№ 45
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000081 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По търговско дело № 3/2021 г. на Окръжен съд – Бургас ищцата Е. Т.
Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Атанас Манчев“ №
4 е предявила иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ против ответника
„Златен клас“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19 за заплащане на сумата от
324250 лева, представляваща равностойността на дружествения й дял поради
прекратяване на членственото правоотношение между страните през
декември 2020 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на
06.01.2021 г. до окончателно изплащане.
В същото производство е прието за разглеждане предявено от
ответника възражение за съдебно прихващане с насрещни вземания против
ищцата за вреди на обща стойност 107387,76 лева – неотчетена касова
наличност в размер на 40668,61 лева и допуснати липси на продукция,
възлизащи на 66719,15 лева.
Първоинстанционният съд е разгледал и насрещен иск на ответника
„Златен клас“ ООД против ищцата Е. Т. за заплащане на сумата от 100000 лева
като част от сумата 260000 лева, представляваща обезщетение по чл. 145 от
1
ТЗ за вреди от дейността на ищцата като управител, равняващи се на
стойността на изтеглени средства от банкови сметки на дружеството, които не
са били отчетени, ведно със законната лихва от предявяването на иска на
01.03.2021 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 260028 от 23.12.2024 г., поправено с Решение №
260004 от 06.03.2025 г. и Решение № 260008 от 15.04.2025 г., Бургаският
окръжен съд е уважил главния иск частично – до размера на главницата от
198532 лева ведно със съответните лихви.
Първоинстанционният съд не е приел за достоверна нетната стойност
на активите на ответното дружество от 496514,92 лева съгл. представения към
отговора на исковата молба оспорен баланс към края на декември 2020 г. Счел
е, че тази стойност възлиза на 799128,37 лева като се е позовал на
допълнително заключение по изслушаната икономическа експертиза на
вещото лице Събина Арабаджиева, с което финансовият резултат на
дружеството е увеличен с амортизации в размер на 188900,27 лева, начислени
в нарушение на чл. 55 от ЗКПО, както и със стойността на неправилно
начислени разходи за материални запаси в размер на 61081,60 лева.
Присъденото в полза на ищцата обезщетение по чл. 125, ал. 3 ТЗ от
198532 лева е съразмерно на дяловото й участие в капитала на ответното
дружество (1/4).
Окръжният съд е отхвърлил възражението за прихващане с насрещни
вземания за вреди на обща стойност 107387,76 лева (неотчетена касова
наличност и липсваща продукция) като е приел, че такива не са доказани. По
същите съображения съдът е отхвърлил и насрещния частичен иск в размер на
100000 лева за неотчетени средства, изтеглени от банкови сметки, ведно с
лихви за забава.
Решението е обжалвано и от двете страни, както следва:
- ищцата го атакува в частта, с която е отхвърлена претенцията й за
главница над присъдения размер от 198532 лева до горницата от 248660 лева
ведно със съответната лихва;
- ответникът го атакува в частта, с която главният иск е бил уважен
над размера от 26207,74 лева, както и в частта, с която е отхвърлен
насрещният иск. Той признава вземането за главницата по иска по чл. 125, ал.
3 от ТЗ до размера от 133595,50 лева, но претендира за редуцирането му до
26207,74 лева след уважаване на възражението за прихващане на стойност
107387,76 лева.
2
В жалбата на ищцата Е. Т. се изтъква, че окръжният съд неправилно
не зачел предложения в допълнителното заключение на вещото лице
Арабаджиева вариант за увеличаване на финансовия резултат на ответното
дружество с още 200516,95 лева – заради неправилно начислени
възнаграждения за персонал за ноември и декември 2020 г. от 147885,37 лева,
както и заради погрешно разпределен дивидент на съдружника В.Г. в размер
на 52631,58 лева от печалбата за 2018 г.
Сочи се, че през ноември и декември 2020 г. дружеството, макар да
било на загуба, осчетоводило нереално високи разходи за заплати на
персонала, само за да намали нетната стойност на активите си - в ущърб на
ищцата. Сумите били изплатени на лица, сред които били действащият към
момента управител и близки до него съдружници. Това станало едва в хода на
настоящото производство, и то след приемане на първото заключение на
вещото лице Арабаджиева.
Разпределеният в полза на съдружника Грънчаров дивидент за 2018
г. в размер на 52631,58 лева не бил платен. Освен това той превишавал
дължимия размер. Печалбата възлизала на 91000 лева, като останалите двама
съдружници Т. и П. вече били получили по 25000 лева. От остатъка не бил
приспаднат и съответният данък върху дивидента.
В жалбата на ответника „Златен клас“ ООД са въведени доводи, че
първоинстанционният съд коригирал финансовия резултат по баланса от 2020
г. в противоречие с изслушаната тройна съдебноикономическа експертиза,
чието заключение било игнорирано без надлежна обосновка. Всички разходи
за амортизации на активи следвало да бъдат признати, въпреки че част от тях
били начислени със закъснение. Нямало неправилно отчитане и на разходи за
материални запаси на стойност 61081,60 лева.
На базата на изчисленията по тройната експертиза трябвало да се
приеме, че равностойността на дружествения дал на ищцата възлиза на
133595,50 лева. Основателно било обаче възражението за прихващане с
насрещни вземания на дружеството за вреди на стойност 107387,76 лева,
включващи неотчетена касова наличност от 40668,61 лева и допуснати липси
на продукция, възлизащи на 66719,15 лева. Основателен бил и насрещният иск
по чл. 145 от ТЗ за заплащане на сумата от 100000 лева като част от сумата
260000 лева, представляваща общата стойност на изтеглени средства от
банкови сметки на дружеството, които не са били отчетени, ведно със
законната лихва от предявяването на иска на 01.03.2021 г. до окончателно
3
изплащане. В тази връзка били събрани надлежни писмени доказателства,
коментирани и от вещите лица.
И двете жалби са оспорени от насрещните страни с нарочни писмени
отговори. Ищцата е заявила, че поддържа изразеното пред първата инстанция
становище за необоснованост на заключението по тройната експертиза.
Изразила е съгласие с мотивите на обжалваното решение по предявените
насрещни вземания.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 29.05.2025 г.
По същество:
Не се спори, а и е видно от справка в публичния търговски регистър,
че ответното дружество „Златен клас“ ООД е с капитал от 5000 лева.
До 29.12.2020 г. ищцата Е. Т. е била съдружник с дял, съответстващ
на 25% от капитала (1250/5000). Останалите съдружници са били В.Г. и Н.П. с
дялове съответно от 51 % и 24 %.
До 08.10.2020 г. ищцата е била вписана като управител на ответното
дружество.
Няма разногласие по въпроса, че на 24.09.2020 г. тя е отправила
едностранно писмено предизвестие по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за напускането й
като съдружник.
Тя е била освободена като управител съгл. решение на общото
събрание от 25.09.2020 г., вписано в търговския регистър на 08.10.2020 г., но
без освобождаване от отговорност.
Прекратяването на членственото правоотношение е станало с
изтичането на 3-месечния срок на предизвестието – на 29.12.2020 г. По силата
на решение на общото събрание от 05.01.2021 г. дяловете на ищцата са поети
от съдружника В.Г.. Промяната е вписана в търговския регистър на 11.01.2021
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените
последици от прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
31.12.2020 г.
Тъй като представеният от ответника баланс към тази дата е бил
оспорен, първоинстанционният съд е допуснал експертизи, които са
изследвали верността на счетоводните записвания.
4
Не се спори, че балансът представя финансов резултат на
дружеството от 496514,92 лева при следните параметри: записан капитал 5000
лева, неразпределена печалба за минали години от 1238988,71 лева; текуща
загуба - 747 473,79 лева.
По единичната експертиза на вещото лице Събина Арабаджиева са
приети основно и две допълнителни заключения, с които финансовият
резултат е увеличаван в различни варианти поради следното:
- непризнаване в пълен размер на начислените през 2020 г.
амортизации на дълготрайни материални активи (селскостопанска техника и
автомобили) на стойност 369752,43 лева;
- непризнаване на разпределен дивидент 52631,58 лева в полза на
съдружника Грънчаров от реализираната печалба за 2018 г. съгл. решение на
общото събрание от 30.12.2020 г.;
- непризнаване на разходи за персонал за месеците ноември и
декември 2020 г. на стойности между 147885,37 лева и 155908,97 лева;
- непризнаване на разходи за придобиване на материални запаси от
61081,60 лева.
Изслушаната тройна експертиза не е възприела корекциите на
единичната. Вещите лица са увеличили финансовия резултат по баланса от
496514,92 лева на 534382,36 лева като са приели, че стойността на готовата
продукция следва да бъде завишена с 5009,93 лева, а тази по незавършено
производство - с 32857,51 лева.
Настоящият състав кредитира заключението по тройната експертиза,
с което е извършен обстоен анализ на структурата на активите и пасивите на
дружеството на базата на представените по делото доказателства. След
корекции на допуснати неточности при воденето на определени счетоводни
статии вещите лица са дали заключение какъв би следвало да бъде
счетоводният баланс към 31.03.2020 г. – Приложение № 4 към заключението.
В отговора на задача А.1.4 експертите са оценили като надлежно
извършени заложените в баланса разходи за амортизации на стойност
369752,43 лева.
Отбелязали са, че до 2020 г. върху дълготрайните активи
(селскостопанска машини, автомобили и офис техника, придобити от 2009 г.
насам) са били начислявани занижени амортизации без да е съобразена
реалната им експлоатация.
5
През 2020 г. били извършени корекции чрез завишение на разходите
за сметка на пропуските през предходни години. Въпреки че част от
преизчисленията не се признавали за данъчни цели, те били наложителни, за
да не се изкривява финансовият резултат. Ето защо, с оглед съобразяване на
действителното положение, начислените разходи за амортизации следва да
бъдат съобразени в настоящия процес.
В отговора на задача А.2.5 вещите лица са изтъкнали, че всички
разходи за персонал, отчетени в баланса, са правилно осчетоводени. От
заключението се вижда, че има значително увеличение заплатите през
месеците ноември и декември 2020 г. Върху увеличените възнаграждения
обаче са били начислени дължимите данъци и осигуровки, подадени са
необходимите справки към НАП. Плащанията са били извършени, макар и по-
късно.
При тези данни разходите за възнаграждения на персонала трябва да
бъдат признати. Задълженията са били своевременно осчетоводени и водят до
намаляване на финансовия резултат. Няма данни ищцата да е атакувала по
исков ред споразумения между ответното дружество и негови служители,
сключени с цел увреждането й.
В отговора на задача А.2.8 вещите лица са отбелязали, че разходи за
придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) по стопански начин
на стойност 61080,60 лева са били осчетоводени като такива за материални
запаси. Грешката обаче не влияела върху крайния финансов резултат.
Правилното осчетоводяване в отчета за приходите и разходите е онагледено в
Приложение № 3 към заключението.
Експертите обаче са изтъкнали, че стойността на готовата продукция
следва да бъде увеличена с 5009,93 лева, а тази на незавършеното
производство с 32857,51 лева (виж отговора по задача Б.2). Тези корекции,
водещи до увеличаване на балансовата стойност на имуществото на
дружеството, са признати от ответника и следва да бъдат съобразени.
Тройната експертиза не е констатирала неправилно осчетоводяване
на разходи по разпределен в полза на съдружника В.Г. дял от печалбата за
2018 г. (виж отговора на задача А.2.2). Г. който е с дялово участие от 51 %, е
получил 50000 лева като в връзка е бил начислен и заплатен данък от 2631,58
лева. Ищцата Т. няма как да твърди несъразмерно облагодателстване на Г. след
като признава, че тя и съдружникът П., чиито дялове са съответно 25 % и 24
%, са получили при разпределение на същата печалба по 25000 лева.
6
От допълнителното заключение на вещото лице Събина
Арабаджиева от 21.09.2022 г. (в отговора задача № 2, поставена от ответника)
също става ясно, че съдружниците са получили плащания по разпределени
печалби за минали години в съответствие с притежаваните от тях дялове.
При тези данни е ясно, че финансовият резултат по баланса следва
да бъде променен от 496514,92 лева на 534382,36 заради увеличените с общо
37867,44 лева стойности на готовата и незавършената продукция съгл.
тройната експертиза. Ето защо равностойността на дружествения дял на
ищцата следва да бъде определена на 133595,59 лева – съразмерно на 25-
процентното й участие в капитала.
По възражението за прихващане с насрещни вземания спрямо
ищцата за вреди на обща стойност 107387,76 лева – неотчетена касова
наличност в размер на 40668,61 лева и допуснати липси на продукция,
възлизащи на 66719,15 лева:
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението. По делото няма събрани убедителни
доказателства за начина, по който са изчислени посочените липси.
Според приложения за към отговора на исковата молба протокол от
10.10.2020 г. комисия при ответното дружество не е открила водена в
счетоводството касова наличност от 40688,61 лева.
Видно от заключението на тройната експертиза (по задача Б.1)
ответното дружество не е осчетоводило никакви кешови липси по съответните
разчети. Напротив - налице са записвания за налични средства на каса в
размер на 43347,16 лева, които са залегнали в активната част на баланса към
декември 2020 г.
В отговора на задача Б.3 вещите лица са констатирали, че са
осчетоводени липси на: 10 тона нахут на стойност 15308,22 лева; 45 тона
спелта на стойност 36410,93 лева; 100000 корена лавандулов разсад на
стойност 15000 лева.
Няма данни обаче в кой склад са намирали тази стоки и кое
материалноотговорно лице са зачислени. В същия смисъл са изводите на
вещото лице Арабаджиева по единичната експертиза.
Въззивният съд препраща към изложените в обжалваното решение
подробни мотиви, че липсата на първична счетоводна документация по
отношение на възлагането на паричен и стоков ресурс на ищцата, няма как да
7
бъде пренебрегната.
По насрещния иск за заплащане на сумата от 100000 лева като част
от сумата 260000 лева, представляваща обезщетение по чл. 145 от ТЗ за вреди
от дейността на ищцата като управител, равняващи се на стойността на
изтеглени средства от банкови сметки на дружеството, които не са били
отчетени, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 01.03.2021 г.
до окончателно изплащане:
Претенцията е предявена въз основа на решение на общото събрание
на съдружниците от 04.02.2021 г. (виж протокола на л. 117 от делото на ОС).
Тя обаче се базира изцяло на вторични счетоводни записвания, а не
на преки доказателства.
И единичната и тройната експертиза са установили, че освен ищцата
и други лица са разполагали с банкови спесимени за изтегляне на средства от
сметки на ответното дружество. Няма неотчетени банкови операции.
Претендираните вземания всъщност са осчетоводени като дължими
по заем, теглен от касата на дружеството. Това става ясно от заключението по
тройната експертиза в отговора на задача А.2.11. От него е видно, че крайното
салдо по сметка 498 „Други дебитори“ от 260000 лева е формирано от начално
такова на стойност 110000 лева към януари 2014 г. и от последващи дебитни и
кредитни обороти, възлизащи съответно на 300000 и 150000 лева.
Дебитирането е именно по партида „заеми“ при кредитиране на сметка 501
„Каса“.
При това положение правилно е била отхвърлена насрещната
претенция, което не е основана на заемно правоотношение.
Изложеното налага отмяната на обжалваното решение само в частта,
с която е уважен искът по чл. 125, ал. 3 от ТЗ над размера на главницата от
133595,59 лева до присъдената горница от 198532 лева, ведно със съответната
законна лихва. В тази част претенцията следва да се отхвърли. В частта за
отхвърляне на насрещния иск решението следва да се потвърди.
Този резултат налага преразпределение на разноските пред първата
инстанция. Присъдените в полза на ищеца разноски от 12257,86 лева следва да
се редуцират до 9591,54 лева, а тези в полза на ответника да се увеличат от
2907,90 лева на 3540,42 лева - с допълнително присъждане на разликата от
632,52 лева.
По разноските въз въззивното производство:
8
Разходите на ищеца възлизат на 10702,50 лева (държавна такса от
1002,05 лева и платено адвокатско възнаграждение от 9700 лева).
Ответникът е заплатил държавни такси в размер на 5446,49 лева и
5000 лева по договор за правна защита с адв. З. К. от АК – Бургас. Отделно е
превел на Еднолично адвокатско дружество „Д. Н.“ възнаграждение в същия
размер с основание „изготвяне на въззивна жалба“. Жалбата е подадена от
името на адв. К. и адв. Н., които са се легитимирали въз основа на нарочно
пълномощно. Договор с адвокатското дружество не е представен.
При това положение основателно е възражението, че ответникът
претендира възнаграждения за двама адвокати. Съдът зачита само това по
договора за правна защита с адв. К.. Така признатите разноски на ответната
страна възлизат на 10446,49 лева.
С оглед постановения резултат по жалбите разноските пред
настоящата инстанция се разпределят по следния начин: 6883,40 лева – в
полза на въззивника - ищец; 3727,74 лева – в полза на въззивника - ответник.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260028 от 23.12.2024 г., поправено с Решение
№ 260004 от 06.03.2025 г. и Решение № 260008 от 15.04.2025 г., по търговско
дело № 3/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която ответникът
„Златен клас“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19 е осъден да заплати на
ищцата Е. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул.
„Атанас Манчев“ № 4 следните суми: (1) сума над размера от 133595,59 лева
(сто тридесет и три лева петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки) до горницата 248660 лева като равностойност на дружествения й
дял поради прекратяване на членственото правоотношение между страните
през декември 2020 г., ведно със законната лихва върху тази част от
главницата от завеждането на делото на 06.01.2021 г. до окончателно
изплащане; (2) разноски за първоинстанционното разглеждане на делото над
размера от 9591,54 лева до горницата от 12257,86 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас,
кв. „Рудник“, ул. „Атанас Манчев“ № 4 против ответника „Златен клас“
9
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19 за заплащане на равностойността на
дружествения й дял поради прекратяване на членственото правоотношение
между страните В ЧАСТТА над размера на главницата от 133595,59 лева до
горницата 248660 лева ведно със законната лихва върху тази част от
главницата от завеждането на делото на 06.01.2021 г. до окончателно
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028 от 23.12.2024 г., поправено с
Решение № 260004 от 06.03.2025 г. и Решение № 260008 от 15.04.2025 г., по
търговско дело № 3/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Е. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв.
„Рудник“, ул. „Атанас Манчев“ № 4 да заплати на „Златен клас“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул.
„Пеньо Пенев“ № 19 допълнителни разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 632,52 лева (шестстотин тридесет и два
лева и петдесет и две стотинки), както и разноски пред въззивната инстанция
в размер на 3727,74 лева (три хиляди седемстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Златен клас“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19 да
заплати на Е. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул.
„Атанас Манчев“ № 4 разноски пред въззивната инстанция в размер на
6883,40 лева (шест хиляди осемстотин осемдесет и три лева и четиридесет
стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10