постановление от 08.07.2019 година изпълнителното дело е
прекратено. Установи се, че от датата на спиране на давността, съгласно постановяване на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно до 26.06.2015 г. 5-
годишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., като до датата на
прекратяване на изпълнителното дело /08.07.2019 година/ не е изтекла предвидената в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна давност. Установи се, че след това е било образувано ново
изпълнително дело – 618/2019 година по описа на ЧСИ Ш. Д. на дата 24.10.2019 година,
като с молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано образуване на
изпълнително дело, както и са направени искания по чл. 18 от ЗЧСИ за предприемане на
необходимите действия за събиране на вземането.
В действителност се установи, че новото изпълнително дело е образувано срещу
стария длъжник, а не срещу новоконституирания наследник, но съдът намира, че в случая
изпълнителния титул срещу когото е издаден изпълнителния лист е в действителност М. И.
Михайлов, поради което съдът намира, че правилно новият цесионер „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувал изпълнителното дело срещу него. Установи се още, че в
хода на новото изпълнително дело е констатирано, че длъжникът М. е починал и на
13.05.2021 година Г. Г. е конституиран по това изпълнително дело, като длъжник на мястото
на починалия такъв, тъй като Г. е единствен наследник на Михайлов. Установи се от
приложените по делото справки, че на 09.07.2021 година е наложен запор на банковата
сметка на Г. и са започнали преводи на парични суми по процесното изпълнително дело.
Съдът намира, че в случая в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. е спрял да тече
срока на основание чл. 3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване
на последиците. Отново е започнал да тече от 22.05.2020 г., на основание § 13 от ПЗР,
съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Въпреки спиранията и прекъсванията на давността, съдът намира, че по второто
изпълнително дело не е изтекла предвидената чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, тъй като от
датата на образуване на второто изпълнително дело - 24.10.2019 година до налагането на
запор на МПС – 09.07.2021 година, както и наложения запор на банковата сметка в
Търговска банка Д АД на 14.06.2023 година давността е прекъсвана многократно и същата
не е изтекла. Установи се, че тази давност е прекъсната с надлежните и редовни искания на
взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи, поради което към датата на
12
подаване на исковата молба - 08.02.2024 г., петгодишната давност за процесните вземания не
е изтекла, а след тази дата е спряла да тече на основание нормата на чл. 115, ал.1, б. „ж“ от
ЗЗД /така и Определение № 50291 от 24.07.2023г. на ВКС по гр. д. № 1134/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Д. П./.
Вярно е, че по изпълнителното дело № 1007/2011 г. е настъпила перемпция, тъй като от
2015 година до 25.06.2019 година /датата на подаване на молбата за прекратяване на
производството по делото/ не са извършвани никакви изпълнителни действия, но това е без
правно значение за прекъсването на давността. Според Определение № 50130 от 08.03.2023г.
на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ст., Решение № 127 от
12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ст., и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б., перемпцията е имала значение при действието на Постановление № 3 от
1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение, а
перемпцията предполага неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане, на свой ред, прекъсва давността независимо от това, дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само дотолкова,
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това
са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела. Направените
искания и извършените изпълнителни действия след настъпилата перемпция са напълно
годни да прекъснат погасителния давностен срок. Ето защо не е погасено по давност
правото на взискателя ответник да реализира принудително изпълнение на процесните
вземания по процесното изпълнително дело /в същия смисъл е и Определение № 50177 от
06.07.2023г. на ВКС по гр. д. № 5017/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н./.
Неуведомяването на длъжника за извършената в хода на изпълнителното производство
цесия няма никакво отношение към твърдяното от нея изтичане на погасителната давност и
по никакъв начин не е рефлектирало върху същото.
Отделно от горното, съдът намира за нужно да отбележи, че на 09.10.2013 г. длъжникът
13
М. И. М. е починал и от този момент изпълнителните дела № 1007/2011 г. и № 618/2019 г.
спрямо него са били спрени по силата на закона, по арг. на чл. 432, ал.1, т.3 вр. чл. 229, ал.1,
т.2 ГПК (независимо от това, че спиране на изпълнителните дела спрямо посочения длъжник
е било постановено от частния съдебен изпълнител). Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1,
т.3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 (смърт на
някоя от страните). Както и по отношение на перемпцията, така и досежно спирането на
изпълнителното производство, не е нужен нарочен акт за това на съдебния изпълнител, тъй
като и прекратяването и спирането в тези случаи настъпва по силата на закона при
осъществяване на съответните правно релевантни факти (изтичането на две години от
последното поискано от взискателя изпълнително действие или извършено такова от
съдебния изпълнител, респ. при смърт на някоя от страните), а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, респ. спиране на
изпълнителното производство (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Докато
производствата спрямо посочения длъжник са били спрени на това основание и до
издирването на наследниците е било обективно невъзможно изпълнението да продължи,
поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност
обхваща всички изпълнителни действия (така Решение № 1588 от 4.07.2022г. на СГС по в.
гр. д. № 3355/2022 г.). В този смисъл погасителната давност спира да тече с настъпване
смъртта на длъжника, тъй като до конституирането на неговите наследници, не могат да
бъдат извършвани никакви процесуални действия, а и както е отбелязано в т. 10 на
посоченото вече Тълкувателно решение, ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Тоест от датата на смъртта на длъжника М. И. М. на 09.10.2013г.
давност не е текла – в този смисъл са Решение № 1384 от 13.06.2022г. на СГС по в. гр. д. №
8279/2021 г., Решение № 2446 от 14.09.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10242/2021 г., Решение №
3870 от 19.12.2022г. на СГС по в. гр. д. № 9256/2021 г., Решение № 234 от 09.02.2022г. на
СГС по в. гр. д. № 1060/2022 г., Решение № 862 от 20.12.2021г. на СГС по в. гр. д. №
14233/2021 г., Решение № 262424 от 13.04.2021г. на СГС по в. гр. д. № 831/2021 г. и др. По
първоначалното изпълнително дело е установено, че ЧСИ е дал указания на взискателя да
посочи наследниците на починалия длъжник и с Постановление на ЧСИ производството по
делото е било спряно, но по отношение на второто изпълнително дело след депозирана
молба от взискателя Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД на 13.05.2021 година за
конституиране на Г. Г. като длъжник, ЧСИ с резолюция от 13.05.2021 година го е
конституирал като длъжник. При спряно по силата на закона изпълнително производство, до
възобновяването и конституирането по реда на чл. 429 ГПК на правоприемника на
починалия длъжник са спрели да текат процесуалните срокове, вкл. двегодишният срок по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК (в този смисъл е Решение № 262424 от 13.04.2021г. на СГС по в. гр. д.
№ 831/2021 г.). Ето защо, и само на това основание съдът намира, че не е изтекла
предвидената в закона давност.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
не са доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да
бъде отхвърлен.
14
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно от данните по делото същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като процесуалното представителство е осъществено
от юрисконсулт, то възнаграждението в този случай се определя на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ - чл. 25, ал.1 от НЗПП
или в случая като взе предвид извършените от юрисконсулта действия, съдът определя
юрисконсутско възнаграждение в размер на 100,00 лв., която сума следва да бъде заплатена
от ищеца на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Г., с ЕГН **********, ., чрез адвокат М. Г., със
съдебен адрес . против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, чрез З. Н. Д. и А. Бе. БАК - изп. Директори, отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът Г. И. Г., с ЕГН ********** от гр. ., като законен наследник на М. И. М., с ЕГН
**********, починал на 09.10.2013 год. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 чрез З. Н. Д. и А.
Бе. БАК - изп. Директори, сумите както следва : сумата от 2734,12 лв., ведно със законната
лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 90,00 лв., разноски по арбитражното производство и сумата от
50,00 лв., разноски по т.д. № 2438/2011 год. на СГС, за които на 29.07.2011 год. на основание
Решение № 2534/08.10.2010 год. по арб.д. № 2534/2010 год. на арбитър Б. Г.а е издаден
изпълнителен лист по т.д. № 2438/2011 год. на СГС в полза на „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, на основание изтекла на 26.06.2020 год. погасителна давност на
вземането и липса на активна легитимация на ответника по висящото изпълнително дело с
№ 618/2019 год. на ЧСИ Ш.Д., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. И. Г., с ЕГН **********, с адрес , чрез
адвокат М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 чрез З. Н. Ди. и А. Б. БАК - изп.
Директори, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, сторени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчването на препис на
15
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16