Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 11.01.2024г.
Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното
заседание на единадесети август две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 388 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка
с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Ц.Т.Н., ЕГН ************, с адрес: ***, против
П.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, откоито
произтичат претендраните права са наличието на
сключен догвоор мажду ищеца
като заемодател и наследодателят на ответниците – М.С.Ц.
като заемател, по силата на който последният получил
от ищеца сумата в размер на 4000.00 лева, с уговорката да върне предадената
сума, ведно с лихва в размер на 240.00 лева в срок до 11.03.2011 г. Поддържа
се, че въпреки изтичане на срока и покана до ответниците, като наследници на
заемателя, същите не са му върнали получената от наследодателя им в заем
парична сума.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 4000.00 лева –
главница, сумата от 1220.00 лева – законна лихва върху главницата от 02.03.2018
г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират
се и разноските по производството.
В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, с който същите оспорват предявените искове като погасени по давност. Претендират се и направените в производството
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, писмения отговор и доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не се спори между страните относно съществуването на
облигационното отношение, породено от процесния договор. С Договор за заем от 11.08.2010
г., ищецът, като заемодател, е предал в собственост на наследодателя на ответниците – М.С.Ц., като заемател,
сумата от 4000.00 лева. Заемателят се задължил да върне сумата от 4000.00 лева,
заедно с лихва в размер на 240.00 лева до 11.03.2011 г., когато е падежът на
договора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна :
Съдът, след като разгледа предявения иск и взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта
на иска, от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба
твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият
процес са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Основанието на
предявените искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е неизпълнение на задължението за връщане на предоставена
парична сума по сключен между ищеца и наследодателя на ответниците договор за
заем от 11.08.2010 г., който по своята правна същност е реален двустранен
договор, регламентиран в чл. 240 и сл. ЗЗД. Искът е предявен за сумата от 4000
лева – главница, сумата от 1220.00 лева – законна лихва върху главницата от
02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 02.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Исковете са предявени от надлежна страна
– ищец, претендиращ правата по договор за паричен заем за връщане на главницата
по договора. С отговора на исковата молба ответниците не са възразили относно
местната подсъдност и са заявили, че желят
производството да продължи пред Районен съд – Видин.
В настоящия казус, от доказателствата
по делото се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците е
сключен договор за паричен заем на 11.08.2010 г., като съгласно т. 2 от
договора за заем, крайният срок за връщане на заетата сума е 11.03.2011 г.
При това положение съдът намира за
безспорно доказано наличието на облигационни отношения между страните, които
пораждат и съответното задължение за наследниците на заемополучателя да върнат
на падежа дадената в заем на наследодателя им парична сума. Не се представят
доказателства за това сумата да е била изплатена или пък дългът да е бил
погасен по някакъв начин. Не се представят доказателства и ответниците да са се
отказли от наследството на наследодателя си. В този
смисъл искът е основателен за сумата от 4000.00 лв.
С оглед възприетото по-горе решение,
следва да се разгледа и правопогасяващото възражение, че правото на иск досежно
възприетата за основателна претенция за главница, е погасено по давност:
Погасителната давност по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е петгодишна, на
основание чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането по договора е станало
изискуемо на 11.03.2011 г. Поради това петгодишният погасителен давностен срок е
изтекъл на 11.03.2016 г. Исковата молба е депозирана на 02.03.2021 г.
От горните доводи се налага извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне.
Едва в хода по същество ищецът е
заявил, че не поддържа иска досежно лихвата, но производството по делото не е
прекратено по този иск, поради което съдът дължи произнасяне по същия.
С оглед погасяване на главния иск по
давност, погасен по давност е и акцесорния иск досежно лихвата в размер на
1220.00 лева и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на исковете в
цялост, сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците сторените от тях
разноски в размер на 510.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Ц.Т.Н., ЕГН ************,
с адрес: ***, против П.Р.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес:
*** за сумата в размер на 4000.00 лева – главница, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от Ц.Т.Н.,
ЕГН ************, с адрес: ***, против
П.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес:
*** за сумата в размер на 1220.00 лева – законна лихва върху главницата
от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Ц.Т.Н.,
ЕГН ************, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Р.Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.С., ЕГН **********, с адрес:
*** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 510.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен
съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: