№ 397
гр. Сливен , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Л. Р. Ц., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през
2003 г., като за неин настойник бил определен З. К. С.. Поставеното под
пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването му в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка,
придружено със становище на настойника му и социален доклад -
предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което
Л. Ц. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на
социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла,
селище Качулка, за срок от три години.
1
В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт. Поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Заместник-настойникът на лицето изразява становище Л. Ц. да бъде
настанена по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три
години.
Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично,
но съдът констатира, че същото не може да говори.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Л. Р. Ц., с
ЕГН: **********, е поставена под пълно запрещение с Решение на ОС -
Сливен от 08.05.2003 г. От Удостоверение от 24.02.2014 г., издадено от Орган
от настойничество и попечителство при Община Сливен, се установява, че за
настойник на Л. Ц. е назначен З. К. С. - Директор на специализираната
институция.
С ЕР на ТЕЛК № 1188 от 07.10.1999 г., издадено от Център за
психично здраве - София ЕООД, на лицето е определена пожизнена
неработоспособност от над 90 % с чужда помощ поради заболяване с
диагноза: Дълбока умствена изостаналост.
Установи се от писмените доказателства по делото, че Л. Ц. е на 39
години, неомъжена, няма деца. Живее в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка от
2000 г. Родителите й са отказали категорично да се грижат за нея и от
двумесечна възраст е отглеждана в институции. Няма данни за нейни близки
или роднини, които да могат да се грижат за нея, като реинтеграция в семейна
среда е невъзможна.
Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална
оценка, Л. Ц. е с тежка умствена изостаналост, мисловният процес е
недостъпен за изследване, вниманието й е трудно за привличане, а речта й е
неразвита. Л. е емоционално лабилна, не изразява емоции. За хранене,
обличане и поддържане на лична хигиена се нуждае от помощ от персонала.
Не може да взима решения, да преценява последствия, социално невградима
2
е. Има потребност от постоянен контрол върху поведението и
специализирани грижи.
Предвид невъзможността Л. Ц. да говори, същата не може да изрази с
думи желанието си или нежелание да бъде настанена отново в ДПЛУИ. От
личните си възприятия от лицето съдът остана с впечатление, че Л. се намира
в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и
комфортно, външният й вид е чист и поддържан, облечена е с подходящи за
сезона дрехи.
С Решение № 939/20.07.2018 г. на РС - Сливен, лицето е било
настанено в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, като
предвид изтичането на срока, Л. е настанена отново в Дома временно, по
административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от
20.07.2021 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Л. Р. Ц. съответства
в най-точна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същата е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза дълбока умствена
изостаналост, за което е определена пожизнена неработоспособност от над 90
% с чужда помощ. Състоянието на лицето изисква постоянна и ежедневна
грижа за обличане, хранене и поддържане на лична хигиена.
3
В посочената специализирана институция за нея е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на Л. Ц. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където Л. ще бъде под постоянната
грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението й.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Л. Р. Ц., ЕГН:
**********, представлявана от настойника З. К. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост“ - община Сливен, с. Бяла, селище
„Качулка“, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
4
подпомагане“ - Сливен за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5