Решение по дело №1686/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на П. К. Ч. с [ЕГН] чрез адв. Л.Н. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - [област], [улица]за присъждане на следните обезщетения:

5000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, които се изразяват в неосигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ – нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС по отношение на материални и битови условия за периода от 19.02.2020г. до 05.08.2022г. / съгласно Протоколно определение от 19.10.2023г./ ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.07.2023г. до окончателното й изплащане;

10 000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, които се изразяват в ненавременно и адекватно лечение в периода от 19.02.2020г. до 05.08.2022г. / съгласно Протоколно определение от 19.10.2023г./ ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.07.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа в исковата молба по отношение на първия предявен иск за присъждане на обезщетение от 5000 лева, че с Присъда по НОХД № 332/2020г. по описа на РС – [област] му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, която била приведена в изпълнение в началото на 2020г. като Ч. бил настанен в Затвора – [област] от започване изпълнението на наказанието до пълното му изтърпяване.

Твърдят се следните вредоносни бездействия на затворническата администрация в Затвора – [населено място] :

• неосигуряване на достатъчно жилищна площ;
• неосигуряване на достатъчно отопление и осветление в спалното помещение, в което лишеният от свобода е бил настанен;
• неосигуряване на климатизация и възможност за достатъчен приток на естествена светлина;
• неосигуряване на чист въздух и проветрение;
• неосигуряване на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа;
• неосигуряване на тоалетни принадлежности и условия за поддържане на лична хигиена и хигиена в спалното помещение;
• неосигуряване почистване и дезинфекция в баните, тоалетните и столовата;
• допускане плъхове, дървеници, хлебарки и бълхи в баните, тоалетните и столовата;

Според ищеца бездействието на затворническата администрация – Затвора – [населено място] е довело до нечовешкото му и унизително третиране, което е накърнило човешкото му достойнство, довело е до отчаяние и страдание. Унизителното и недостойно отношение е довело и до възникването на заплаха за здравето поради липсата на спазването на елементарни изисквания за стандарта на живот. Ищецът в резултат на бездействието на затворническата администрация – Затвора – [населено място] е изпитвал негативни психически състояния – страх, стрес, безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия;

Ищецът поддържа в исковата молба по отношение на втория предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, че е диагностициран с онкологично заболяване „аденокарцином, чревен тип“ като по време на изтърпяване на наказанието лишаването от свобода в Затвора – [област] до 05.08.2022г. не му е оказано навременно медицинско обслужване и лечение в резултат на което е претърпял емоционални страдания и унижения.

Ищецът поддържа и че в Затвора – [област] е диагностициран със заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радиколупатия“ като на 17.05.2021г. му е издадено направление за хоспитализация, която обаче не е била разрешена от служителите на ответника в резултат на което е претърпял болки и страдания, изпитал е унижение причинено от нечовешкото отношение спрямо него.

Твърди се, че липсата на навременно медицинско обслужване и лечение на заболяванията от които ищеца страда са довели до страдания, които надвишават по интензитет присъщите неизбежните нива при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Ищецът е търсил ежедневно медицинска помощ, но такава не е получил, изпитвал е страх за живота и здравето си – бил е отчаян, че ще получи изобщо някога навременна и адекватна медицинска помощ;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 19.02.2020г. до 04.08.2020г. в Затвора – [област] и за периода от 04.08.2020г. до 05.08.2022г. в Затвора – [област].

Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – [област], II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода съгласно влязла в сила Присъда постановена по НОХД № 332/2020г. на РС – [област], което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-[област], а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

В исковата молба и по отношение на двата иска са посочени периоди за които се претендират обезщетенията за неимуществени вреди от началото на 2020г. до 05.08.2022г.

С Протоколно Определение от 19.10.2023г. в първо съдебно заседание след извършен доклад от съда са определени периоди и по двата иска от 19.02.2020г. до 05.08.2022г. като ищецът чрез адв. Н. изрично е заявила, че поддържа исковата молба така както е докладвана, следователно и в съдебно заседание ищецът прецизира периодите на обезщетение съобразно докладваното от съда с оглед на което и настоящата инстанция възприема именно тези периоди до колкото имплицитно и недвусмислено това следва от изявлението на ищеца.

Видно от приетата като писмено доказателство справка за престоя на ищеца за времето от 20.01.2020г. до 05.08.2022г. изготвена от инспектор В. Ч. л.78 от делото се установява, че ищец Ч. е настанен в Затвора – [област] на пост VI на 07.08.2020г. в стая № 10, с размери на стаята 28.51 кв.м, което помещение има два отваряеми прозореца с размери 0.50x1.15 и 1.00x1.15м. със санитарен възел в който е обособено помещение с размери 2.60 кв.м и един отваряем прозорец с размери 0.30x1.15м.

За периода от 07.08.2020г. до 04.08.2021г. ищецът е бил настанен на пост VI в Затвора – [област] в стая № 10, с размери на стаята 28.51 кв.м, което помещение има два отваряеми прозореца с размери 0.50x1.15 и 1.00x1.15м. със санитарен възел в който е обособено помещение с размери 2.60 кв.м и един отваряем прозорец с размери 0.30x1.15. За този период броят лишени от свобода в това помещение е варирал от 5 души до 7 души, респ. като се има предвид общата квадратура на стая № 10 от 28.51 кв.м следва извода, че за този период ищецът е имал възможност да ползва реална площ от 4.07 кв. до 5.70 кв.м;

За периода от 04.08.2020г. до 07.08.2020г. и за периода от 05.08.2021г. до 05.08.2022г. когато ищецът е освободен от Затвора – [населено място] по делото няма данни затова в кое помещение е бил настанен, а от там и не може да бъде направен извод за квадратурата ползвана жилищна площ. Ответникът единствено посочва, че считано от 31.08.2021г. ищецът е изведен в ЗООТ „Хеброс“, откъдето е освободен, а считано от 23.07.2021г. режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е сменен от строг на общ, поради трайна трудова ангажираност като социален асистент на друг лишен от свобода.

В конкретния случай за анализирания период отново от справката приобщена по делото се установява, че на ищеца е осигурено легло, дюшек и постеловъчен инвентар, същият е могъл да получи от близките си чаршафи, одеяла и други разрешени вещи, предмети и хранителни продукти. Бил е осигурен достъп до течаща топла вода / съобразно утвърден график за ползване на баня от лишените от свобода от съответната група/. Ищецът е имал възможност да ползва и пералня съобразно утвърден график, във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода като санитарния възел във всяка стая представлява обособено помещение с отделен вход. Водата в Затвора – [област] е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват допълнителни от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Видно от приобщеното становище на ИФЗ НС „ФЛКР“ спалното помещение, където е пребивавал ищеца е добре осветено и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанените вътре, във всяко спално помещение има постоянно течаща вода като лишените от свобода са имали неограничен достъп до нея, респ. лишените от свобода имат право да притежават нагревател за вода, с които могат да я затоплят. Санитарните възели са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. През периода на изтърпяване на наказанието в Затвора – [населено място] в една от килиите в които ищецът е пребивавал е правен основен ремонт, което е включвало: изкъртване на стени, мазилка, шпакловка и боядисване на стените. Подмяна на ел и вик инсталации и цялостна замазка на пода. В останалите спални помещения са извършвани текущи ремонти и поддръжка като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и други, не е допускано да има счупени прозорци. С постъпването си в затвора на лишените от свобода е осигурен комплект спално бельо и завивки, при желание от страна на лишения от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Всеки лишен от свобода има право да получава от своите близки спално бельо и одеяла, т.е да използва личните такива в ротация със служебните. Прането става по график и по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехи става в сушилната машина, когато се ползва пералня, а когато прането е ръчно има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Банята е обща за лишението от свобода, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода, какъвто е ищеца имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването на работното време. Утвърдена е Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумати в местата за лишаване от свобода за 1 месец като на всеки лишен от свобода се предоставят сапун – тоалетен за къпане и миене, обикновен сапун за пране, перилен препарат – прах за пране, препарат за миене на ръце.

Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода от пост VI, график за ползване на библиотеката към Затвора – [област], работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП [област], седмичен график на служебна пералня на Затвора – [област] всички лишени от свобода, включително и ищецът са имали възможност за престой на открито, както и са имали възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди

ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - [област], в подкрепа на което са приложени Протокол за извършени услуги от 04.08.2020г., Протокол – инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 08.02.2021г., 18.05.2021г, 11.08.2021г., 10.11.2021г., 09.12.2021г., 10.08.2022г., 09.06.2022г., 11.05.2022г., 16.03.2022г., 09.02.2022г., видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.

По делото е приобщен график на работното време на медицински център към Затвора – [област] и АИППМП „Д-р Ж. Д.“ и докладна записка от д-р Р. Д. – лекар ординатор от който се установява, че ежеседмично в ден вторник е осигурена възможност за амбулаторни прегледи за периода от 10 часа до 12 часа за 6-ти пост, където е бил настанен ищеца, респ. амбулаторните прегледи в ЗОО „Хеброс“ са осигурени ежеседмично в ден петък за периода от 10 часа до 12 часа. С писмо 14.09.2023г. от д-р Д. до Директор Затвора – [област] е предложено до назначаването на медицински персонал в МЦ на Затвора този лекар да извършва договорените по НРД 2023 медицински дейности. До колкото обаче писмото е с дата извън разглеждания период настоящата инстанция не намира за необходимо да го съпоставя с останалия доказателствен материал, като приема, че ответникът е осигурил възможност за осигуряване на периодична медицинска грижа за ищеца в условията на изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора – [област] и ЗОО „Хеброс“

По делото са налични данни затова, че на ищеца по повод на негови молби са били записани часове за преглед при Д-р К.Б. / специалист невролог/ на 22.03.2021г. в 15:00 часа с адрес: [населено място], [улица] и на 21.04.2021. Няма данни по делото дали тези прегледи са били осъществени реално. С амбулаторен лист № 725 от 17.05.2021г. издаден от д-р Р. Д. е поставена диагноза по МКГ М511 – увреждане на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия като е издадено направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури – КП № 056. Няма даннни по делото дали е била осигурена възможност на ищеца за посещение при лекар специалист по КП № 056.

По делото са приети епикризи за болнично лечение за периода от 30.03.2023г. до 01.04.2023г. с окончателна диагноза К56.6 – друга и неуточнена чревна непроходимост / л.7 от делото/ и за периода от 06.07.2023г. до 10.07.2023г. когато е била извършена оперативна интервенция след поставени диагнози К 62.4 – стеноза на анус и ректум, С.20 злокачествено образувание на правото черво и С 78.0 – вторично злокачествено образувание на белия дроб като с Решение на Обща Клинична Онкологична комисия № 694/10.04.2023г. ищецът е диагностициран с аденокарцином, чревен тип с начална дата на диагнозата 05.04.2023г.

С докладни записки от д-р Ц. И. – лекар по дентална медицина се установява, че на 21.10.2020г. ищецът е бил изведен за преглед и консултация в клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Г.“ като прегледът е бил извършен на д-р С. П., която е установила, че няма данни за фрактура на горна челюст и няма нужда от оперативни интервенции, ищецът е уведомен за докладната на 22.10.2020, респ. уважена е била молбата на ищеца да бъде изведен на външен специалист – стоматолог, за да му бъдат извадени корени в горна лява част на устната кухина като ищецът е запознат с докладната на 27.10.2020г. и е информиран, че негови близки следва да запазят час при стоматолог.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев срещу България“, както и „Нешков и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на първия предявен иск за сумата от 5000 лева.

Ищецът изрично е посочил в исковата си молба, че началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с влязлата в сила Присъда по НОХД № 332/2020г. на РС – [област] на Ч. е започнало в Затвора – [област] и е продължило до 05.08.2022г., когато лицето е било освободено. В хода на производството по делото това твърдение не е изменено вкл. и след приобщаването на справка от системата ИСИН приложена към писмо вх. № 24170/04.12.2023г. от ГДИН. С отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че ищецът търпи наказанието лишаване от свобода в Затвора – [област] считано от 04.08.2020, следователно, за периода от 19.02.2020г. до 04.08.2020г. недоказано се явява твърдението на ищеца затова, че е търпял наказанието лишаване от свобода в Затвора – [област], а от там и недоказан е фактическия състав за възникване на обезщетението за неимуществени вреди за този период, тъй като предмета на доказване предполага проверка твърденията на ищеца за вредоносното бездействие на затворническата администрация на Затвора – [област] и щом като ищецът не е бил в този затвор / а е бил в Затвора – [област] по данни в отговора на исковата молба, които не са оспорени от ищеца в първо съдебно заседание/ то следва извода, че за посочения по-горе период предявения иск се явява неоснователен, тъй като ако е налице твърдяно вредоносно бездействие на затворническата администрация, то това бездействие е на администрацията на Затвора – [област], а не на Затвора – [област]. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба

За периода от 07.08.2020г. до 04.08.2021г. ищецът е бил настанен на пост VI в Затвора – [област] в стая № 10, респ. като се има предвид общата квадратура на стая № 10 от 28.51 кв.м следва извода, че за този период ищецът е имал възможност да ползва реална площ от 4.07 кв. до 5.70 кв.м поради което и не е нарушено изискването на чл. З ЗИНЗС за достатъчна жилищна площ.

За периода от 04.08.2020г. до 07.08.2020г. и за периода от 05.08.2021г. до 05.08.2022г. когато ищецът е освободен от Затвора – [населено място] / или общо 370 дни/ по делото няма данни затова в кое помещение е бил настанен, а от там и не може да бъде направен извод за квадратурата ползвана жилищна площ поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Този извод следва от обстоятелството, че в тежест на ответника е да установи при условията на главно и пълно доказване, че е спазено изискването за минимална жилищна площ. Несправянето с доказателствената тежест по отношение на този факт задължава съда да приеме, че същият не е осъществен съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 144 АПК.

Като недоказани следва да се приемат твърденията на ищеца за липса на достатъчно отопление и осветление в спалното помещение. По отношение на отоплението по делото е установено, че същото се осъществява чрез централно-локално парно през отоплителния сезон, такова каквото е за всички потребителите на Топлофикация – [област], а колкото до осветлението, помещението, в което ищецът е бил настанен е с два отваряеми прозореца, които съответстват на изискването на чл.113, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ППЗИНЗС не съдържа изрични разпоредби за количеството дневна светлина, следователно и приложими са съответните стандарти за обществени сгради. В случая в помещенията е осигурен пряк достъп на естествена светлина съгласно изискванията на чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС поради което и твърдението за липса на достатъчно осветление се явява недоказано.

Относно оплакванията за климатизация, чист въздух и проветрение същите се явяват недоказани. Проветрението на помещението в което ищецът е бил настанен е негова и на останалите лишени от свобода грижа като данните по делото са в насока, че прозорците са отваряеми. Ищецът е имал достъп до течаща вода и санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа като санитарното помещение е обособено към стая № 10 в която е бил ищеца с отделен вход. Що се касае до осигуряването на условия за къпане, то същите безспорно са налице видно от представения график включен в графика за разпределение времето на времето на лишените от свобода от VI – ти пост като за ищеца това е било ден понеделник от 13:30 часа до 16:30 часа и петък от 13:30 часа до 16:30 часа.

На ищеца е бил предоставен месечно тоалетен сапун за къпане и миене като същият е имал възможност да си закупува допълнително предвид обстоятелството, че е бил трудово ангажиран като е работел като личен асистент на друго лишено от свобода лице поради което и се отхвърлят като неоснователни твърденията затова че е бил лишен от възможност да поддържа лична хигиена и хигиена в спалното помещение.

Неоснователни са оплакванията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора [област], тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора като редовно е била извършвана цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, дюшеци, кухня, стени, бани, тоалетни шкафчета, коридори, срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора [област], в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

Дори да се приеме, че спалните помещения са с лоши хигиенни условия, то хигиената в тях изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия още повече, че в една от килиите в който ищеца е пребивавал е правен основен ремонт, а в останалите помещения са били извършвани текущи ремонти. Няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на лоша хигиена в спалното помещение

Следователно от всички твърдения в исковата молба е доказана липсата на достатъчно жилищна площ за посочените по-горе периоди, които създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на ищеца, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 1 447,31 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 370 дни е налице единствено установена липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора [област], посоченият размер от 1 447,31 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът за сумата над 1 447,31 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на втория иск за сумата от 10 000 лева.

Установено е от приетите писмени доказателства, че началната дата считано от която ищецът е диагностициран с онкологично заболяване е след освобождаването му от Затвора – [област] – 05.04.2023г. като не се установява причинно-следствена връзка между липса на навременно медицинско обслужване и лечение и това онкологично заболяване. Оплакванията на ищеца през време на престоя му в Затвора – [област] са били от дентално естество и необходимост кореново лечение като липсва сезиране на затворническата администрация с оплаквания за болки в корема, подуване на корема, гадене, затруднена флатуленция и дефекация с „ясна кръв“, такива каквито съществуват в анамнезата съгласно епикризата издадена от отделение по Хирургия при Уни Хоспитал – Панагюрище за болнично лечение за периода от 30.03.2023г. до 01.04.2023г., респ. ищецът е правел искания до Окръжна прокуратура за прекъсване изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода поради наличието на стара травма на лицевия череп с разрушаване на горната челюст. Ето и защо диагностицирането на ищеца с онкологично заболяване не се установява да е в пряка причинно-следствена връзка с престоя му в Затвора – [област] и с неоснователно бездействие на затворническата администрация да му бъде осигурено адекватно и своевременно медицинско обслужване. Напротив данните по делото са в насока, че всички молби на ищеца за дентално и хирургично лечение, които касаят получената стара травма са били уважени, респ. дадена е била възможност на близките му да запазят час при стоматолог.

По отношение на издаденото направление от 17.05.2021г. с насочваща диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб съпоставена със записания час за преглед на 22.03.2021г. и 21.04.2021г. при невролог д-р К.Б. съдът намира че ищецът действително е имал нужда от медицинско лечение като по делото ответникът не представя доказателства затова, дали е била осигурена възможност реално ищецът да посети д-р Б. и дали направлението за хоспитализация/лечение е изпълнено от лекар по КП № 056 като същият е бил поставен в неблагоприятни условия, свързани с регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както и в чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН по осигуряване специализирани медицински прегледи в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице

Следователно, като се отчита броят неосъществени прегледи / 2 при д-р Б. и 1 по издаденото направление/ начинът по който това се е отразило на ищеца, същият е изпитал страх за здравето си и е бил поставен в неяснота от това дали ще получи навременна медицинска помощ обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 1000 лева в полза на ищеца,, поради което искът за разликата до претендирания от ищеца размер от 10 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 81,58 лева по съразмерност на уважената част на исковете – заплатена държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати на П. К. Ч. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата от 1 447,31 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода от 04.08.2020г. до 07.08.2020г. и за периода от 05.08.2021г. до 05.08.2022г. по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – [област] ведно със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.07.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от над 1 447,31 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева за периода от 19.02.2020г. до 04.08.2020г. и за периода от 07.08.2020г. до 04.08.2021г. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати на П. К. Ч. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата от 1000 лева, която представлява обезщетение за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС - ненавременно и адекватно лечение за периода от 19.02.2020г. до 05.08.2022г. ведно със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.07.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева за същия период като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати на П. К. Ч. сумата от 91,58 лева разноски по делото;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – [област] в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.