Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1791
гр.
Пловдив, 23.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.10.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5926/2018 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 53/ 22.08.2018г., издадено от Директора на РИОСВ- Пловдив,
с което на ЧЕРНОМОРЕЦ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
за нарушение на чл. 135, ал.2, т.1 от Закона за управление на отпадъците..
Жалбоподателят,
ЧЕРНОМОРЕЦ ООД, обжалва цитираното НП с доводи за неправилно връчване на АУАН и
НП.
Въззиваемата
страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
НП.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
В
АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка“:
Във
връзка с постъпил сигнал на „Зелен телефон" на РИОСВ - Пловдив, с вх. №
СЗТ-359 от 14.11.2017 г. и писмо с изх. № 2931 от 22.11.2017 г. на РИОСВ -
Пловдив, на 19.12.2017 г. е извършена проверка на „Цех за производство на миещи
и перилни препарати", собственост на „ЧЕРНОМОРЕЦ" ООД, ЕИК *********,
с адрес на седалище - област Пловдив, община Пловдив, ПК 4003, гр. Пловдив, ул.
„Брезовска" № 13, представлявано от А.К. ЕГН **********, в качеството си
на управител, отразена с констативен протокол № 0006282 от 19.12.2017 г., от
експерти на РИОСВ - Пловдив, съвместно с РЗИ - Пловдив, III-та РСПБЗН Пловдив, ДИТ Пловдив.
При извършената проверка е констатирано, че дружеството „ЧЕРНОМОРЕЦ" ООД
не притежава утвърдени от Директора на РИОСВ - Пловдив, работни листове за
класификация на отпадъците, съгласно Приложение №5 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба №2/ 2014 г. за класификация на отпадъците (ДВ, бр. 66 от 08.08.2014 г.
и поел. изм. и доп.), за образуваните от дейността на фирмата отпадъци.
Нарушението
е квалифицирано като такова по чл. 135, ал.2, т.1 ЗУО, вр. чл. 4, ал.1, вр. чл.
7 от Наредба № 2/2014 г. за Класификация на отпадъците.
Посочената
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин въз основа
на събраните по делото доказателства: Констативен протокол № 0006282/19.12.2017
и показания на актосъставителя, който разпитан в съдебна зала изрично потвърди констатациите в АУАН.
Съдът
намира обаче, че при правилно установена фактическа обстановка нарушението е
описано в АУАН и НП по начин противоречащ на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН- а именно да
бъде посочено извършеното нарушение с всички негови съставомерни белези и
обстоятелствата, при които е извършено. От систематичното тълкуване на
посочените като нарушени норми на ЗУО и Наредба № 2/2014 г. за Класификация на
отпадъците следва, че за да е налице нарушение по визираните текстове следва да
са налице кумулативно два елемента от фактическия състав: 1. дружеството в
резултат от дейността си да произвежда отпадъци и 2. да не са предприети
предписаните в закона действия за класификация на отпадъците. Както в АУАН,
така и в НП са изложени факти само за наличие на втория елемент, а именно, че
жалбоподателят не притежава утвърдени от
Директора на РИОСВ - Пловдив, работни листове за класификация на отпадъците.
Липсва, обаче каквото и да било излагане на факти относно първия съставомерен
елемент .
Липсва
конкретно описание на дейността, която се твърди да се развива от търговеца и
защо се възприема, че именно от нея се генерират отпадъци, което е от особено
съществено значение в случая предвид адресатите на задължението по чл.4 ал.1 от
Наредба № 3 за класификация на отпадъците /отм./ - «притежателите на
отпадъците», което понятие е легално дефинирано в § 1 т. 29 от ДР на ЗУО, респ.
предвид настъпилите междувременно законодателни промени - съгласно сега действащата
Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, съгласно която
адресати на задължението по чл.4 ал.1 са «причинителите на отпадъци», което
понятие също е легално дефинирано с § 1 т. 30 от ДР на ЗУ; самите «отпадъци»
също по никакъв начин не са индивидуализирани, за да се установи причинно-следствената
връзка между дейността и тяхното формиране, нещо повече - при липсата на такова
описание и липсата на каквато и да било активност за установяване на фактите от
значение за случая всъщност не става ясно как точно е прието, че в случая се
генерират каквито и да било такива по смисъла на легалното определение на това
понятие дадено в § 1 т.17 от ПЗР на ЗУО. По този начин съществено се нарушава
правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите признаци на
вмененото му нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
В
този изричен смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив по аналогични
казуси - Решение № 282 от 17.02.2015 г. по к. адм. н. д. № 3324 / 2014 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 281 от 17.02.2015 г. по к.
адм. н. д. № 3483 / 2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. В
този смисъл е и Решение № 2022 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399 / 2017 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, по което дело НП е потвърдено, но
от фактите по делото е видно, че както в АУАН, така и в НП надлежно са били
описани, както извършваната дейност, така и образуваните реално отпадъци и
причинната връзка между тях.
Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този
смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в
АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически
рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя
изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на
съставяне на АУАН. Разкриването на
тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в
хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На
следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено
нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са посочени за първи път в
Наказателното постановление или са
разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са
надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване.
Още повече, че в конкретния случай надлежно описание на фактите липсва, както в
АУАН, така и в НП.
Действително
в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието,
което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. От
гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин
извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия
АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно –
време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на
деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може
да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в
действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи
сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на
нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е
известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението
на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са
свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна
страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване
според което по реда на чл. 53, ал.2 могат да се отстраняват и пороци свързани
с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е недопустимо,
доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово
уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по
н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от
08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни и двата
довода изложени в жалбата.
АУАН
е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя при стриктно спазване
на разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗАНН, доколкото от приложената по делото Покана
изх. № 453/08.02.2018г. и разписка за нейното връчване се установява, че жалбоподателят
е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН, но не се е явил. След неприсъственото
съставяне на АУАН обаче, при пълно съответствие на процесуалните правила,
същият е надлежно връчен на упълномощен представител на жалбоподателя, с което
правата му са максимално защитени.
В
случая аргументите за приложението на чл. 58, ал.2 ЗАНН са изцяло неотносими. В
процесния случай АНО не е приел, че НП е връчено и влязло в сила по реда на чл.
58, ал.2 ЗАНН. Нещо повече, жалбата е счетена за подадена в срок от съда и е
разгледана по същество, с което в най-пълна мяра е гарантирано правото на
защита на жалбоподателя.
Доколкото
обаче при извършена служебна проверка бяха констатирани други пороци при
издаване на АУАН и НП, атакуваното НП следва да бъде отменено, макар и по
съображения различни от изложените в жалбата.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 53/
22.08.2018г., издадено от Директора на РИОСВ- Пловдив, с което на ЧЕРНОМОРЕЦ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на Чл. 135,
ал.2, т.1 от Закона за управление на отпадъците
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.