Решение по адм. дело №1785/2020 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл. 38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по съединени в едно производство (определение № 2672 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 1920/2020 г. по описа на АС-[област]) жалби на „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [област] и на Г. С. Г. от [населено място], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-05-72/8.07.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10, чл.20, ал.4 и ал.5 и чл. 38, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия С (2104) 6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя (Решението ), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 162 ,ал. 2 т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено солидарно за двамата жалбоподатели публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 294 627 лв. главница и 145 737,79 лв. лихва, или общо 440 364,79 лв.

С жалбите е повдигнато възражение за погасяване на претендираното вземане поради изтекла погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата.

Изложени са още доводи за материална незаконосъобразност на оспореният адм. акт, както следва : оценителския доклад не бил съставен от независими експерти и се базирал на неприложима пазарна информация, тъй като били изследвани урбанизирани територии и сделки със земеделски земи; дружеството и ФЛ- жалбоподател не осъществявали стопанска дейност с имотите предмет на замяната, поради което не била налице каквато и да било хипотетична възможност за влияние върху търговията между държавите членки, още по-малко за нарушаване или застрашаване на конкуренцията ; дори да било налице твърдяното от МЗХ предимство, то същото отговаряло на критериите за „de minimis“ ; дружеството – жалбоподател не било „предприятие“ по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС и не попадало в приложното поле на Решението на Комисията, тъй като не било извършвало стопанска дейност със заменената горска земя, поради което нямало наличие на държавна помощ ; не били налице предпоставките за установяване на публично вземане, тъй като предварително не бил издаден индивидуален адм. акт , с който да е прекратен договора за замяна на недвижим [имот номер]/26.11.2008 год.

С тези мотиви се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на оспореният акт.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 5517/1.04.2025 г. жалбата на „Г.“ ООД се поддържа от упълномощения юрисконсулт П. Д., включително с искане за присъждане на разноските съгласно представен списък, а жалбата на Г. Г. се поддържа от упълномощения адвокат С. Х..

Ответникът – Министърът на земеделието, храните и горите, чрез упълномощения юрисконсулт М. Т. изразява становище за отхвърляне на жалбите като неоснователни, повдига възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на противните страни, като в предоставеният от съда срок не представя поисканата от него писмена защита.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Съгласно вписванията в Търговския регистър, управители на „Г.“ ООД са лицата Г. Г. Г. (починал на 25.12.2021г. ) и съпругата му Г. С. Г., а освен тях двамата, като съдружник е вписана и дъщеря им М. Г. В. /том 3, стр.842-844 от делото/.

Въз основа на издадена по заявление на Г. С. Г. от председателя на Държавната агенция по горите на основание чл.15б от З-на за горите заповед № 1948/18.11.2008 г. е сключен на 26.11.2008 г. в [населено място] договор за замяна на недвижим имот , надлежно вписан на 9.12.2008 г. в Службата по вписвания по местонахождението на заменените имоти, съгласно който Държавната агенция по горите прехвърля на Г. С. Г. правото на собственост върху имот с площ от 20,780 дка, частна държавна собственост, представляващ имоти с номера : 242007 с площ 4,597 дка в землището на [населено място], [община], попадащ в отдел 198, подотдел „б“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „Старо [община]“ ; 242008 с площ 4,183 дка в землището на [населено място], [община], попадащ в отдел 198, подотдел „б“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „Старо [община]“ ; 077007 с площ от 12,000 дка в землището на [населено място], [община], местност „Витошка чука“, попадащ в отдел 232, подотдел „а“ и отдел 233, подотдели „г“ и „д“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „Старо [община]“.

В замяна, Г. С. Г. прехвърля собствените си имоти на държавата в лицето на председателя на Държавната агенция по горите с обща площ от 175,575 дка, представляващи имоти с номера : 250082 с площ от 17,700 дка, в землището на [населено място], община Г.-Дамяново, в местността „Остра чука“ , попадащ в отдел 195, подотдел „в“, в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „Говежда“ ; 092001 с площ 117,875 дка, в землището на [населено място], община Г.-Дамяново , в местността „Кършака“, попадащ в отдел 185, подотдел „и“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „Говежда“ ; 382009 с площ 2,206 дка, в землището на [населено място] лъка, [община], в местността „Липака“ , попадащ в отдел 117, подотдел „б“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „[област]“ ; 381027 с площ 37,794 дка, в землището на [населено място] лъка, [община], в местността „Липака“, попадащ в отдел 117, подотдели „в“, „з“, „и“ в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство „[област]“.

Общата стойност на замяна на имота находящ се в държавния горски фонд е 148 684,00 лв. , която съгласно издадените на 10.11.2008 г. от Регионалната комисия по оценка на гори при Регионалната дирекция по горите- [област] и цитирани в договора за замяна удостоверения за оценка по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, приета с ПМС № 252 от 6.11.2003 г. е както следва : 46 841,00 лв. за [имот номер] ; 41 952,00 лв. за [имот номер] и 59 891,00 лв. за [имот номер].

Общата стойност на замяна на имотите собственост на Г. С. Г. е 135 597,00 лв. , която съгласно издадените на 5.06.2008 г. от Регионалната комисия по оценка при Регионалната дирекция по горите – [населено място] и цитирани в договора за замяна удостоверения за оценка по същата Наредба е както следва : 4 444,00 лв. за [имот номер] ; 109 228,00 лв. за [имот номер] ; 763,00 лв. за [имот номер] ; 21 162,00 лв. за [имот номер].

Поради по-високата стойност на държавния имот, Г. С. Г. е заплатила разликата в цената на имотите в размер на 13 087,00 лв. в полза на НФ „Българска гора“. Впоследствие, придобитите чрез договора за замяна от Г. С. Г. имоти са продадени от нея на „Г.“ ООД , за което са сключени следните сделки : с договор за покупко-продажба по н.а. № *, том *, рег. № *, дело №* г. (том № *, л.*), [имот номер] представляващ залесена горска територия- иглолистна гора, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 83404 е продаден на цена от 800,00 лв. при данъчна оценка за имота 709,50 лв. ; с договор за покупко-продажба по н.а. № *, том *, рег. № *, дело № * г. (том **, л. * ), [имот номер], представляващ залесена горска територия- иглолистна гора, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 83404 е продаден на цена от 700,00 лв. при данъчна оценка за имота от 645,60 лв. ; с договор за покупко-продажба по н.а. № *, том *, рег. № *, дело № * г. (том *, л.*), [имот номер], представляващ залесена територия-широколистна гора, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 16078 е продаден на цена от 2000 лв. при данъчна оценка за имота от 1170,00 лв.

След придобиването от „Г.“ ООД на въпросните имоти бивша държавна собственост, дружеството предприема действия за изработване и одобряване на подробни устройствени планове за двата имота находящи се в землището на [населено място], за изключването им от държавния горски фонд и за смяна на тяхното предназначение с цел реализация за заявеното инвестиционно намерение за изграждане на хотел (том 1, л.42-90 ). Инвестиционното намерение на „Г.“ ООД е останало нереализирано поради приетото на 3.09.2009 г. от 41-ото Народно събрание решение за спиране изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, обнародвано в ДВ, бр. 72/2009 г. ( том 1, л. 228 ). Въпреки тези обстоятелства, дружеството е продължило да осъществява стопанска дейност в съответствие с регистрирания от него предмет на дейност, видно от приложените в том 3, л. 869-894 годишни доклади за дейност.

По подаден на 17.07.2008 г. сигнал до Е. К. от пожелал да остане анонимен жалбоподател и след предоставяне на информация от българските органи е взето решение за откриване на процедура по чл. 108 § 2 от ДФЕС относно извършени в периода 01.01.2007г. – 27.01.2009г. замени между държавна и частна горска земя, представляващи предоставена от държавата помощ. В хода на проведената процедура са установени извършени 147 замени в разглеждания период , като 15 от тях са били последвани от промяна на предназначението. Съмненията на Комисията са по повод определянето на цената при извършването на замените, доколкото цената на горските имоти е нормативно определена според Наредбата за базисните цени, а не според пазарната цена при свободно сключени сделки. След проведената процедура, Комисията приема на 5.09.2014 г. Решение, според чл.1 от което държавната помощ отпусната на предприятия при замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007г. – 27.01.2009г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108 § 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар и съгласно чл.4 РБ възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна. С чл.2 от Решението е прието, че индивидуалната помощ, предоставена при сделката за замяна не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й отговаря на условията на регламент, приет съгласно чл. 1 и регламент, приет съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.

В изпълнение на Решението, на 18.12.2014 г. на сайта на МЗХГ е публикувана публична покана за обществена поръчка с предмет избор на независим оценител , който да извърши пазарна оценка на заменените имоти, като процедурата е прекратена, поради нередности в техническото предложение на единствения участник. На 20.03.2015 г. и на 10.10.2016 г. са обявени нови обществени поръчки със същият предмет, които също са прекратени, поради което от главния секретар на МЗХГ е изготвен доклад до министъра на земеделието, храните и горите с изход. № 93-2051/23.03.2017 г. (том „Доказателства“, л. 259-266 ), с който е предложено провеждането на обществената поръчка да бъде възложено на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Въз основа на поредното взето решение № 769/31.08.2017 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка е издадена от главния секретар на Изпълнителната агенция по горите заповед № 800/12.09.2017 г. (том „Доказателства“, л.175-176), с която е определена комисия, която да разгледа и класира постъпилите оферти. След проведеното от комисията класиране е издадено от главния секретар решение № 862/29.09.2017 г. (том „Доказателства“, л.231), с което е обявено класирането на участниците по критерия „най-ниска цена“, като на първо място е класирано дружеството „А.“ ЕООД, чийто принципал е МЗХГ, а на второ място е класиран Институт за гората при БАН. През м. март 2018 г. са изготвени от „А.“ ЕООД оценителски доклади за пазарна цена на поземлени имоти в горски територии държавна частна собственост и собственост на физически лица, обект на замяна по заповед № 1948/18.11.2008г. на ДАГ на основание чл.15б от ЗГ и заявление от Г. С. Г.. При използване на метода на пазарните аналози е дадено заключение за реална пазарна цена към датата на замяна на имотите държавна частна собственост на обща стойност 381 232 лв., съответно : [ПИ] – 173772 лв. , [ПИ] – 157 982 лв. и [ПИ] – 49 478 лв. Заключението за реалната пазарна цена на имотите собственост на Г. С. Г., определена по същият метод и към същата дата е на обща стойност 60 431 лв. , съответно : [ПИ] в [населено място] – 3 689 лв., [ПИ] в [населено място] – 37 241 лв. , [ПИ] в [населено място] лъка – 799 лв. и [ПИ] в [населено място] лъка – 18 702 лв.

Въз основа на така определените пазарни цени на заменените имоти е открито адм. производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.38, ал.3 от ЗДП, за което до „Г.“ ООД е изпратено съобщение по чл.26 от АПК с изход. № 70-1707/10.04.2020 г., а до Г. С. Г. е изпратено съобщение с изход. №94-2368/20.11.2019 год. Съобщеното до „Г.“ ООД е получено от дружеството на 29.05.2020 г., а от Г. Г. е получено на 17.12.2019 год. В определеният със съобщенията 14-дневен срок за представяне на доказателства, възражения и обяснения , такива не са подавани от „Г.“ ООД и от Г. С. Г..

Възприемайки определената от „А.“ ЕООД пазарна оценка на заменените имоти и сравнявайки я с определената в договора за замяна от 26.11.2008 г. цена на същите имоти, министърът на земеделието, храните и горите приема наличието на държавна помощ по смисъла на Решението на ЕК от 5.09.2014 г. , поради което на 8.07.2020 г. издава оспореният акт за установяване на публично държавно вземане № РД 05-72/8.07.2020 г. , с който установява за настоящите двама жалбоподатели солидарно публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ , подлежаща на възстановяване в размер на главницата от 294 627 лв. и размер на лихвата от 145 737,79 лв., или общо в размер на 440 364,79 лв.

Актът е съобщен на „Г.“ ООД на 15.07.2020 г. , а на Г. С. Г. е съобщен на 7.08.2020 г. (л.46 от адм. дело 1920/2020 г. ). Подадената до АС-[област] жалба на „Г.“ ООД е приета в МЗХГ с рег. № Ю-3426/29.07.2020 г. , като по нея е образувано адм. дело № 1785/2020 г. , а подадената от Г. С. Г. жалба е приета в МЗХГ с рег. № 91-485/18.08.2020 г. , като по нея е образувано адм. дело № 1920/2020 г. по описа на АС-[област].

След присъединяването на адм. дело № 1920/2020 г. към адм. дело № 1785/2020 г. , в хода на съдебното производство е назначена по искане на „Г.“ ООД съдебно-оценителна експертиза, по която е дадено заключение от вещото лице Б. А. Ч. ( том 4, л.1252-1268 ), според което пазарната стойност на държавните имоти към датата на замяната е в общ размер на 109 114 лв., а тази на частните имоти определена към същата дата е в общ размер на 107 169 лв. След прилагане към така определените пазарни цени на посочената в съображение 173 от Решението на Комисията методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, е дадено в т.3 от експертизата заключение за липсата на държавна помощ, предвид получаването на отрицателна величина. По искане на процесуалния представител на министъра на земеделието, храните и горите е назначена повторна съдебно-оценителна експертиза по която е дадено заключение от вещото лице Е. А. С. (том ., л. .), според което общата пазарна стойност на заменените държавни имоти е в размер на 113 869 лв., а на частните имоти е в общ размер на 107 169 лв. След прилагане на методиката по съображение 173 от Решението, отново е установена отрицателна величина, поради което е дадено заключение за липсата на държавна помощ.

 

При така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното :

Жалбите са подадени от лица с правен интерес – адресати на оспореният акт, като видно от датите на съобщаването му на всеки от жалбоподателите и от датите на приемане в МЗХГ на подадените от тях жалби, последните са подадени при спазване на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което съдът намира същите за процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира и двете жалби за основателни, независимо от обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган – министърът на земеделието, храните и горите в качеството му на администратор на помощ по смисъла на чл.10 вр. с чл.38, ал.3 от ЗДП, както и при спазване на изискуемата се мотивирана писмена форма.

Въпреки, че не споделя всички повдигнати с жалбите възражения, съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Преди всичко, неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Уредбата на давностните срокове за възстановяване на помощта се съдържа в разпоредбата на чл.17 от Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. за установяването на подробни правила за прилагането на чл.108 от Договора за функционирането на ЕС. Съгласно разпоредбата, давностния срок е 10 години, започва да тече в деня в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера, прекъсва се с всяко действие предприето от Комисията или от държавата-членка, след което започва да тече нов срок. В случая , давностния 10-годишен срок тече от датата на договора за замяна – 26.11.2008 г., прекъснат е с издаденото на 5.09.2014 г. Решение на Комисията, откогато тече нов срок, който преди да изтече е прекъснат с издаването на 8.07.2020 г. на процесният АУПДВ. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.17,§ 3, изтеклата давност е пречка единствено за събиране на вземането за неправомерна помощ , но не и за неговото установяване като съществуващо.

Не се споделя от съда довода за допуснато от органа съществено процесуално нарушение , предвид липсата на предварително издаден от него индивидуален адм. акт за прекратяване на договора за замяна. Действително, възстановяването на предишното положение чрез връщането на дадените по договора за замяна престации, представлява изпълнение на задължението за възстановяване на неправомерната помощ, но този начин на изпълнение не е императивно разписан – в съображение 168 от Решението на Комисията е посочено, че държавата членка може да избира средствата за изпълнение на задължението си за възстановяване на неправомерната помощ.

Императивно обаче е посоченото в съображение 171 от Решението задължение за проверка дали целият размер на полученото предимство не надвишава праговете установени в Регламента за минималната помощ (помощта „de minimis“ ), тъй като лицата получили помощ в рамките на този праг следва да бъдат изключени от групата на потенциалните бенефициери на държавна помощ. В чл.3,§ 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 от 18.12.2013 г. на Комисията относно прилагането на чл.107 и чл.108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis е определено, че общият размер на тази помощ предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие не следва да надхвърля 200 000 евро за период от три бюджетни години. Неправилно, позовавайки се на процесният АУПДБ и на друг издаден срещу „Г.“ ООД АУПДВ № РД-05-7/11.03.2020 г. ( том 3, л.755- 760) , ответникът включва размера на лихвата в прага на помощта „de minimis“ – редно е да се включват само главниците, чийто общ размер по двата АУПДВ не надхвърля сумата от 200 000 евро. Съобразно тези обстоятелства, администраторът на помощ е следвало да извърши проверка за наличието на предпоставки за помощ „de minimis“ , което задължение той не е изпълнил – такива данни не се съдържат нито в мотивите на оспореният акт, нито в материалите от адм. преписка. Доколкото обаче прагът до 200 000 евро не е единственото условие за тази помощ, а необходимо е съгласно чл.3, § 1 изпълнение и на всички останали условия по Регламент № 1407/2013 г. , то съдът намира, че така допуснатото процесуално нарушение не е съществено такова. Фактите за наличието на помощ „de minimis“ са благоприятни такива за двамата жалбоподатели, съответно тяхна е доказателствената тежест за установяването им както в хода на адм. производство, така и в хода на съдебното производство. В случая, данни за наличието на останалите условия за помощ „de minimis“ по приложимия Регламент не само, че не са установени от страна на жалбоподателите, а такива дори не са посочени от тях, поради което няма основание за квалификация на процесуалното нарушение като съществено такова и съответно имащо значение за правилното приложение на материалния закон. От друга страна, така повдигнатото от жалбоподателите възражение е абсолютно несъвместимо с другото им основно възражение за неправилно определени в оценителските доклади на „А.“ ЕООД и впоследствие възприети от адм. орган пазарни цени на заменените имоти, тъй като последното застъпва тезата, че предимство на бенефициерите дори и като помощ „de minimis“ изобщо не е предоставяно.

Същевременно, от решаващо според съда значение за правилното приложение на материалния закон е правилното провеждане на процедурата за избор на независим оценител при определяне на пазарната цена на заменените имоти. В съображение 176 от Решението на Комисията са посочени съществуващите в това отношение изисквания , сред които са тези за избор на независим експерт чрез провеждане на открита публична тръжна процедура. Независимо от факта , че от страна на възложителя Изпълнителна агенция по горите е проведена процедура за обществена поръчка, то с направения избор за оценител на „А.“ ЕООД, съдът намира, че е нарушено въведеното от Комисията изискване за избор на независим експерт. Макар и това дружество да е самостоятелно ЮЛ, същото е свързано с възложителя на общ. поръчка по смисъла на пар.2, т.45 от ДР на З-на за общ. поръчки, доколкото принципал и едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД е МЗХГ, а изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите. В случай като процесния, когато определената от оценителя пазарна цена на заменените имоти стои в основата на решението на органа за наличието на държавна помощ, то правилното провеждане на процедурата за избор на независим експерт има пряко отношение към правилното прилагане на материалния закон, поради което допуснатото в тази връзка нарушение съдът намира за съществено такова.

Освен липсата на държавна помощ поради неправилно определени от „А.“ ЕООД пазарни цени на заменените имоти, другото възражение на жалбоподателите по приложението на материалния закон е за отсъствието на посоченото в съображение 125 от Решението на Комисията изискване бенефициера да притежава качеството „предприятие“ по смисъла на чл.107, § 1 от Договора – от страна на същите се твърди, че никой от тях не представлявал „предприятие“ в посоченият смисъл, поради което те не попадали в приложното поле на Решението на Комисията. Съгласно съображение 125 от Решението на Комисията, въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение 126 е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107 § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение 127 Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107 § 1 от Договора, поради което се счита, че няма наличие на държавна помощ. В съображение 128 е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

От изложеното следва, че качеството „предприятие“ по смисъла на чл. 107 § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38 ал. 3 ЗДП, като доказателствената тежест в това отношение е на ответника по делото. Фактите, че дружеството-жалбоподател един от управителите на които е и жалбоподателя Г. С. Г., е извършвало стопанска и икономическа дейност към релевантния момент, както и в последващите периоди, е установен от ответника чрез представените и приети по делото като писмени доказателства годишни доклади за дейност (том *, л.* ). Що се касае до твърдяното от жалбоподателите обстоятелството, че такава дейност не е извършвана с получените при замяната имоти, правото на собственост върху които впоследствие е прехвърлено от Г. Г. на „Г.“ ООД, то предвид т.1 от Решението на СЕС от 19.10.2023 г. по дело № С-325/22 (постановено по отправено от настоящият съд преюдициално запитване - том 4, л.1127-1132 ), съдът намира същото за изцяло ирелевантно съобразявайки даденото в решението на СЕС тълкуване, а именно : Решение /ЕС/ 2015/456 на Комисията от 5.09.2014 г. относно схема на помощ № SA.26212 (11/С) (ex11/NN-ex CP 176/А/08 и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN- ex CP 176/В/08, приведена в действие от РБ при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл : не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС. По тези съображения, съдът намира това възражение на жалбоподателите за неоснователно.

Все във връзка с приложението на материалния закон, съображение 124 от Решението на Комисията определя кумулативните условия на които мярката трябва да отговаря за да бъде определена като помощ по смисъла на чл.107, §1 от Договора, а именно : i) за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси ; ii) тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер ; iii) това предимство трябва да бъде избирателно ; и iv) мярката трябва да нарушава или да застраши да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. Кумулативната определеност предполага, че при отсъствието на което и да е от условията, то липсва държавна помощ. Наличието на посочените условия се оспорва от страна на жалбоподателите, като обосновано чрез представяне на доказателства е оспорването на условието за предоставяне на предимство на бенефициера – твърди, се такова няма, тъй като замяната е извършена при равностойни цени , като за опровергаване на приетите от органа пазарни цени, по искане на жалбоподателя „Г.“ ООД е назначена съдебно-оценителна експертиза.

При използване на посочената в съображение 173 от Решението на Комисията методика, с оспореният акт е прието наличието на финансирано с държавен ресурс предимство, което е основано на възприетите от органа пазарни цени на заменените имоти, според дадените в оценителския доклад на „А.между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна.

В случая, органът приема пазарна цена на горските земи частна собственост в общ размер на 60 430,58 лв., която е по-ниска от посочената в договора за замяна цена в общ размер на 135 597 лв. , съответно приетата пазарна цена на държавните имоти в общ размер на 381 231, 17 лв. е по -висока от посочената в договора за замяна цена в общ размер от 148 684 лв. В доказателствена тежест на ответника е да установи в съдебния процес , че приетите с оспореният акт пазарни цени представляват реални пазарни цени по смисъла на съображение 173 от Решението. С тази доказателствена тежест, която е указана от съда още в първото съдебно заседание, ответникът не се е справил доколкото единственото успешно негово начинание в тази насока се изчерпва с извършената по негово искане съдебно-счетоводна експертиза (том 3, л.718-720), заключението по която установява определянето на лихвата на установеното с акта публично вземане съобразно Методиката за определяне на лихвата , съгласно параграфи 9, 10 и 11, ал.3 от Регламент 794/2004 г. на ЕК – правилното определяне на лихвата е без значение ако не съществува главницата на публичното вземане.

Съдът намира, че проведеното от жалбоподателите насрещно доказване чрез заключението на вещото лице Б. Ч. от извършената по тяхно искане съдебно-оценителна експертиза (том 4, л.1252-1268), успешно опровергава приетите от органа пазарни цени по оценителските доклади на „А.“ ЕООД. Заключението по последните освен, че не е дадено от независим експерт, то според съда същото е и необосновано – използван е метода на пазарните аналози, като за определяне на реалната пазарна цена на държавните имоти към момента на сделката за замяна е взета среднопретеглената стойност от цените на избраните пазарни аналози, които обаче са посочени само като бройка без да са индивидуализирани в съответните таблици от оценителските доклади, както и без да са приложени документите от вписаните в АВ сделки – изключение правят само описаната в т.3.2.1 от оценителския доклад една сделка с горски имот в землището на [населено място] и описаната в т.3.2.2 една сделка с горски имот в землището на [населено място]. От съдържанието на т.3.2.3. и на т. 3.2.4 е видно, че при определяне на среднопретеглената стойност са използвани 18 сделки за земеделски имоти в землището на [населено място], съответно 15 сделки за земеделски имоти в землището на [населено място], данните за които липсват, поради което проверката на посочената средна цена е обективно невъзможна -напр. не може да се провери достоверността на правещата особено силно впечатление средна цена лв./дка от 185 804 лв. за вписана в АВ през 2006 г. една сделка със земеделски имот в [населено място] с площ от 16 дка, чиято обща стойност посочена в таблицата на т.3.2.3 е 2 972 864,00 лв. Неуспешен е опита на ответника да запълни в съдебно заседание така липсващите данни с представеният от него за нуждите на делото списък на сделките (том 2, л.279-283) – в т.1.3 от списъка са посочени 18 сделки в землището на [населено място], но са дадени данни само за две сделки ; в т.1.4 са посочени 16 сделки в землището на [населено място], докато в оценителския доклад са посочени 15 сделки.

Същите недостатъци са налице и при извършената от „А.“ ЕООД оценка на частните имоти - индивидуализирани са само 3 сделки с горски имоти, съответно по една в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] лъка, а за земеделските имоти са използвани само извадки от издания на „Сапи“ ООД, в които единствено е посочен броя на сделките без каквато и да било индивидуализация на същите.

При тези обстоятелства, макар и правилно да е определена прибавената стойност на трайните насаждения в държавните и в частните имоти, то след като посочената средно претеглена цена лв/дка е необоснована , то за съда липсва основание да приеме за реални пазарни цени посочените като такива в двата оценителски доклада крайни пазарни цени в общ размер на 381 232 лв. за държавните имоти и в общ размер на 60 431 лв. за частните имоти.

Успешното опровергаване от страна на жалбоподателите на приетите с оспорения акт пазарни цени се дължи на заключението на вещото лице Б. Ч., което съдът намира за правилно и обосновано по следните съображения : изследването по метода на сравнимите продажби обхваща разширен 36-месечен период, включващ 2 години преди и 1 година след релевантната дата на сделката по замяна ; пазарните аналози за държавните имоти в [населено място] и [населено място] са взети от реално вписани сделки в АВ- [област], като същите са подробно индивидуализирани в таблица 1 на л.1257 от делото и таблица 2 на л. 1260 ; пазарните аналози за частните имоти в селата Меляне, Главановци и Милчина лъка са подробно индивидуализирани в таблицата на л.1265-гръб ; в приложенията към експертизата са представени съответните нотариални актове и справки от АВ ; съобразен е общия устройствен план и охранителните зони по ЗУЧК за територията, в която попадат държавните имоти, както и тяхното отстояние от морския плаж. Извършеният по този начин от вещото лице Ч. анализ на пазарните цени не е в противоречие с т.2 от Решението на СЕС от 19.10.2023 г. по дело № С-325/2022 г. , което допуска критериите позволяващи да се определи размерът на държавната помощ получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условия че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. С оглед последното, съдът приема за реални посочените в експертизата средни цени лв/дка, съответно приема за реални пазарни цени на имотите към датата на замяната тези посочени в заключението на вещото лице, а именно : 25 393 лв. за [имот номер] в землището на [населено място], 23 255 лв. за [имот номер] в землището на [населено място] и 60 465 лв. за [имот номер] в землището на [населено място], или общо в размер на 109 114 лв. за държавните имоти ; 4 851 лв. за [имот номер] в землището на [населено място] , 80 707 лв. за [имот номер] в землището на [населено място] , 929 лв. за [имот номер] в землището на Милчина лъка и 20 682 лв. за [имот номер] в землището на [населено място] лъка, или общо в размер на 107 169 лв. за частните имоти.

Заключението на вещото лице Ч. не е опровергано с назначената по искане на ответника повторна съдебно-оценителна експертиза – със заключението на вещото лице Е. С. са определени пазарни цени, според които отново липсва държавна помощ. Самият ответник не е съгласен с това заключение и го оспорва, но не прави искане за назначаване и извършване на тройна съдебно-оценителна експертиза, поради което това негово доказателствено начинание остава безуспешно.

Считайки, че извършеният от вещото лице С. пазарен анализ за цените на държавните имоти е значително по-ограничен в сравнение с този извършен от вещото лице Ч. (само пет пазарни аналога за [населено място] и шест пазарни аналога за [населено място]), както и че пазарния анализ за цените на частните имоти съвпада с извършения такъв от Ч., то съдът приема за правилно заключението на последната относно реалните пазарни цени на заменените имоти независимо, че така определената пазарна цена на държавните имоти в [населено място] е по-ниска в сравнение с административно определената цена по договора за замяна от 26.11.2008 г. , а определената пазарна цена на частните имоти е сходна с административно определената с изключение на [имот номер] в землището на [населено място] , чиято пазарно определена цена от 80 707 лв. е по-ниска от административната такава в размер на 109 228 лв. – от една страна, установяването на сходни пазарни и административни цени на частните имоти доказва, че в случая при определянето на административната цена на същите имоти няма системно нейно завишаване в сравнение с пазарната цена по смисъла на съображение 147 от Решението , а от друга страна, заключението на вещото лице относно пазарната цена на държавните имоти съответства на изразената според съображения 80 и 81 от Решението позиция на българската държава пред Комисията, че административната цена включително на държавните имоти е по-висока от пазарната им цена, обективната възможност за което не е отречена в съображение 147 от Решението ( „докато по отношение на държавната горска земя ситуацията не е така еднозначна, тъй като са налице и двата случая – на завишаване и понижаване“ ).

След прилагане към така установените реални пазарни цени на посочената в съображение 173 от Решението на Комисията методика за определяне размера на несъвместимата държавната помощ, съдът констатира липсата на такава, предвид следното :

1. Разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени : обща пазарна цена от 107 169 лв. – обща административна цена от 135 597 лв. = ( - ) 28 428 лв.
2. Разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени : обща пазарна цена от 109 114 лв. – обща административна цена от 148 684 лв. = ( - ) 39 570 лв.

Първоначалният размер на държавната помощ , получена в резултат на сделката за замяна се равнява на стойността на ii) минус стойността на i) : (-) 39 570 лв. – ( - ) 28 428 лв. = (- ) 11 142 лв.

Така получената отрицателна величина на резултата сочи на отсъствието на държавна помощ, поради което обратно установеният с оспореният АУПДВ положителен резултат е материално незаконосъобразен.

По тези съображения за наличието на основанията за оспорване почл.146, т.3 и т.4 от АПК, оспореният акт за установяване на публично държавна вземане № РД-05-72/8.07.2020 г. подлежи на отмяна.

При този изход на спора, сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка, а на жалбоподателя Г. С. Г. не следва да се присъждат такива, поради липсата на заявено от нея такова искане. Съгласно чл. 143 ,ал. 1 от АПК, жалбоподателят „Г.“ ООД има право на претендираните с представеният списък разноски от 50 лв. за платена държавна такса и 620 лв. за платено възнаграждение на вещо лице. Претенцията на „Г.“ ООД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 264 лв., определено съгласно чл.8 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е неоснователна, доколкото съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК това възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от З-на за правната помощ – нормата препраща към разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, според която максималния размер на възнаграждението по адм. дела с материален интерес е 360 лв., т.е. именно тази сума следва да бъде присъдена на „Г.“ ООД като юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл, ЮЛ на ответника следва да заплати на жалбоподателя „Г.“ ООД разноски в общ размер на 1030,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-72/8.07.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10, чл.20, ал.4 и ал.5 и чл. 38 ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия С (2104) 6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 , чл. 165 и чл. 166 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс е установено за Г. С. Г. и „Г.“ ООД солидарно публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 294 627 лева главница и 145 737,79 лева лихви , или общо 440 364,79 лева.

 

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на „Г.“ ООД за разноски по делото сумата от 1030,00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните по делото.