№ 1508
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110102029 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. П. М. срещу А. П. Н.,
с която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетната М. А. П., за определяне
режим на лични отношения с ответника, както и за осъждането на последния
да заплаща месечна издръжка за дъщеря си – за напред и за минал период.
В молбата се твърди, че страните са родители на непълнолетната М. А. П.,
както и че в последните 4-5 години ответникът е започнал да упражнява
физическо и психическо насилие над майката, което в последните 3-4 месеца е
зачестило и е станало ежедневие. Заявява се, че родителите са разделени от
2.3.2025 г., откогато грижите за детето са поети от майката, при която същото
живее. Сочи се, че след раздялата на страните ответникът не е търсил дъщеря
си и не заплащал каквито и да било средства за нейната издръжка.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заема становище по
молбата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представения препис от удостоверение за раждане се установява, че Ц.
П. М. и А. П. Н. са родители на непълнолетната М. А. П., родена на 19.7.2010
г. в гр. Горна Оряховица.
От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на
родителите на 2.3.2025 г. детето живее при майка си, която полага грижите по
неговото отглеждане и възпитание, както и че контактите с бащата са
преустановени, доколкото спрямо него е издадена заповед за защита.
Установява се, че понастоящем майката и детето живеят на квартира в гр.
Велико Търново при сина на ищцата от друга връзка, като в жилището са
осигурени нужните условия за непълнолетната М.. Дадено е становище, че
между майката и дъщерята има изградена стабилна и позитивна емоционална
връзка.
Според показанията на св. М. Т. – психолог в ЦОП, гр. Велико Търново,
същата работи с майката и с детето от края на м. март тази година по повод
осъществено домашно насилие спрямо тях от страна на бащата. Заявява, че
родителите са разделени от началото на м. март и от този момент насетне
грижите за детето са поети изцяло от майката, като контакт с бащата липсва с
оглед издадената срещу последния ограничителна заповед. Сочи, че майката е
напълно отдадена на грижите за дъщеря си, както и че в семейната й среда не
се наблюдават рискови фактори.
В показанията си св. Т. М. – психолог в ЦОП, гр. Велико Търново
потвърждава, че от раздялата на родителите в началото на м. март тази година
детето няма контакти с баща си. Потвърждава също, че непълнолетната М. и
майка й живеят в гр. Велико Търново в жилище под наем, където са осигурени
всички условия за детето. Дава становище, че майката има пълен родителски
капацитет, като същата умее да откликва на емоционалните потребности на
дъщеря си. Сочи, че между двете има силна доверителна и емоционална
връзка, както и че чувствата на М. към баща й са смесени – не знае какво да
му каже, не е готова да му прости и не е готова на разговор с него. Счита, че с
оглед моментните отношения между бащата и детето не е удачно последното
да остава при него с пренощуване.
Изслушана в проведеното открито заседание непълнолетната М. П.
заявява, че родителите й не живеят заедно от 3.3.2025 г., когато двете с майка й
са напуснали жилището на баща й. Твърди, че през годините е ставала
свидетел на насилие от страна на баща й спрямо майка й, включително
физическо такова. Сочи, че от горепосочената дата с майка й живеят в
квартирата на брат й в гр. Велико Търново, където й е осигурено всичко
необходимо. Заявява, че след раздялата на родителите й не е контактувала с
баща си, че принципно иска да го вижда, но да не остава при него с
преспиване.
След извършена служебна проверка съдът констатира, че с решение от
8.4.2025 г. по гр.д. № 1083/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, влязло в
законна сила, ответникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо дъщеря си, като му е забранено да приближава
същата, жилището, което обитава, учебното заведение, в което учи, както и
2
местата за социални контакти и отдих на детето за срок от дванадесет месеца и
му е забранено да осъществява контакт с него под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от
дванадесет месеца.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия
от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и
съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети
лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в
подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад,
свидетелските показания и споделеното от детето в несъмнен интерес на
последното е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката, при която да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този
извод, съдът съобразява безспорно установените родителски качества на
майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на нейните деца от друга
връзка, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на което
за непълнолетната М. А. П. е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В
тази връзка съществено се явява обстоятелството, че понастоящем по
отношение на детето има издадена заповед за защита по повод осъществено
насилие от бащата, както и обстоятелството, че по данни на кмета на с.
Климентово от няколко месеца бащата живее и работи в чужбина, поради
което възлагането на родителските права на него на този етап е очевидно
невъзможно.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана и необходимостта от
контакти с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като
зряла и пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува
с всеки от родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения
със своята дъщеря – в случай, че последният все пак изяви желание в тази
насока. В тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето,
обстоятелството, че към момента същото и майката живеят в гр. Велико
Търново, а когато се върне в страната бащата ще живее в с. Климентово, както
3
и събраните данни от св. Т. М., че за момента не е в интерес на детето същото
да остава при бащата с преписване, съдът намира за подходящ предложения в
исковата молба режим на лични отношения, а именно - всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10:00 до 17:00 часа, като за осъществяването
на същия бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по
местоживеенето му при майката.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта
от средства за храна, облекло, здравеопазване, образование, свободно време,
както и от средства за създаването на нормални битови условия за живот. По
делото са налице данни за конкретната трудова ангажираност на майката, но
не и такива за трудовата ангажираност на бащата. Доколкото обаче липсват
доказателства в обратната насока, съдът приема, че тъй като бащата е лице в
активна трудоспособна възраст, същият може да полага труд и реализира
доходи от същия, респ. да отделя част от тези доходи за издръжката на
непълнолетната си дъщеря. Тук следва да се има предвид, че по делото не бяха
ангажирани доказателства ответникът да има финансови ангажименти към
други свои низходящи или възходящи, разходи за продължително лечение и
пр. С оглед на горното, съдът намира, че издръжка в размер от 290.00 лева
месечно е съобразена както с интереса на детето, така и с възможностите на
бащата.
Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както
за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от 3.3.2025 г. до
подаване на исковата молба – 16.6.2025 г., като претендираната сума за този
период възлиза на 996.59 лева. С оглед приетия от съда размер на издръжката
/290.00 лева месечно/ претенцията за минало време е доказана по своето
основание и в претендирания от ищцата размер.
По разноските:
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от
457.02 лева върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време – 4 %
върху тригодишните платежи на издръжките и 4 % върху присъдената
издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетната М. А. П., ЕГН ********** на майката Ц. П. М., ЕГН
**********, при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата А. П. Н., ЕГН
********** и непълнолетната М. А. П., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 до 17:00 часа,
без преспиване при бащата, като за осъществяването на същия режим бащата
следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при
майката.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН ********** да заплаща за дъщеря си М. А. П.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 290.00 /двеста и деветдесет/
лева, считано от подаване на исковата молба – 16.6.2025 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН ********** да заплати за дъщеря си М. А. П.,
ЕГН ********** сумата от 996.59 /деветстотин деветдесет и шест лева и
петдесет и девет ст./ лева, представляваща издръжка за периода от 3.3.2025 г.
до 16.6.2025 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер от 457.02
/четиристотин петдесет и седем лева и две ст./ лева, както и 5.00 /пет/ лева –
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5