№ 15931
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241110118762 по
описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от
следните лица:
от М. В. С.: за сумата от 68.08 лева, представляваща неизплатена част от цена на
топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ
апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 36, бл. 29, вх. А, ет. 5, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2024г. до окончателно изплащане на
задължението;
от А. Г. С.: за сумата от 68.08 лева, представляваща неизплатена част от цена на
топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ
апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 36, бл. 29, вх. А, ет. 5, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2024г. до окончателно изплащане на
задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 16265/2023г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците като собственици на процесния имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главните вземания било начислено и обезщетение за забава. Изяснява, че в хода на процеса
по негова банкова сметка постъпило частично плащане за погасяване на задълженията за
исковия период в размер на 3064.63 лева, след счетоводното отразяване на което от ищеца
непогасена останалата сумата от 136.15 лева- цена на топлинна енергия за периода от м.
05.2021г. до м. 04.2022г. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, в който от името на ответниците изрично е заявено, че същите са били
собственици на процесния имот през исковия период, като исковете се оспорват с довод, че
на същите не са връчвани фактурите, издавани за този период, че сумите, предмет на
претенциите на топлофикационното дружество, били погасени чрез извършеното в хода на
процеса- на 18.04.2023г., плащане на сума в размер на 3064.63 лева, като се поддържа, че
неправилно- в противоречие с нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ищецът не погасил цялата
дължима по фактура № **********/31.07.2022г. сума, въпреки че същата била изрично
посочена като основание на плащането. Независимо от това, ответниците оспорват
законосъобразното начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация, като изтъкват в
тази връзка, че приложимата формула за изчислението й по т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, представляваща
Приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и
идентичните разпоредби от приетата впоследствие Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването били отменени от ВАС.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Между страните в настоящото производство не е спорно, а това е било така и в хода на
предшестващото го заповедно производство по ч. гр. дело № 16265/2023г. по описа на СРС,
54 състав, че през периода, посочен от заявителя- от м. 05.2020г. до м. 04.2022г., ответниците
в качеството си на собственици на процесния имот са били потребители на доставяната до
него топлинна енергия съобразно определителната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всеки от тях
отговорен за половината от цената на същата; че ищецът и третото лице- негов помагач са
изпълнили задълженията си да предоставят соченото количество топлинна енергия, респ.
услугата дялово разпределение, както и че стойността на същите за периода от м. 05.2020г.
до м. 04.2022г. възлиза именно на първоначално заявените от топлофикационното дружество
суми.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
обстоятелства с правно значение се установяват от надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства- нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
2
придобити по давност от 26.09.1997г., договор между третото лице- помагач на ищеца и
етажните собственици в сградата, в която се намира процесния имот, за извършване на
услугата дялово разпределение в същата, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, документите за извършено в имота дялово разпределение, вкл.
подписани от клиента документи за главен отчет, както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи.
Независимо от изложеното, във връзка с доводите от името на ответниците в отговора
на исковата молба за недължимост на вземанията за цената на топлинната енергия следва да
се изясни, че връчването на фактурите, издадени за задълженията на потребителите, не е
елемент от фактическия състав, пораждащ спорното материално право, или факт от значение
за настъпване на изискуемостта му, доколкото последното не следва нито от закона, нито от
съдържанието на договорното правоотношение, регламентирано в приложимите за исковия
период общи условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г. Същевременно, изводът за дължимост
на цената на топлинната енергия, вкл. отдадената от сградната инсталация, не се разколебава
от обстоятелството, че приложимата формула за изчислението й по т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, представляваща
Приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и
идентичните разпоредби от приетата впоследствие Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването са отменени от ВАС. В тази връзка, на настоящия съдебен състав са
служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и
решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени
формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г.
(отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение №
2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено
в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал.
3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6
и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост,
представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това същите са
отменени като незаконосъобразни. Т. 6.1.1 от Методиката- приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката и
на § 2 и § 3 от същата, от своя страна, са също отменени, като това е сторено с решение на
тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение
№ 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025г., т.
е. след исковия период. Ето защо, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК
решенията за отмяната имат действие от влизането им в сила, т. е. отмяната засяга
правоотношения, развили се след влизане в сила на посочените решения, какъвто
настоящият случай не е, ирелевантна за основателността на процесните претенции е
отмяната на посочените разпоредби от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и от Методиката за дялово разпределение, респ. от Наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Установява се от представеното от името на ответниците преводно нареждане от
18.04.2023г., а и от доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че на 18.04.2023г. в полза на топлофикационното дружество е
извършено плащане в общ размер на 3064.63 лева с посочено в документа основание за
това: „фактура **********/31.07.2022г.“
Съгласно констатациите на вещото лице с посочената сума ищецът е погасил
3
задълженията на ответниците за обезщетения за забава върху цената на топлинната енергия
и услугата дялово разпределение, предмет на издадената по ч. гр. дело № 16265/2023г. по
описа на СРС, 54 състав, заповед за изпълнение на парично задължение, изцяло главницата
за цената на услугата топлинно счетоводство, както и част от дължимата за периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. цена на потребената в имота топлинна енергия, в резултат от което
непогасена е останала единствено цена на топлинна енергия в размер на 136.15 лева.
Спорно между страните във връзка с така извършеното плащане е кои задължения на
клиентите подлежат на погасяване със заплатената сума от 3064.63 лева, доколкото
ответниците поддържат, че със същата са погасили изцяло вземанията на дружеството за
цената на топлинната енергия за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г., обективирани в
посочената в платежния документ фактура № **********/31.07.2022г.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, „за
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най- напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви.
По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено
съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва
от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички
видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното
изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по
договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора
от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.
66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита
интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи
да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за
лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“
В случая съобразно твърденията на страните, а и данните по делото към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК длъжниците- понастоящем ответници, са били носители на едно парично
задължение към кредитора по смисъла и при съобразяване на възпроизведените правни
разяснения на касационната инстанция, доколкото са били задължени за заплащането на
главница и на законна мораторна лихва, дължима поради неплащане на главното задължение
в сроковете, предвидени в общите условия на ищеца. Ето защо и тъй като в случая
4
изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на задължението, прихващането
на изпълнението следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както правилно е
сторил ищецът, доколкото в хипотеза като настоящата изборът на длъжниците коя част от
дълга да погасят чрез извършеното частично плащане не го обвързва.
При тези фактически и правни съображения следва да се приеме за установено, че
непогасено е останало част от задължението на ответниците за цената на топлинна енергия
за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г., възлизащо съгласно изводите на вещото лице-
счетоводител на сумата от общо 136.15 лева, която по изложените вече съображения и при
липса на доказателства, а и на твърдения за извършено последващо плащане, е дължима
поравно от ответниците, поради което и предявените срещу всеки от тях искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени в тяхната
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 4.86 лева (по ½ от всеки ответник), представляваща разноски за заповедното
производство, сторени във връзка с предявената в настоящото производство част от
задълженията по заповедта, както и сумата от общо 465.00 лева (по ½ от всеки ответник),
представляваща разноски за исковото производство, които суми включват заплатени
държавни такси, депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-
счетоводната експертиза, както и определените от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че М. В. С., ЕГН **********,
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 68.08 лева, представляваща неизплатена част от
цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г. в имот,
представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 36, бл. 29, вх. А, ет. 5,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2024г. до окончателно
изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че А. Г. С., ЕГН **********,
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 68.08 лева, представляваща неизплатена част от
цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г. в имот,
представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 36, бл. 29, вх. А, ет. 5,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2024г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2.43 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 232.50 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
5
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2.43 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 232.50 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6