РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Пловдив , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20205300502113 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение №2091/24.06.2020г. по гр.д.№15154/2019г. по описа на РС-Пловдив,V
гр.с-в в частта,с която е бил отхвърлен искът на жалбоподателя-ищец с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД да му бъде заплатена сумата от 9788 евро,представляваща неустойка за
забава за период от четири месеца за времето от 30.04.2019г.-30.08.2019г.,като счита,че
решението на ПРС в тази част е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и
вместо него да се постанови друго,с което тази пратанция да се уважи изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на жалбоподателя-ищец от ответника,с
който счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли да се остави в сила.
Решението е обжалвано и от жалбоподателя-ответник в останалите части като
същия счита,че е постановено в разрез със закона и моли да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което да се отхвърлят обективно съединените искове за заплащане на
сумата от 15 000лв.,представляваща цена на тридесет месечни вноски за обезщетение за
жилищните нужди на ищеца от момента на започване на строителството до момента на
приключване на строителството на сградата,както и за сумата в размер на
10 879лв.,представляваща цената на монтирани интериорни врати в сградата,собственост на
ищеца по сключен между страните договор.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на жалбоподателя-ответник,с която
същия счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение,а решението на
1
съда в тази му част като правилно и законосъобразно в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с
оглед становището на страните,установи следното:
Между страните не се спори,че е сключен договор за строителство,като
ответника е поел задължение да предаде обектите,за които ищеца си е запазил правото на
строеж при определена степен на завършеност,качество на материалите и т.н.От събраните
по делото доказателства се установява,че към датата на издаване на разрешителното за
ползване на обекта-21.03.2019г. вратите в апартаментите на ищеца не са били
монтирани.Същия е наел фирма „Архцентър-А“ ООД,който ги е доставил и монтирал и на
същата фирма е била заплатена сумата в размер на 10 879лв. с ДДС.В първоинстанционното
производство са били разпитани свидетелите С. и Д.,като от показанията на св.С. се
установява,че е имало договаряне за плащане на вратите,като обаче съдът намира,че тези
показания не следва да се кредитират,тъй като в чл.164 от ГПК има забрана за доказване на
суми по-големи от 5000лв.,откъде произтичат,а в настоящия случай ищеца се домогва до
възможността да докаже,че тази суми,които са заплатени за монтирането на вратите,като за
тях е бил уведомен управителя на ответника,което е недопустимо.Но следва да се приеме,че
вратите са били доставени на строителния обект и тъй като не са били харесани от ищеца,то
е било отказано тяхното монтиране,а е била използвана друга фирма за монтаж на
интериорните врати.При това положение настоящата инстанция намира,че исковата
претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли, а
решението в тази му част да се отмени,тъй като ищецът като кредитор се явява в
забава,поради факта,че той е станал причина вратите да не бъдат монтирани и ищецът е
отговорен изцяло за невъзможността,в която е изпаднал ответника,за да не може да монтира
вратите съобразно сключения между страните договор.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 15000лв. е видно,че съобразно
сключения договор между страните ответника се е задължил да заплаща на ищеца
ежемесечно сумата от 500лв.за задоволяване на жилищните нужди на ищеца,докато трае
строителството на обекта.В договора от 08.02.2016г. е посочено, че става въпрос за наем,но в
хода на процеса ищеца на успя да докаже,че е заплащал ежемесечно сумата от 500лв.,за да
задоволява жилищните си нужди,поради което тази претенция се явява също неоснователна
и недоказана и като такава следва да се отхвърли,а решението и в тази му част да се
отмени.Това е така,защото процесната сума се дължи,за да компенсира направени разходи
от страна на ищеца,докато трае строителството,а не цели неоснователното обогатяване на
ищеца.Ако договорката между страните беше за заплащане на сумата независимо дали ще се
заплаща наем или ще се заплаща като обезщетение,то тогава нямаше да се тълкува като
неосновотелно обогатяване,но в настоящия случай ищеца не сочи обстоятелства,от които да
е видно,че е имал нужда от заплащане на тази сума за заплащане на наем за задоволяване на
жилищните си нужди през периода по време на строителството.
2
По отношение на въззивната жалба на жалбоподателя-ищец настоящата
инстанция намира,че същата е неоснователна,тъй като на първо място неустойката
притежава функцията да е обезщетителна,обезпечителна и санкционна.В случая същата не
може да се нарече обезщетителна,тъй като вината за монтажа на интериорните врати не е на
ответника,поради което тази функция отпада.Тя не е и обезпечителна,тъй като няма какво да
обезпечава към момента на даването на разрешението за ползване на обекта и на последно
място същата няма какво да санкционира,тъй като не е допуснато нарушение на
строителните правила от ответника.На следващо място следва да се отбележи,че съобразно
добрите нрави неустойката не може да бъде в размер,който да е непосилен за плащане или в
размер,който да гарантира печалба на страната, в чиято полза е уговорена.Следователно
решението на първоинстанционния съд в тази му част се явява правилно и следва да се
остави в сила.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно в
частта,с която е отхвърлен обективно съединения иск за заплащане на неустойка и като
такова следва да го остави в сила,а в останалите му части следва същото да се отмени и да се
отхвърлят обективно съединените искове.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
жалбоподателя-ответник и такива са направени от него в размер на 3000лв.,които следва да
му се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2091/24.06.2020г. по гр.д.№15154/2019г. по описа на РС-
Пловдив,V гр.с-в,с което е осъден „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище
и адрес на управление:гр.***** да заплати на М. А. Т. с ЕГН-********** от гр***** сумата
10 879лв.,главница,представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на
ответника за изработка и монтаж на 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца
обекти в строителен обект на ул.“*****,като задължението произтича от предварителен
договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на собственост срещу
задължение за строителство от 08.02.2016г. и Анекс от 20.03.2019г.,ведно със законната
лихва върху главницата до пълното изплащане на задължението от датата на предявяване на
иска-25.09.2019г. и сумата от 15 000лв.,главница,представляваща неизплатено вземане на
ищеца по т.V.9 от предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне
на право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016г. потвърдено в
Споразумение от 08.02.2016г. с нотариална заверка на подписите,продължено с т.3 от Анекс
от 20.03.2019г. за 30 месеца по 500лв. на месец за времето от м.февруари 2017г. до м.юли
3
2019г. включително,ведно с обезщетение за забава в размер на 1935,27лв.,ведно със
законната лихва върху главницата от 15 000лв.,считано от датата на предявяване на иска-
25.09.2019г. до пълното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. Т. с ЕГН-********** от гр***** против
„ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** за
заплащане насумата 10 879лв.,главница,представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължението на ответника за изработка и монтаж на 29 броя интериорни врати на
собствените на ищеца обекти в строителен обект на ул.“*****,като задължението произтича
от предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016г. и Анекс от
20.03.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата до пълното изплащане на
задължението от датата на предявяване на иска-25.09.2019г. и сумата от
15 000лв.,главница,представляваща неизплатено вземане на ищеца по т.V.9 от
предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016г. потвърдено в Споразумение
от 08.02.2016г. с нотариална заверка на подписите,продължено с т.3 от Анекс от 20.03.2019г.
за 30 месеца по 500лв. на месец за времето от м.февруари 2017г. до м.юли 2019г.
включително,ведно с обезщетение за забава в размер на 1935,27лв.,ведно със законната
лихва върху главницата от 15 000лв.,считано от датата на предявяване на иска-25.09.2019г.
до пълното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2091/24.06.2020г. по гр.д.№15154/2019г. по
описа на РС-Пловдив,V гр.с-в в останалата част,с която е отхвърлена исковата претенция на
М. А. Т. с ЕГН-********** от гр***** против „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД с ЕИК-*****
със седалище и адрес на управление:гр.***** за заплащане на сумата от 9788
евро,представляваща неустойка за забава за четири месеца за периода 30.04.2019г.-
30.08.2019г..
ОСЪЖДА М. А. Т. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на „ЛУКСЪРИ
ЛИВИНГ“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** направените от
него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 3000лв. за адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5