Определение по дело №339/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 850
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203101000339
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…/…...03.2020г.

 гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                               РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно търговско дело № 339 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез ю.к.Г.К.,  срещу решение5138/22.11.19г., постановено по гр.д. 17172/18г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище срещу К.М.Г., с адрес ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 349.50 лв., представляваща неизплатена главница, дължима по Договор за кредит № **********, сключен на 20.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД и К.М.Г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и 78.38лв., представляваща наказателна лихва, начислена на основание т. 13.3 от ОУ на договора за кредит, за периода 17.11.2015 год. – 31.01.2018 год., които вземания, по силата на Договор за цесия от 01.02.2018 г., са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, на основание чл.99, ал.1 и сл. ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК. В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е отчел направеното от ищеца със становище от 17.10.19г. искане за задължаване на трето лице да представи разписка за получаване на процесната сума. Счита, че от съдържащите се и приложените към исковата молба електронни документи данни може да се изведе извода за сключването на договора за кредит. Излага, че с изпращане на съгласие/потвърждение потребителя изявява воля за сключване на договора и приема ОУ, като договора представлява доказателство за приемане на предложението. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прави доказ.искания.

В  срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна К.М.Г., действащ чрез особен представител адв.В.К., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Прави доказ.искания.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че в жалбата са наведени възражения за допуснати от ВРС процесуални нарушения, касаещи не допускане на направени от страната доказ.искания. Видно от материалите по делото е, че въпреки своевременно направеното от ищеца искане по чл.192 ГПК, обективирано в становище, входирано преди първото с.з., ВРС не е спазил основните начала на процеса, регламентирани в чл.7 и чл.10 ГПК, като не се е произнесъл по това искане. Липсва произнасяне и по направените с отговора на исковата молба доказ.искания. С оглед на това допуснато нарушение направеното пред настоящата инстанция доказ.искане се явява допустимо. Тъй като въззивникът не е представил препис от молбата по чл.192 ГПК за връчване на третото лице съгласно чл.192, ал.2 ГПК, то следва да се дадат указания на страната в този смисъл. Доколкото направените с отговора на възз.жалба доказ.искания са заявени в евентуалност, то произнасянето по тях следва да се отложи за с.з.

 Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба, подадена от КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез ю.к.Г.К., срещу решение №5138/22.11.19г., постановено по гр.д. №17172/18г. на ВРС.

УКАЗВА на въззивника КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението, но не по-късно от датата на съдебното заседание, да представи препис от молба по чл.192 ГПК за връчване на третото лице ИЗИПЕЙ АД, както и да посочи адрес на третото лице, като при неизпълнение в срок процесуалното действие ще се смята за неизвършено, на осн. чл. 101, ал.1 и 3 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 07.04.2020г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел К." № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: