РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102046 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село, представлявано от изп.дир.
**** и *** против „НЮ УЪРЛД“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, вх. *** представлявано от законния представител ***.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с „НЮ УЪРЛД“ ООД,
по силата на което е доставял на последния топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ****, вх. И, търговски обект – магазин, аб. 392520/инсталация **********.
Заявява, че по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ ответникът бил
клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за периода от месец юли 2019 година до месец
април 2022 година, ответникът не платил стойността на доставена и ползвана, но
неизплатена от длъжника топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки с №
**********/31.07.2020 година за периода месец юли 2019 година до месец март 2020 година
и № **********/30.09.2022 година за периода месец юли 2021 година до месец април 2022
година за процесния топлоснабден имот. Заявява, за претендираните вземания е била
издадена по ч.гр.д. № 1298/2023г. по описа на РС-Благоевград заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 564 от 23.06.2023г., срещу която от страна на длъжника е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК.
С определение № 2022/10.12.2023г. постановено по настоящето дело е уважено искането
на ищеца за конституиране на „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, като трето лице-негов
помагач в процеса.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че е заплатил претендираните от ищеца суми.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ - за иска за
сумата от 890,90 лв. /осемстотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки/ - главница за
периода от месец юли 2019 година до месец април 2022 година, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна енергия и стойността на
1
изравнителните сметки с № **********/31.07.2020 година за периода месец юли 2019
година до месец март 2020 година и № **********/30.09.2022 година за периода месец юли
2021 година до месец април 2022 година за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, вх. И,
търговски обект – магазин, аб. 392520/инсталация **********, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на заявлението в Софийски районен съд – 11.05.2023г., до
окончателното изплащане на вземането.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за иска за сумата от 97,31 лв.
/деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода от
31.08.2020г. до 02.05.2023г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 564 от 23.06.2023г. по ч. гр. д. №
1298/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетия по делото доказателствен материал се установява, че ответникът „НЮ
УЪРЛД“ ООД е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, вх. И, търговски
обект – магазин, аб. 392520/инсталация **********. Ето защо, по силата на законовата
норма на чл. 153 от Закона за енергетиката вр. пар. 1 т. 33а от ДР на ЗЕ ответникът е
небитов клиент на топлинна енергия.
Ищецът е доставял през процесния период (от месец юли 2019 година до месец април 2022
година) топлинна енергия в търговския обект, притежаван от „НЮ УЪРЛД“ ООД е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна. Съдът
счита, че този извод следва от представените по делото писмени доказателства, както и от
заключението на допуснатата и приетата по делото съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А. ****.
Спорът е концентриран относно това дали ответникът е бил заплатил претендираните от
ищеца суми преди образуване на настоящето исково производство. В тази връзка следва да
се има предвид, че в принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата
молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на
предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Такъв е и
настоящият случай. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 11.05.2023г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
уточненията на вещото лице Д. Д., направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 06.06.2024г. по категоричен начин се констатира, че фигурират данни
за извършени плащания от страна на абоната, както за процесният период месец 07.2020
година – месец 02.2022 година, така и за извън процесния период. По предоставена справка
за извършени плащания, корекции и приспадане от дължими суми не са налице непогА.и
суми както за процесния период, така и за последната фактура издадена за месец 04.2024
година. Вещото лице е категорично, че задължението е платено от ответника преди
12.05.2023 година. В тази връзка вещото лице е пояснило, че от ответника е имало плащане
на 12.04.2023 година в размер на 782,35 лева. На дата 05.05.2023 година ответникът е
извършил няколко по-големи плащания, а именно: сума в размер на 379,41 лева; сума в
2
размер на 123,19 лева; сума в размер на 280,38 лева и сума в размер на 107,92 лева, като от
същата дата има извършени и няколко по-малки плащания, като общата сума възлиза на
982,04 лева. Вещото лице е категорично, че оглед тези изрични плащания, които била
установила от посочените дати и размери, че ответникът е платил преди дата 12.05.2023
година. Като всъщност сборът на тези суми е много по-голям от главницата и лихвата, които
се претендират в настоящето производство.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове се явяват неоснователни и като
такива трябва да бъдат отхвърлени като погА.и поради плащане, извършено преди
завеждането на исковата молба.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от
противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва
да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи. В настоящия случай
е спорно дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че в
настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, защото
ответникът е бил платил на ищеца процесните суми преди подаване на исковата молба. С
оглед излож ените съображения направените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр.Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Красно село, представлявано от изп.дир. **** и *** против
„НЮ УЪРЛД“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, вх. ***
представлявано от законния представител ***, с които се претендира да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които
са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 564 от 23.06.2023г., издадена
по ч. гр. д. № 1298/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 890,90 лв. /осемстотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки/ - главница за периода
от месец юли 2019 година до месец април 2022 година, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна енергия и стойността на
изравнителните сметки с № **********/31.07.2020 година за периода месец юли 2019
година до месец март 2020 година и № **********/30.09.2022 година за периода месец юли
2021 година до месец април 2022 година за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, вх. И,
търговски обект – магазин, аб. 392520/инсталация **********, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на заявлението в Софийски районен съд – 11.05.2023г., до
3
окончателното изплащане на вземането
- 97,31 лв. /деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 31.08.2020г. до 02.05.2023г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Христо
Ботев”№ 59, ет. 1.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4